РЕШЕНИЕ
Номер 192 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ХIIІ търговски
състав
На пети февруари през 2020 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Ваня Казакова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 623 по описа за 2019
година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ.
Ищецът - Д.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: *** твърди, че на 03.07.2018 г.,
към 11:10 ч., на ул. „Пере Тошев” на тротоара, е била блъсната от лек автомобил
„Шевролет Лачети” с рег.№ РВ3204ВК, управляван от К.А.А., който се е движел по ул.“Пере
Тошев“ в посока от ул.“Скопие“ към ул.“Дрин“ (от юг на север). Сочи, че по случая
е било образувано ДП № 59/2018 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления
по транспорта” - гр. Пловдив, по което е била назначена и изготвена автотехническата
експертиза, от която се установило, че лекият автомобил „Шевролет Лачети” е бил
ударен преди това от друг лек автомобил - марка „Фолксваген Пасат”, с peг. № РВ4656АВ,
управляван от Т.Я.А., както и в следствие на този удар лекият автомобил „Шевролет
Лачети” е променил направлението си на движение като се е движил под действието
на инерционни сили, свързани със скоростта му на движение и ударния импулс, поради
което водачът му не е имал техническа възможност да избегне удара с пешеходката
чрез предприемане на спасителна маневра. Ищцата твърди, че според вещото лице причината
за настъпване на това пътнотранспортно произшествие е неспазване изискванията на
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” от водача на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат”, с рег.№ РВ4656АВ и закъсняла реакция или липса
на реакция по екстрено задействане на спирачната система на автомобила за предотвратяване
на удара с лекия автомобил „Шевролет Лачети” с рег.№ РВ3204ВК. Сочи, че в съставения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица е отразено, че Т.Я.А. е управлявала
лек автомобил марка „Фолксваген Пасат”, без действаща задължителна застраховка
"Гражданска отговорност“, за което ѝ е бил съставен акт № *********.
Ищцата твърди, че вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие са й причинените
увреждания, изразяващи се в получена временна загуба на съзнанието, множество травми
и охлузвания по цялото тяло: лицето, ръцете, краката, тежка фрактура на двете подбедрици,
дясно рамо, фрактура на гръбнака на двете нива - шиен дял и лумбален дял. Сочи,
че от мястото на инцидента е била транспортирана от екип на спешна помощ в УМБАЛ
„Св. Георги” ЕАД, където е приета, диагностицирана и оперирана по спешност. Уточнява,
че била силно уплашена за живота и здравето си, загубила е много кръв,
преживяла е тежък психоемоционален шок и впоследствие посттравматичен стрес, на
който е подложена и до днес. Сочи, че след операцията, престоят ѝ в Клиниката
по ортопедия и травматология (КОТ) на УМБАЛ „Свети Георги“ е продължил седемнадесет
дни, като през цялото това време е била абсолютно неподвижна на легло и в тежко
общо състояние, получила е силен физически дискомфорт, който продължава и до днес.
Твърди също, че поради фрактура и на двата крака, тялото и гръбнака не е могла да
се обслужва сама; изпитвала е срам и неудобство, тъй като дори за най-елементарни
нужди и потребности е трябвало някой да ѝ помага. Всичко това е създало сериозни
неудобства, както за нея самата, така и за близките ѝ, които са се
грижили за нея. След изписването ѝ от болница е продължила възстановяването
и лечението си вкъщи, като в продължение на повече от 3 месеца ежедневно за нея
се е грижила жена, на която е заплащала възнаграждение от 400 лв. месечно. Сочи,
че възстановителния процес е продължил бавно,
тежко и мъчително и не е приключил до момента, като прогнозата на лекарите е за
дълъг и неопределен период до пълно възстановяване, с предстоящи операции на двата
крака. Твърди още, че вследствие на претърпяното ПТП, до момента ежедневно получава
главоболие и силни болки в цялото тяло, изпаднала е в дълбока депресия, не може
да спи нормално, постоянно сънува кошмари как я блъска автомобил; кръвното
ѝ налягане се повишава неконтролируемо, изпитва безпокойство и силен емоционален
стрес от случилото се, а всичко това е довело до промяна в емоционалното
ѝ състояние, станала е по-тревожна и изпитва безпокойство за живота и здравето
си. Твърди също, че има доста придружаващи заболявания като хипертонично сърце,
хронична исхемична болест на сърцето с кардиомиопатия, прекаран инфаркт на миокарда
с остатъчна постинфарктна симптоматика, със стационарно доказана двуклонова коронарна
болест и понесено стендиране, които силно са се задълбочили. Сочи, че напоследък
прави опити да ходи сама с помощта на патерици, като движенията ѝ са крайно
затруднени и съпроводени с непрестанни болки. В резултат на произшествието ищцата
твърди, че е променила и начина си на живот, преустановила е любимите си дейности
и занимания като ежедневните разходки в парка, липсват ѝ срещите с приятели и пътуванията със
семейството, които е правела всеки уикенд; управлението на автомобил ежедневно,
за което вече няма възможност, тъй като краката ѝ все още не са се възстановили,
а и едва ли ще се възстановят напълно. Отделно от това сочи, че не може да се грижи,
така пълноценно, както преди злополуката за най-малкото ѝ внуче, на година
и пет месеца, с което е много силно емоционално свързана. Твърди, че вследствие
на катастрофата се е наложило да извърши доста разходи за лекарства и консумативи,
пряко свързани с лечението и възстановяването ѝ на обща стойност 2 044,41
лв., както и че се повишил приемът на лекарства,
което от своя страна се отразява неблагоприятно не само на финансовото ѝ
състояние като пенсионерка, но и на здравословното ѝ състояние. Твърди,
че е отправила претенция до ответника - Гаранционен фонд, гр. София за изплащане
на обезщетение, в резултат на което е бил образувана щета рег.№
192150/23.01.2019 г., по която Фондът отказал плащане на обезщетение за неимуществени
вреди с мотивите, че не са представени данни за хода и резултата от образуваното
досъдебно производство № ЗМ 59- РТП от 03.07.2018 г., т.е. влязъл в сила акт на
компетентен орган и копие от СМЕ. Ищцата сочи, че с Решение № 1104 от
10.06.2019 г. по НОХД № 2693/2019 г. по описа на XXII наказателен състав, влязло
в законна сила, Т.Я.А. е била призната за виновна в това, че на 03.07.2018 г. в гр. Пловдив, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № РВ4656АВ,
е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 46, ал.2 от ППЗДвП и
по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.Б.К. с ЕГН: **********,
изразяваща се в размачкване на лявото стъпало с изкълчване на пети пръст в областта
на метатарзо-фалангеалната става и счупване на външния и вътрешен малеол в ляво-
глезенните израстъци на големия и малък пищял на лявата подбедрица, довели до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник.
Въз основа на изложеното, настоява съда да постанови решение, с което да осъди
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София да ѝ заплати обезщетение за имуществени вреди
в размер на общо 3 846,41 лв., формирана от сбора на следните претенции: 2
044,41 лв. - за закупуването на лекарства и медицински консумативи; 1 200 лв. -
за възнаграждение, което е заплащала на жената, полагала грижи в продължение на
3 месеца, адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. за изготвяне на застрахователна
претенция към Гаранционен фонд, гр. София, 102,00 лв. - разходи за нотариална заверка
на документи, изискани от Гаранционен фонд, както и сумата в размер на 50 000 лева
- представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и неудобства в ежедневието, които вреди са вследствие получените
на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 03.07.2018г. в гр.Пловдив, на кръстовището
на ул. „Пере Тошев” с ул. „Прилеп” между лек автомобил марка „Фолксваген Пасат”,
с peг. № РВ4656АВ, управляван от Т.Я.А. и лек автомобил „Шевролет Лачети” с
peг. № РВ3204ВК, управляван от К.А.А., травматични
увреждания на главата, лицето, удар в гърдите, лява ръка, дясна ръка, фрактура на
дясна подбедрица, фрактура на лява подбедрица, дясно рамо, фрактура на гръбнака
на шиен дял, фрактура на гръбнака на лумбален дял, временна загуба на съзнанието,
ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 03.07.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника Гаранционен фонд, адрес: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, с който оспорва исковете
по основание и размер. Счита, че претендираните с исковата молба суми са
прекомерно завишени и не отговарят на критерия за справедливост. Възразява, че
претендираните суми от 500 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на
застрахователна претенция пред Гаранционния фонд (ГФ) и от 102 лв. - разходи за
нотариална заверка на документи, изискани от ГФ не представляват пряк разход за
лечение, поради което за ГФ не съществува
