РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на трети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 9954 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Т.С.К. твърди, че на 14.01.2015 г. в гр. София като пътник в лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Лиана“, рег. № ********, управляван от И.А.М., вследствие на
възникнало ПТП с лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ********, управляван от Я.А.Я.,
претърпяла описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Ищцата
твърди, че транспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника „З.Д.Е.Р.“ ЕАД. Сочи също, че с влязло в сила на 28.04.2016 г. решение
от 12.04.2016 г. по н.а.х.д. № 8909/2015
г. на СРС, НО 20 състав, Я.А.Я. е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение
по пътищата и е причинил на Т.С.К. съставомерни телесни увреждания. Във връзка
с лечението на последните ищцата твърди да е претърпяла имуществени вреди в
размер на 3 513.55 лв. Съобразно с изложеното моли съда да постанови
решение с което да осъди „ЗД Е.Р.“ ЕАД да й заплати сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 14.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП
– 14.01.2015 г. до окончателното изплащане, и сумата от 3 513. 55 лв. –
обезщетение на имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение и
медикаменти, ведно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва,
считано от 29.01.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
сторените в настоящото производство разноски, включително възнаграждение за
адвокат.
Ответникът „ЗД Е.Р.“ ЕАД не
оспорва исковете по основание. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, възникнало въз основа на сключена с ответника
застрахователна полица № 09114001316780, валидна от 10.05.2014 г. до 10.05.2015
г. за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ рег. № ********. Не оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието
на причинна връзка между механизма на ПТП и телесните увреждания. Оспорва иска
в частта, с която се претендира репариране на неимуществени вреди като завишен
по размер. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от
страна на пострадалата, основано на твърдение, че Т.К. е била без поставен
обезопасителен колан. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства (Решение от 12.04.2016
г. по н.а.х.д. № 8909/2015 г. на СРС, НО
20 състав, Констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие
), че на 14.01.2015 г. около 08.10 часа в гр. София, водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ********, при управление *** с посока на
движение от ул.“Джерман“ към
кв.“Требич“, в района на административен адрес № 139, нарушил правилата за
движение по пътищата, конкретизирани с нормата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП : „Водачът
на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане
в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците,
движещи се по пътя, който той напуска. В
резултат на нарушението водачът Я.А.Я. реализирал ПТП с движещия се по
бул.“Рожен“ лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Лиана“, рег. № ********,
управляван от И.А.М., при което причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на повече от едно лице, включително и на ищцата Т.С.К., изразяваща се в
бикондилна фрактура на дясната тибия / голямопищялна кост/, довело до трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок от около 4 – 5 месеца.
Приетата по делото съдебна – автотехническа
експертиза / САТЕ/, която съдът кредитира, установява, че увреденият от ПТП
автомобил, в който е пострадала като пътник ищцата Т.К., е оборудван с
триточкови инерционни предпазни колани на всичките седалки.
Изслушана е съдебно – медицинска
експертиза / СМЕ/, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. СМЕ въз основа на медицинските
документи, приети по делото и след личен преглед на ищцата установява, че Т.К. в
резултат на претърпяното ПТП е получила травматично
увреждане, изразило се в бикондилна фрактура на дясна тибия (голямопищялна
кост). По своя медико – биологичен характер счупването на голямопищялната кост
е довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период по – дълъг от 30 дни. Лечението на
ищцата е било оперативно – кръвна / открита/
репозиция и метална остеосинтеза
със заключваща L плака и остеопластика с Ceraform – леофолизирана
спонгиоза. Според вещото лице приложената по делото медицинска документация не
установява за ищцата да са настъпили усложнения / ексцес/. В резултат на
извършения преглед с направа на нова ретгенография на дясна колянна става на 25.07.2017
г., СМЕ установява, че при Т.К. има анатомично зараснала фрактура с
рентгенологични данни за остеопороза / разреждане на костната тъкан/, дължащо
се на недоброто кръвооросяване на костта на базата на високоенергийната
фрактура / многофрагментно счупване с депресия на двата кондила на тибията/.
Към момента на прегледа при ищцата имало все още ограничена флексия / сгъване/
на дясната колянна става, дължащо се на постоперативните сраствания на меките
тъкани. Пълно възстановяване, според вещото лице, ще настъпи след екстракция /
изваждане/ на остеосинтетичния материал и провеждане на физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури. По отношение
на направените разходи за лечение, които са заплатени от ищцата К., СМЕ
заключава, че НЗОК не заплаща остеосинтетичните материали, както и извън
болничната лекарствена терапия, и тези разходи стоят в причинно – следствена
връзка с получените травматични увреждания. За обезопасителните колани в леките
автомобили СМЕ сочи, че са триточкови от раменно – бедрен тип, които задържат
придвижването на тялото от инерционните сили в посока напред при челен удар,
какъвто е бил в процесния случай. Главата и крайниците – горни и долни, имат
свободно движение и могат да получат травматични увреждания от удари с или
върху твърди тъпи предмети / деформираните части от вътрешността на купето на
лекия автомобил/. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви,
че ищцата е била с поставен предпазен колан.
Писмената доказателствена
съвкупност/ л. 19 – л. 23/ относно претендираните имуществени вреди, установява, че ищцата е сторила разходи за лечение в общ размер на
сумата от 3 513.55 лв., както
следва: фактура № ********** от 21.01.2015 г., ведно с фискален бон за сумата
от 2326 лв., заплатена за L плака за
проксимална латерална тибия и кортикални винтове; фактура № ********** от
22.01.2015 г., ведно с фискален бон за 40.60 лв. – потребителска такса в
травматологична клиника,; фактура № ********** от 28.01.2015 г. и фискален бон
за сума в размер на 89.55 лв., заплатена за медикамента „фраксипарин“; фактура
№ ********** от 29.01.2015 г. ведно с фискален бон за сума от 1040 лв., платени
от ищцата за костнозаместващо вещество Ceraform
и фактура № ********** от 29.01.2015 г. с фискален бон към нея за 17.40 лв. –
потребителска такса в Трета травматологична клиника при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“.
Събрани са гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Н.П.П., посочен от ищцата. Свидетелят заяви пред съда,
че познава Т. отдавна, и че в деня на ПТП му се обадил зет му - И.М..
Първите два месеца Т. била на легло и не
можела да ходи сама до тоалетна. Свидетелят П.
излага, че живее в София, но има къща там, където живеят сестра му и зет му – в с. В.Т.., и ходи там
всяка седмица. Тъй като Т. нямала близки хора около нея, с които да съжителства
- няма деца и мъж, някой трябвало
да й носи ядене. След втория месец постепенно Т.К. трябвало, според свидетеля, да се раздвижва
с проходилка, а след 7 - 8 месеца започнала да прохожда. Излага още, че ищцата
се оплаквала , че при застудяване получавала болки в крака, изпитвала болка и при
натоварване на крака. Според П. ищцата не била напълно възстановена. Продължавала
да има уплаха от инцидента. Страхувала се когато се вози в автомобил. Не можела да се
възстанови и психически. Съдът дава вяра на тези лични и непосредствени
възприятия на свидетеля П., които не се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност по делото. Намира същите за незаинтересовани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените вреди и 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
След съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, признанието на неизгодни факти, направено от
ответника по реда на чл. 175 ГПК и влязлото в сила Решение от 12.04.2016
г. по н.а.х.д. № 8909/2015 г. на СРС, НО
20 състав, което на основание чл. 300 ГПК има задължителна сила за гражданския
съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието,
съдът намира, че са налице посочените предпоставки. По същество спорни
между страните в настоящото производство са релевантните въпроси: стои ли в
причинна връзка претърпяното от ищцата счупване на голямопищялната кост с
процесното ПТП и какъв следва да бъде справедливият размер на обезщетението за
претърпените болки и страдания. Във връзка с така очертания предмет на
доказване, съдът намира по отношение на претендираните неимуществени вреди, че от приетата по делото СМЕ и свидетелските
показания по категоричен начин се установява, че ищцата Т.К. е претърпяла
бикондилна фрактура на дясна тибия (голямопищялна кост). По своя медико –
биологичен характер счупването на голямопищялната кост е довело до трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период по – дълъг от 30 дни. Лечението е
било оперативно и медикаментозно. Не са установени настъпили усложнения /
ексцес/. Прогнозата е за пълно възстановяване след премахване на остеосинтетичния
материал и провеждане на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Заедно
със заключението на СМЕ, гласните доказателства по делото установяват, че
ищцата, наред с физическите болки в крака при застудяване и при натоварване,
търпи и психическо страдание, изразяващо се в уплаха от самия инцидент и страх когато се вози в автомобил. Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението по справедливост. Критерият
„справедливост” съгласно задължителната и трайна практика не е абстрактен.
Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, преценката на съда е свързана с редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например: характерът, вида и
броя на уврежданията, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени
вредите, и др. Съдът, като съобрази
изложените по – горе обстоятелства, липсата на инвалидизиране на ищцата, която
все още е в трудоспособна възраст, прогнозата за пълно възстановяване от
полученото едно травматично увреждане и липсата на последващи усложнения,
намира, че справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД се явява парично обезщетение
в размер на сумата от 26 000
лв., и до която предявеният иск за репариране на неимуществени вреди, се
явява основателен и доказан. Съдът, определяйки обезщетението за неимуществени
вреди взима предвид като ориентир и
икономическите условия в страната към датата на ПТП – 14.01.2015 г. Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. След датата
01.01.2010 г. на основание § 27 ПЗР на КЗ и чл. 266 КЗ /отм./са определени
значително по - високи размери на лимита на отговорност на застрахователите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, наведено от
ответното застрахователно дружество, основано на твърдение за непоставен от
страна на ищцата обезопасителен колан, е
неоснователно. Трайната съдебна практика, включително и задължителна
такава ( напр. Постановление № 17 от
18.11.1963г., Пленум на ВС, Решение № 27
от 15.04.2015 г. по т.д.№ 457/2014 г. на II
т.о. на ВКС и др. ) изрично възприема, че приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване, тъй като
съпричиняването има обективен
характер. Недопустимо е
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани надлежни доказателства
установяващи по категоричен начин, че с поведението си пострадалата Т.К. е създала предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснила механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди, като е била без поставен предпазен колан. Нещо повече –
СМЕ дава категорично заключение, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан.
При това положение, тъй като за съда
недоказаният факт е неосъществил се факт, и възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По отношение на имуществените вреди:
По силата на чл. 223, ал. 1 КЗ
/отм./ застрахователят
на
гражданската отговорност на прекият причинител на вредата отговаря и за причинените от него на трети лица имуществени вреди. В
настоящия случай Т.К. претендира присъждане
на сума в размер на 3 513.55 лв.
лв., която да репарира сторените от нея разходи по лечение на полученото
травматично увреждане. Съдът, като съобрази приетите по делото фактури и
фискални бонове и заключението на СМЕ, намира, че заплатените от ищцата суми в
размер на 3513.55 лв. за извършената
медицинска манипулация и медикаменти, представляват имуществени вреди (под
формата на имуществени загуби), които са в причинно - следствена връзка с
осъществения деликт и подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на
обезпечително - гаранционната отговорност на застрахователя.
Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава
върху присъдените главници в размер на
законната лихва върху всяка сума, както следва: върху сумата от 26 000 лв.
следва да се начислява законна лихва, считано от датата на ПТП – 14.01.2015 г.,
до окончателното изплащане, а върху сумата от 3 513.55 лв., обезщетението за
забава в размер на законната лихва се дължи от 29.01.2015 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за
настоящото производство, включително за
процесуално представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.(
на л. 89 от делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е
вписано, че защитата се осъществява
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски – в случая ответника на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно
чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Ето защо на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Д.Й.Н., ЕГН **********, член на САК, възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в размер на 1715.40 лв.
Ищецът, независимо, че е бил освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, е реализирал съдебни разноски за платен депозит по СМЕ / л. 71 от делото/, които следва
да бъдат репарирани от ответника съобразно с уважената част от иска в размер на 82.72 лв.
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска,
в общ размер на 165.94 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ и депозит за вещи лица по СМЕ и САТЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „ЗД Е.Р.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 1180.54 лв. – държавна такса за уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД следните
суми: сума в размер на 26 000
лв. / двадесет и шест хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.01.2015 г., и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от датата на
ППТ – 14.01.2015 г., до окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД за
разликата над сумата от 26 000 лв. до пълния претендиран размер от
50 000 лв. ведно с претендираната законна лихва върху горницата над
присъдената сума; и сума в размер на
3 513.55 лв. / три хиляди петстотин и тринадесет лв. и петдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 14.01.2015 г., ведно с
обезщетение за забавата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва, считано от 29.01.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„З.Д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Т.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 82.72 лв. / осемдесет и
два лв. и седемдесет и две стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА
Т.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** , да заплати на „З.Д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 165.94 лв./ сто шестдесет и пет лв. и деветдесет и четири
стотинки/ - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „З.Д.Е.Р.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 1180.54 лв./ хиляда сто и осемдесет лв. и петдесет и четири
стотинки / – държавна такса за
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК „З.Д.Е.Р.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Д.Й.Н., ЕГН **********, член на САК, възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на ищцата Т.С.К.
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер
на 1715.40 лв. / хиляда седемстотин и петнадесет лв. и четиридесет
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: