Присъда по дело №255/2021 на Районен съд - Димитровград
| Номер на акта: | 10 |
| Дата: | 28 септември 2021 г. (в сила от 31 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Иван Статев Маринов |
| Дело: | 20215610200255 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 май 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград, за извършено от него престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, за това, че в периода от месец април 2020г. до месец март 2021г. включително, в
гр.Димитровград, след като бил осъден с влязло в сила на 09.04.2020г. Решение
№105/09.04.2020г. по гр. дело №123/2020г. на PC-Димитровград да издържа свой низходящ-
сина си Н. С. Н., роден на 24.11.2007г. - да заплаща месечна издръжка в размер на 155лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 12 месечни вноски по 155 лв. всяка от тях, на обща стойност 1 860лева.
Подсъдимият С.Н. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, че не е
плащал издръжка, но до този момент се достигнало, тъй като нямал средства и възможност
да я плаща, тъй като бил безработен и имал здравословни проблеми. Иска да му бъде
наложено наказание „Глоба“, противопоставя се на вариант за налагане на наказание
„Пробация“.
Прокурорът при Районна прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград поддържа повдигнатото
обвинение във вида, в който е повдигнато. Счита, че е нямало никакви пречки подсъдимия
да намира средства за издръжката на детето си, а експертното решение на ТЕЛК било само
смекчаващо отговорността обстоятелство. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен
и за налагане на наказание „Пробация“ в размер под средния предвиден.
Конституираната като частен обвинител В.Д. счита, че обвинението е доказано по несъмнен
и безспорен начин, пледира за налагане на предвиденото в закона наказание на подсъдимия.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с представеното от страните, прима за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимия С.Н. и св.В.Д. сключили граждански брак на 15.11.2007г. На 24.11.2007 г. се
родило детето им - Н. С. Н..
С Решение №105/09.04.2020г. по гр. дело №123/2020г. бракът между подсъдимия Н. и св.Д.
бил прекратен, като упражняването на родителските права върху малолетното им дете било
поверено на майката - св. Д., а бащата – подс.Н., бил осъден да заплаща месечна издръжка
на св.Д. като майка и законен представител на детето, в размер на 155лв. Решението влязло
в законна сила на 09.04.2020г.
Въпреки решението на съда, подс.Н. не изплатил нито една месечна издръжка, което
неизпълнение на задълженията му продължило 12 месеца. За което св.В.Д. подала жалба до
РП-Хасково, ТО-Димитровград на 15.02.2021г.
Като причина за неплащане на издръжката подсъдимият посочвал липсата на парични
средства, тъй като бил безработен.
По досъдебното производство е представено Експертно решение № 2121-132/01.12.2020г. на
ТЕЛК към МБАЛ-Димитровград ЕООД, по силата на което подс.С.Н. е преосвидетелстван,
като от 71% трайно намалена работоспособност, след прегледа му е установена 40% трайно
намалена работоспособност. Описано е също, че датата на инвалидизацията му е
26.10.2012г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
1
разпитания свидетел и частен обвинител В.Д., от обясненията на подс.Ст.Н., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- съдържащи се в
досъдебното производство, които доказателства като цяло са еднопосочни относно основния
за доказване предмет по делото, предвид на което и съдът ги кредитира като изцяло
достоверни.
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).
Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от задълженията да
заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имал никакви доходи и да е бил
с намалена работоспособност. Тук следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото
дете, като съответната сума се превежда на упражняващия родителските права родител. И
това следва да стане със съответните документи за извършени плащания. Плащането на
дребни суми на ръка на самото дете може да се приеме единствено като акт на добра воля,
но не и изпълнение на задължението за издръжка. Още повече, по този начин не може да се
определи и точна сума, която е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така,
че задължението за изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не
може да се прехвърля или преотстъпва това задължение на баби, дядовци, лели и т.н.
За осъществяване състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е необходимо да са
налице кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по силата на което
единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и
втората предпоставка- тази издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е.
престъплението се консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние
в престъпление, поради особеният и специфичен характер на тези отношения и вниманието,
което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от
необходимите за издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори- като наличие на имущество у
подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство, наличие или
неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не предпоставя
и извършването на каквито и да било действия или вменяването на задължение за
извършване на такива от страна на детето или на родителя- упражняващ родителските права,
за да може едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от
неплатилият родител.
Действително, налице са писмени доказателства за наличие на заболяване у подсъдимия и
инвалидизирането му с експертно решение на ТЕЛК, с която му е била определена 71%
трайно намалена работоспособност, като в последствие процентът е бил намален на 40%.
Както вече бе описано по-горе, това обстоятелство обаче не освобождава подсъдимия от
изпълнение на задължението му за заплащане на издръжка на малолетното си дете. Следва
да се отбележи, че инвалидизирането на подсъдимия е от 2012г., когато все още е имал
сключен граждански брак, началото на неизпълнение на задълженията е през месец април
2020г., а преосвидетелстването на подсъдимия и определяне на по-нисък процент намалена
работоспособност, е през месец декември същата година. Т.е. най-малкото за този период до
изменение на процента на работоспособност същият не е имал никакви обективни пречки,
за да изплаща издръжка на детето си.
2
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение
задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за горепосочения
период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
С оглед на гореописаното, Съдът прие, че безспорно се установи извършването на
престъплението – описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него- като
извършител, а именно, че в периода от месец април 2020г. до месец март 2021г.
включително, в гр.Димитровград, след като бил осъден с влязло в сила на 09.04.2020г.
Решение №105/09.04.2020г. по гр. дело №123/2020г. на PC-Димитровград да издържа свой
низходящ- сина си Н. С. Н., роден на 24.11.2007г. - да заплаща месечна издръжка в размер
на 155лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 12 месечни вноски по 155 лв. всяка от тях, на обща стойност 1 860лева.
Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- съзнавал е, че с деянието си
лишава свой низходящ от средства за издръжка, предвиждал е последиците от това деяние и
е искал настъпването им. Той е бил в трудоспособна възраст, макар и с намалена
работоспособност, но не е изплатил нито една от дължимите месечни издръжки за сина си
Н. Н..
Подсъдимият С. Л. Н. е роден на 16.04.1978г. в гр.Димитровград, живущ в гр.Димитровград,
бул.“Г.С.Раковски“№48, вх.Б, ап.2, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни са
нормални.
При индивидуализация на наказателната отговорност Съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността му обстоятелства направеното самопризнание и здравословното му
състояние, предвид намалената му работоспособност. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са продължителния период на неплащане на издръжка, на практика
дезинтересиране от издръжката на детето си, доколкото не е изплатил нито една от
дължимите суми.
Съдът счете, че предвид изложеното по-горе, на подсъдимия Ст.Н. следва да бъде
наложено наказание- по-лекото измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно
наказанието „Пробация”, при известен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства. В случая не могат да се установят многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът определи на
подсъдимия наказание на основание чл.54 от НК. По отношение вида на наказанието, Съдът
намира за неадекватно искането на подсъдимия за предпочитано от него наказание “Глоба”,
при положение, че същият заявява, че е безработен, не е плащал издръжка, тъй като не
разполагал с пари, декларирал е на досъдебното производство че не получава доходи, а в
същото време пледира за наказание „Глоба“. Като подходящ и адекватен вид на
наказанието, Съдът определи същото да е „Пробация“, което съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на извършителя. Като срок на наложеното наказание,
Съдът се съобрази със здравословното състояние на подсъдимия, намалената му
работоспособност и му определи единствено първите две задължителни пробационни
мерки, и то при близък до минималния възможен размер от по 7 месеца:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 (седем)
месеца, с периодичност на явяване от 2(два) пъти седмично и 2. задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 7 (седем) месеца.
3
Съдът намери, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция като се въздейства предупредително и възпитателно както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов
ред, неглижирането на родителските задължения от страна на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
4