Р Е Ш
Е Н И Е
28.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
23 юни 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива
Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 413 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
К.И.М., с ЕГН **********,*** е предявил жалба против наказателно
постановление № 42-0000268/30.03.2020 г. на Началник РД „АА“ - София, с което на жалбоподателя за нарушение, на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3-то от ЗДвП във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ му е
наложена административна санкция – „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лв.,
на основание чл. 177, ал. 3, предл. 3-то от ЗДвП, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. В. Стефанов, редовно
упълномощен. По същество адв. Стефанов моли съда да отмени наказателното
постановление на основанията, изложени в жалбата. Счита, че е налице
противоречие между мотиви и санкция, както и че неправилно е квалифицирано
деянието. От друга страна сочи, че не са
посочени допустимата максимална маса на процесното ППС и нарушената правна
норма, а именно кои условия не е изпълнил водача при движение с по-тежко ППС.
Освен това твърди, че контролните органи и АНО не са изследвали въпроса има ли
водача разрешение за движение на ППС, както и че измерването на теглото на ППС
е сторено без да са приложени доказателства, че електронната везна е от одобрен тип, респ. преминала ли е
последваща проверка.
Въззиваемата
страна, не се представлява в хода на съдебното следствие. Същата е изразила
становище в съпроводителното писмо наказателното постановление да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Дупнишкият
районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2020г. контролни органи от РД „АА“ - София, около
10,50 ч., в област Кюстендил на път ІІ-62, километър 32+200, на разклона ТЕЦ
Бобов дол, с посока на движение с. Баббинска река, спрели за проверка жалбоподателя, в качеството
му на водач на товарен автомобил, марка „ Астра ХД“ 8.84.45, с рег. № РК 3552 ВР, собственост на превозвача с адрес гр.
Перник, ул. 2-ра, бл. 1 (земна маса) със заверено копие на Лиценз на
Общността № *********, валидно до
31.12.2026 г., извършва обществен превоз на товари от с. Катрище до с. Бабинска река с товар земна маса са установили, че водача
управлява товарен автомобил с четири оси, с две управляеми оси и в момента на проверката
е с маси от тегло, включително товара 46700 кг., видно от кантарна бележка №
0235 от 19.02.20202 г., от 11:09 ч. измерена с електронна мобилна везна марка ELIAUTO ЕХ 10 с инд. № ЕХ101000029 със стикер за годност до
22.11.2020 г., разстояние между 3-та и 4-та ос е 1,40 м., сумата на натоварване
на двойно задвижващата ос е 30450 кг при максимално допустимо натоварване на
междуосието 19 тона, с което е нарушил нормите установени от МРРБ. Измереното
междуосие ес ролетка ВМI Vario 5
м. с инд. № 1327/-18, с което е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Административнонаказващия орган е възприел същата
фактическа обстановка и правна квалификация.
В хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителя и свидетеля по акта, показанията на които са последователни и
взаимодопълващи в подкрепа на установената и описана в АУАН фактическа
обстановка.
Приетата фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото
свидетели и от приетите писмени доказателства.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по
същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна:
Съдът намира, че административно-наказателното
производство е проведено при допуснати нарушения на процесуалните правила,
визирани в ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 177, ал.
3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват
установения за това ред, което е нарушение по чл. 139,
ал. 2 от ЗДвП, като в случая компетентността за установяване на
административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата по чл. 189, ал.
1 и ал. 12 от
този закон
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал.
1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз
за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза. Като служител на РД "Автомобилна
администрация" София актосъставителят Б.Б. има правомощия да съставя
актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. Посочването в него на един свидетел не е от категорията на
абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът
на РД "Автомобилна администрация" гр. София е упълномощен да издава
наказателни постановления за установени нарушения на Закона за движението по пътищата
със Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1
от ЗАНН.
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното нарушение. В наказателното постановление не са посочени изчерпателно
и ясно установените обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и
нарушените нормативни разпоредби при извършване на обществения превоз на земна
маса. Събраните писмени доказателствени средства не подкрепят категорично отразената
фактическа обстановка. Поради това съдът счита, че не са нарушени разпоредбите
на чл. 42, ал. 4
и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно разпоредбата на чл. 7. ал. 1,
т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 година за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното
развитие и благоустройството Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1
с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само
по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за от
1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t). Наредбата дава дефиниции за
извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл.
3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в
разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата, но нито в АУАН, нито в НП е
посочена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, с която да се укаже
максималната допустима маса на процесното ППС, респ. и кои условия не е
изпълнил водача, а това са условията уредени в Раздел IV от Наредбата.
От ангажираните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателят М. е управлявал ППС с ширина между осите 1, 40 м, като сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 30 450 тона, при
максимално допустимо натоварване от 19 тона, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1,
т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. За това
превишение е следвало да има разрешение за специално ползване на пътищата или
квитанция за платена пътна такса, което обстоятелство не е записано, а и не е
приложена описаната кантарна бележка.
Така, както фактически и правно е обосновано
нарушението в обжалваното НП също не съответства на основанието въз основа на
което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М.. Това е така, тъй като наказващият орган не е съобразил, че
установеното натоварване на ос на двойната ос на товарния автомобил и по-точно,
превишението над максимално допустимото по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредбата, попада в границите на изключението по чл. 8, ал. 5, във връзка с чл.
14, ал. 3 от Наредбата (30 %), като в следствие на това не е отправил съответно
на фактите словесно фактическо и правно обвинение за движение на ППС без
документ за платена такса. Това само по себе си е самостоятелно основание за
незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП, тъй като съществено е нарушено
правото на защита. На практика, наказаното лице няма яснота кой от двата
документа (разрешително или квитанция за платена такса по чл. 8, ал. 7
от Наредба № 11/2001 г.) е следвало да представи, за да опровергае
повдигнатото му неясно обвинение за нарушени норми установени от МРРБ.
За яснота следва
да се посочи, че разпоредбата на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение
на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата
на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с
размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени
от МРРБ. Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата и приложим и
относим нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата
на чл. 1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС,
съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл. 3. Съответно нормите за
размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и
чл. 7 от Наредбата.
На първо четене, така погледнато възниква извод, че за
деяние като тук обсъжданото е налице неяснота разпоредбата на кой от двата
закона е нарушена, съответно колизия между приложимите санкционни норми.
Внимателният им прочит обаче сочи, че нормите на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на
административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от
разпоредбата на чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две
отделни хипотези. Първата е когато движението се извършва без разрешително, а
втората, когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14,
ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите,
респективно кой е приложимия материален закон при квалифициране на нарушението
и съответно за санкционирането му.
Разпоредбата на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки
и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на
пътищата по § 1, т. 8 от
ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139
от ЗДвП. Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС
се издава от органа посочен в чл. 26, ал. 3
от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и
от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т. е. разрешението
има характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по
реда на чл. 8, ал. 2,
във връзка с ал. 4 от
Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл. 8, ал. 5
от Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени
превозните средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в чл. 14, ал.
3 от Наредбата. На визираните в чл. 14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или
извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата, отворени за
обществено ползване не по силата на специалния административен акт по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по
реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата. Тук е необходимо да се отбележи, че няма
знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и
заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата от една страна и
документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от
предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не
превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
ІІ. В обсъждания казус максимално допустимото натоварване на двойната ос на
управляваното от жалбоподателя МПС е 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„а“ от Наредбата. Елементарно математическо изчисление показва, че 30 % от 19
тона е в размер на 5. 700 тона, т. е. за превишение в тези граници на ППС се разрешава да се движи само след
заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата и не е
необходимо да бъде издавано разрешително по чл. 8, ал. 2, във връзка с ал. 4 от
Наредбата. От протокол за измерване на превозно средство № 0235 от 19.02.2020
г. (л. 7) е видно, че сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е
измерена в размер на 30.450 тона, което обстоятелство коректно е отразено и в
обстоятелствената част на наказателното постановление. При това положение,
разликата между измереното при проверката натоварване на ос на двойната ос с
максимално допустимото по закон от 19 тона е била 11.450 тона, т. е. не е попадала
в рамките на тези 30 % предвидени в разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 35, ал. 1
от Наредба № 11/2001 г. също се визира разрешително или документ за
платена такса, докато от своя страна чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП сочи само за разрешително за специално
ползване на пътищата, което не се издава за посочените в чл. 14, ал. 3 от
Наредбата ППС. Аргумент в този смисъл се извлича и от
административнонаказателния състав на чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП (приложен в случая, макар и т. 2 да не е отразена в
НП), който въвежда като съставомерни елементи движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Ето защо съдът приема възражението на въззивника, посочено
във въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно, че липсва описание на доказателствата, които потвърждават
извършването на нарушението. В наказателното постановление не са посочени
изчерпателно писмените доказателствени средства, същите не са изрично посочени
като доказателства и не са описани като такива, поради което фактическа
обстановка е неизяснена и не се доказва по категоричен начин извършването на
нарушението. Поради това съдът счита, че
е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид на тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато
нарушение на процесуалните правила (липса на яснота по предявено обвинение,
като не са описани обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението и не
са посочени доказателствата,
които го доказват, както и неправилно е бил приложен съответният, с оглед
установените факти за нарушението материален закон. Поради това обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно издадено и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед на този изход на делото е безпредметно да се
обсъждат доводите касаещи субективната страна на вмененото на жалбоподателя
нарушение.
Мотивиран от изложеното и основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
42-0000268/30.03.2020 г. на Началник РД „АА“ - София, с което на К.И.М.,
с ЕГН **********,***, му е наложена административна санкция – „глоба“ в
размер на 500.00 (петстотин) лв., на основание чл. 177, ал. 3, предл. 3-то от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3-то от ЗДвП във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване и протест, в 14-дневен срок, считано от датата на
връчването на страните, пред Кюстендилски административен съд на основанията
предвидени в НПК и по реда на гл. ХІІ от
АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: