Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2175            Година  2021, 15.11.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 25.10.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2568 по описа за 2021 година и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.      

Постъпила е жалба от П.С.К. от гр.Сопот срещу решение №2153-15-318 от 09.09.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №151-00-19414-3 от 05.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването по безработица в същото поделение на НОИ, с което е спряно образуваното пред последния орган производство по отпускане на парично обезщетение по заявление на лицето вх. №151-00-19414 от 06.10.2020г..

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, намира същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С оспореното решение на ответника по реда на задължителното административно обжалване е била оставена без уважение жалбата на К. и е било потвърдено разпореждането на Ръководителя на осигуряването по безработица в същото поделение на НОИ, с което е спряно образуваното пред последния орган производство по отпускане на парично обезщетение по заявление на лицето вх. №151-00-19414 от 06.10.2020г. Прието е от органите на НОИ, че е налице започнало производство по изясняване на декларираните от К. данни в заявлението му във връзка с осъществяваната трудова дейност и осигурителни периоди в Република Чехия за преценка правото му на търсеното от него парично обезщетение за безработица и във вр. с прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004г.

Настоящият състав, след като разгледа основанията в жалбата до съда, намира оспореното решение за валиден, но незаконосъобразен по същество административен акт.

Преди всичко следва да се посочи, че новелата на че новелата на чл.54г ал.4 КСО(в приложимата и редакция) предвижда „Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо: 1. събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност; 2. извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца“.

В настоящия случай на първо място не е съвсем ясно в коя от посочените хипотези е постановено спирането, тъй като последиците му са различни в двата законово описани случая. В първият няма срок на продължителност на спирането, докато във втория, максималният срок е 6 месеца, като и предпоставките са различни.

От кратките мотиви на компетентния за това орган, същият е мотивирал спирането със започнало друго производство, но от събраните доказателства се установява, че другото производство представлява всъщност събиране на доказателства по пътя на обмена между Р. България Р. Чехия чрез изпратени от органите на НОИ два структурирани електронни документа(СЕД) U002 – „Осигурително досие“ – да се удостоверят периоди на осигурена за безработица заетост и U004  „Информация за заплати“ – да се удостовери дохода на лицето, получаван по време на последната му заетост. В тази връзка чрез EESSI до компетентната институция в Р. Чехия са били изпратени на 05.08. 2021г. формуляри U001СВ- искане за осигурително досие и U003- искане за информация за заплатата.

Настоящият състав намира, че на първо място компетентното лице по чл.54ж ал.1 КСО не е посочило ясно в коя от изброените две законови хипотези постановява спирането(след изменението на чл.54г ал.4 КСО в сила от 01.01. 2021г., т.е. изменението е настъпило в хода на развитие на производството, но е приложимо с оглед процесуалния характер на правилото).

На следващо място според съда е нарушен и общият принцип на чл.11 АПК – за процесуална икономия, който изисква процесуалните действия да се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт.

В случая е видно от пълната административна преписка, че производството е образувано на 06.10.2020г. като на 20.11.2020г. е бил постановен отказ. При задължителното административно обжалване, ответният Ръководител е направил запитване с формуляр H005 до Р. Чехия с искане за информация за пребиването на К. и е спрял с решение от 21.01.2021г. производството пред него на основание общата хипотеза на чл.54 ал.1,т.5 АПК. Това спиране е отменено от съда с окончателно определение по приложеното дело(л. 38 и сл.) от 31.03.2021г., поради което с акта си от 19.05.2021г. и след постъпване на информацията по пътя на обмена, Ръководител ТП на НОИ потвърдил акта на долустоящия орган. Последния акт пък бил отменен с окончателно решение на настоящия състав на съда(л. 29 и сл.) от 29.07.2021г., като преписката е била изпратена на компетентното длъжностно лице – за произнасяне по заявлението на К..

Така, с постъпване на съдебното решение в началото на м. август 2021г. в ТП на НОИ – Пловдив са отправени двата СЕД до Р. Чехия и производството е било отново спряно.

Според настоящият съдебен състав тези запитвания по пътя на обмена е следвало да се направят още в самото начало, заедно с друго искане, ако органът е имал съмнение за декларираните доходи от заплати и осигурителни периоди в  чужбина. Вместо това 10 месеца по-късно производството е в изходна позиция и е отново спряно(вече в специалната хипотеза на чл.54г. ал.4 КСО). Т.е. като се има предвид, че паричното обезщетение за безработица има за цел бързо и за определен период да подпомогне останалото без работа лице, то пита се къде е тази негова основна функция при липса на произнасяне повече от година след входирането му, като това е резултат от ненавременните действия на компетентните длъжностни лица, действали в създалата се ситуация очевидно в разрез със споменатия принцип на чл. 11 АПК – за бързина и процесуална икономия.

Изложените по-горе две причини се приемат от съда като основание да приеме наличието на хипотеза за незаконосъобразност на оспореното административно решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила(чл.146 т.3 АПК) и неправилно приложение на материалния закон(чл.146 т.4 АПК). Това налага отмяна на акта на ответния Ръководител и потвърденото с него разпореждане.

Останалите аргументи в жалбата на Калев не касаят разрешаване на правния спор по това дело – спиране на производството пред компетентния долустоящ административен орган, а се отнасят към спора по същество(досежно самото право на обезщетение), поради което и не следва да се обсъждат тук.

По разноските.

С оглед изхода, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 250 лева.

На основание чл.119 КСО настоящото съдебно решение е окончателно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

                    

ОТМЕНЯ Решение №2153-15-318 от 09.09.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №151-00-19414-3 от 05.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването по безработица в същото поделение на НОИ, с което е спряно образуваното пред последния орган производство по отпускане на парично обезщетение по заявление на П.С.К. от гр.Сопот вх. №151-00-19414 от 06.10.2020г.., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.”Ал. Стамболийски”№62-64 да заплати на П.С.К. от гр.Сопот разноски за това производство в размер на общо 250(двеста и петдесет)лева.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :