№ 2635
гр. София , 26.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503847 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ АД
срещу определение № 13454 от 20.08.2020г., постановено по гр.д. № 3880/19 г. на Софийски
градски съд, ГО, I – 24 състав, с което се спира производството по делото до приключване с
влязло в законна сила решение на производството по т.дело № 2660/2019г. по описа на
ВКС, ТК, Второ отделение.
Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалването
определение, по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за
спиране на производството по делото. Излага, че предмет на производството е предявен от
„Ти Би Ай Банк“ АД срещу Й. Е. Г. и „Унигио“ ЕООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
за прогласяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко -
продажба на дружествени дялове, сключен между ответниците на 12.12.2018г. Сочи, че
производството т.дело № 2660/2019г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение е образувано
въз основа на молба за отмяна на влязло в законна сила решение. Твърди, макар това
производство да има значение за легитимацията на ищеца като кредитор на първия
ответник, същото е по естеството си извънреден способ за отмяна на влязло в законна сила
решение, с оглед на което не са налице предпоставките на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за
спиране на производството. Поддържа, че в случая не е налице съотношение на
преюдициалност между двете производства, с доводи, че производството по отмяна на
влязло в сила решение Върховният касационен съд действа не като редовна инстанция, а
извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност, поради което
образуваното производство по отмяна не може да бъде основание за спиране на друго
дело. Излага, че дори и производството по т.дело № 2660/2019 г. на ВКС да се развие и да
приключи с решение в полза на Й. Г., с това решение няма да се признаят и отрекат каквито
и да е факти, релевантни за настоящото производство и за неговия предмет - няма да се
1
отрече качеството на банката на кредитор на Й. Г. за присъдените разноски при
първоначално разглеждане на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба „Унигио“ ЕООД изразява становище за
неоснователност на същата. Излага, че тъй като молбата за отмяна по чл. 303 ГПК е
подадена именно във връзка с цитираните производства, то в случай, че се достигне до
преразглеждане на правния спор между страните, ще бъде преразгледано и разпределението
на разноските в производствата, т.е. качеството на кредитор на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е
безспорно към настоящия момент. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба Й. Е. Г. не изразява становище по същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване
срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна .
Производството пред СГС е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ АД
срещу Й. Е. Г. и „Унигио“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗДД за
прогласяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба
на дружествени дялове, сключен между двамата ответници на 12.12.2018г. В исковата
молба ищецът е навел твърдението, че има качеството на кредитор на първия ответник, въз
основа на издаден в негова полза изпълнителен лист за сумата от 721 921, 88 лева,
представляваща сбора на присъдени в негова полза разноски, както следва: 207 726, 68 -
разноски по гр.дело № 1446/2014 по описа на СГС, сумата от 389 076 лева - разноски по
т.дело № 529/17 по описа на САС и сумата от 125 119, 20 лева - разноски по т.дело №
1159/2018 г. по описа на ВКС.
След извършена служебна справка първоинстанционният съд е установил, че пред
ВКС е образувано т.дело № 2660/2019г. по описа на Второ отделение на ТК с предмет –
молба за отмяна на влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 529/2017
г. на Софийска апелативен съд, 8 състав, подадена от първия ответник в настоящото
производство - Й. Е. Г.. Съдът е установил, че с определение № 70 от 07.04.2020г.,
постановено по т.д. № 2660/19 г. на ВКС е допусната до разглеждане молба на Й. Е. Г., за
отмяна на решение № 2587/2017г. по гр.д. № 529/ 2017г. на САС, 8 състав на основание
чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Молбата за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и сл. от ГПК е
извънреден способ за защита срещу последиците на влязло в сила съдебно решение, като
съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на
влязлото в сила решение. С оглед на това молбата за отмяна на влязлото в сила решение по
2
преюдициален спор и евентуално образувано производство по нея не са основание за
спиране, тъй като самият спор по преюдициалното правоотношение е приключил с влязло в
сила решение и до постановяването на акт за отмяната му от ВКС липсва висящност на този
спор. С постановеното по реда на чл. 303 и сл. ГПК решение съдът се произнася единствено
относно съществуването на твърдяното основание за отмяна, но не и относно
съществуването на самото материално право или материално правоотношение, респективно
с последното не се формира сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение -
условие за прилагане хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК., така определение № 158 от
12.06.2020г. по гр.д. № 77/2020г., Г.К., III Г.О.; определение № 88/20.02.2017 г. по ч.гр.д. №
3886/2016 г. на ВКС, IV г.о.
Вън от изложеното и съобразно спецификата на отменителния иск по чл. 135 от ЗДД,
качеството на ищеца на кредитор на длъжника – ответник не подлежи на установяване в
производството . За допустимостта на иска достатъчно единствено правното твърдение на
ищеца, че има качеството на кредитор на ответника. , като съдът, сезиран с иск по чл. 135
ЗЗД не може да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца
като кредитор / така решение Решение № 1128 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2007
г., I г. о., ГК, Решение № 354 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 64/2008 г., III г. о., ГК,/ . С
оглед на горното , дори и при отпадане качеството му на кредитор, правният интерес на
ищеца от провеждане на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД не отпада. В случай, че
вземането бъде отречено със сила на присъдено нещо, кредиторът не би могъл да осъществи
принудително изпълнение по отношение на имуществото, предмет на атакуваната сделка, и
предявеният П. иск няма да изпълни своето предназначение. В този смисъл е Решение №
149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК ,. С оглед на горното дори и при
евентуално бъдещо отричане вземането на ищеца, правният му интерес от предявяване на
отменителния иск не отпада, поради което и между двете производства не е налице
съотношение на преюдициалност.
По изложените съображения обжалваното определение за спиране на производство
по делото се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните
действия.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13454 от 20.08.2020г., постановено по гр.д. № 3880/19 г. на
Софийски градски съд, ГО, I – 24 състав, с което се спира производството по делото до
приключване с влязло в законна сила решение на производството по т.дело № 2660/2019г.
по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните
3
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4