РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200112 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба
подадена от Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., против Електронен фиш,
серия К № 4714147 на ОДМВР София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност
и неправилност на електронния фиш и моли той да бъде отменен изцяло. В
открито съдебно заседание същият не се явява, представлява се от адв. Б. А.
от САК, която представя писмени бележки, с които допълва съображенията,
изложени в жалбата. Претендира разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Административнонаказващият орган (АНО), с подадена писмена
защита, чрез гл.юрк. Р. Р., изразява становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В проведеното открито
1
съдебно заседание не изпраща представител.
Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания
електронен фиш, ръководство на потребителя за АТСС тип „ARH CAM S1“,
снимков материал № 11743с1/0314493 към електронен фиш серия К №
4714147, писмо вх. № 1403/09.06.2022 г. на Община Своге, ведно с
приложените към него – заверени копия от Протокол за преместване и
изработване на нови пътни знаци Д11 и Д12, Протокол за местоположението
на пътни знаци Д11 и Д12 – с. Владо Тричков, Протокол за преместване и
изработване на нови пътни знаци Д11 и Д12 и Протокол за местоположението
на пътни знаци Д11 и Д12 – вилна зона „Клисура – говедарника и
Пехчаница“, с. Владо Тричков, а също така и представени от ОДМВР София
разпечатки относно мястото, на което е разположено техническото средство
към момента на заснемане на процесното нарушение.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 31.03.2021 г., в 15,18 часа, в обл. Софийска, общ. Своге, с. Владо
Тричков, на влизане от гр. София, на път II-16, чрез преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство № 11743с1 е заснет лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ..., със
скорост от 66 км./ч. при ограничение на скоростта в населено място от 50
км./ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. От съдържащия се в
административнонаказателната преписка (АНП) Протокол за използване на
АТСС от 31.03.2021 г. се установява, че АТСС, посочено в процесния
електронен фиш, е използвано на 31.03.2021 г. с начало на работа 13,10 часа и
край на работа 16,30 часа, в обл. Софийска, общ. Своге, ВП II-16, Вилна зона
„Клисура“ на вход от гр. София, като посоката на движение на
контролираните ППС е била в двете посоки – от гр. Своге към гр. София и
2
обратно. АТСС е бил в стационарен режим.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от
снимка № 11743с1/0314493 от 31.03.2021 г. се установява, че на 31.03.2021 г.,
в 15,18 часа, лек автомобил с рег. № ... е засечен със скорост от 66 км./ч., като
GPS координатите на разположение на уреда са 42.850352 23.367070.
Разположението на пътни знаци Д11 „Начало на населено място“ и
пътен знак Д12 „Край на населеното място“ по отношение на с. Владо
Тричков се установяват от представения от Община Своге Протокол за
местоположението на пътни знаци Д11 и Д12 от 21.09.2019 г. за с. Владо
Тричков.
От справка за собственици на превозното средство се установява, че
МПС е собственост на жалбоподателя.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП е издаден срещу него процесният електронен фиш (ЕФ), с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено, на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата
грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100
км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 63 км./ч., т. е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение е с 13 км./ч.
По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български
институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г.
Приложен е също Протокол от проверка № 63-С-ИСИС от 28.09.2020 г.
на Български институт по метрология, от който се установява, че
устройството, посредством което е заснет автомобилът, е проверено в
периода от 25.09.2020 г. до 28.09.2020 г. и съответства на одобрения тип.
От Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и Заповед № 8121з-931/30.08.2016
г. – и двете на министъра на вътрешните работи и приложения образец на
електронен фиш за налагане на глоба към последната се установява, че
процесният съответства на утвърдения образец.
Процесният електронен фиш е връчен редовно на въззивника на
20.04.2021 г., а жалбата е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 05.05.2021
3
г. до ОДМВР София (видно от пощенското клеймо), т.е. на първия
присъствен ден след 29.04.2021 г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от
обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния
съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Същият отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
преповторена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН – електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш
съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4, изр, 2-ро от ЗДвП реквизити. Видно от
съдържанието му, същият съдържа данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението и това е ОДМВР София
(ред четвърти от електронния фиш), мястото (обл. Софийска, общ. Своге, с.
Владо Тричков, на влизане от гр. София, на път II-16), датата (31.03.2021 г.),
точния час на извършване на нарушението (15,18 часа), регистрационния
номер на МПС (СО3519СХ), собственика, на когото е регистрирано
превозното средство (Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., описание на
нарушението (установената скорост от 63 км./ч., разрешената скорост в
населено място от 50 км./ч. и превишаването на разрешената скорост с 13
км./ч.), нарушените разпоредби (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), размера на глобата (50
лева) срока (четиринадесетдневен) и банковата сметка (посочена в ЕФ) за
доброволното й заплащане.
4
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че мястото на
нарушението не е достатъчно ясно индивидуализирано. Видно от
съдържанието на издадения ЕФ, ясно е посочено, че нарушението е
извършено в с. Владо Тричков, на влизане от гр. София, на път II-16, поради
което настоящата инстанция намира, че ЕФ съдържа този задължителния
реквизит – място на извършване на нарушението. Нещо повече, дори да не
беше посочено, че мястото на нарушението е в началото на населеното място
на път II-16, видно от писмото на Община Своге и приложените към него
протоколи, между началото и края на населеното място в посока гр. София –
гр. Своге разстоянието е 1362 метра, поради което не е необходимо
посочването на улица, махала, км. или друго обозначение, както неправилно
твърди жалбоподателят.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че описанието на
нарушението в ЕФ е абсолютно неясно, изтъквайки противоречие в ЕФ,
свързано с това в каква посока се е движил нарушителят и дали се твърди
превишаване на скоростта след навлизане в зоната на действие на пътен знак
Д11 или „преди излизане зоната на действие на знак Д12“. С пътен знак Д12
се обозначава краят на населеното място, т.е. това е краят на действие на
пътен знак Д11, с който се обозначава началото на населеното място, поради
което, от пътен знак Д11 до пътен знак Д12 важи забраната за водачите да
превишават стойност на скоростта от 50 км./ч., регламентирана в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП (доколкото липсва пътен знак, указващ различно ограничение на
скоростта за движение), независимо дали се намират непосредствено след
пътен знак Д11 или непосредствено преди пътен знак Д12. Ето защо,
последното обстоятелство е неотносимо, след като водачът се е намирал в
рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци.
Действително, в процесния ЕФ съществува известна неяснота относно
посоката на движение на нарушителя, като е посочено, че е установено
нарушение „… на влизане от гр. София с посока на движение от гр. Своге към
гр. София и обратно“. Настоящият съдебен състав намира, че дори в ЕФ
изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не
би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на
движение на автомобила, управляван от нарушителя не е задължителен
елемент от съставомерността на описаното нарушение. Както вече се посочи,
5
ЕФ съдържа необходимото описание на нарушението – установената скорост
от 63 км./ч., разрешената скорост в населено място от 50 км./ч. и
превишаването на разрешената скорост с 13 км./ч. С други думи, дали ще се
управлява с превишена скорост процесното МПС в населеното място с посока
на движение от гр. София към гр. Своге или обратно е ирелевантно относно
извода за наличие на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Когато посоката на
движение на автомобила, управляван от нарушителя не е задължителен
елемент от съставомерността на конкретното нарушение, непосочването й не
съставлява нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ (в този
смисъл напр. Решение № 379 от 17.12.2014 г. по КАНД № 345/2014 г. на
Административен съд Хасково). След като непосочването изобщо на това
несъставомерно обстоятелство не съставлява нарушение на процесуалните
правила при издаване на ЕФ, на още по-голямо основание такова не
представлява и неясното му посочване, като от последното не може да бъде
направен извод, че е възпрепятствана защитата на жалбоподателя, както
неправилно се твърди в писмените бележки. Нещо повече, коментираната
неяснота е следствие от обстоятелството, че в процесния ЕФ в
действителност е посочена не посоката на движение на конкретния лек
автомобил, а че контролът на скоростта на моторни превозни средства е
осъществяван в двете посоки – от гр. Своге към гр. София и обратно.
Същевременно, от събраните в производството доказателства се установява
по несъмнен начин посоката на движение на процесния лек автомобил. Както
вече беше посочено, в ЕФ е указано мястото на нарушението – в с. Владо
Тричков, на влизане от гр. София, на път II-16. Обстоятелството, че
контролът е осъществяван на „вход от гр. София“ се установява и от
протокола, изготвен съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. След като на кадър от снимка № 11743с1/0314493 от 31.03.2021
г. е заснета задна регистрационна табела на автомобила, очевидно е, че
посоката му на движение е била от гр. София към гр. Своге и по този въпрос
не е налице каквато и да било неяснота, макар и посоченото обстоятелство да
не е съставомерен белег на нарушението, както се посочи.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че не може да се
установи точното местоположение на АТСС, с оглед липсата на снимка на
разположението на уреда, съгласно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Цитираната разпоредба въвежда в задължение на
6
контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС,
временно разположено на участък от пътя да се изготвя снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката
и не е изготвена. Налице е нарушение, но то по характера си не препятства
установяването на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно
точно в протокола за използване на техническото средство. Отделно,
местоположението на АТСС е установимо и от снимковия материал на
нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с
това на установяването му. Налице е безпротиворечива съдебна практика,
съгласно която липсата на снимка към протокола за използване на мобилното
АТСС е нарушение, но не съществено такова и само по себе си не може да
доведе до отмяна на обжалвания ЕФ при достоверно отразена информация за
разположението на мобилното АТСС в протокола, попълнен съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в който случай липсва
съмнение за мястото на разположение на АТСС. За да се приеме, че
коментираното процесуално нарушение е съществено, е необходимо да са
налице пропуски, свързани с посочения протокол. В настоящия случай в
протокола не е посочено на какво отстояние от пътен знак Д11 за с. Владо
Тричков се намира АТСС, но при използваната мобилна система за контрол,
същата притежава техническа възможност чрез външна антена да определя
автоматично разположението на уреда посредством GPS координати, които
координати се отразяват на всяка една изготвена снимка при работа на АТСС.
На приложената снимка към ЕФ са посочени тези GPS координати и всеки
може свободно да ги въведе като данни в Гугъл карти и да добие ясна
представа къде точно е било позиционирано АТСС. Такава разпечатка е
направена и от АНО, като същата е представена по делото. Така посочените
координати, ведно с изготвения протокол за използване на АТСС сочат на
единствения възможен извод, че по делото няма съмнение къде точно е било
позиционирано мобилното АТСС и от тях безспорно се установява, че
мястото на контрол е след пътен знак Д11, разположен на входа на с. Владо
Тричков откъм гр. София и по-точно непосредствено след разположения след
него пътен знак Д11 на входа на вилна зона „Клисура – говедарника и
Пехчаница“, с. Владо Тричков, който е в рамките на населеното място с.
Владо Тричков, където е въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. (в
този смисъл е Решение № 1018 от 16.12.2020 г. по КАНД № 1138/2020 г. на
7
XII състав на Административен съд – Пазарджик). Няма никакво съмнение, че
при установеното превишаване на разрешената скорост за движение лекият
автомобил се е движил в рамките на населеното място с. Владо Тричков,
доколкото пътен знак Д11, разположен на входа на вилна зона „Клисура –
говедарника и Пехчаница“, с. Владо Тричков се намира след пътен знак Д11,
разположен на входа на с. Владо Тричков в посока гр. София – гр. Своге на
разстояние по-голямо от обсега на действие на АТСС. В тази връзка следва да
се отбележи, че неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
посоченото в протокола местоположение на АТСС не отговаря на
координатите от снимката. Последните са точно на път II-16, непосредствено
след пътен знак Д11, разположен на входа на вилна зона „Клисура –
говедарника и Пехчаница“, с. Владо Тричков при посока на движение от гр.
София към гр. Своге. Следователно, налице е пълно съвпадение между
отразеното в протокола местоположение на АТСС и GPS координатите от
кадър от снимка № 11743с1/0314493 от 31.03.2021 г. Данни за лицето, което е
приело протокола и датата, на която това е станало липсват, доколкото в
същия е отразено, че е приет автоматично. Същият е с входящ номер от
01.04.2021 г. Оттук следва извод, че не са налице пропуски, свързани с
протокола, попълнен съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. в противовес на неоснователните възражения в обратна насока,
изложени в писмените бележки.
На следващо място, не е възможно засечената скорост да е на друг
автомобил, преминал едновременно с процесния, в каквато насока е изразено
опасение в писмените бележки. Това е така, доколкото маркерите в средата на
страните на изображението показват, че в момента на заснемане на
изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото
превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от
Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при
определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се
допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на
потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни
резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от
Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка №
11743с1/0314493 от 31.03.2021 г. се установяват налични маркери, които се
пресичат именно върху задната регистрационна табела на процесния лек
8
автомобил, като резултатът от измерването е записан.
Накрая следва да се посочи, че след изменение в ЗДвП, обнародвани в
ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г., е отпаднало изискването, установено в
предходната редакция на чл. 165, ал. 2, т. 8 от същия закон, определените от
министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи.
Конкретното нарушение в случая е извършено много след влизането в сила на
коментираното изменение и съответно това изискване не е било необходимо,
като възражението в писмените бележки за необходимост от предварително
обозначаване посредством пътен знак Е-24 е неоснователно, а цитираното в
тази връзка от пълномощника на жалбоподателя ТР на ВАС не касае изобщо
този въпрос.
В случая, в съответствие с техническите и метрологични
характеристики от така измерената скорост 66 км./ч. е приспадната
възможната грешка и спрямо водача е наложено наказание за установена
скорост от 63 км./ч. при разрешена 50 км./ч. и превишение от 13 км./ч., което
е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената
скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и
стойността на превишението, намалена с 3 км./ч. толеранс, поради което не е
налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още
повече, че намалението е в полза на нарушителя.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на
особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и
издаване на електронен фиш.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В процесния случай собственикът не е посочил да е
предоставил МПС на друго лице.
9
Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
предвиждащ за превишаване от 11 до 20 km/h глоба в размер на 50 лева.
Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 63
км./ч., т. е. превишението над въведеното ограничение е с 13 км./ч., и
размерът на глобата е 50 лева, като наказващият орган няма възможност да
допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН.
Ето защо, съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричното искане в писмена защита на л. 27
от делото съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото
производство се изразява в писмено становище относно законосъобразността
на ЕФ и неоснователността на депозираната жалба, намира, че следва да
присъди разноски в полза на ОДМВР София в предвидения в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80 лева,
приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К № 4714147 на ОДМВР
София, с който на Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лева.
ОСЪЖДА Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК *********,
10
представлявана от директора, сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
11