Решение по дело №920/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1120

 

гр. Пловдив,  30.06. 2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  Р. П. и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело №  920 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

          Образувано е по искова молба, с която са предявени от А.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НАЦИОНАЛАНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ гр. София, за присъждане на:

            - обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени поради непредоставяне на възможност за получаване на редовна пенсия,  имуществени вреди в размер на 100 лв., поради лишаване от здравни грижи и неимуществени вреди в размер на 4000 лв., изразяващи се в накърнени чест и достойнството, усещане за дискриминираност, потиснатост и душевно страдание, като всички (имуществени и неимуществени) вреди са претърпени в периода от 08.03.2017 г. до настоящия момент, в резултат на Експертно решение № 557 от 26.07.2017г. издадено от НЕЛК, гр. София, чиято нищожност се иска да бъде установена от съда, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г., до окончателното изплащане на присъдените суми.

           - обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени поради непредоставяне на възможност за получаване на редовна пенсия,  имуществени вреди в размер на 50 лв., поради лишаване от здравни грижи и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в накърнени чест и достойнството, усещане за дискриминираност, потиснатост и душевно страдание, като всички (имуществени и неимуществени) вреди са претърпени в периода от 08.03.2017 г. до настоящия момент, в резултат на Експертно решение № 173 от 29.01.2019 г. издадено от НЕЛК, гр. София, чиято нищожност се иска да бъде установена от съда, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г., до окончателното изплащане на присъдените суми.

Твърденията, на които се основава исковата молба са, че в резултат на нищожните административни актове на органите на медицинската експертиза ищецът е претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът Национална експертна лекарска комисия чрез процесуалня си представител юрисконсулт К., оспорва предявените срещу нея претенции. Счита същите за неоснователни и в този смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за недоказаност на исковите претенции, както по основание, така и по  размер.

Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страна.

С Експертно решение № 0557/26.07.2017г. на Националната експертна лекарска комисия е отменено по жалба на А.М.К. решение на ТЕЛК № 0945/08.03.2017г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Решението на НЕЛК е  постановено специализиран състав по психични болести при НЕЛК, съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице.

С Експертно решение № 0173/29.01.2019г. на Националната експертна лекарска комисия е отменено по жалба на А.М.К. решение на ТЕЛК № 2890/08.06.2018г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Решението на НЕЛК е  постановено специализиран състав по хирургични и ортопедични болести при НЕЛК, съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице.

По делото са приложени и са приобщени към доказателствения материал административните преписки по постановените експертни решения на НЕЛК, включително са приложени дипломи за завършено висше образование на лекарите от състава на НЕЛК, както и трудови договори и допълнителни споразумения към тях, съгласно молба на л. 130 и сл. от делото. 

Други доказателства не са ангажирани от страна на ищеца.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

           Съгласно чл. 1, ал. 1 от държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

          В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете,  предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящият случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба се претендират вреди, произтичащи от Експертно решение № 557 от 26.07.2017г. издадено от НЕЛК, гр. София и Експертно решение № 173 от 29.01.2019 г. издадено от НЕЛК, гр. София, за които се твърди, че са нищожни, и се иска установяване на нищожността им от Съда по смисъла на чл.203,ал.3 от АПК, и в този смисъл искът е процесуално допустим.

Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице, с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за здравето е Националната експертна лекарска комисия, като искът за обезщетение е предявен спрямо надлежен ответник.

          При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като гражданин А.М.К. е претърпял вреди от нищожни административни актове, издадени от  административни органи по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. 

Разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен/включително и нищожен/ акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, издадени при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата и общините. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния респ. нищожния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него.

Все  в тази насока е необходимо да се посочи,че имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.). Казано с други думи, пропуснатата полза като вид имуществена вреда, се изразява в неосъществяването на една сигурна възможност да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. За да се признае, че е налице пропусната полза, придобиването на тези приходи следва да е безсъмнено, а невъзможността да се получат, да се дължи единствено на отменения като незаконосъобразен или нищожен административен акт. Съдебната практика приема още, че претенцията за пропуснати ползи не може да се основава на абстрактни и хипотетични предположения, а трябва да бъде доказана с конкретни факти /решения на ВАС по адм. д. 11843/10г., адм. д. № 14054/10г. и др./.

Неимуществените вреди макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, т.е. същите не се презюмират (а подлежат на доказване, както по основание, така и по размер). Неимуществените вреди, изразяващи се в причиняване на негативно психическо състояние на лицето, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния,респ. нищожен административен акт, следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е в тази насока да се установят ясни данни за вида, характера и интензитета на негативните психични преживявания, на тяхната продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от лицето. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма.

С оглед фактическите твърдения и заявения петитум в исковата молба от страна на ищеца са предявени осъдителни искове за претърпени имуществени  и неимуществени вреди, които черпят своето основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Национална експертна лекарска комисия, произтичащи от Експертно решение № 557 от 26.07.2017г. издадено от НЕЛК, гр. София и Експертно решение № 173 от 29.01.2019 г. издадено от НЕЛК, гр. София, за които се твърди, че са нищожни, и се иска установяване на нищожността им от Съда по смисъла на чл.203,ал.3 от АПК.

   В тази насока е необходимо да се посочи, че за да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е Експертното решение на НЕЛК, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, като правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дава нормата чл. 168 от АПК, Установяването на нищожност може да стане дори да липсва нарочно искане за това, с оглед правомощията на съда за цялостна проверка на акта /чл.168 ал.2 от АПК/.

     В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Съдът в решаващия състав счита, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма /например задължителна писмена форма/, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др.

В конкретния случай изискванията за форма са спазени – административните актове са издадени в изискуемата писмена форма и съдържат нормативноустановените реквизити/арг. от 59 от АПК/.
          По отношение на Експертно решение № 557 от 26.07.2017г. издадено от НЕЛК, гр. София следва в случая да се констатира, че административния акт е  постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр. във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Решението е взето от специализиран състав по психични болести определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице, аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл. 49, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В случая видно от експертното решение консултациите на останалите специализирани състави са вписани в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Съгласно чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК, се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК по психични заболявания се е произнесъл на основание чл. 45, ал.2 и въз основа на приложената медицинска документация и е взел решението след извършен преглед на К..  В специализирания състав на НЕЛК е участвал лекар-представител на НОИ (в приложимата редакция на чл. 19, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ - Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г..). Решението е подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Спазено е и изискването на чл.18, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализираните състави на НЕЛК да работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, видно от приложените дипломи за завършено висше образование на лекарите от състава на НЕЛК, както и трудови договори и допълнителни споразумения към тях. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

 По отношение на Експертно решение № 173 от 29.01.2019 г. издадено от НЕЛК, гр. София следва в случая да се констатира, че административния акт е  постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр. във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Решението е взето от специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице, аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Съгласно чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК, се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК по хирургични и ортопедични заболявания се е произнесъл  въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава.  Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Спазено е и изискването на чл.18, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализираните състави на НЕЛК да работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, видно от приложените дипломи за завършено висше образование на лекарите от състава на НЕЛК, както и трудови договори и допълнителни споразумения към тях. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

По аргумент от разпоредбата на чл.168 от АПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на  административния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му. При извършена служебна проверка с оглед обхвата на посочената норма, съдът не констатира наличието на друг съществен порок, касаещ валидността на процесните административни актове, като например пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая не се установи да  са налице нищожни актове на административни органи и длъжностни лица от състава на НЕЛК при или по повод осъществяване на административна дейност, като предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като оплакванията на ищеца в противния смисъл са неоснователни и недоказани, като, следва да се  посочи, че липсата, респ. недоказаността дори само на една от предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е достатъчно за квалифициране на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Впрочем, в конкретния случай не се установява и наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по  чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Каквито и да е доказателства по делото в тази насока не се ангажираха от ищеца, който носи доказателствената тежест за това. Не може да се приеме, че  издаването на незаконосъобразен,респ. нищожен административен акт по презумпция предполага неблагоприятно засягане на имуществената сфера или негативни изживявания. Както бе казано доказването на фактите от хипотезата на правната норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е възложено в тежест на ищеца и то при пълно главно доказване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.

Казано с други думи,  в случая исковете останаха недоказани, както по основание, така и по размер, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.

          Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр.Пловдив,  ХVІІ – ти състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НАЦИОНАЛАНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ гр. София, за присъждане на:

            - обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени поради непредоставяне на възможност за получаване на редовна пенсия,  имуществени вреди в размер на 100 лв., поради лишаване от здравни грижи и неимуществени вреди в размер на 4000 лв., изразяващи се в накърнени чест и достойнството, усещане за дискриминираност, потиснатост и душевно страдание, като всички (имуществени и неимуществени) вреди са претърпени в периода от 08.03.2017 г. до настоящия момент, в резултат на Експертно решение № 557 от 26.07.2017г. издадено от НЕЛК, гр. София, чиято нищожност се иска да бъде установена от съда, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г., до окончателното изплащане на присъдените суми.

           - обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени поради непредоставяне на възможност за получаване на редовна пенсия,  имуществени вреди в размер на 50 лв., поради лишаване от здравни грижи и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в накърнени чест и достойнството, усещане за дискриминираност, потиснатост и душевно страдание, като всички (имуществени и неимуществени) вреди са претърпени в периода от 08.03.2017 г. до настоящия момент, в резултат на Експертно решение № 173 от 29.01.2019 г. издадено от НЕЛК, гр. София, чиято нищожност се иска да бъде установена от съда, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г., до окончателното изплащане на присъдените суми.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: