Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При секретаря Анета
Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6105 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по депозирана искова молба от М.А.К. ЕГН **********
против П.Г.Т. ЕГН ********** и Ю.Б.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***.
Ищецът
твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните
за реализиране права:
Твърди,
че със съпругата му ***, починала на ***придобили в режим на СИО недвижим имот
по силата на Договор за покупко - продажба на жилище
по реда на чл. 117 от ЗТСУ от ***Същото жилище, представляващо ***а ***,
застроен на 84.66 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, дарили
през 1993г. на синът им ***починал на ***При дарението и двамата дарители
запазили правото си да живеят в имота предмет на договора докато са живи. По
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на ***имотът представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
Твърди
се, че на 26.08.2004 г., синът на ищеца - ***продал описания по - горе недвижим
имот на първия ответник П.Г.Т. за сумата в размер на 10 706,20 лева, каквато
била и данъчната оценка на жилището, като в нотариалния акт било записано, че процесната сума била заплатена на продавача изцяло и в брой
при подписване на нотариалния акт.
Твърди
се още, че на 25.01.2007г. ответника П.Т. ипотекирал имота полза на ***, със сегашно наименование „Ю.Б.“
АД, съгласно обективираното в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека ***., за обезпечаване на дълга по договор за
кредит в размер на 30 000 евро, предоставен на П.Г.Т. и на ***.
Излага
се, че ипотекарният длъжник спрял да погасява кредита
си, поради което кредиторът „Ю.Б.“ АД предприел действия по принудително
изпълнение и било образувано изпълнително дело № *** по описа на Ч.Т.К.
Твърди
се, че за извършената продажба на имота в полза на първия ответник, ищеца
разбрал на 08.09.2020 г., когато процесния недвижим
имот в който живеел бил посетен от Ч.Т.К. за да го опише. От нея ищеца разбрал,
че собственик на имота бил първия ответник П.Т., както и, че последния го е ипотекирал в полза на
банката, която насочила изпълнение срещу него.
Излага
се, че имота бил обявен на публична продан с дата на приключване 23.11.2020 г.,
а купувача по тази публична продан щял да бъде обявен на 24.11.2020г. Пазарната
оценка на жилището възлизала в размер на 75 700лв.
Твърди
се, че владението от ищеца върху процесния апартамент
било установено още от датата на придобиването му с Договор за покупко - продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ от ***и
продължило необезпокоявано и след извършеното дарение в полза на синът му,
както и след извършената продажба в полза на ответника П.Т.. Последният никога
не бил смущавал владението на ищеца и той продължавал да ползва изцяло имота и
до момента на завеждане на исковата молба необезпокояван и несмущаван от
никого. Ответникът П.Т. никога не бил упражнявал фактическа власт върху имота
не го бил посещавал. Поради това ищецът счита, че владението му се е
трансформирало в право на собственост.
Навеждат
се доводи, че покупко-продажбата, изповядана с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от ***била нищожна
поради противоречие със закона. Сочи се, че според обективираното
в акта била изключена клаузата за учреденото в полза на ищеца право на
ползване, при това без негово съгласие т.е. налице била последваща
отмяна на уговорката, направена в негова полза. Целта очевидно била отмяна на
учреденото право на ползване. Продажбата на имота и не вписването в същия на
клаузата за учреденото пожизнено право на ползване била привидно съглашение по
смисъла на чл. 17 от ЗЗД и прикривала сключено между продавача и купувача
съглашение за отмяна на учреденото право на ползване. Уговорката между прехвърлителя и приобретателя за
отмяна на клаузата за учредяване на право на ползване противоречала на чл.22,
ал.1, изр. първо от ЗЗД и като такава била нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Излага
се, че според обективираното в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от ***и вписан в ***процесния имот се продавал за сумата от 10 706,20 лева,
която била изплатена от купувача П.Т. на продавача ***К. напълно и в брой при
подписване на нотариалния акт. Навеждат се доводи, че продажната цена била
няколко пъти по-ниска от пазарната му стойност, което нарушавало принципа на
справедливост и създавало условия за неоснователно обогатяване на купувача.
Поради това процесния договор за покупко-продажба в
частта му относно цената противоречал на добрите нрави и представлявал
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на
които, морално недопустимо било сключеният договор да породи съответните вещно-транслативни правни последици. Като такъв договора
бил нищожен.
Твърди
се още, че дори и така занижената цена също не била реално предоставена на
продавача, т.к. плащането задължително следвало да бъде по банков път, предвид
съществуващите императивните законови изисквания, но плащане по банковата
сметка на продавача по сделката нямало от страна на ответника П.Т.. Подари това
ищецът счита, че действителната воля на
страните по сделката не била за сключване на договор за покупко-продажба и по този
начин страните по нея постигнали привидно съглашение - насрещно волеизявление
за сключването й и вътрешно съглашение същата да не породи типичните последици
между тях. При тези обстоятелства, ищецът счита, че също било налице основание
за нищожност по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
При
наведените твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба от 26.08.2004
г., с който ответника П.Т. закупил процесния имот,
ищецът твърди, че купувача не бил придобил собствеността върху имота. Поради
това учредената от него в полза на
банката ипотека не можела да породи ипотечно право - като учредена от лице,
което не било собственик на имота към момента на учредяването й. Следователно
тази сделка била сключена в противоречие с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. При тези
обстоятелства, ищецът счита, че е налице основание за нищожност на Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека ***. на основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
Като
следствие от изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което:
1/.На
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 22, ал. 1
от ЗЗД, да бъде прогласена нищожност поради противоречието със закона на
Договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот от ***и вписан в ***по силата на който ******К. с
ЕГН ********** /***е продал на П.Г.Т. с ЕГН ********** процесния
недвижим имот, представляващ ***а ***, застроен на 84.66 кв. м. , състоящ се от
три стаи, кухня, баня и клозет, а по схема издадена ***представляваш
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
2/.На
следващо място се претендира прогласяване на същия Договор за покупко - продажба на недвижим имот от ***. за нищожен,
поради накърняване на добрите нрави;
3/.Претендира
се също така, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка
с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, да се прогласи нищожността на сключения договор за
учредяване на договорна ипотека между ***, със сегашно наименование „Ю.Б.“ АД с
ЕИК *** и П.Г.Т. с ЕГН ********** с който последния, като кредитополучател и ипотекарен собственик за обезпечение на вземането на
кредитора е учредил в полза на същия договорна ипотека с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека ***. и вписан в ***за процесния недвижим имот.
4/.
Претендира се, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено
по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
процесния апартамент.
Ответникът
***е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда на
първо място доводи за недопустимост на исковете, както и релевира
възражение за родова неподсъдност на делото пред ***. На следващо място
ответника ангажира становище за неоснователност на исковете. Навежда доводи, че
дори и да бъде признат за собственик ищеца, то това не засяга ипотечните права
на „Ю.Б." АД спрямо имота, а напротив вписаната договорна ипотека е противопоставима на собственика на имота съгласно чл. 173,
ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че банката като ипотекарен
кредитор запазвала ипотечните си права с оглед на учредената ипотека, дори
материалното право на собственост да било придобито по давност, както и по отношение на ипотекарния
кредитор последиците на придобивната давност не се
пораждали с обратно действие към момента на започване на давностното
владение, нито към датата на изтичане на придобивната
давност. Излага се, че за да започне да тече давностния
срок и за да придобие съгласно ЗС собствеността върху имота ищеца като държател
е следвало да промени намерението, с което ползва имота - като започне да го
свои и държи за себе си, като тази промяна в намерението е следвало да бъде
манифестирано на собственика - П.Т., а с оглед на учредената ипотека и за да
бъде противопоставимо владението и на Банката - ипотекарен кредитор е следвало намерението за своене на апартамента да се съобщи и на него. В тази връзка
се оспорва твърдението на ищеца за промяна в намерението, с което е ползвал
имота, както и че е довел такова намерение до знанието на ипотекарния
кредитор. Навеждат се още доводи, че цената на покупко-продажбата е въпрос на
конкретно договаряне между страните съгласно чл. 9 ЗЗД и ирелевантна
е пазарната стойност на имота. Сочи се също, че при последващо
прехвърляне на обременения имот с право на ползване – същото, веднъж вече
учредено, не се отбелязва по партидата на новия приобретател
по аргумент от чл. 2 ПВ.
Ответникът
П.Т., чрез назначения особен представител адв.М.Б.
също ангажира становище с писмения си отговор за неоснователност на исковите
претенции.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Безспорно е по делото и се установява от приложения препис на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, ***, че по силата на същия е бил продаден в полза на *** следния недвижим имот: ***, построен върху държавна земя, ***, с площ от 84,66кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, баня и клозет.
Безспорно е, че към момента на покупко-продажбата купувача ***е била в сключен граждански брак с ищеца М.К. и имота е бил придобит в режим на СИО.
Установява се от приложения препис на нот.акт за дарение на недвижим имот ***на нотариус при ***, че на 28.12.1993г. ***и М.К. са дарили гореописания имот в полза на сина си ******К.. При това дарителите са запазили правото да живеят в имота, предмет на дарението докато са живи.
От приложения препис на нот.акт за покупко-продажба ***се установява, че на ***. ******К. е продал на ответника П.Г.Т. процесния апартамент при посочена в съглашението цена от 10 706,20лв., за която заявили пред нотариуса, че била получена от купувача напълно и в брой при подписване на нотариалния акт.
Видно е от представения препис на нот.акт за учредяване на договорна ипотека ***, че върху процесния имот е била учредена от ответника П.Т. договорна ипотека за обезпечаване на отпуснат банков кредит.
Установява се от приложените преписи на удостоверения за наследници с изх***, че ***К. е починал на *** е оставил за свои наследници по закон родителите си М.А.К. и ***. Видно е също така, че ***е починала на ***. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си – ищеца М.К. и баща ***, като последния е починал на ***и е оставил за свой законен наследник син ***.
От приложения препис на изп.дело №*** по описа на Ч.Т.К. с ***се установява, че ответника „Ю.Б.“ АД се е снабдил с изпълнителен лист срещу ответника П.Т. в производството по ч.гр.д.№***. по описа на ***за вземанията, произтичащи от договор за банков кредит, за обезпечаване на които е била учредена договорна ипотека върху процесния имот с обсъдения по-горе нот.акт ***. Видно е, че кредитора е инициирал принудително изпълнение за събиране на посочените вземания, както и на други такива, произтичащи също от сключени с ответника Пето Т. договори за банков кредит. При това изпълнението е било насочено и върху процесния апартамент.
Видно е от представеното копие на страници от Книга на етажната собственост, в която се намира процесния имот, че ищеца е вписан в този документ като собственик на апартамента.
В о.с.з. на 21.09.2021г. са събрани гласни доказателства по искане на ищеца. От показанията на свидетелите ***се установява, че ищеца М.К. е живял в процесния апартамент от 1985 г. до настоящия момент без прекъсване, като с него там са живели синът му и съпругата му до смъртта им. Твърди се от свидетелите, че единствено ищеца е правел ремонти, представлявал имота на провеждани общи събрания на етажната собственост и го знаели като собственик. Твърди се също така в свидетелските показания, че не е имало други лица, които да се представят като собственици на апартамента и да заявявали претенции към него.
В о.с.з. на 26.10.2021г. е изслушано заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза. От същото се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент към момента на продажбата му в полза на ответника П.Т. на ***.е била в размер на 25 600лв. Установява се също така, че при отчитане запазеното право на ползване на ищеца и съпругата му, пазарната стойност на имота към сочената дата е възлизала на 11 000лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното
:
По иска
с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.
22, ал. 1 от ЗЗД.
На това
основание ищецът претендира нищожност на Договор за покупко
- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот от ***, т.к.
съдоговорителите по него били отменили уговорено в
полза на ищеца право на ползване върху имота докато е жив.
Безспорно
се установи от обсъдените доказателства, че ищеца ***К. е със запазено право на ползване върху процесния имот, съгласно уговореното в Договор за дарение
от 28.12.1993г., с който със съпругата си са прехвърлили безвъзмездно
собствеността върху имота в полза на своя син ***К..
Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС
ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите,
без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право
на всеки , в т.ч. и на собственика на имота.
Законодателят
е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с
разпоредбите на чл. 59 от ЗС –правото на ползване се погасява със смъртта на
ползвателя- физическо лице или с прекратяването на ползвателя - юридическо лице
респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се
погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5
години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 111, във вр. с чл.
100 от ЗС е допустим и отказ от ограниченото вещно право на ползване, който следва
да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписа и да се впише.
В
настоящото производство не се твърдят и не се установяват настъпили основания,
погасяващи правото на ползване на ищеца върху процесния
имот, което той е запазил при прехвърляне на собствеността. Безспорно е, че не
е налице и отказ от това право.
Липсата
на отбелязване в сключения Договор за покупко -
продажба от 26.08.2004 г., че имота е обременен с ограниченото вещно право на
ползване в полза на ищеца, по никакъв начин не се отразява на това право. То не
е било отменено, както счита ищеца и е продължило да съществува в полза на
притежателя му и след придобиване на имота от ответника П.Т..
Поради
това не може да се приеме, че процесния договор
страда от някакъв порок, засягащ правото на ползване на ищеца, а още по-малко
нарушава разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл и претенцията за
прогласяване на нищожността му на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По иска
с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД.
С този
разглеждан иск ищеца претендира прогласяване нищожност на Договора за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот от ***а, като накърняващ добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, с оглед уговорената цена.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените за всички правни субекти в обществото нравствено етични
правила на морала, чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може
да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те определят границата
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.
Установи се от събраните в настоящото производство доказателства, че
уговорената продажна цена на процесния имот е била в
размер на 10 706,20лв., а от изслушаното експертно заключение се установи,
че пазарната стойност на същия имот към датата на сключване на договора е била
в размер на 11 000лв. при отчитане на запазеното в полза на родителите на
продавача право на ползване.
При тези установени факти, съдът намира, че не е налице твърдяната
нееквивалентност на престациите по договора и иска за
нищожност на процесния договор на това правно
основание се явява неоснователен и недоказан.
Ищецът претендира нищожност на същия договор и като привиден, т.к. по
него не е заплатена договорената продажна цена. Към това основание следва да бъдат отнесени твърденията, че посочената в
договора цена не била реално платена. Подари това ищецът
счита, че действителната воля на
страните по сделката не била за сключване на договор за покупко-продажба и по
този начин страните по нея постигнали привидно съглашение - насрещно
волеизявление за сключването й и вътрешно съглашение същата да не породи
типичните последици между тях. Това основание за нищожност изпълва разпоредбата
на чл.26, ал.2 от ЗЗД и съдът приема, че
е наведено при условия на евентуалност на горното основание за нищожност поради
нееквивалентност на престациите.
Твърди се симулация с наведени доводи, че по сделката
не е заплатена договорената продажна цена.
Симулативен е договорът, от който сключилите го страни не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна симулация/. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД / за разкриване на симулацията/. В настоящия случай се твърди абсолютна симулация.
Доказването на симулацията е в тежест на ищеца, който следва да я установи главно и пълно.
Съдът намира, че от събраните в настоящото производство доказателства не
може да се формира извод за твърдяната абсолютна симулация.
Не е изследван въпроса за плащане на продажната цена, но дори да се
установи, че тя не е била платена, този факт сам по себе си не опровергава
отразената в нотариалния акт сделка, като действително целена от страните.
Неплащането на цената обуславя право на кредитора да иска изпълнение на това
задължение или да развали договора.
Не са налице никакви други установени, а също и твърдени обстоятелства,
които в съвкупност с неплащането на цената да обосноват логически извод, че
съдоговорителите не са желали
сключването и правните последици на договор
за продажба; че волята им не е била
да бъдат обвързани от него,
а са го сключили
само за да
създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са
желаели.
Ето защо, съдът, че претенцията за нищожност на процесния
договор на това основание – като привиден, също се явява неоснователна и
недоказана.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във
връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
С този иск ищецът претендира нищожност на сключения договор за учредяване
на договорна ипотека между ***, със сегашно наименование „Ю.Б.“ АД и ответника П.Г.Т.,
т.к. лицето, което е учредило ипотеката не е било собственик на ипотекирания
имот.
С оглед приетото по-горе по разгледаните искове за нищожност на договора за
покупко-продажба от ***., съдът намира, че това съглашение е породило целените
правни последици и ответника П.Т. е придобил собствеността върху продадения му
имот. При това следва да се отбележи, че е придобил голата собственост, с оглед
запазеното право на ползване за родителите на продавача.
Като собственик, същия е могъл да учреди ипотека в полза на кредитора по
отпуснатия му банков кредит, в съответствие с изискването на чл.167, ал.3 от ЗЗД и атакувания договор, обективиран в нотариален
акт ***., не се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.първо
от ЗЗД.
Предвид на това, съдът намира, че този иск също се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С този иск ищецът претендира да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на процесния
имот, на основание давностно владение.
Установи се от обсъдените доказателства, че ищеца е живял необезпокояван в процесния имот от момента на закупуването му през 1985г. до
настоящия момент.
Съдът обаче намира, с оглед установената фактическа обстановка, че след
даряването на имота в полза на ***К. през 1993г., ползването на имота от ищеца е
продължило да се осъществява на основание ограниченото вещно право на ползване,
което е запазил в своя полза.
Притежаващият голата собственост е бил задължен да осигури на ползвателя
необезпокоявано ползване на имота докато е жив и липсата на претенции от
собственика, касаещи ползването на имота се следва при изпълнение на това
задължение.
Не може да се отрече, че притежателят на право на ползване може да придобие
собствеността върху същия имот на основание давностно
владение, но в такъв случай презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. Същата
намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
За придобие собствеността върху имота по давност носителят на ограниченото
вещно право на ползване трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, т.е. да демонстрира и то по отношение на собственика настъпилата промяна – че започва
да осъществява фактическа власт с намерение за своене
на имота.
В настоящото производство не се ангажираха доказателства, установяващи
подобно открито демонстриране от ищеца спрямо ответника за настъпила такава
промяна към своене на имота. Напротив, от ищеца дори
се твърди, че не познава ответника П.Т.. В същото време липсата на интерес от
последния към този имот се предполага от факта, че собственика, като притежаващ
само голата собственост, не би могъл да ползва имота и е задължен да осигури
необезпокояваното ползване от носителя на ограниченото вещно право на ползване.
Предвид изложеното, съдът намира, че не може да се приеме осъществен
фактически състав на давностно владение, при който
ищеца да е придобил собствеността върху процесния
имот.
С оглед на това, съдът счита, че и тази искова претенция се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
Предвид изхода на спора, на ищеца не са дължими разноски, а от ответниците не са заявени искания за присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.А.К. с ЕГН **********,*** против П.Г.Т. с ЕГН ********** и Ю.Б.“
АД с ЕИК ***, ИСК с правно основание
чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради противоречие
със закона на Договор за покупко-продажба от ***., обективиран
в нот.акт ***, сключен между ******К. с ЕГН **********,
в качеството на продавач и П.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството на купувач,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.К. с ЕГН **********,***
против П.Г.Т. с ЕГН ********** и Ю.Б.“ АД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД за обявяване за нищожен поради накърняване на
добрите нрави на Договор за покупко-продажба от ***., обективиран
в нот.акт ***, сключен между ******К. с ЕГН **********,
в качеството на продавач и П.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството на купувач,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.К. с ЕГН **********,***
против П.Г.Т. с ЕГН ********** и Ю.Б.“ АД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.26, ал.2
от ЗЗД за обявяване за нищожен като
привиден на Договор за покупко-продажба от ***., обективиран
в нот.акт ***, сключен между ******К. с ЕГН **********,
в качеството на продавач и П.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството на купувач,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.К. с ЕГН **********,***
против П.Г.Т. с ЕГН ********** и Ю.Б.“ АД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във
връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за обявяване
за нищожен поради противоречие със закона на Договор за ипотека от ***обективиран в нот.акт ***,
сключен между П.Г.Т., в качеството на кредитополучател и ипотекарен
собственик и *** с Булстад ***, в качеството на кредитор,
в частта, в която ипотекарния собственик е учредил в
полза на кредитора договорна ипотека върху ***със застроена площ от 84,66кв.м.,
ведно с принадлежащото му избено помещение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.К. с ЕГН **********,***
против П.Г.Т. с ЕГН ********** и „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищеца е
собственик на основание давностно владение на следния
недвижим имот: ***а ***, застроен на 84.66 кв. м., състоящ се от три стаи,
кухня, баня и клозет, а по схема издадена ***представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: