М О
Т И В И
към Присъда № 2360 от 16.12.2010 г.,
постановена по НОХД № 1813/
2010 г.
по описа на БРС
Производството е образувано по внесен в Бургаски районен съд обвинителен
акт на БРП, с който против И.М.М. ЕГН ********** е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.211 вр. чл.
209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и „Б” от НК – за това, че на 21.11.2009г. в
гр.Бургас, в района на Автогара „Юг”, в
условията на опасен рецидив, с цел да
набави за себе си имотна облага в размер на 20 лева,
възбудил у Ж.А.К. заблуждение, а именно, че ще развали банкнота от 20 лева в две банкноти, всяк с номинална стойност от
10 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 лева, както за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
”А” и „Б” от НК - за това, че на същата дата и място, в условията на съвкупност с
гореописаното деяние, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 180.00 лева от владението на собственика Ж.А.К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа обвиненията, счита ги за доказани по несъмнен и
безспорен начин, пледира за престъплението по чл.211 вр. чл. 209 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.”А” и „Б” от НК на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 години, ефективно, при първоначален „строг” режим, за
престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 Б ”А” и „Б” от НК - наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години, ефективно, при първоначален „строг”
режим, а на оснавие чл. 23 от НК, да се наложи едно общо наказание в размер на
най- тежкото - „Лишаване от свобода” за срок от 4 години, ефективно, при
първоначален „строг” режим. По отношение на пприетите за съвместно разглеждане
граждански искове, пледира да бъдат уважени в пълен размер, ведно със
законнната лихва за забава върху всяка от исковите суми от датата на
уврежданията - 21.11.2009г., до окончателното им изплащане.
Конституираният в качеството на граждански ищец пострадал – Ж.А.К.,
поддържа, че обвиненията са доказани, намира гражданските искове за доказани по
основание и размер и пледира те да бъдат уважени в пълен размер, ведно със
законната лихва върху предявените размери, считано от датата на увреждането.
Назначения служебен защитник на
подсъдимия пледира подзащитния й да бъде оправдан и по двете обвинения, поради
тяхната недоказаност както в досъдбеното производство, така и в съдебното
следствие, като поддържа, че единственото обвинително доказателство са
показанията на пострадалия А.. Моли подсъдимия да бъде оправдан и по двете
обвинения, а гражданските искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Подс. М. по време на цялото наказателно производство се е възползвал от
правото да не дава обяснения по обвинението. В последната си дума, не се
признава за виновен и моли да бъде оправдан.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Съдът,
след поотделна и съвкупна преценска на всички събрани по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.М.М. ЕГН ********** е роден на *** ***, живее в същия град,
*** и е българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, не работи, понастоящем изтър ява наказание „Лишаване от свобода” в
Затвора-гр.Бургас.
В късния предиобед на 21.11.2009г. свид. Ж.К. решил да отиде на имота си в с.равна гора, Бургаска област. За
целта, между 11.00 и 11.30 часа от банкомат на „Пощенска банка”, находящ се на
входа на „Пристанище Бургас”, изтеглил цялата си пенсия, в размер на 360 лева,
в купюри от по двадесетлева. Свид. К. поставил банкнотите в свободно състояние,
в левия вътрешен джоб на връхната си дреха, след което се придвижил към
раположената в близост автогара „Юг” в гр.Бургас, откъдето тръгвал автобус за
селото. Достигайки на автогарата, на спирката видял спрял автобус за КК
„Слънчев бряг”, с водач свид. К.Ф., и кондуктор – свид. И.Д., който следвало да
потегли по график в 11.30 часа. Докато свид. К. се намирал пред автобуса, иззад
него, от лявата страна, се появил подс. М.. Той се приближил до свид. К., който