задължение да ги покрие. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от ищцата адвокатски хонорар за представителство пред настоящата
инстанция. Оспорва претенцията за присъждане на лихви, считано от датата на процесното ПТП, като в тази връзка посочва,
че фондът не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по
силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща
обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура,
поради което съгласно разпоредбите на КЗ и трайната
съдебна практика, задължението
за лихва възниква след изтичането на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Посочва,
че във връзка с процесното ПТП е
образувана щета, по която ГФ се е произнесъл в законоустановения срок.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищцата оспорва
наведените с отговора възражения. Посочва банкова сметка, по която да бъдат
преведени евентуално присъдените обезщетения.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа твърденията и възраженията, заявени
с първоначалния отговор.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника - Т.Я.М.,
който оспорва иска като преждевременно заведен, доколкото към момента на
предявяване на извънсъдебната претенция към ответника, все още не е било налице
влязло в сила решение на наказателния съд, с оглед на което не са били спазени
правилата за прилагане на доказателства от страна на молителя за установяване
на виновния водач. Прави възражение, че част от имуществените вреди,
претендирани от ищцата нямат пряк и непосредствен характер с настъпилото ПТП. В
тази връзка оспорва претенциите за заплащане на 500лв. - адвокатско
възнаграждение за изготвяне на искане до ГФ, претенцията за 102 лв. за
нотариална заверка на документи, изискани от ГФ, както и тази в размер на 1200
лв., представляващи възнаграждение за жена, която е подпомагала пострадалата,
като последната претенция се оспорва и като недоказана. Оспорват се и
претендираните разходи по Фактура № ********** от 19.07.2018г. в размер на 560
лв. като се твърди, че същите са луксозни такси, излизащи извън пределите на
преките и непосредствени вреди. Оспорва описаните в исковата молба и твърдени
телесни увреждания и началния момент, от който се претендира законната лихва.
Съдът, като
прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 558, ал.5 КЗ
във вр. с чл. 496 КЗ
във вр. с чл. 380 КЗ,
като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу Гаранционен фонд е изтичането на тримесечен рекламационен
срок от сезиране на Гаранционен фонд по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и последния по повод
плащане на дължимото обезщетение. В конкретният случай ответникът е сезиран по
реда на чл. 380 КЗ
с претенция вх. № 24-01-58 от 23.01.2019г., по която от заявителя са изискани
за представяне писмени документи, посочени в писмо изх. № 24-01-58.1 от
30.01.2019г.. В изпълнение, ищцата е представила наличните документи с писмо,
изпратено на 03.04.2019г. и доставено на Гаранционен фонд на 04.04.2019г., а в
отговор с писмо изх. № 24-01-58 от 12.04.2019г. Гаранционен фонд е приел, че
претенцията е неоснователна, тъй като заявителя не е представил данни за хода и
резултата от образуваното ДП № ЗМ 59-РТП от 03.07.2018г. т.е. влязъл в сила акт
на компетентен орган и копие от съдебно медицинска експертиза, изготвена в хода
на досъдебното производство и е указал на същата евентуално да предяви нова
претенция, след снабдяване с посочените документи или да заяви претенцията си
пред съд.
Съгласно чл. 558, ал.5 КЗ, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Гаранционият фонд не е платил
в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа за изплащане на обезщетение
от Гаранционен фонд, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 558, ал.5 КЗ.
С влязло в
законна сила решение, постановено по НОХД № 2693/2019 г. по описа на ПРС XXI н.с. Т.Я.М. ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 03.07.2018г.
в гр. Пловдив при управление на МПС – лек автомобил «Фолксваген Пасат» с рег. №
РВ 4656 АВ е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 46, ал.2 ППЗДвП и
по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.Б.К. ЕГН **********,
изразяваща се в размачкване на лявото стъпало с изкълчване на пети пръст в
областта на метатарзо – фалангената става и счупване на външиния и вътрешен
малеол в ляво – глезенните израстъци на големия и малкия пищял на лявата
подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник,
за което й е наложено съответното административно наказание.
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Или
относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс,
съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни
факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези
за причинената на ищцата средна телесна повреда така, както е описана от
наказателния съд, именно заради която водачът е признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
Б вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за това престъпление.
С оглед на горното налице са материално правните
предпоставки на чл. 45 ЗЗД
за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Спорни между страните са видът и размерът на вредите.
Приетата от
съда и без възражения от страните съдебно медицинска експертиза, изготвена от
в.л. доц. Д-р С.С., която съдът кредитира като изчерпателна и обективна, установява, че при станалото ПТП на 03.07.2018г. на ищцата
са причинени следните травматични увреждания:
Счупване на
външния и вътрешния глезен на левия крак, което е наложило оперативно лечение
за метална остеосинтеза на счупените глезени;
Конквасация
/размачкване/ на тъканите на лявото стъпало с изкълчване на костите на пети
лъч, т.е. стъпалните кости на малкия пръст и на стъпалото над него; налична
кожна рана на палеца; направена ревизия на това увреждане и същото е лекувано с
превръзки, медикаменти и компреси;
Контузия на
дясно коляно със съмнителни данни за счупване на горната част на големия пищял;
Анамнестични
данни за конкузия в областта на гръбначния стълб в шиния и поясния му отдели.
Според експерта описаните
травамтични увреждания са причинени по механизъм на удар с или върху твърд
предмет и свръхмерно извиване в областта на левия глезен и е напълно възможно
да са причинени по начина, описан в документите, а именно при блъскане от лек
автомобил на пешеходец с последващо падане на настилката. В.л. доц. д-р С. е
категоричен в извода си, че веднага след ПТП-то пострадалата е изпитала
значителни по сила и сравнително краткотрайни /в рамките на няколко денонощия/
болки и страдания, които са със затихващ характер. Констатирал е, че ищцата е
била оперирана и обезболена, като е предстояла в болничното заведение от
03.07.2018г. до 19.07.2018г. и след изписването й е била инструктирана да не
стъпва на оперирания крак 45 дни, а след това да се придвижва с помощни
средства. Според експерта при налична болка и в дясното коляно придвижването за
ищцата е било силно затруднено, болезнено и с необходимост от чужда помощ дори
за извършването на елементарни ежедневни нужди, като уточнява, че болковия синдром не е отшумял и до момента.
Твърди, че от контакта с пострадалата е установил, че тя е преживяла една
изострена, но нормалпсихилогична реакция след инцидента, като след отшумяване
на острия стредтравматичен период е последвало чувство на непълноценност,
поради нуждата от чужда помощ. Експерта сочи, че описаните травматични
увреждания на краката са в причинно – следствена връзка с претърпяното ПТП,
като практически уврежданията на костите са оздравяли, а в момента се
рехабилитират последствията от обездвижването, което може да продължи 2-3 години
и счита за уместно извършването на малка хирургична операция за отстраняване
при възможност на металните тела от остеосинтезата на малеола. Според вещото
лице няма медицински документ, в който да е отразена травма на главата на
пострадалата, което се подкрепя и от самите обяснения на пострадалата, че след
инцидента е била в съзнание и адекватна. Същият сочи, че няма данни и за счупвания
на прешлени, като посочването в медицинския протокол от ЛКК № 2241 от
31.07.2018г. за налични такива намира за голословно и неподкрепено от
останалите доказателства. По отношение на дясното коляно вещото лице сочи, че
са налични данни за контузия и съмнения за счупване на фрагменти от големия
пищял, като според постадалата тази травма е била лекувана с шина. Заключава, че няма данни
за загуба на много кръв, респ. за нужда от кръвопреливане.
