Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 06.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Д. Алексиева
при секретаря М.Митова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №5161 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.01.2021
год., постановено по гр.дело №23972/2019 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, Е.П.Б.
и Е.Б. са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД по искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 48.04 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.март 2016 год. до м.април 2016 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.04.2019 год. до окончателното й изплащане и сумата от 12.02 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2016 год. до 06.03.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
направените разноски по делото в размер на 1 000 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците
Е.П.Б. и Е.Б.. Жалбоподателите поддържат, че не са потребители на топлинна
енергия и страни по твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия. По делото липсвали доказателства, въз основа
на които да може да бъде формиран извод, че в полза на ищеца са възникнали
претендираните вземания, както и че същите са изискуеми. В този смисъл не били
налице основания за ангажиране на отговорността на ответниците. Ето защо молят
решението на СРС да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по
делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост, в
която се намира този
имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано
е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства – нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 20.09.2007 год., нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 28.04.2016 год., заявление-декларация от 14.02.2008 год.,
че през исковия период двамата ответници, които са съпрузи, са били собственици
на процесния недвижим имот – апартамент №3, находящ се в гр.София, ж.к.“Сухата река“,
бл.36, вх.А, ет.1 /за който при ищеца е била открита клиентска партида
№169845/, поради което и следва да се приеме, че същите имат качеството на
битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012
год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по
тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение /респ. техният наследодател/ срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд
приема, че през исковия период между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата
през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Реално
потребената от ответниците топлоенергия в определено количество за исковия
период и нейната стойност, са установени въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото и заключенията по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК
подлежат на кредитиране.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните, при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, както и предвид липсата на
спор във въззивното производство, че ответниците са в забава през периода от 15.09.2016
год. до 06.03.2019 год., законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове са изцяло основателни, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите /ответниците/
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за особения им представител в размер
на 150 лв.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.01.2021 год.,
постановено по гр.дело №23972/2019 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в.
ОСЪЖДА Е.П.Б. с ЕГН ********** и Е.Б.,
роден на *** год., и двамата с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за особен
представител в размер на 150 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/