Р Е Ш Е Н И Е
№ 260147 / 9.6.2022г.
гр. Перник, 09.06.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 08178 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Т.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Б.,***, ЕИК *********, с адрес: гр.
Перник, ул. „Самоков“ № 1, искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1429,97 лв., представляваща
възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време
с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от
01.10.2016 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 16.12.2019 г., до окончателното й изплащане, и сумата 193,68
лв. – представляаща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа до 30.11.2019 г.
/съобразно допуснатото изменение на исковете в проведеното на 11.05.2022 г.
открито съдебно заседание/.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
изпълнявал длъжността „старши полицай“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Перник през периода 01.10.2016 г. – 01.12.2018 г. Твърди, че за периода 01.10.2016
г. – 01.12.2018 г. е положил общо 1377 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 0.143 възлиза на 197 часа извънреден труд. Счита, че посоченият
труд следва да ми бъде допълнително заплатен от ответника на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР. Посочва,
че през процесния период е действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности,
издадени от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от първите три наредби
е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и
06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. С първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е
уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано
отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за
отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази наредба е отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която пък е отменена с Решение
№ 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. В периода от отмяната до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. - на 02.08.2016
год., отново приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В трите последващи наредби - от 2015
г., 2016 г. и от 2018 г., липсва уредба за преобразуването на часовете положен
нощен труд към дневен, която следва да се преодолее посредством аналогично
приложение на друг норамтивен акт, уреждащ сходна материя - чл. 9, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда,
че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Т.е. коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на нормалната
продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл. 187, ал.1отЗМВР) и
тази за нощния от 7 часа. Счита, че нощните часове следва да се превърнат в
дневни с коефициент 1.143 /или 0.143 по другата формула/ и тъй като общият брой
отработени часове надвишава нормата за продължителност на работното време, е
налице извънреден труд, който следва да бъде компенсиран/заплатен. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава за плащането му, поради което дължи мораторна
лихва от падежа на всяко вземане до 30.11.2019 г. По изложените съображения
моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за
производството по делото.
Ответникът, извън срока по чл.
131 ГПК /исковата молба е връчена на 19.12.2019 г., поради което срокът за
отговор изтича на 20.01.2020 г. – първият присъствен ден, а отговорът е
депозиран на 21.01.2020 г./, чрез процесуалния му представител Гл. юрк. Василева,
е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител ОДМВР-Перник
на посочената длъжност. Твърди, че по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР е налице специална нормативна уредба, поради което
разпоредбите на НСОРЗ не намира приложение. Счита, че ответникът е изпълнил
точно задължението си за плащане на положения от ищеца извънреден труд, поради
което моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2
от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал.
5, т.2 от ЗМВР:
Страните не спорят, а и от доказателствата по
делото се установява, че за процесния период
ищецът е осъществявал трудовата си
дейност на длъжност „старши полицяй“ в ОДМВР – Перник по утвърдени графици за
12 часови дежурства. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че
страните са обвързани от служебно правоотношение, чийто статут е уреден в ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като същото се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8 -, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период – ал. 3 от законовия текст, какъвто е и настоящият случай.
В разпоредбата на
чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2
вр. ал. 6 ЗМВР.
От заключението по съдебно-икономическата
експертиза се установява, че през процесния период ищецът е отработил общо 1417
часа нощен труд, работейки на смени. Не се спори, а и се установява, че
за тези часове от страна на ответната ОД на МВР – гр. Перник му е изплатено
допълнително възнаграждение – по 0,25 лв./час или общо 354,25 лв.
Основният спорен по делото въпрос е следва ли се на
служителя допълнително възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез
преобразуване на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент следва
да се осъществи това.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките на исковия период от 01.10.2016 г. – 01.12.2018
г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е отменена действащата преди това Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС или от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от двете наредби е
предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31 е регламентирано,
че отработеното време в рамките на този часови диапазон се отчита с протокол, с
посочване на лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове. В Наредбата обаче липсва изрична норма, аналогична
на тази на чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен момент Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Съдът намира, че при липсата на такова изрично правило,
което да регламентира начина за превръщане на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, изразяващо се в нормативна празнота, приложение съгласно чл
46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да намери разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
сила от 01.07.2007 г./ (НСОРЗ), определяща структурата и организацията
на работната заплата,
видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът
и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на
работниците и служителите.
Съгласно
посочената разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, откъдето
следва, че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на
ответната страна, насочени към оспорване приложението на разпоредбите на тази
Наредба, обосновани с липсата на нормативна празнота и регламентираното
заплащане на нощния труд с 0,25 лв. на час, съответно с евентуалното прилагане
на по-нисък коефициент.
Възприемането на тези съображения би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата и които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. чл. 67,
ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, установен в чл. 6 от Конституцията на
Република България и в чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Същевременно, предвиденото в чл. 179, ал. 2 ЗМВР определяне на размера на допълнителните възнаграждения
за нощен труд със Заповед на министъра на вътрешните работи и установеното в т.
1 от Заповед № 8121з-8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи
изплащане на възнаграждение на държавните служители за нощен труд в размер на
0,25 лв. за всеки отработен час в часовете между 22:00 – 06:00 ч., аналогично
на нормата на чл. 8 от НСОРЗ, не изключва заплащането на процесното
възнаграждение, дължимо за положен извънреден труд и формирано чрез
преизчисляване на нощните часове в
дневни и съобразяване на продължителността на работния ден, тъй като когато
последната е надвишена се касае за положен вповече труд, който следва да бъде
компенсиран.
В тази връзка следва да се съобрази, че в решението на
СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., до произнасянето на което беше спряно
нястоящото производство, се подчертава, че в полза на такива работници от
публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, не се налага специална
уредба, но трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност
на работното време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Именно разглежданият механизъм на преобразуване на нощия труд в
дневен с коефициент 1.143 и заплащането му като извънреден е такава мярка за
защита под формата на допълнотелно заплащане, която позволява да се да се
компенсира осоебната тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна и
компетентна, се установява, че за периода от 01.10.2016 г. – 30.11.2019 г., ищецът
е отработил общо 1417 часа нощен труд за времето от 22,00 часа до 06,00 часа.
Преизчисленият дневен труд вещото лице и изчислило в размер на 203 часа, за
което дължимото възнаграждение е 1429,97 лв. За периода от 01.10.2016 г. –
30.11.2019 г. на ищеца е заплатено възнаграждение по 0,25 лева за всеки
отработен нощен час или общо за 354,25 лв. След приспадане от преизчислената
сума от 1429,97 лв. на изплатените суми за периода за нощен труд от 354,25 лв.,
сумата, оставаща за плащане възлиза на 1075,72 лв.
Предвид изложеното, искът следва
да бъде уважен за сумата 1075,72 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер 1429,97 лв. като неоснователен.
Като правоувеличаваща
последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и искането за присъждане
на законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в Районен съд – Перник – 16.12.2019
г. до окончателното й плащане.
По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумарно за тримесечен период, ответникът
е изпаданал в забава за плащане на положение извънреден труд с изтичане на
съответното тримесечие. Следователно началният момент на забавата за положения
труд в периода 01.10.2016 г. – 31.12.2016 г. е 01.01.2017 г.
Съгласно заключението на вещото лице лихвата за забава
върху положения извънредрен труд за процесния период е в размер 193,68 лв.,
формирана от лихвата върху съответната главница с начален момент на забавата
01.01.2017 г. до 30.11.2019 г. Видно от посочените в таблица 2 от заключението
суми, че лихвата за забава е изчислена върху главниците за положен извънреден
труд след преобразуване на нощните часове, посочени в колона 5 от таблица 1 от
заключението, а не върху дължимия остатък от главниците, посочен в колона 7 от
таблица 1 от заключението, получен след изваждане на платените от ответника
суми.
Изчислена от съда по метода на вещото лице, приложен в
таблица 2 от заключението, лихвата за забава върху дължимото възнаграждение за
извънреден труд /формирано като разлика между дължимата сума 1429,97 лв. и
платената от ответника 354,25 лв./ в размер на 1075,72 лв., от падежа на
съответната главница, с начален момент на забавата 01.01.2017 г., до 30.11.2019
г., възлиза на сумата 145,44 лв., както следва:
|
Лихвен период |
главница |
Лихва лв. |
|
01.01.2017-01.04.2017 |
61,40 |
1.55 |
|
01.04.2017-01.07.2017 |
61,40+91,10=152,50 |
3.89 |
|
01.07.2017-01.10.2017 |
152,50+61,15=213,65 |
5.52 |
|
01.10.2017-01.01.2018 |
213,65+61,40=275,05 |
7.11 |
|
01.01.2018-01.04.2018 |
275,05+82,90=357,95 |
9.05 |
|
01.04.2018-01.07.2018 |
357,95+103,89=461,84 |
11.80 |
|
01.07.2018-01.10.2018 |
461,84+79,34=541,18 |
13.98 |
|
01.10.2018-01.01.2019 |
541,18+72,03=613,21 |
15.84 |
|
01.01.2019-01.04.2019 |
613,21+71,03=684,24 |
17.30 |
|
01.04.2019-01.07.2019 |
684,24+87,56=771,80 |
19.72 |
|
01.07.2019-01.10.2019 |
771,80+112,72=884,52 |
22.85 |
|
01.10.2019-30.11.2019 |
884,52+108,68=993,20 |
16.83 |
|
Общо: |
|
145,44 |
Предвид
изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата 145,44 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер 193,68 лв. като неоснователен
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски
съразмерно на уважената част на исквоете, а
на ответника – съразмерно на отхвърлената.
Видно от договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, договореният адвокатски
хонорар възлиза на сумата 500,00 лева и е изцяло заплатен в брой.
По възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Общо предявените искове след допуснатото
увеличение са в размер 1623,65 лв., поради което минималният размер на
възанграждението, определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения е 343,65 лв. Предвид фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че уговореното възнаграждение е прекомерно и следва да
бъде намалено на 400,00 лв. С оглед изложеното, съобразно уважената част на
исковете /1221,16 лв./, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 300,84 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер 100,00 лв., от което съобразно отхвърлената част на
исковете /в общ размер 402,49 лв./, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъде присъдена сумата 24,79 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 48,85 лв., както и разноските за
вещо лице в размер на 100,00
лв.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
възнаграждение за положен труд.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1075,72 лв. /хиляда седемдеест и пет лева и седемдеест и две
стотинки/, представляваща възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване
на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, считано от 01.10.2016 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
16.12.2019 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1075,72 лв. до 1429,97 лв., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
145,44 лв. /сто четиридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ – представляаща обезщетение за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа на съответното
вземане, с начален момент на забавата 01.01.2017 г., до 30.11.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 145,44 лв. до 193,68 лв., на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300,84 лв. /триста лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ
на ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1,
сумата
24,79 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Перник сумата 48,85
лв. /четиридесет и
осем лева и осемдесет и пет стотинки/ –
държавна такса върху уважения размер на исковете, и сумата 100,00 лв. /сто лева/ - разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта за присъденото възнаграждение за положен труд, на осн. чл. 242,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: