ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1136 /20.9.2018г.
Административен съд Пазарджик, в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Георги Видев административно дело № 806 по описа на съда за 2018 г., намери за установено следното:
Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода Н.Н. А., с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лв., претъпени от него в периода от 12.05.2017 г. до 17.09.2018 г., като твърденията са, че вредите са му причинени от служители на Затвор Пазарджик, които не са доставили и са унищожили негово писмо, подадено на 09.05.2016 г. и адресирано до ЕСПЧ, съдържащо жалба, в резултат на което е пропуснал 6-месечния срок за обжалване пред Съда.
С настоящото определение съдът се произнася по искането на ищеца за освобождаване от такси и разноски по производството и за назначаването на защитник по реда на Закона за правната помощ както и по отказа на ищеца да направи уточнение на исковата си молба която е оставена без движение от съда.
Видно от представените по делото доказателства, включително представената от ищеца декларация за доходите, имущественото му състояние е такова, че същият не разполага със средства за заплащане на държавна такса и други евентуални такси и разноски по производството. Ищецът не разполага с никакви доходи и имущество, не работи и след 30.06.2016 година не е получавал никакви парични преводи. През четирите години и половина откакто пребивава в Затвор Пазарджик е получил преводи на обща стойност 420 лв., които са очевидно незначителна сума, която не може да обоснове заплащането на държавни такси и разноски по производството. Затова ищецът следва да бъде воден от заплащането на същите.
Независимо, че средствата с които разполага ищецът са незначителни и от финансова гледна точка той отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ, в случая не е налице изискването, предвидено в чл. 23, ал. 2 от ЗПП интересите на правосъдието да изискват предоставянето на такава.
Безплатна
правна помощ за процесуално представителство съгласно ЗПП се
предоставя в два случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна
адвокатска защита, и второ - по преценка на съда, когато страната не разполага
със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това.
В случая
безспорно по административното дело не се предвижда задължителна адвокатска
защита.
В
конкретния случай не са налице всички предпоставки за предоставяне на безплатна
правна помощ по преценка на съда. Безспорно ищецът не е способен да поема
разноските за адвокатско възнаграждение и е заявил желание за служебен адвокат, но също така е
необходимо интересите на правосъдието да налагат, респ. изискват участието на
адвокат.
Като се
направи необходимото разграничение със случаите на задължително участие на
защитник, следва да се посочи, че интересите на правосъдието изискват участие
на защитник – адвокат, в случаите когато предмета на спора и свързаните с него
процесуални действия, са от естество, което може да затрудни защитата на
страната или правилното разглеждане на делото.
В конкретния случай производството е по чл. 203 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Търси се обезщетение на лични неимуществени вреди от недоставяне и унищожаване на писмо на ищеца адресирано до ЕСПЧ. Спорът не се отличава с фактическа сложност, доколкото по делото следва да бъдат установени малко на брой обстоятелства, чието установяване не представлява трудност. Не е налице и правна сложност на казуса, тъй като делата за обезщетения свързани с условията в затворите са многобройни и с добре установена съдебна практика, включително на ЕСПЧ. Неоснователен е и доводът на ищеца, че образованието му е пречка да води делото сам, поради което му е необходим адвокат. В случая ищецът отстрани нередовността на исковата молба, поради което делото ще бъде насрочено за разглеждане по същество. На съда е служебно известно също, че ищецът води множество дела, свързани с престоя му в затворите, т.е. придобил е и определени правни познания. Освен това, видно от представените справки ищецът използва договори за цесия за прехвърляне на свои бъдещи вземания, което също показва наличие и боравене с правни знания.
От друга страна административният процес, по който се развива исковото производство по ЗОДОВ е със силно застъпено служебно начало. В изпълнение на съдопроизводствените правила по чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 168, ал. 1, чл. 170 и чл. 171, ал. 1, 2 и 4 от АПК Административният съд - гр. Пазарджик, е длъжен служебно (по своя инициатива) да провери дали са налице правните основания по чл. 1 от за присъждане на парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
При тези обстоятелства предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за ищеца, кандидатстващ за нея и интересите на правосъдието, поради което не следва да бъде му предоставена.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Освобождава ищеца, от внасянето на държавна такса от 10 лева по адм. д. № 806/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, както и от други такси и разноски по производството.
Отказва предоставяне на правна помощ на ищеца по адм.д. № 806/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
Определението в частта му, с която се отказва предоставяне на правна помощ, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му чрез настоящия съд пред Върховния административен съд.
Определението да се съобщи на ищеца, като му се изпрати препис от същото.
Съдия:/П/