№ 18
гр. Смолян, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20225400900008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по обективно съединени искове, предявени при условията на
кумулативност от Териториално поделение на Държавно горско стопанство „Акад.
Н.Х.“, с адрес: с. Х., общ. Ч., ул. „Кап. П.В.“ № 2, с ЕИК ****, представлявано от А.Ч.
– изпълняващ длъжността директор срещу ГПК „Х.“, със седалище и адрес на
управление: гр. Ч., ул. „Кап. П.В.“ № 8, представлявана от Т.П. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 45 358.95 лв. главница и 4 362.29 лв.
лихва, представляващи доход от право на ползване на 431.99 дка ид. части поземлени
имоти в ревир „Х.“, горски територии – частна държавна собственост, както следва: 1/
за 2016 г. - 12 959.70 лв. главница; 2/ за 2017 г. - 12 959.70 лв. главница; 3/ за 2018 г. -
12 959.70 лв. главница и 3 639.25 лв. законна лихва за периода 01.05.2019 г. –
04.02.2022 г.; 4/ за 2019 г. - 2 159.95 лв. главница и 387.02 лв. законна лихва за периода
01.05.2020 г. – 04.02.2022 г. и 5/ за 2020 г. - 4 319.90 лв. главница и 336.02 лв. законна
лихва за периода 01.05.2021 г. – 04.02.2022 г., ведно с дължимата лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и направените разноски по делото.
Ищецът сочи, че на основание чл. 173, ал. 1 от ЗГ е териториално поделение,
управляващо горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на
ведомства или юридически лица. Навежда доводи, че с измененията на ЗГ от 2011 г. са
създадени държавни предприятия, които са правоприемници на съществуващите
1
държавни горски и ловни стопанства, като в Южноцентралното държавно предприятие
са включени ДГС „Ч.“ и ДГС „Х.“, преименувано на ТП „ДГС Акад. Н.Х.“, в която
част попада и процесният ревир „Х.“.
На следващо място ищецът твърди, че 431 99 дка, приравнени на съответните
идеални части от общо 36 поземлени имота, включени в ревир „Х.“, целият с площ
7 146.97 дка, са частна държавна собственост, възникнала по силата на закона – чл. 14а
от ЗВСГЗГФ и чл. 27, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗК и установена с приложените към
исковата молба удостоверения и скици от ОСЗ – Ч. на основание чл. 27, ал. 5 от ЗГ.
Направен е извод досежно неоснователността на възражението на ответника, че
държавата не е легитимен собственик в случая, тъй като по силата на ЗГ процесните
държавни гори са предоставени на ищеца за стопанисване и управление.
Изложени са аргументи, че ответната кооперация е сключила с физически и
юридически лица договори за предоставяне правото на ползване на частни горски
имоти за периода 2016 г. – 2020 г., за което тези лица са получавали годишни доходи в
размер на по 30 лв. за дка за 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г., по 5 лв. за дка за 2019 г. и по
10 лв. за дка за 2020 г. Посочено е, че кооперацията е отхвърлила многократните
предложения на ищеца за подписването на договор за ползване на процесните
държавни горски територии, попадащи в ревира, но е ползвала същите без основание и
безвъзмездно. Наведени са доводи, че предвид липсата на информация досежно
формирания общ годишен доход от добива на дървесина и на база получения от
физически лица – съдоговорители доход за съответните години, ищецът е следвало да
получи при сключен договор за 431.99 дка горски територии следните суми: 12 959.70
лв. за 2016 г., 12 959.70 лв. за 2017 г., 12 959.70 лв. за 2018 г., 2 159.95 лв. за 2019 г. и
4 319.90 лв. за 2020 г. Направен е извод, че с тези суми кооперацията се е обогатила без
основание за сметка на ищеца, който е бил лишен от възможност да ползва процесните
горски имоти и да реализира приходи от тях, като по този начин се е стигнало до
неговото обедняване.
Ищецът намира, че възражението на ответника за погасителна давност е
неоснователно, тъй като вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване, се
погасяват с 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на
разместване на имущественото благо, а претенцията в случая е с начална дата
01.05.2017 г., т. е. 5 г. преди датата на исковата молба – 04.02.2022 г.
В предвидения от закона срок са постъпили няколко писмени отговори на
ответника, който счита, че ищецът не притежава активна легитимация нито от страна
на компетентния министър, нито от Министерство на финансите. Изложени са доводи,
че ищецът не се легитимира и като собственик на имоти в процесния ревир нито въз
основа на посоченото основание, нито чрез реституция, нито чрез национализация,
нито на база приложените документи /удостоверения и скици/, тъй като скици, карти и
2
снимки не представляват документ за собственост, а и депозираните в случая
противоречат на Протокола за национализация от 1957 г. Посочено е, че държавата
няма права върху ревира и затова, защото няма членствени права в кооперацията.
На следващо място са наведени доводи, че ищецът не е внесъл в кооперацията
решение за реституция, нищо не й е предоставял за ползване, както и че целият ревир е
придобит по давност от физически лица от момента на закупуването му от държавата
през 1925 г. Направен е извод, че претендираният от ищеца остатък от ревира не е
налице, тъй като дори реституцията от 6 800 дка надвишава реално съществуващата
площ на ревира, която към 1957 г., според Протокола за национализация, е 5 910 дка.
Изложени са аргументи, че кооперацията не е собственик, няма право да се
разпорежда от името на всички съсобственици и не е сключвала договори за наем с
никого, като е направено уточнение, че за ревира не се изплащат наеми, а доходи от
собствено горско стопанство срещу решение за реституция. В тази връзка е посочено,
че според обявените ГФО разпределените доходи по години са както следва: за 2019 г.
– 5 лв. на дка, за 2020 г. – 10 лв. на дка и за 2021 г. – 20 лв. на дка.
Ответникът релевира възражение, че исковата претенция е погасена по давност,
като моли за прекратяване на производството по делото или за отхвърляне на исковата
молба, ведно с присъждане на разноските по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба,
допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор,
както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната
съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверения и скици, издадени съответно от
Общинска служба по земеделие – Ч. и Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр. Смолян и на основание чл. 14а от ЗВСГЗГФ и чл. 27, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗГ,
държавата се легитимира като собственик в режим на частна държавна собственост на
процесните 431 99 дка, приравнени на съответните идеални части от общо 36
поземлени имота, попадащи в ревир „Х.“, целият с площ 7 146.97 дка.
Според заключението на съдебната лесо-техническа експертиза общата площ
горска територия на ревир „Х.“ в землището на гр. Ч. е 7 146.97 дка по скиците и по
КККР, като има разлика от 0.244 дка, която е в резултат от стиковането от кадастъра на
границите на отделните имоти, за да се избегне дублирането на площи или неизяснена
площ между имотите. Отбелязано е, че имуществените дялове са били определени в
изпълнение на Закона за продаване на някои държавни гори от 2011 г., изм. 1923 г. и
1927 г., като притежаваната към 1933 г. – 1934 г. от отделните собственици площ с
горскостопанско предназначение е била остойностена по определени цени, след което
е определен броя на имуществените дялове на всеки собственик и същите са записани
в Партидната книга, където е вписано движението им до 1947 г. На следващо място е
3
отразено, че горската територия в ревира е възстановена на отделни собственици в
идеални декари, а не като имуществени дялове. Вещото лице сочи, че не са установени
документи за актуване на площи от ревира като частна държавна собственост или за
възстановени на ответната кооперация площи в идеални декари.
В допълнителното заключение на назначената лесо-техническа експертиза е
проследена общата площ, предмет на горско стопанство на ревир „Х.“ през
различните години: по стопанския план от 1928 г. е 716.05 ха /7 160.5 дка/, по
стопанския план от 1938 г. – 719.50 ха /7 195 дка/, по стопанския план от 1948 г. –
661.45 ха /6 614.5 дка/, определена от ПК - Ч. през 2000 г. е 7 147.241 дка и определена
по КККР през 2006 г. е 7 146.97 дка, като причините за разминаването в периода 1928
г. – 2022 г. са използването на различни методи за измерване, изясняване собствеността
на отделните имоти по КККР и фондовата им принадлежност.
Между страните по делото няма сключен договор за ползване на процесните 431
99 дка гора.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че наличните за
стопанисване от ответната кооперация територии към 31.12.2021 г. са в размер на
6 716.922 дка, собственост на физически лица, всестранна кооперация „Николка“,
кооперация „Гора“ и Община Ч., като същите се отчитат извън счетоводно. В
заключението са отбелязани начислените разходи за наем на 7 146.608 дка, както и
извън счетоводно отчетените в програмния продукт 6 717.322 дка, съответно в размер
на 30 лв./дка за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., 5 лв./дка за 2019 г. и 10 лв./дка за 2020 г.
Вещото лице сочи, че през периода 2016 г. – 2020 г. кооперацията е реализирала
приходи и разходи, като е отчетена счетоводна печалба, респективно загуба, но
дивиденти не са начислявани. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
осчетоводяванията са извършени в партиди, по години, общо за всички, а не
индивидуално, като в програмния продукт вероятно има партида за всеки, който е
предоставил площ за ползване, съответно задължения и изплатени суми. На следващо
място заявява, че в общите партиди, по години, има големи остатъци, касаещи
неизплатени наеми, но поради липса на аналитичност не е видно какви са причините за
това. Вещото лице сочи, че кооперацията е извършвала преобразуване на финансовия
резултат и че несъответствието на информацията между използвания програмен
продукт и тази в счетоводството представлява все едно „черна каса“.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира
исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и
активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е
насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със
сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят
4
основателноста на предявените искове:
Ищецът притежава специална и нарочно уредена от закона процесуална
легитимация от свое име и за своя сметка да води съдебни дела, предвидена в чл. 174,
ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 163, ал. 1 от ЗГ, поради което има качеството на надлежна
страна в настоящото производство.
Съгласно разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗГ, държавни са горските
територии, които не принадлежат на физически и юридически лица или на общините, а
общинска собственост са горските територии, правото на собственост върху които е
възстановено на общините, както и тези, придобити чрез правна сделка или други
придобивни способи и не са държавна или частна собственост. Частна собственост са
горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на физически
и/или юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други
придобивни способи и не са държавна или общинска собственост – по аргумент на чл.
25 от ЗГ.
Представените удостоверения и скици, издадени съответно от Общинска служба
по земеделие – Ч. и Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Смолян,
легитимират държавата като собственик в режим на частна държавна собственост на
процесните 431 99 дка, приравнени на съответните идеални части от общо 36
поземлени имота, попадащи в ревир „Х.“, целият с площ 7 146.97 дка. В този смисъл са
и заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна експертиза и лесо-
техническа експертиза. От друга страна ответната кооперация не е представила други
доказателства, установяващи, че собствеността върху претендираните имоти е на други
лица или че са реституирани, или че държавата се е разпоредила със собствеността
върху тях, или че са общинска собственост.
Съдът кредитира констатациите на вещото лице по назначената лесо-техническа
експертиза, което е проследило общата площ, предмет на горско стопанство на ревир
„Х.“ през различните години и е посочило причините за разминаването в периода 1928
г. – 2022 г., а именно: използването на различни методи за измерване, изясняване
собствеността на отделните имоти по КККР и фондовата им принадлежност, както и
стиковането от кадастъра на границите на отделните имоти, за да се избегне
дублирането на площи или неизяснена площ между имотите. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на ответника относно разликата в площта на
ревира към 1957 г. и към настоящия момент.
На следващо място в процесния период 2016 г. – 2020 г. кооперацията се е
обогатила в резултат на ползване без основание на 431.99 дка горски имоти – частна
държавна собственост, приравнени на съответните идеални части от ревир „Х.“ и
реализиране на приходи от продажба на дървесина и дърва за огрев без заплащане на
цена за ползване на горски територии.
5
От друга страна ищецът е обеднял като не е успял да реализира приход по
смисъла на чл. 176, ал. 1 от ЗГ – не е получил цена за ползване на тези имоти от
ответната кооперация, нито е могъл да извърши продажба на дървесина, горски
репродуктивни материали и недървесни горски продукти. Размерът на дължимата цена
за ползване на процесните идеални части горски имоти е равностоен на изплащания
наем на другите съсобственици за притежаваните от тях горски имоти – идеални части
от ревира. Процесните имоти са държани от ответника без той да има основание за
това. По този начин държавата, респективно държавното предприятие и неговото
териториално поделение са били лишени от възможност да ползват процесните горски
имоти и да реализират приходи от тях, поради което по отношение на тях е налице
обедняване.
Съгласно константната практиката на ВКС, лицето, което се е обогатило без
основание от чуждата вещ, дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които
го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение
е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това
приходи. В този смисъл е и ППВС № 1/28.05.1979 г., съгласно което обогатяване е
налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на
собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен не може да бъде
поставяно в зависимост от това дали са реализирани или не доходи от държаната без
основание чужда вещ, както и дали ищецът, респективно държавата са били или не
член кооператори.
В настоящия случай кооперацията е ползвала ревира и е получава доходи от
стопанисването му, в който смисъл е заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, като е без значение в коя част от ревира е извършен добив на дървесина
през процесния период. Следователно ГПК „Х.“, гр. Ч. дължи заплащане на суми за
ползване пропорционално на притежаваните от всеки съсобственик идеални части от
ревира и съобразно заплатеното право на ползване на другите съсобственици.
Определеният наем за право на ползване за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 30 лв./дка, т.е. за
претендираните от ищеца 431.99 дка е в размер на 12 959.70 лв. за всяка година.
Наемът за 2019 г. и 2020 г. е бил 5 лв., съответно 10 лв., следователно дължимите на
ищеца суми за тези години са 2 159.95 лв., респективно 4 319.90 лв.
На основание на чл. 16, ал. 3, т. 1 от ЗК, до края на м. април се свиква общо
събрание, на което се отчита дейността на кооперацията за предходната година и се
взема решение за разпределение на дохода, като препис от протокола се обявява в
Търговския регистър, което обаче кооперацията не е направила за процесния период.
Това от своя страна обуславя правото на лихва в размер на 3 639.25 лв. за периода
01.05.2019 г. – 04.02.2022 г. върху дължимата за 2018 г. главница от 12 957.70 г., лихва
6
в размер на 387.02 лв. за периода 01.05.2020 г. – 04.02.2022 г. върху дължимата за 2019
г. главница от 2 159.95 г. и лихва в размер на 336.02 лв. за периода 01.05.2021 г. –
04.02.2022 г. върху дължимата за 2020 г. главница от 4 319.90 г., съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Възражението на ответника, че исковата претенция е погасена по давност се
явява неоснователно, тъй като в случая става въпрос за парично вземане /обезщетение
/, възникнало от неоснователно обогатяване, определено на базата на наем.
Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване –
по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД се погасяват с изтичане на петгодишна давност, по аргумент
на ППВС № 1/1979 г., която в настоящия случай не е изтекла за претендираните
вземания, касаещи периода 2016 г. – 2020 г. /с падеж на вземанията съответно
01.05.2017 г.,01.05.2018 г., 01.05.2019 г., 01.05.2020 г. и 01.05.2021 г./. Не са погасени
по давност и вземанията по акцесорните искове за лихва досежно претендираните
периоди, най-ранната дата от които е 01.05.2019 г., тъй като тригодишният давностен
период за тях не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба – 04.02.2022 г.
При сравнителния анализ на събраните по делото доказателства може да се
направи извода, че кооперацията – ответник по делото дължи на ищеца заплащане на
претендираните обезщетения, представляващи суми за ползване на 431 99 дка горски
територии – частна държавна собственост, приравнени на съответните идеални части
от общо 36 поземлени имота, включени в ревир „Х.“ в размер на общо 45 358.95 лв.
главница и 4 362.29 лв. лихва, както следва: 1/ за 2016 г. - 12 959.70 лв. главница; 2/ за
2017 г. - 12 959.70 лв. главница; 3/ за 2018 г. - 12 959.70 лв. главница и 3 639.25 лв.
законна лихва за периода 01.05.2019 г. – 04.02.2022 г.; 4/ за 2019 г. - 2 159.95 лв.
главница и 387.02 лв. законна лихва за периода 01.05.2020 г. – 04.02.2022 г. и 5/ за 2020
г. - 4 319.90 лв. главница и 336.02 лв. законна лихва за периода 01.05.2021 г. –
04.02.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба /04.02.2022 г./ до окончателното им изплащане, поради което исковете
се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и съобразно вида и количеството на извършената дейност
/изготвяне на искова молба, допълнителна искова молба и явяване в съдебни заседания/
възнаграждението на юрисконсулта следва да бъде определено в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/. С оглед изхода на делото, както и направеното искане за
заплащане на разноски, ГПК „Х.“, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Кап.
П.В.“ № 8, представлявана от Т.П. следва да заплати на Териториално поделение на
Държавно горско стопанство „Акад. Н.Х.“, с адрес: с. Х., общ. Ч., ул. „Кап. П.В.“ № 2,
с ЕИК **** направените от него разноски в размер на общо 3 138.85 лв. /три хиляди
7
сто тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи заплатена
държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГПК „Х.“, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Кап. П.В.“
№ 8, представлявана от Т.П. да заплати на Териториално поделение на Държавно
горско стопанство „Акад. Н.Х.“, с адрес: с. Х., общ. Ч., ул. „Кап. П.В.“ № 2, с ЕИК ****
обезщетенията, представляващи суми за ползване на 431 99 дка горски територии –
частна държавна собственост, приравнени на съответните идеални части от общо 36
поземлени имота, включени в ревир „Х.“ в размер на общо 45 358.95 лв. /четиридесет и
пет хиляди триста петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ главница и
4 362.29 лв. /четири хиляди триста шестдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/
лихва, както следва: 1/ за 2016 г. - 12 959.70 лв. /дванадесет хиляди деветстотин
петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ главница; 2/ за 2017 г. - 12 959.70 лв.
/дванадесет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/
главница; 3/ за 2018 г. - 12 959.70 лв. /дванадесет хиляди деветстотин петдесет и девет
лева и седемдесет стотинки/ главница и 3 639.25 лв. /три хиляди шестотин тридесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки/ законна лихва за периода 01.05.2019 г. –
04.02.2022 г.; 4/ за 2019 г. - 2 159.95 лв. /две хиляди сто петдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/ главница и 387.02 лв. /триста осемдесет и седем лева и две
стотинки/ законна лихва за периода 01.05.2020 г. – 04.02.2022 г. и 5/ за 2020 г. -
4 319.90 лв. /четири хиляди триста и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/
главница и 336.02 лв. /триста тридесет и шест лева и две стотинки/ законна лихва за
периода 01.05.2021 г. – 04.02.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главниците от
датата на предявяване на исковата молба /04.02.2022 г./ до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ГПК „Х.“, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Кап. П.В.“
№ 8, представлявана от Т.П. да заплати на Териториално поделение на Държавно
горско стопанство „Акад. Н.Х.“, с адрес: с. Х., общ. Ч., ул. „Кап. П.В.“ № 2, с ЕИК ****
направените от него разноски в размер на общо 3 138.85 лв. /три хиляди сто тридесет и
осем лева и осемдесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
8