Решение по дело №8731/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 609
Дата: 7 октомври 2021 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20211110208731
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. С., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110208731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Б.“, блок №
***, ет. ***, ап. ***, против електронен фиш серия К № 4807015, издаден от СДВР за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е неправилен и необоснован.
Като съображения за това се изтъкват, че мястото на извършване на нарушението не е
посочено точно, а е визиран участък от няколко стотин метра, без географски координати, и
че не бил посочен толеранс на измерената и отчетена скорост. Прави се искане
електронният фиш да бъде отменен.
За проведеното на 04.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ОПП СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Г. се явява
лично и пледира електронният фиш да бъде отменен по съображенията, изложени в жалбата.
Твърди също, че наказанието неправилно е определено в условията на повторност.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
Към 30.04.2021 г. товарен автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на
жалбоподателя Г. Г. Г..
На 30.04.2021 г. в 10:25 ч. въпросният товарен автомобил бил управляван в гр. С., по
бул. „ КН. М. Л.“, с посока на движение от ул. „ОП.“ към бул. „Р.“. Преминавайки срещу
Пета МБАЛ, автомобилът се движел със скорост от 66 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3
км/ч./, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 50 км/ч.
1
Скоростта била измерена и заснета с техническо средство за видеоконтрол ATCC CORDON
М2, № МD1192, ситуирано в участъка от екип на ОПП СДВР. Мобилната система за
видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност
на одобрението до 07.09.2027 г. Техническото средство било преминало последваща
проверка за изправност на 12.02.2021 г., при която се установило съответствието му с
одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на Г., в качеството на собственик на заснетия автомобил, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП било наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лв. за повторно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване
на разрешената скорост с 16 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени -
справка относно собствеността върху товарен автомобил „***“, ДК № ***; заповед № *** г.;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***; протокол от
проверка № *** г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта рег. № *** г.; ежедневна форма на отчет.
Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка,
Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство се
изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на позициониране на техническото
средство, с което било осъществено заснемането, и фактът, че в процесния участък нямало
поставени знаци за контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост,
различна от общоважимата в границите на населено място до 50 км/ч.
Въз основа завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокола от извършена проверка се установява, че техническото средство - мобилна
система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните
изисквания и се е намирало в техническа изправност към момента на заснемането.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката,
регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването,
позиционирането на техническото средство, и измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № *** г. на
министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
2
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на атакувания, съдът констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и
времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът, на когото е регистрирано. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП глоба в
размер на 100 /сто/ лв. Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно
конкретно, при което съответното възражение следва да бъде оставено без уважение.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, е съобразена с възможното отклонение, съгласно техническите спецификации на
техническото средство, осъществило измерването. Същата е отчетена от
административнонаказващия орган в полза на водача, доколкото посочената в електронния
фиш скорост от 66 км/ч. е изчислена след приспадане на възможния толеранс от -3 км/ч., при
заснета скорост от 69 км/ч., видно от снимковия материал. С оглед на това и релевираното в
тази насока възражение е неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Осъществен от обективна страна е съставът на административното нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Констатираното в случая
превишение на скоростта е с 16 км/ч., доколкото процесният автомобил се е движел на
посочените в електронния фиш време и място със скорост от 66 км/ч. /след приспаднатия
толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на
автомобила е жалбоподателят Г.. Следователно той се явява административнонаказателно
отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1-во ЗДвП, предвид факта, че не
е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация,
че друго лице е управлявало автомобила. Поради това административнонаказателната му
отговорност е ангажирана законосъобразно.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с от 11 до 20 км/ч., водачът се наказва с глоба в
размер на 50 лв. Същевременно, наложената на Г. глоба е в размер на 100 /сто/ лв.,
определена на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП - при условията на повторност. Доказателства
за извършване на нарушението в условията на повторност по смисъла на § 33 от ДР на ЗДвП
обаче по делото не са налични, нито такива твърдения се съдържат в обстоятелствената част
на електронния фиш. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че наложената на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП глоба следва да бъде намалена до размера, предвиден
3
съобразно чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а именно 50 лв., в който ще се яви законосъобразно и
правилно определена.
С оглед горното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдът прие, че са налице основания за изменението му в частта, касаеща
размера на наложената глоба, с намаляването й до предвидения в разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 2 ЗДвП фиксиран размер от 50 /петдесет/ лв. Съответното изменение не рефлектира
върху изводите, че извършването на обективираното в електронния фиш административно
нарушение е доказано, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да представляват формални основания за отмяната му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4807015, издаден от СДВР срещу Г. Г. Г., ЕГН
********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП в частта относно
размера на наложената глоба, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП я НАМАЛЯВА от
100 /сто/ лв. на 50 /петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4