Събраните по
делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на св. А.К., които съдът кредитира като преки и
непосредствени и цени с приложението на чл. 172 ГПК установяват, че при
претърпяното от *** му ПТП през юли 2018г. здравето й пострадало сериозно -
получила много травми, които довели до значителни страдания. Твърди, че имала
травми и на двата крака – лявото ходило било размазано и разкъсано и претърпяла
операция, а за дясния крак сочи, че имала счупване в областта на коляното, на
подбедрицата в горната част, което довело до невъзможността й да става. Уведомява,
че когато я посетил в болницата, *** му имала рани по лицето – охлузни, струпеи
и кръвонасядания и синини по горната част на тялото. Освен силните физически
болки, свидетелят твърди, че *** му била със сериозно психическо разстройство и
деприсирана, тъй като винаги е управлявала автомобил, а след станалото това
било невъзможно, тъй като се превърнала в инвалид. След изписването й от
болница св. К. сочи, че грижите по възстановяването на ищцата продължили, което
наложило и преустройсто на дома й, тъй като същия не бил достъпен, както и
разпределяне на грижите между неговото семейство и това на *** му. Твърди, че
приятелка на *** му идвала да се грижи за нея през деня срещу «скромно
заплащане». Сочи, че тежкия процес бил около 3 месеца, както и че изправянето й
на крака станало трудно, тъй като били засегнати и двата крака, а се обострили
и съществуващите й заболявания. Твърди, че към момента *** му е инвалид –
лявото й стъпало има много странна форма, може да ходи, но с бастун, не може да
обува нормална обувка; не може да шофира; има много силна психическа уплаха да
се качи дори в кола. Сочи, че десния крак също «не я слуша», тъй като
счупването е било на такова място, което не може да се оперира. Твърди, че
каквото е предписвал лекуващия лекар са го правили, както и че у тях е идвал
рехабилитатор и заявява, че не му е известно *** му да е имала счупени
гръбначни прешлени, а единствено натъртване.
В аналогичен
смисъл са и показанията дадени от другия разпитан по делото свидетел – *** на
пострадалата В.К., които съдът кредитира като преки и същевременно отчита
безспорната им заинтерисованост от изхода на спора. Свидетелката твърди, че след
станалото в началото на юли 2018г. ПТП *** й претърпяла множество травми и
увреждания на двата крака, като левия бил опериран, както и че имала охлузвания
по гърба и удар по главата. Твърди, че лявата пета била смачкана, а десния й
крак «поусукан», със съмнения за счупен кондил, както и че *** й била в шок и
стрес. Уточнява, че десния й крак бил гипсиран, а в последствие обездвижен с
шина, както и че била на легло с подлбога и памперси, а в горната част на
тялото била трудно подвижна, като използвала бинтове, за да се изправи и
завърти. Сочи, че *** й била обездвижена
за период от около 3 месеца, от което допълнително се травмирала психически,
както и че именно *** й заплащала на жена ежемесечно 400 лв., която да й
помага. Твърди, че К. изпитвала силни физически болки, както и че впоследствие
започнала да сяда на ивалидна количка и така да се придвижва в апартамента,
който пригодили за целта. Свидетелката
уточнява, че психически пострадалата също се тормозела, тъй като се чувствала
непълноценна, депресирала се и се затворила; променил се изцяло начина й на
живот; изпитвала страх от това да се вози в кола и да пресича. Понастоящем
твърди, че *** й се придвижва много внимателно с помоща на бастун, по – плаха е,
по – страхлива и все още се нуждае от помощ в ежедневието.
В качеството на
свидетел по делото е разпитана и Т.И., *** на Т.М., чиито показания съдът
кредитира с приложението на чл. 172 ГПК, която твърди, че знае за причиненото
по вина на нейната *** ПТП на 03.07.2018г.. Заявява, че пострадалата жена била
настанена в болница и на деня, следващ приема й, била посетена от свидетелката
и *** й - Т.М.. Сочи, че от пострадалата разбрали, че има травми на петата и
глезена на левия крак, но за други увреждания същата не споменала. Заявява, че
от К. чула, че увредения крак я боли, но видимо била адекватна и изглеждала
добре.
Въз основа на
коментираните доказателства и като отчете, че данни за счупване в областта на
коляното се съдържат единствено в показанията на св. К. – син на пострадалата,
които в тази част като изолирани и неподкрепени дори и от показанията на св. К.
– *** на увредената, която сочи, че десния крак е бил «поусукан» със съмнания
за счупване, съдът приема за установено единствено посоченото от експерта
увреждане на десния крак на пострадалата, изразяващо се в травма в областта на
коляното на същия крак. По аналогичен начин следва да се коментира и твърдяното
като налично увреждане от ищцата – счупени прешлени в областта на гръбначния
стълб, което не е потвърдено от приетата СМЕ, а всъщност е отречено и от св. К.,
който твърди, че знае за натъртени прешлени, но не и за счупени, в която част
показанията на свидетеля съдът кредитира, въпреки родствената връзка с ищцата,
като установяващи неизгодни за страната факти. Или безспорно установените и
претърпени от ищцата увреждания са тези, взети предвид и от наказателния съд
при ангажиране на наказателната отговорност на причинителя, за които каза се е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК и установените категорично от СМЕ, а
именно счупване на външния и вътрешен глезен на левия крак, наложило и
оперативно лечение за метална остеосинтеза на счупените глезени, размачкване на
лявото стъпало с изкълчване на костите на пети лъч и травма на десния крак,
които са причинили описаните в исковата
молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки и са в причинна
връзка с процесното ПТП. При това положение е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
От
ответника не се оспорва факта, че към датата на настъпване на произшестието
гражданската отговорност на водача на МПС «Фолксваген Пасат» с рег. № РВ 4656
АВ не е била застрахована, поради което и следва да се приеме, че Гаранционен
фонд се явява материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат от съда. Такива обективни обстоятелства при причиняването на увреждането
са степента на същото и факта дали то е трайно, каква е медицинската прогноза
за развитието му; физическите болки и други неудобства и притеснения, които е претърпял
увредения; възрастта на увредения; силата, интензитета и продължителността на
болковия синдром и дали същия е отшумял; продължителността и характера на лечението
и извършените манипулации; прогнозата и възможността на увредения да се
социализира по начин, предхождащ увреждането. Обезщетението за неимуществени
вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да бъде съобразено и със стандарта на
живот в страната и средностатистическия размер на доходи към момента на
увреждането, а също и с общо приетото разбиране за обезвреда, намерило израз в
установената съдебна практика при аналогични хипотези.
В конкретният
случай причинените на ищцата, в зряла възраст с множество съпътстващи
заболявания, травми безспорно са довели до силно изразени болеви усещания,
свързани с пролежаване в болница и продължителност на самото лечение, а и във възстановителния
период, наложилата се оперативна намеса и поставянето на чужд елемент /метална
остеосинтеза/ на левия крак и лечение на травмата на десния крак с шина,
затрудненото обслужване и свързания с това битов дискомфорт. Следва да се
отчете обстоятелството, че възстановителния период продължава и понастоящем,
както и че според вещото лице ще е необходима и последваща «лека» оперативна
интервенция. Установено е и наличието на психическа травмираност на увредената
– страх от шофиране и дори от возене в кола, непълноценност и асоциализация,
които състояния съдът приема, че трайно са засегнали психо – емоционалния
статус на пострадалата. От значение за размера на обезещетение е
обстоятелството, че не се установиха твърдяните от ищцата увреждания,
изразяващи се в счупване на прешлени и счупване в областта на коляното на
десния крак, нито други фрактури, извън приетите за установени, както и данни
за загуба на кръв, за увреждания на
главата и временна загуба на съзнание.
Съобразно
изложеното и при отчитане на посочените по – горе критерии, съдът намира, че справедливия
и дължим размер на обезщетение е сумата от 25 000 лв., с който размер счита, че ще се
постигне целта на института за репарация на търпените от увредената неимуществени
вреди, а за разликата до пълния размер от 50 000 лв. иска ще се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, съдът счита, че всички разходи за които са представени
разходо оправдателни документи – фактури и фискални бонове, вкл. и
възнаграждението по договор за правна защита и съдействие – л. 9-42 са в пряка
причинно – следствена връзка с увреждането и подлежат на репариране от
ответника, с изключения на разходите по сметка фактура на л.34-36, тъй като не
се установява какви документи са заверявани от Нотариуса, за да се прецени
тяхната връзка с претърпяното увреждане, както и тези, за които е издадена
фактура № ********** от 19.07.2018г. в размер на 560 лв. за «подобрени битови
условия за ден престой». Последно посочения разход съдът счита, че не е
необходим за подобряване увреденото здраве на пострадалата, а за гарантиране
нейния комфорт, поради което и представлява луксозна разноска, която не е пряка
и непосредствена последица от увреждането, за да бъде поета от увреждащия,
респ. от Фонда. Основателна е претенцията за присъждане на разходите направени
от ищцата за заплащане на възнаграждение в размер на 400 лв. месечно за период
от три месеца на жена, която е полагала грижи за нея, който разход се
установява като действително понесен от ищцата от показанията на св. К., в
която част съдът кредитира като преки, логични и последователни и отчита факта,
че децата на пострадалата са млади, трудово и семейно ангажирани хора. Затова и
искът ще се уважи до размера от 3184.41 лв., а до пълния предявен размер от
3846.41 лв. ще се отхвърли.
Съгласно чл. 558, ал.1 КЗ Гаранционният фонд отговаря
за лихви, които се изчисляват и изплащат при спазване на чл.
497 от КЗ. Последно посочената разпоредба сочи, че застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
По така изложените съображения съдът приема, че
ответника дължи да заплати законна лихва върху главниците, считано от 12.04.2019
г. – датата, на която е отказал да заплати обезщетение, а за периода от
03.07.2018г. до 12.04.2019г. искането за присъждане на законната лихва от ищеца
ще се отхвърли.
От ищцата е направено искане за присъждане на
разноски, което съдът намери за основателно. Ответникът е навел възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намери
за неоснователно, тъй като същото е под установения минимум съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова и на ищцата, съразмерно с уважената част от исковете се дължи сумата
от 1106.33 лв., представляваща разноски по заплащане на адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС,
представляваща държавна такса в размер на 1127.38 лева, както
и сумата от 300 лв., представляваща разноски по заплащане от бюджета на съда
възнаграждения на назначеното вещо лице.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес гр. София, 1000, ул. Граф Игнатиев №
2 да заплати на Д.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие причиненото й
увреждане, изразяващо се в счупване на
външния и вътрешния глезен на левия крак, наложило оперативно лечение за
метална остеосинтеза на счупените глезени; конквасация /размачкване/ на
тъканите на лявото стъпало с изкълчване на костите на пети лъч, т.е. стъпалните
кости на малкия пръст и на стъпалото над него; кожна рана на палеца и контузия
на дясно коляно, настъпили, в резултат на състояло се на 03.07.2018 г. ПТП в
гр. Пловдив при управление
на МПС – лек автомобил «Фолксваген Пасат» с рег. № РВ 4656 АВ, виновно
причинено от Т.Я.М., ЕГН **********, която при управлението на посоченото МПС,
без сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” е нарушила правилата за движение – чл. 46, ал.2 от
ППЗДвП и е причинила посочените увреждания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2019 г. до окончателното им изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 50 000
лв., както и за присъждане на законната лихва от 03.07.2018г. до 12.04.2019г..
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес гр. София, 1000, ул. Граф Игнатиев №
2 да заплати на Д.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 3184.41 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за закупени медицински консумативи и лекарства, платено
възнаграждение за обслужване на ищцата за период от 3 месеца в размер на по 400
лв. месечно и платено възнаграждение на адвокат за изготвяне на застрахователна
претенция по договор от 04.12.2018г., вследствие причиненото й увреждане,
изразяващо се в счупване на външния и
вътрешния глезен на левия крак, наложило оперативно лечение за метална
остеосинтеза на счупените глезени; конквасация /размачкване/ на тъканите на
лявото стъпало с изкълчване на костите на пети лъч, т.е. стъпалните кости на
малкия пръст и на стъпалото над него; кожна рана на палеца и контузия на дясно
коляно, настъпили, в резултат на състояло се на 03.07.2018 г. ПТП в гр. Пловдив при управление на МПС – лек
автомобил «Фолксваген Пасат» с рег. № РВ 4656 АВ, виновно причинено от Т.Я.М.,
ЕГН **********, която при управлението на посоченото МПС, без сключена
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” е нарушила правилата за движение – чл. 46, ал.2 от ППЗДвП и е причинила
посочените увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019
г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди до пълния предявен размер от 3846.41 лв. или за сбора от сумата от 560 лв. за подобрени битови условия и
сумата от 102 лв. за нотариални такси, както и за присъждане на
законната лихва от 03.07.2018г. до 12.04.2019г..
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ответника – Т.Я.М., ЕГН ********** с адрес ***.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд
с адрес гр. София, 1000, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати
държавна такса в размер на 1127.38 лева, както и сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по заплащане от бюджета на съда възнаграждения на
назначено вещо лице по сметка на ВСС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: