РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20205300900561 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ във вр. с чл.493а ал.1 КЗ и
чл.86 ЗЗД във вр.с чл.429 ал.3 КЗ.
Ищецът Г. П. Д. ЕГН ********** от гр.*** иска да бъде осъден ответника ЗАД „ЛЕВ
ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София да плати обезщетение в размер на 35000лв. за
претърпени неимуществени вреди и 1357.20лв. за претърпени имуществени вреди,
причинени му от ПТП, настъпило на 07.08.2019г. в гр.Пловдив на кръстовището между бул.
„Цариградско шосе“ и ул. „Удроу Уилсън“, с извършител А.С.К. при управление на МПС с
рег. № ***, марка Хюндай, модел Соната, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, както и обезщетение за забавено
плащане на главниците в размер на законната лихва за периода от 27.11.2019г. до
изплащането им.
Твърди, че на 07.08.2019г. около 23.00 часа се вози като пасажер в лек автомобил
марка Ауди, модел А6, с рег. № ***, управляван от В.Г.И., което МПС преминава на право
на кръстовището между бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Удроу Уилсън“ в гр.Пловдив,
движейки се по булеварда, когато МПС с рег. № ***, марка Хюндай, модел Соната,
управлявано от А.С.К., извършвайки завой на ляво от булеварда към улицата, причинява
ПТП, и следствие на ПТП ищецът получава травматични увреждания – фрактура на раменна
кост в средна част с разместване. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има водачът А.К.,
който предприема маневра завой на ляво без да пропусне движещия се направо с
предимство лек автомобил, управляван от В.И.. В резултат на отнетото предимство лекият
автомобил марка Хюндай, модел Соната, е блъснат от дясната страна от лек автомобил
марка Ауди, модел А6
Твърди, че за МПС с рег. № ***, марка Хюндай, модел Соната, има сключена с
ответника застраховка ГО с полица № BG/22/119001852409, валидна от 11.04.2019г. до
10.04.2020г.
Твърди, че след ПТП е постъпва за лечение в „МБАЛ Св. Георги“ ЕАД Пловдив
поради оплаквания от силна болка в областта на дясната ръка и невъзможност за
извършване на движения с нея. Установено е многофрагментно закрито счупване на тялото
на дясна раменна кост с дислокация, извършена е операция с открито наместване на
фрактурата на раменната кост с вътрешна фиксация. Крайникът е обездвижен чрез
поставяне на ортеза за раменна става за период от 45 дена. Ищецът не е можел да извършва
1
никакви физически натоварвания.
Твърди, че е преживял стрес и се е променило психическото и емоционалното му
състояние. Твърди отключване на психотравма: след инцидента е силно притеснен,
неспокоен, потиснат и напрегнат; трудно се концентрира, разсеян е; рязко ограничава
социалните си контакти; няма желание да извършва обичайните си дейности и да
контактува с хора, което е изключително нетипично за възрастта му. За известен период от
време има проблеми със съня, още се страхува да пътува в автомобил.
Твърди, че за лечението си е направил разход в общ размер на 1357.20лв. за платени
два броя пирони за фиксация на фрактурата на раменната става от 1320лв.; ортеза за
раменната става от 19.80лв.; 17.40лв. платена потребителска такса за болничен престой от 3
дена.
Предявил е извънсъдебно претенцията си към ответника с молба вх. № 0009 от
27.08.2019г., ведно с всички налични документи, посочва банкова сметка. С писмо от
04.09.2019г. ответникът изисква допълнителни документи от досъдебното производство, с
които не разполага към онзи момент, поради което счита да има правен интерес от съдебно
сезиране на съда.
Поддържа, че вина за настъпване на ПТП има само водачът К. и неговото поведение
като противоправно ангажира отговорността на застрахователя му. Твърди, че К. не спазва
предписанията на ЗДвП при извършване на маневра завой на ляво, защото не се е убедил, че
не създава опасност за участниците в движението, и извършва маневрата без да се съобрази
с положението, посоката и скоростта на движение на останалите МПС. Нарушил е и
задължението си при завой на ляво да пропусне насрещно движещите се ППС. Твърди, че К.
отнема предимството на движещия се направо лек автомобил, в който се вози ищеца, и с
това причинява виновно ПТП.
Не признава възраженията, че лекият автомобил Ауди А6 причинява ПТП поради
движение с несъобразена скорост.
Уточнява, че дълго време след инцидентна е силно притеснен, неспокоен, потиснат и
напрегнат; и към момента го обземат мисли за преживяното, които водят до страхови
изживявания; рязко е ограничил социалните си контакти, няма желание за извършване на
обичайните си дейности и да контактува с други хора.
Поддържа, че сторените парични разходи от него са направени непосредствено след
ПТП и са в пряка причинно – следствена връзка с нанесената му фрактура на дясна ръка.
Не признава възражението за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че
е пътувал с поставен предпазен колан.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер. Признава съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
BG/22/119001852409.
Не признава, че причинител на ПТП е водачът на МПС с рег. № ***, марка Хюндай,
модел Соната - А.С.К.. Възразява, че лек автомобил марка Ауди, модел А6, с рег. № ***,
управляван от В.Г.И., се е движел с превишена скорост от 87 км/ч, не е намалил скоростта и
не е спрял при възникване на опасност за движението, поради което е причинил пътния
инцидент с допуснати нарушения на ЗДвП. Възразява, че ако този автомобил се е движел
със законоустановената скорост от 50 км/ч, не би се стигнало до контакт между двете МПС,
тъй като лек автомобил Хюндай, модел Соната, е щял да премине през кръстовището преди
достигането до него на другия автомобил и не би имало конфликтна точка между тях,
респективно нужда да се предприемат действия за безопасно разминаване. Твърди, че
участниците в движението са длъжни да предвиждат само правомерните действия на
останалите участници, а не неправомерните такива. За това А.К. не е бил длъжен да
предвиди, че В.И. се движи с превишена скорост и поради това ще достигне по – бързо до
кръстовището и ще се удари в него. Твърди, че К. е преценил възможност да премине
безопасно кръстовището при движение на насрещното МПС със законосъобразна скорост.
Възразява, че дори и при движение с 87 км/ч, В.И. е имал техническата възможност в
момента на възприемане на лек автомобил Хюндай, модел Соната, да намали и да спре своя
автомобил при достигане на мястото на удара и по този начин да предотврати настъпването
на ПТП. За това твърди, че ПТП е причинено виновно от В.И., а не от А.К..
2
Възразява, че ищецът е съпричинил вредоносният резултат, защото е пътувал в МПС
без поставен обезопасителен колан. Твърди механизъм на получаване на травмата му чрез
преки, силни удари с голяма кинетична сила върху твърд предмет, при директен удар с
голяма кинетична сила във вътрешността на купето на автомобила. Поради това иска
намаляване евентуално на обезщетението.
Не признава възникване на неимуществени вреди по вид, период, продължителност,
причинна връзка.
Възразява за прекомерност на заявения размер на обезщетението. Евентуално, в ход
по същество, с писмени бележки, намира претенцията за основателна и доказана до 30
000лв. и при съобразяване на съпричиняване от 50 %, до 15 000лв. за главницата за
неимуществени вреди и 678.60лв. за имуществени.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
От приложеното нохд № 1405/2020г. на ПОС се доказва с влязла в сила Присъда №
260027 от 16.11.2020г., че А.С.К. с ЕГН **********, от гр.***, е признат за виновен в това,
че на 07.08.2019г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Удроу
Уилсън“, при управляване на МПС – лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение по чл.37 ал.1 изр.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен
да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, и по непредпазливост, при
условията на независимо съпричиняване с В.Г.И. е причинил смъртта на П.К.К., настъпила
на 19.08.2019г., и средна телесна повреда на Г. П. Д., изразяваща се в счупване на дясната
раменна кост в средната част с разместване, довело до трайно затрудняване движенията на
горен десен крайник, и му е наложено наказание по НК.
Със същата присъда лицето В.Г.И. ЕГН ********** от гр.***, е признат за виновен в
това, че на 07.08.2019г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул.
„Удроу Уилсън“, при управляване на МПС – лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътното транспортно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория
„В“ в населено място – 50 км/ч“, и по по непредпазливост, при условията на независимо
съпричиняване с А.С.К., е причинил смъртта на П.К.К., настъпила на 19.08.2019г., и средна
телесна повреда на Г. П. Д., изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в средната
част с разместване, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, и му
е наложено наказание по НК.
От изслушаната САвТЕ на в.л. В.С., изготвена въз основа материалите по делото,
включително тези по приложеното наказателно дело, дадена компетентно и безпристрастно,
неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, се доказва следния механизъм на ПТП:
Водачът К. е управлявал л.а. Хюндай Соната по южното платно за движение на бул.
„Цариградско шосе“ в посока от запад на изток, след което е предприел маневра завой
наляво към ул. „Удроу Уилсън“ и е спрял в кръстовището. По същото време водачът И. е
управлявал л.а. Ауди А6 по платното за движение на бул. „Цариградско шосе“ в посока от
изток на запад. Когато л.а. Ауди А6 е бил на около 121 – 122м, водачът К. е потеглил с л.а.
Хюндай Соната. В резултат на скорости и пресичане на траектории, след около 5.05 секунди
е настъпил удар в дясната страна на л.а. Хюндай Соната и в предната част на л.а. Ауди А6.
След удара автомобилите са се установили на място и в положение, отразено в протокола за
оглед и фотоалбум на произшествието.
Лек автомобил Хюндай Соната е потеглил от място с 0 км/ч, ускорил е и е достигнал
в мястото на удара със скорост от около 23 км/ч. Скоростта на движение на л.а. Ауди А6 в
момента на удара е била около 87 км/ч, поради липса на обективни данни за намаляване на
скоростта му преди момента на удара.
Автомобилите са имали взаимна видимост както при момента на потегляне на л.а.
Хюндай Соната, така и преди л.а. Ауди А6 да измине дистанцията на пълния спирачен път
/опасна зона/ за спиране на автомобила преди мястото на удара. Дължината на пълния
спирачен път на л.а. Ауди А6 е 76.14 м, а времето, необходимо за нейното изминаване, е
3
4.19 секунди. При потегляне л.а. Хюндай Соната, л.а. Ауди А6 е отстоял на около 121.82м от
мястото на удара, поради което К. е потеглил преди да попадне в опасната зона на л.а. Ауди
А6.
Водачът А.К. е имал техническа възможност да възприеме л.а. Ауди А6, движещ се
насрещно по път с предимство, да го пропусне и след това да довърши маневрата завой
наляво.
Водачът В.И. е имал техническа възможност да възприеме потеглянето на л.а.
Хюндай Соната и от скоростта си на движение около 87 км/ч, при своевременна реакция, да
промени скоростта си и да го пропусне. Имал е тази възможност и ако се бе движил с
нормативно максималната скорост за населени места от 50 км/ч.
При движение на л.а. Ауди А6 със скорост 50 км/ч, вместо със скорост 87 км/ч, от
момента на потеглянето на л.а. Хюндай Соната, л.а. Ауди А6 би преминал зад л.а. Хюндай
Соната без да се налага водачът В.И. да предприема никакви действия.
От изслушаното заключение на СМЕ на д-р Д.М., дадено след запознаване с
медицинската документация по делото и след личен преглед на ищеца, дадено компетентно
и безпристрастно, неоспорено от страните, което съдът кредитира, се доказва, че след ПТП
на 07.08.2019г. Г.Д. е откаран по спешност в шокова зала на Спешно отделение на УМБАЛ
Св. Георги гр.Пловдив, където е извършен преглед от травматолог, хирург, интернист,
неврохирург и анестезиолог и са направени ренгенови снимки, при което е установено
закрито, многофрагментно счупване на дясна раменна кост. Опериран е под обща анестезия
– открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация – два еластични пирона.
Поставена е ортеза за 45 дни. Имал е гладък следоперативен период. Проведена е
антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 11.08.2019г. за домашно лечение,
с указания за щадящ режим, в добро общо състояние.
Постъпва на 06.12.2019г. за втори път в същото отделение и след оперативно
отстраняване на металните тела е изписан на 09.12.2019г. с указания за провеждане на
физиотерапия, за каквато съобщава да е преминал курс в районното ДКЦ без да представя
документи.
Прегледан е на 31.08.2021г. от ортопед - травматолог поради постоянни болки в
дясното рамо, ирадииращи към врата, и е установен пълен обем на движение на раменната
става, без хипотрофия на мускулатурата, с наличен болезненост в крайните фази на
движение, като са дадени указания за физиотерапия.
От прегледа на 24.09.2021г. вещото лице констатира, че ищецът е с напълно
възстановени движения в дясната раменна става, с налична, възстановена мускулна маса на
десния горен крайник. Оплаква се единствено от болка при крайни движения в областта на
трапецовидния мускул в дясно, ирадииращи към шийните прешлени и непостоянно
схващане на целия горен крайник. Обективно установява хруптене при движение на дясна
раменна става.
При тези данни д-р М. дава заключение, че следствие на ПТП на 07.08.2019г. ищецът
е получил закрито, многофрагментно счупване на дясна раменна кост, като травматичното
увреждане е настъпило като участник в ПТП – пътник на задна седалка, при челен удар на
лек автомобил, и е налице причинно – следствена връзка между ПТП и установените
травматични увреждания. Била е причинена болка със силно изразен характер, травмата е
довела до болеви усещания, които са намалявали бавно във времето. Изтърпял е силно
изразени страдания поради продължителността, многократните оперативни намеси и
ограниченото обслужване по време на лечението. Оплакванията са били най – интензивни
веднага след травмата до нейното стабилизиране, непосредствено след извършените
оперативни намеси и в периода на възстановяване. Нормалният период на възстановяване на
такъв вид увреда е 5 – 6 месеца при нормално протичане на оздравителния период.
Представените от ищеца документи – фактури и касови бележки, са за направени
разходи за металните тела, таксите и обездвижващата ортеза, и те са били напълно
необходими за лечението му, поради което д-р М. сочи, че разходът е в пряка причинно –
следствена връзка с ПТП и травмите от него.
По възникналия между страните спор бил ли е ищецът с поставен предпазен колан в
л.а. Ауди А6 по време на настъпване на ПТП, съдът не кредитира обясненията му по чл.176
от ГПК, според които е седял по средата отзад, с поставен предпазен колан и облегнат на
предната седалката поради малкото място, които противоречат на изявленията му пред в.л.
4
д-р Д.К., изготвила СПЕ, по време на проведения с нея психиатричен преглед на
05.10.2021г.в гр.Пловдив, където заявява, че „Отзад нямахме колани, но отпред имаше“, и
заключението на комплексната САвТМЕ на вещите лица д-р М., д-р З.Н. и инж. В.С., която
съдът кредитира като обективна, безпристрастна, логична, съответстваща на данните по
делото, според които към момента на настъпване на ПТП, пострадалият Д. е бил без
правилно поставен предпазен колан, защото, ако такъв бе правилно поставен,
многофрагменттното счупване на дясна раменна кост не би настъпило. В съдебното
заседание по приемане на заключението вещите лица обясняват, че в медицинската
документация не са налични други травми по тялото, освен счупването. Многофрагментното
счупване изисква голяма енергия, то е високоенергийна травма. Ако ищецът е бил с колан,
за това няма данни, защото няма никакви белези, нишани от колана и увреда на други части
по тялото – гръден кош, ключица, които са характерни при поставен колан, а такива не са
установени, не са описани. За да се получи високоенергийна травма, трябва енергия, трябва
засилка, не може да има допиране до седалка и да се счупи рамото, а трябва да има блъсък,
засилване, за да се получи процесната травма. Ударът е предно дясно, затова няма другаде
травми по тялото. Тялото полита в посока на удара. Първото съприкосновение е било с
рамото и тази част от тялото поема удара, поради това тялото не контактува с други части.
Посоченият от ищеца механизъм – с поставен предпазен колан, облегнат на предните
седалки, на първо място би създало дискомфорт на позата, след това – няма да има такава
травма, защото тялото се придържа от колана, и това няма да позволи усукване на тялото
около самата седалка като би следвало да има травма и от ляво при контакт с другата
седалка; в този случай коланът би фиксирал ищеца и няма да има завъртане около
седалката, за да се получи процесната травма; в този случай седалката би имала функции на
въздушна възглавница като намали инерционната сила при настъпване на травмата. Ако
ищецът е облегнат на седалката, няма да има инерция, няма да има засилка и няма да се
получи тази многофрагментна травма, която е характерна при блъсък със значителна сила.
С оглед горното съдът приема, че Д. е пътувал в л.а. Ауди А6 на задна седалка по
средата без поставен предпазен колан. Съгласно заключението на комплексната експертиза,
процесният лек автомобил Ауди А6, по данните на рамата му, е фабрично снабден с пет
колана – два отпред и три отзад, с посочени на лист 236 номенклатурни номера. По делото
липсват обективни данни, че към датата на ПТП задните колани са били демонтирани и че
колата е била технически неизправна, поради което съдът не приема за доказано ищцовото
защитно твърдение, направено в хода на делото след двойната размяна на книжа, както
поради преклудирането му, с оглед възраженията на ответника в писмените бележки, така и
поради недоказаността му.
От показанията на свидетелите Й.Ш. Д.а, майка на ищеца, които съдът кредитира
като кореспондиращи на писмените данни по делото, непротиворечиви и логични, и М.Р.Г.,
приятел на ищеца, се доказва, че в болницата Д. много е плачел от болка. След изписването
му е бил обездвижен доста време, със специален колан. Майка му се грижила за него. След
втората операция отново не е можел да движи ръката, било му много трудно. И сега се
оплаква и то често, че го боли, не му се разрешава да вдига тежки неща, да натоварва ръката,
защото болката се увеличава. Ищецът не е както преди, станал е избухлив, нервен, често се
оплаква от болките. Преди катастрофата е спортувал активно във фитнесзала, сега не. След
катастрофата е доста изнервен, плашлив е, избягва да се вози в кола, оплаква се от кошмари,
не е довършил шофьорския курс, който бил започнал преди ПТП. В болницата бил уплашен,
не е изглеждал добре, доста бинтован. След сваляне на ортезата и прегледи му се наложило
повторно носене на шината, от което се стреснал, не му било приятно да не може да ползва
ръката си, изживял го тежко. Около година – година и половина продължили оплакванията
му след изписване от болницата.
От заключението на д-р Д.К., изготвено въз основа материалите по делото и след
психиатричен преглед и събеседване с ищеца, неоспорено от страните, дадено компетентно,
задълбочено и безпристрастно, което съдът кредитира изцяло, се доказва, че Г.Д. е преживял
остра стресова реакция по време на инцидента и последващото болнично лечение с
негативни емоции и болков синдром. Първите травмиращи за него емоции са били
последователно при ПТП и в болницата, когато е осмислил частично понесените травми.
Инцидентът предизвиква негативни изживявания, които Д. описва с емоции на страх и
болка; бил е обезпокоен, че ангажира значително близките си с грижи; имал е повтарящи се
преживявания на случилото се и заплахата от физическа опасност на фона на силна болка.
След ПТП Д. е изпаднал в състояние на стрес – както от случилото се ПТП със смъртен
случай, така и от понесените физически травми, придружени с болков синдром. В периода
5
на лечение вниманието е било ангажирано с телесните оплаквания и страхове от
усложнение. Преживяванията на Д. при осъзнаване, че е настанен в болница с травма и
необходимост от операция по характеристиките си покриват критериите на Остра стресова
реакция, която следва изключително, внезапно, неприятно или застрашаващо събитие.
Симптомите показват голямо разнообразие, включително пъвоначално състояние на
зашеметеност, вегетативни признаци на паническа тревожност, и се проявяват в разстояние
на няколко минути след въздействието на стесогенния стимул или събитие и изчезват в
разстояние до дни. Налице е непосредствена по време хронологична връзка между
влиянието на стресора и началото на симптомите, които съответстват на преживяното от
подекспертния.