бил с отслабено зруние, но в този момент не носел очилата си. МУРАТ държал в
ръце две банкноти от по 10 лева, както и други банкноти, сгънати на четири в
дланта му, и поискал от свид. К. да му уедри дрете банкноти от по 10 лева, за
една от 20 лева. Свид. К. приел, бръкнал във вътрешния си джоб, кодето се
намирала пенсията му, и извадил няколко банкноти от по 20 лева, след което
предал на подсъдимия една от тях. М. взел банкнотата с номинал 20 лева, но не
дал на свидетеля двата купюра от по 10 лева, които искал да уедри. Вместо това,
като видял, че К. има няколко други банкноти от по 20 лева, го запитал дали има
купюри от по 50 лева, тъй като искал да уедри и други банкноти с по-нисък
номинал. Свид. К. отговорил, че не разполага с банкноти от 50 лева, но
подсъдимият настоял К. да му уедри и другите банкноти, които държал сгънати в
лявата си ръка. К. приел, отново бръкнал във вътрешния джоб на дрехата си и
извадил още няколко банкноти от по 20 лева. Започнал да ги брои, тъй като не
знаел точния им брой и стойност, но дочул откъм намиращия се наблизо автобус
говор и се разсеял. Междувременно, към К. се приближило неустановено по делото
лице, отразено в материалите по досъдебното производство с името „Вели”, което
предложило на свидетеля с лек автомобил да го откара до с.Равна гора на цената
на автобусния билет. Подс. М. се възползвал от факта, че вниманието на К. е
насочено другаде, заявил, че той ще преброи банкнотите, и без противопоставяне
от страна на свид. К., ги взел от ръката му. Като взел парите, подсъдимият
казал да свидетеля да изчака малко, обърнал се с гръб към него и си придал вид,
че брои банкнотите. След това, без да ги върне и без въобще да каже нещо, М. ***
с парите на свидетеля – общо 10 банкноти от по 20 лева, на обща стойност 200
лева, включително банкнотата от 20 лева, която свид. К. първоначално му дал, без да получи неговите две от по 10
лева. Подсъдимият безпрепятствено се отдалечил и се загубил от видимостта на
свидетеля, докато последният останал на място в състояние на шок и колебание след
извършеното от подсъдимия. След отдалечаването на М., свид. К. се съвзел,
извадил всички пари, които му били останали и установил, че в момента разполага
със 160 лева. Продължавал да стои на същото място и се колебаел какво да стори,
когато към него се приближил свид. А.К. – водач на таксиметров автомобил, който
изчаквал на стойнката недалеч от мястото на случилото се, и отдавнашен познат
на подсъдимия. Свид. К. съобщил на свид. К., че е видял стореното, казал
малкото име на подсъдимия, както и че с получените от К. пари, подсъдимият
вероятно е отишъл да играе на рулетка.
При описаните обстоятелства, свид. К. се отказал от планираното пътуване
до с. Равна гора и посетил І РУП-гр.Бургас, където подал жалба (л.6 от
досъдебното производство) за случилото се. Свид. П.Ж. – инспектор в същото
управление, се заел със случая. Още същия ден свид. Ж. установил и снел
сведения от М., (л.8 от ДП), който отрекъл да знае за случая, а впоследствие
сведения били снети и от свид. К., който точно пресъздал ситуацията.
Описаната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните
в хода на разследването доказателства – показанията на
свидетелите Ж.К., А.К. (включитгелно и пред съдия от БРС), П.Ж., отчасти от
показанията на свидетелите К.Ф. и И.Д., които не са възприели самото деяние, а
свидетелстват за поведението и състояние на свид. К. след извършеното от М.,
справката за съдимост па подсъдия и др., събрани в хода на наказателното
производство.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед приетата за установена
фактология, съдът намери, че по гореизложения начин подс. И.М.М. е изпълнил от
обективна страна престъпния състав по чл. 211 вр. чл.209 ал.1 , вр.чл.29 ал.1 б. ”А” и б. „Б” от НК –с цел да си
набави имотна облага, възбудил у свид. К. заблуждение, че желае последният да
му уедридве банкноти от по 10 леваза една банкнота с номинал 20 лева, както
и че разполага с другидруги дрвебни
пари, които също желае да уедри, за която цел лично ще изброи собствените на К.
девет банкноти от по 20 лева, на обща стойност 180 лева, и с това му причинил
имотна вреда в размер на 200 лева. По убеждението на съда, цялата изследвана по
делото деятелност на подс. М. като замисъл и изпълнение съставлява „измама” по
смисъла на чл. 209 ал. 1 НК. От събраните доказателства безспорно явства, че
подсъдимият изначално е подходил манипулативно към жертвата Чрез афишираните
две банкноти от по 10 лева, и наличието на други банкноти, сгънати в дланта му,
чийто брой и номинал не е установен, подсъдимият е мотивирал свид. К. да вярва, че действително
разполага с дръбни пари и желае да ги уедри в банкноти с по-голям номинал – 20
и съответно 50 лева, като пострадалият е бил под въздействие на тези неверни
представи до самото довършване на деянието – с отдалечаването на подсъдимия от
мястото на размяната. Посоченият извод се потвърждава от факта, че след като е
предал на подсъдимия първата банкнота от 20 лева, без в замяна да получи
неговите две банкноти от 10 лева, свид. К. е извадил други пари и имплицитно е
позволил на М. да ги вземе от ръката му (т.е. да получи фгактическо владение
върху тях) без коментар, искане на обяснение или противопоставяне, под предлог,
че той (подсъдимият) ще ги преброи. Друг факт в същата насока е безспорно
доказаното поведение на жертвата след деянието – свид. К. останал на място, в
състояние на шок и колебание относно естеството и последиците от току-що
извършеното престъпление, оставяйки подсъдимият да се отдалечи безпрепятствено
с парите му, без каквато и да е реакция или противодействие – да го настигне,
да извика за помощ и ред други реални възможности, и единственото, което
пострадалият е предприел, е да установи колко пари са му останали. При присъственото събиране на показанията на
свид. К., съдът придоби непосредствени впечатления за личността и особеностите
на този свидетел. К. - кротък, неагресивен,
нерешителен и изначално добронамерен, категорично не се отличава с мигновена
реакция, способност за бърза концентрация и своевременна реакция при няколко
едновременно или последователно възникнаващи центрове на дразнение, дори при
условията на просто събеседване и разказ за минали събития. Трудно може да се
предположи какво щеше да е поведението на К., ако непосредствено след деянието
не бе узнал определени данни относно дееца от свид. К.. Тези характерни лични
особености на пострадалия, към които следва да се добави факта, че е с
отслабено зрение, но не е носел очилата си, очевидно са били възприети, оценени и използвани от подсъдимия
при извършване на престъплението, без тяхното наличие да го оправдава или
смекчава отговорността му.
Поради фактите, установени по несъмнен начин и изложени по-горе, съдът
прие, че в случая подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 196 ал.1 т.1
вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. ”А” и „Б” от НК с предмет – кражба на сума от 180 лева, и го оправда по това обвинение.
В случая, с оглед събраните доказателства, вземането на сумата от 180 лева от
подсъдимия от ръцете на пострадалия не съставлява „отнемане” по смисъла на чл.
194-197 от НК. Отнемането, когато се касае за изпълнителното деяние на
престъплението „кражба”, визира прекъсване на фактическата власт на собственика
и установяване върху вещта на фактическа власт от дееца, но това става без съгласието
(включително по необходимост и без знанието) на пострадалия. Поради тази
причина, кражби се осъществяват обичайно в отсъствие на собственика или
владелеца на вещта, или в тяхно присъствие, но без тези лица да възприемат и
съзнават факта на отнемането, както е при джебчийските кражби, кражбите с
използване на платежни инструменти и т.н. В конкретния случай, пострадалият е
бил съгласен с установяването на фактическата власт на подсъдимия върху 9
негови банкноти, всяка с номинал 20 лева, както и върху преди това дадената му
1 банкнота със същия номинал, тъй като е считал, че по този начин се
осъществява искането на дееца да му бъдат уедрени дребни пари. Това впечатление
е траело очевидно до окончателното оттегляне на дееца от местоизвършване на
престъплението, и едва тогава К. е започнал да съзнава, че е жертва на измама.
Квалификацията на деянието като проявна форма на рецидивна престъпност по
смисъла на чл.29 ал.1 б. „А” НК е правилна и обоснована. С присъдата по НОХД 41/ 2004 г. по описа на ОС-гр.Бургас, в сила
от 13.06.2005 г. на М. е наложено ефективно наказание 1 година ЛОС, и на основание чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното на
основание чл. 66 ал.1 от НК наказание 1 година и 6 месеца ЛОС по НОХД №
47992001 г. по описа на БРС. Що се отнася до квалификацията по чл. 29 ал.1
б.”Б” НК, същата е незаконосъобразна, тъй като единствената, постановена и
влязла в сила в срока по чл. 30 ал.1 от НК присъда с наложено наказание ЛОС за
умишлено престъпление от общ характер, е тази по НОХД 41/ 2004 г. по описа на ОС-гр.Бургас, обосноваваща съставомерност по б.”А” от този
текст. Ето защо, подсъдимия бе оправдан по обвинението във връзка с чл. 29 ал.1
б.”б” НК.
От субективна страна, престъплението
по чл. 211 вр. чл.209 ал.1 , вр.чл.29 ал.1 б. ”А” от НК е извършено виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл.1
НК, и при наличието на изискващата се за
съставомерността на престъплението специална користна цел. Несъмнено, М. е
съзнавал целта си – да получи неправомерно имотна облага, както и че не желае
на практика пострадалия К. да му уедрява нито 2 банкноти по 10 лева за една от
20 лева, нито други пари за банкноти с по-висок номинал, което ясно личи от
обстоятелството, че подсъдимият не е дал на пострадалия никакви пари срещу
получените от него. Същевременно, деецът ясно е съзнавал и пряката причинна
връзка между получаването на парите на К. по анализирания начин, и настъпилата
за пострадалия имотна вреда, в размер на неправомерната облага.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.”А” от НК Законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 3 до 10
години. Измамата, извършена при условията на опасен рецидив, поначало се
характеризира с висока степен на обществена опасност. В конкретния случай, изводът
за високата степен на обществена опасност на личността на дееца се подкрепя от
наличието на други извършени от него престъпления от същия вид, за които е
осъден с влезли в сила съдебни актове, както и от пълната липса на критично
отношение и осъзнаване за противоправността на извършеното, и на видим ефект от
изтърпянето до момента ефективни наказания „Лишаване от свобода”. Същевременно,
степента на обществена опасност на самото деяние бележи е по-ниска, предвид
размера на причинената имотна вреда, който е по-нисък от установената за
страната минимална работна заплата към същия момент, и липсата на други
квалифициращи деянието признаци, освен този по чл. 29 НК.
При така установените обстоятелства за деянието и дееца, с
оглед провеждането на производството по общия ред, съдът отмери и наложи на
подс. М. за извършеното престъпление по чл. 211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.”А” от НК наказание близо до минимално установения в закона размер – а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 2 месеца, което да изтърпи
ефективно при първоначален „строг” режим в затвор, по реда на чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС. Така
определеното наказание, по мнението на съда, съответства на интензитета и
обществената опасност на престъплението, и е от естество в достатъчна степен да
способства за постигане целите на генералната и специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед приетото от съда по въпросите за престъплението, вината и
отговорността, съдът намери предявеният граждански иск за безспорно доказан по
основание - чл.45 от ЗЗД, и по размер – 200 лева, съответстващ на повдигнатото
спрямо подсъдимия обвинение. В резултат на виновното и противоправно поведение
на подс. М., гражданският ищец Ж.К. е
претърпял имуществени вреди, които са пряка последица от извършеното
престъпление, а по размер се равняват 200 лева, с която сума ищецът е бил
ощетен. Доколкото подсъдимият, в случая – делинквент, е в забава от датата на
увреждането, М. бе осъден да заплати исковата сума от 200 лева, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-21.11.2009г.
до окончателното изплащане на цялата сума.
РАЗНОСКИ
На основание чл. 88
ал.1 НПК, във връзка с чл.78 ал.6 ГПК, съдът осъди подсъдимия М. да заплати в
полза на Държавата по сметка на съда, следващата се върху уважения граждански
иск държавната такса в размер на 50 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
Председател: Светлин Иванов
Вярно с оригинала.
Секретар: Диана Пеева