След първоначалната фаза на зашеметеност, симптомите се заместват с тревожност,
както от случилото се, така и от бъдещото. Паническата тревожност е съотносима към
персистирането на стресовата обстановка, като тя е и една от причините за страха от
последващо лечение. Независимо, че болничното лечение е сравнително краткотрайно, то е
било интензивно – проведена е операция под пълна упойка със съпътстващо парентерално
лечение.
Както преживяното ПТП, така и болничната обстановка, е предизвикала у него
неудоволствени емоции. За времето в дома си, непосредствено след болничното лечение,
бидейки в ограничено физическо състояние, е изтипвал неудобство и е преживявал отново
случилото се. Споделя оплаквания, които имат невротичен характер и покриват критериите
на смесено тревожно депресивно състояние в рамките на разстройство на адаптацията. Не е
търсена психологична или психиатрична помощ, което говори, че като цяло психичното
състояние е било контролируемо.
Претърпяното е нарушило обичайния житейски ритъм за период около 4 -5 месеца,
като постепенно настъпва възстановяване на ежедневния стереотип. Към момента Д. е
психически здрав и е преодолял неговинтите емоции от случилото се.
Ответникът признава съществуване на застрахователно правоотношение по договор
ГО по застрахователна полица № BG/22/119001852409 спрямо МПС с рег. № ***, марка
Хюндай, модел Соната.
На 27.08.2019г. ищецът му е връчил Застрахователна претенция с негов вх. № 0009 от
27.08.2019г. за изплащане на обезщетение, на което е отказано доброволно изпълнение.
При тези данни исковете са доказани по основание и частично по размер.
Фактът на настъпване на деликтна по чл.45 ал.1 от ЗЗД - ПТП, неговите извършители
при независимо съпричиняване – А.С.К. и В.Г.И., и виновността им, се доказват на
основание чл.300 от ГПК от влязлата в сила присъда по нохд № 1405/2020г. на ПОС, която е
задължителна за страните и съда в настоящото гражданско производство.
Настъпването на вредоносен резултат от противоправното поведение на А.К. и В.И. –
закрито, многофрагментно счупване на дясна раменна кост на ищеца, се доказва както от
влязлата в сила присъда, защото телесното увреждане на ищеца е било съставомерно, така и
от изслушаната СМЕ на д-р М., медицинската документация по делото и гласните
показания.
Вредоносният резултат се намира в причинно – следствена връзка с ПТП и е негова
пряка и непосредствена последица, съгласно влязлата в сила присъда и заключението на
СМЕ.
От медицинската документация по делото, заключението на СМЕ и СПХЕ,
свидетелските показанията се доказва, че пряка и непосредствена последица от деликтна са
претърпените от Д. неимуществени вреди, изразили се в преживяна остра стресова реакция
по време на ПТП и последващото болнично лечение, с негативни емоции и болков синдром;
изживяване на силни, интензивни и продължителни болки и страдания при приема му по
спешност в УМБАЛ Св. Георги; изживяване на силни, интензивни и продължителни болки
и страдания в предоперационния и следоперационния период; преживени след първото
изписване от болницата силни болки, страдания, физическа несамостоятелност и зависимост
от обслужване в ежедневието, обездвиженост на дясната ръка, довела и до социална
изолация. Преживял е второ приемане в болница след четири месеца за оперативно
отстраняване на металните тела и свързаните с това физически и психически болки, стрес и
негативни емоции.
6
Инцидентът се отразява негативно на психическото му състояние, оплакванията му
имат невротичен характер и покриват критериите на смесено тревожно депресивно
състояние в рамките на разстройство на адаптацията.
Оздравителният период е продължил около година по данни на медицинската
документация и показанията на свидетелите. Към момента на процеса при ищеца се доказва
физическо и психическо възстановяване.
Към датата на инцидента ищецът е бил на 18 години, не е работил.
Съдът, съобразявайки се с вида и характера на вредоносния резултат, който по данни
на СМЕ и влязлата в сила присъда е средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване
на движението на горен десен крайник, настъпилите по вид, характер и продължителност от
това неимуществени вреди за ищеца, неговата възраст към датата на деликта –
трудоспособно лице на 18 години, несемеен, неработещ, периода на възстановяване,
пълното му възстановяване както физически, така и психически, указанията на ВКС за
съобразяване на застрахователните лимити, като и социалните и икономически условия в
страна към 07.08.2019г. / МРЗ към датата на деликта е 470лв., средната брутна месечна
работна заплата за страната за третото тримесечие на 2019г. в размер на 1 249лв./, приема за
справедлив размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата от 20 000лв. /което е над
40 пъти МРЗ и 16 пъти СБМЗ за страната/ като счита, че тя не е завишена и прекомерна,
каквито са възраженията на ответника.
От представените от ищеца фактури, издадени от УМБАЛ Св. Георги, и касовите
бележки за плащането им, както и от заключението на СМЕ на д-р М. съдът приема за
доказано, че ищецът е направил паричен разход в размер на 1357.20лв., който е в пряка
причинно – следствена връзка с получената от ПТП травма, защото със сумата са платени
използваните при операцията и поставени на ищеца пирони, потребителската му такса за
болничния престой и ортезата /обездвижваща шина/. Платената сума намалява имуществото
на ищеца и за него е вреда, настъпила е пряко и непосредствено от деликта и като такава
подлежи на репарирания от виновния, респективно неговия застраховател.
Възражението на ответника, че настъпването на ПТП и оттук на травмата на ищеца, е
съпричинено и от водача на л.а. Ауди А6 В.И., при който ищецът е пътувал на задна седалка
по средата като пътник, се доказва както от влязлата в сила присъда по нохд № 1405/2020г.
на ПОС, с която тази вина е призната и на лицето е наложено за това наказание по НК, така
и от изслушаната САвТЕ. Това възражение каса отговорността на съпричинителя В.И.,
която не е предмет на делото, защото иск срещу това лице, респективно срещу негов
застраховател, не е предявен. По смисъла на чл.53 от ЗЗД, според който ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно, съпричиняването на деликта от няколко
извършители не освобождава от отговорност този, срещу който е предявен иск. Напротив –
законът указва, че отговорността им е солидарна, което означава, че пострадалото лице
може да търси обезвреда в пълен размер срещу всеки един от причинителите. Ответникът се
намира в договорно правоотношение с един от тях – А.К., и вината на другия – В.И., не го
освобождава от отговорност, а му дава право при изплащане на обезщетението да се
суброгира в правата на удовлетвореното лице за разликата над сумата, за която А.К.
отговаря. Съпричиняването на В.И. не води до намаляване на обезщетението, което А.К.,
респективно неговият застраховател, дължат на ищеца, като то не е съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, за което ищецът да отговаря.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Д. по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. По делото се доказа, че Д. е
пътувал по средата на задна седалка на л.а. Ауди А6 без поставен предпазен колан.
Причинената му травма е определена от вещите лица от СМЕ и от комплексната САвТМЕ
като многофрагментна и оттук високоенергийна травма. Правилно поставеният предпазен
колан задържа тялото при настъпване на сблъсък на автомобила и го фиксира като има най –
голям обезопасителен ефект при челен удар, какъвто е бил процесния. Според вещите лица,
ако Д. е бил с поставен правилно предпазен колан, той би го фиксирал, няма да има
завъртане около самата седалка и тази високоенергийна и оттук многофрагментна травма не
би се получила. Следователно, пътувайки без поставен предпазен колан, Д. с това си
поведение е допринесъл за настъпване на този вид травматично увреждане като съдът
приема, че приносът му е 30 %, защото дори и да бе поставил колана си, челен удар на л.а.
Ауди А6, движещ се с висока скорост, над законово разрешената, би настъпил и от него –
травматичти увреждания, тъй като челните удари при висока скорост са удари с най –
7
голяма сила и енергия. Съгласно комплексната САвТМЕ, правилно поставеният предпазен
колан, въпреки че ограничава движението на тялото, предпазва основно при челен удар,
като при страничен, заден или удар отгоре или отдолу на купето, при висока скорост или
удар с тяло с голяма маса и скорост, защитата на водача или пътниците с предпазни колани в
превозното средство е почти без значение за настъпване на травми от третия сблъсък –
вътрешния сблъсък, т.е. в случая при челен удар със скорост около 87 км/ч в момента на
удара, травми от вътрешния сблъсък пак биха настъпили, но биха били други.
С оглед приетото съпричиняване на травмата от ищеца определеното обезщетение от
20 000лв. и 1357.20лв. следва да се редуцира като се намали с 30%, в резултат на което се
дължат 14 000лв. неимуществени вреди и 950.04лв. имуществени вреди.
Ответникът признава, че се намира в договорно правоотношене по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти с един от съпричинителите на
деликта – А.К., управлявал л.а. Хюндай Соната с рег. № ***, доброволно не е удовлетворил
заявената претенция, поради което дължи плащане на сумите.
Претендираното обезщетение за забава е от 27.11.2019г. като дата, на която според
ищеца е изтекъл срока за доброволно плащане от ответника, и следва да се присъди от този
момент, защото претенцията е депозирана на 27.08.2019г.
При този изход на делото на ищеца се дължат по съразмерност разноски. Съгласно
представената справка по чл.80 от ГПК и договора за правна помощ, на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв и се иска присъждане на
възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „К. и С.“ с начисляване на ДДС поради
представени доказателства за регистрация на дружеството по ЗДДС. Дружеството е
защитавало ищеца по два иска - първият при интерес 35 000лв. неимуществени вреди и
вторият при интерес 1357.20лв. имуществен вреди /което е един иск с цена 1357.20лв.,
състоящ се от няколко пера/ и по НМАВ възнаграждението е 1580лв. за първия иск и 325лв.
за втория Претенцията е уважена в размер 41 % от заявената сума, при което по
съразмерност дължимото възнаграждение е 647.80лв. и 133.25лв., общо 781,05лв., върху
което 20 % ДДС е 156.21лв., в резултат на дружеството ще се присъди възнаграждение от
937,26лв. за уважената част от исковете.
Върху присъдената сума ответникът дължи ДТ от 598лв. по сметка на ПОС и по
съразмерност направените от бюджета на съда разноски от 419,23лв.
На ответника за отхвърлената част от иска по съразмерност се дължи 354лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, и съдебен адрес ***, чрез адв. В.Д., да плати на
Г. П. Д. ЕГН ********** от ***, и съдебен адрес ***, чрез адвокат П.К., обезщетение в
размер на 14000лв. за претърпени неимуществени вреди и 950.04лв. за претърпени
имуществени вреди, причинени му от ПТП, настъпило на 07.08.2019г. в гр.Пловдив на
кръстовището между бул.„Цариградско шосе“ и ул. „Удроу Уилсън“, с извършител А.С.К.
при управление на МПС с рег. № ***, марка Хюндай, модел Соната, с валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/22/119001852409 на
автомобилистите, издадена от ответника, както и обезщетение за забавено плащане на
главниците в размер на законната лихва за периода от 27.11.2019г. до изплащането им, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените неимуществени вреди от 14 000лв. до
предявените от 35 000лв. и над присъдените имуществени вреди от 950.04лв. до
предявените от 1357.20лв., ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от
27.11.2019г. до плащането му.
ОСЪЖДА ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, и съдебен адрес ***, чрез адв. В.Д., да плати на
„К. И С. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“, БУЛСТАТ *********, ***, възнаграждение за
предоставена правна защита на ищеца Г. П. Д. в размер на 937,26лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
8
гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, и съдебен адрес ***, чрез адв. В.Д., да плати на
ПОС ДТ от 598лв. и разноски от 419,23лв.
ОСЪЖДА Г. П. Д. ЕГН ********** от ***, и съдебен адрес ***, чрез адвокат П.К.,
да платин на ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, и съдебен адрес ***, чрез адв. В.Д., разноски по
делото от 354лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9