П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 09.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 29 състав в публично съдебно заседание на девети
юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА |
||
|
Секретар: |
Радка Георгиева |
|
|
|
Прокурор: |
Людмила Николова |
|
|
сложи за разглеждане докладваното от
съдия ТОДОРОВА н.ч.д. № 2741 по описа за
2019 година.
На именното повикване в 15:00
часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Х.И.К.
– редовно призован се явява лично, доведен от затвора – гр. София с защитника
си адв. К..
НАЧАЛНИКЪТ на затвора, редовно призован, не се
явява.
За него СЕ ЯВЯВА инспектор М.М.- инспектор VІ степен
„Режимна дейност“ в затвора – гр. София, надлежно упълномощен.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗЯСНЯВА правата и правните възможности на лишения
от свобода в настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА:
Разбирам правата си.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да
се даде ход на делото. Няма да правим отводи.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на лишения от свобода
Х.И.К. - роден на *** г.
в гр. Дамаск, Сирия, сирийски гражданин,
по негова информация бивш военен, със средно образование, неженен, има син, с
който не поддържа връзка.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА молбата на лишения от свобода с искане за условно предсрочно
освобождаване.
АДВ. К.: Поддържаме искането.
Няма да сочим доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на
началника на затвора: Представям на съда актуална справка към днешна дата за
изтърпяното на лишения от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се
със справката, като не възразявам да се приеме. Нямам искания за доказателства.
АДВ. К.: Да се приеме представената справка.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните,
намира че представените писмени материали към молбата на лишения от свобода –
становища и доклади, както и актуалната
справка за състоянието на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на
изтърпяването му са относими писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства справка от затвора – гр. София с
рег. № 207/9.07.2019 г.; становище от ВПД НС ЗО „Казичене“; план на присъдата; доклад за лишения от свободаq изготвен от ИСДВР ЗО „Казичене“,
становище от ЗНРНОД в затвора – гр. София.
СЪДЪТ,
като съобрази процесуалната позиция на страните, че делото е изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
на началника на затвора: Уважаема госпожо Председател, становището на началника на затвора е, че към момента
молбата на лишения от свобода К. е неоснователна. Според него е налице само
първата предпоставка относно изтърпяване на повече от половината от наложеното
наказание и то доста повече той е изтърпял в случая. По отношение на втората
част, а именно доказателства за поправяне на лицето, смятаме, че такива към
момента има, но те в своята цялост не могат да дадат основание да се направи
обоснован извод за трайно поправяне и превъзпитание на лицето. Смятаме, че
целите и задачите в плана на присъдата към момента се изпълняват успешно със
съдействието на молителя, но все още не са изпълнени в своята цялост. Прогресивната
пенитенциарна система също не е изградена докрай. Той в момента изтърпява
наказанието си в условията на общ режим и основното, което е, че същият е
категоризиран в заведение затворническо общежитие от открит тип преди около 3
месеца. Основната цел на това заведение е плавно преминаване и ресоциализиране
на лицата към свободния живот, но тъй като молителят е бил близо 25 години в
заведение от закрит тип, смятаме, че за този
период от 3 месеца, не може да се направи обоснован извод, че ще се прояви
трайно устойчива тенденция към успешна ресоциализация на лицето, поради което
смятаме, че би следвало да се наблюдава още неговото поведение в условията, в
които е поставен - на облекчен надзор охрана и съответно по-добри връзки с
външния свят.
С
оглед на изложеното, моля да не уважавате молбата на лишения от свобода за
условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ:
Аз също се присъединявам към становището на началника на затвора. Считам, че
молбата е неоснователна, главно и с оглед съображенията, изложени от
представителя на началника на затвора за краткия период от време, в което
осъденият е бил настанен в условия на открит тип затворническо общежитие, който
срок към днешна дата е около 3 месеца и се явява недостатъчен за преминаване на
плавен преход от условия в местата за лишаване от свобода в условия за живот в
обществото. По делото има достатъчно доказателства, че осъденият е многократно
награждаван, но също така следва да се отбележи, че рискът от рецидив на
първоначален етап е посочено, че е в средни стойности, а в момента е по-скоро
нисък, за сметка на това обаче, рискът от вреди е в средни стойности.
АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, не
съм съгласен със споделеното от представителя на СЦЗ и на прокуратурата. Не съм
съгласен и с обосновката на началника на СЦЗ защо е изразил отрицателно
становище към молбата за условно предсрочно освобождаване. Тя беше споделена и
от неговия представител днес. От нея оставаме с впечатление, че е налице само
първата формална предпоставка за условното предсрочно освобождаване на Х.К. –
изтичането на определен времеви отрязък, а неговото поправяне била цел, която
все още не е постигната. Разпоредбите, регулиращи условното предсрочно
освобождаване, изключват от необходимите условия за условно предсрочно
освобождаване фактори, като вида на извършеното престъпление, срок на наказанието,
остатъка, когато наказанието е лишаване от свобода, режима на изтърпяване на
наказанието, типа на затворническото общежитие – закрит или открит, защото на
първо място, е изведен резултата от поправителния процес, а именно дали е дал
доказателство за своето поправяне или не е дал - това е акцента на законодателя.
В обемното затворническо досие на Х.К. има
убедителни доказателства за един траен и необратим поправителен процес. От
досието му става ясно, че той беше осъден през 1996 г. за убийство на таксиметров
шофьор. Беше задържан, сега си припомних на 7.10.1993 г., и фактически оттогава
се зачита и задържането му за изпълнение на неговата присъда. Знаем, че целта
на наложеното му наказание не е причиняването на болка, страдание, унижение, като
компенсация за причиненото от него зло. Целта е поправянето на извършителя, но
по необходимост в хода на поправянето не
може да не присъства и страданието. Смея да твърдя, че моят клиент изстрада своето поправяне.
Първоначално, от произнасянето на присъдата му от 1996 г. до 1998 г., когато влиза в сила
изменението на НК, който постанови заменянето на присъдата чрез разстрел с
доживотен затвор, той живя в продължение на 2 години като осъден на смърт чрез
разстрел, очаквайки изпълнение на присъдата. След това, както и по това време,
той беше поставен в условията на специален режим. Той беше в продължение на
години сам в килия и в един от първите доклади в досието му можете да
прочетете, че е бил воден многократно на психолог, заради развития, така
наречен сензорен глад. Едва през 2005 г., 9 години след задържането му, той е
приведен в общите помещения, заедно с други затворници и още от 2001г. се
отбелязва едно положително развитие при него. Започва работа, през 2005 г. е преназначен
на друга длъжност и оттогава той работи почти непрекъснато, дори в момента,
когато е преместен в началото на месец април, 2019 г. в затворническото общежитие
от открит тип, той отново работи като
чистач. Въобще качеството на неговата работа, независимо от това, че тя се
развива в условията на затворническия живот, това си е трудова кариера. В хода
на тази трудова кариера той има 54 или 55 награди, което е безспорно указание за
едно високо качество на тази работа. Дали процеса на поправяне при него е траен и завършен? Има няколко показателни обстоятелства
в кориците на досието му. През 2009 г. – преди 10 години, през 2016 г. и 2017
г., три различни екипа, като става въпрос за длъжностите началник на затвор и ИСДВР
са дали три положителни становища на негови молби за помилване пред Президента на Републиката. Президентът не е
одобрил неговата молба, но становището на трите различни екипа, на трима различни
директори, е само положително. В докладите четем, че той се утвърдил като лидер
с положителна насоченост. От 2012 г., на проведени избори в отряд на
чужденците, който мисля, че е над 100 души, той е избран за председател на
груповия съвет и до преместването му в ЗО „Казичене“ преди 2 месеца той е такъв. Нещо повече, там може да се
прочете, а и в предходни заседания миналата година стана ясно, че К. има
основна заслуга за овладяването на бунтовете през кризисните 2013 г. – 2014 г.,
когато беше огромен наплива на чужди мигранти редица, от които попадаха в СЦЗ и
управата е имала много сериозни проблеми
с тях. Именно благодарение на находчивостта и съдействието на К. тези бунтове
са били овладени. Това го сподели бившия вече началник на СЦЗ Кръстев в процедурата
по замяна на наказанието доживотен затвор без замяна на лишаване от свобода 30
години. Той беше с категоричното становище, че трябва да се замени това
наказание и по-късно с категоричното становище, че трябва да бъде допуснато
условното му предсрочно освобождаване. Допускам, че сегашният ИСДВР М., поради
недостатъчния период на работата си в Казичене, за който разбрах, че около
месец е бил назначен след превеждането на К. там, не познава достатъчно моят
клиент и на това се дължи отрицателното му становище в неговия доклад. Как да е
иначе, след като има едно подчертано низходящо развитие, примерно в общата
оценка на риска от рецидив. В справката на ИСДВР Ц. от 14.07.2017 г., тя е 37
точки, отново в рамките на нисък предел. В справката на ИСДВР от 2.07.2018 г.
вече е 14 точки. И сега в последния доклад на ИСДВР, който отказва положително
становище, той вече е 13 точки. Тоест имаме едно подчертано низходящо развитие
на този риск от рецидив. Днес представителят на прокуратурата твърди, че има среден риск за
обществото. В доклада на М. е написано нещо друго, че рискът за обществото е
нисък. Дали е изпълнен поправителния план или не е изпълнен? В доклада на ИСДВР
от 2.07.2018 г. се твърди, че е изпълнен. Същото твърди и г-н Кръстев, който е
началник сектор „Социални дейности“ в своя доклад от 27.03.2019 г. Буквално
същото от предходния доклад на ИСДВР може да прочетете и в последния доклад на
г-н М.. Да, обаче, в становището на началника на СЦЗ четем, че плана не бил
изпълнен. Аз не мога да разбера това разминаване на различните длъжностни нива
в управата на СЦЗ по този въпрос. Излиза,
че за да бъде успешно ресоциализиран Х. К. не е достатъчно общият риск от
рецидив да падне от 66 точки на 13 точки, не са достатъчни 26 години наблюдение,
а трябва още няколко месеца, за да се ресоциализира успешно. Аз не мога да
разбера този подход. Само бих искал да напомня едно експертно становище на психолога
при затвора от 7.04.2017 г., което е
писано във връзка с молбата за замяна на
наказанието „доживотен затвор“ с наказанието „лишаване от свобода“ в размер на
30 години, но становището е, че при отхвърляне
на молбата може да се наблюдава регрес за личността на осъдения при
продължаване на наказанието.
С оглед на всичко това, аз моля да приемете, че Х. К.
е дал не просто доказателства, а е дал убедителни доказателства за своето
поправяне и доколкото това е основната цел на наказанието и основно условие на разпоредбата на чл. 70 от НК, моля да се
произнесете положително и да уважите неговата молба.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Първо искам да се извиня и съжалявам много за престъплението, което
направих преди доста години. Госпожо съдия, не зная какво трябва да направя, да
върна времето назад и как да поправя моята грешка. В затвора работя, слушам,
нищо не правя, проблеми няма. Когато едно време бях комендант и работех с г-н П.
нямаше никакви проблеми, имаше награди, бях преводач, чистач. Всеки месец пишех
по три-четири обяснения на хората. Нямаше такъв човек като мен. Преди 3 месеца
отидох при г-н П. и му казах, че трябва да ходя в Казичене. Той ми каза да съм
спокоен, да отивам там и всичко ще бъде точно. Искам да знам какво друго трябва
да направя в затвора за тези 27 години, повече от половин живот ми отиде. Имам
семейство, майка ми и баща ми починаха. Исках да ми дадат отпуска, но не ми
дадоха. Сега ми направиха лек режима, но домашна отпуска не ме пускат. Здравето
не ми е добре – високо кръвно, захарта, жлъчката, черния дроб. Трябва да умирам
ли, 27 години не са малко. За този период имам само едно наказание, 6 години
работя в кухнята, имам награди, бил съм преводач. Съжалявам за извършеното,
половината живот ми отиде.
СЪДЪТ, като изслуша становището на представителя на
началника на затвора, на представителя на СГП, на лишения от свобода и на
защитника му намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 439 и следващите от НПК.
Инициирано е от страна на самия лишен от свобода с искане за условно
предсрочно освобождаване, като в молбата си и в днешното съдебно заседание и
лишеният от свобода, и защитникът поддържат, че са налице всички изискуеми предпоставки
по чл. 70 от НК.
За да
прецени основателността на искането на лишения от свобода, съдът отечете правното
значение на следните обстоятелства:
На
първо място, по делото са събрани доказателства, че лишеният от свобода Х. И.К.
е постъпил в мястото за социална изолация за изтърпяване на наказание на 7.10.1993
г., с влязла в сила присъда по НОХД № 382/94 г. на СГС. Първоначално лишеният
от свобода е бил осъден на смърт, а впоследствие с решение на ВКС наказанието е
било изменено в доживотен затвор. С определение на СГС по НЧД № 3531/17 г. на СГС
наказанието доживотен затвор е било заменено с наказание 30 години лишаване от
свобода. Видно от представената актуална справка от началника на затвора, към
днешна дата лишеният от свобода К. фактически е изтърпял наказание за срок от
25 години, 9 месеца и 2 дни, от работа 8 месеца и 1 ден, а остатъка, който
подлежи на изпълнение е 3 години, 6 месеца и 27 дни. Срокът на изтърпяното наказание
до момента установява, че действително е налице първата предпоставка по чл. 70
от НК, която позволява обсъждането на въпроса за условно предсрочно освобождаване,
тъй като лишеният от свобода К. е изтърпял наказание, по-голямо от половината
от наложеното му с влязъл в сила съдебен акт.
На следващо място, за
да прецени, че не се налага да бъде изтърпяно цялото наложено с влязъл в сила съдебен
акт наказание, се изисква съдът да извърши преценка въз основа на наличната
информация от затворническото досие и специализираните доклади на администрацията
на СЦЗ относно наличието на такава положителна промяна в поведението на лишения
от свобода К., която да дава убедителни доказателства, че ако той бъде освободен
предсрочно преди изпълнение на цялостния план за изтърпяване на присъдата, общественото
спокойствие няма да бъде поставено в опасност, доколкото не съществува риск от
ново престъпление. За да прецени дали е налице такъв риск и дали корекционната
работа с лишения от свобода е оказала необходимото поправително и възпиращо
въздействие върху него, съдът отчете на първо място степента на оказваната
форма на принуда и ограничения по отношение на лишения от свобода досега при
изпълнение на наказанието и продължителния период от време, в който той е бил
социално изолиран. Видно от материалите по делото, първоначалният режим на изтърпяване
на наказанието доживотен затвор е бил „специален“ с начало от 12.05.1998 г., като
впоследствие режимът неколкократно е бил смекчаван. На 19.06.2003 г. е бил
заменен след продължителната изолация при специални условия в „усилено строг“; на 19.02.2014 г. режимът е заменен
на „строг“, а от 18.11.2018 г. е заменен на „общ“. По делото са представени
доказателства и за това, че на 15.04.2019 г. лишеният от свобода е постъпил на
територията на ЗО Казичене. В този смисъл, понастоящем от около 3 месеца, режимът му чувствително е
облекчен в сравнение със степента на тежката социална изолация, при която е
започнало изпълнението на наказанието.
На следващо място действително,
видно от събраните по делото материали, се установява, че лишеният от свобода Х.К.
е изпълнявал надлежно всички произтичащи от затворническата дисциплина задължения,
спазвал е правилата, не е наказван и многократно е награждаван, полагал е труд
при осигурената му възможност. Посочено е, че е изкарал квалификационен курс за
шивач, работил е в кухнята на затвора. Няма каквито и да е данни за нарушаване
на трудовата дисциплина, нито за отправени оплаквания и възражения срещу начина,
по който е полагал труд.
На следващо място е видно, че корекционната работа с лишения
от свобода, видно от всички становища до момента, не само за настоящата
процедура, на служителите на специализираната затворническа администрация, е
постигнала постъпателно позитивен ефект, като рискът от рецидив и от вреди е намалял
до нисък.
Всички тези обстоятелства не са
игнорирани, нито подценявани от страна на началника на затвора и специализираната
администрация, като единственият мотив, който се изтъква, за да не се даде
положително становище за условното предсрочно освобождаване е, че последната
промяна на степента на социална изолация и на режима на контрол върху лишения
от свобода е с твърде кратко действие, поради което не може да бъде преценено,
дали при актуалната форма на минимална рестрикция, лишеният от свобода
продължава да доказва поправянето си и дали отговорно оценява гласуваното му
доверие. В този смисъл възраженията срещу УПО не са срещу конкретно поведение на лишения от свобода, а само по отношение на това, че срокът на
последното смекчаване на режима от 15.04.2019 г. до момента не е с достатъчна продължителност,
за да се прецени неговият ефект по отношение на поведението на осъдения.
Съдът, като съобрази изтъкнатите обстоятелства
и докладите на специализираната администрация, които по същество са единствените
доказателства, с които съдът разполага в настоящото производство, намира, че за
правилната ресоциализация на лишения от свобода от първостепенно значение е
осигуряването на постъпателно снижаване на репресивните и ограничителни мерки,
произтичащи от регулацията на изтърпяването на наказанието, с оглед на факта,
че той се намира в затвора от повече от 25 години. Поради това и съдът споделя
доводите на началника на затвора, че към настоящия момент, едва 3 месеца след
въвеждането на лишения от свобода в място за изтърпяване на наказание в
затворническо общежитие от открит тип, допълнително смекчаване на положението
на лишения от свобода би било неоправдано, тъй като би се нарушила тази последователно провеждана
линия на смекчаване на ограниченията, произтичащи от тежкото осъждане, с
осигуряване на все по-значителни възможности за лишения да съобразява и
организира начина си на живот с правилата, които са валидни за социалната му
среда извън затвора.
Съдът намира за неоснователно позоваването от
страна на защитата на доклада на психолога, изготвен за нуждите на
производството за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от
свобода“, в което е изтъкнато, че ако не се допусне промяна на най-тежкото
наказание с продължително наказание „лишаване от свобода“, това би довело до
сериозно обезкуражаване на лишения от свобода и демотивация. Изтъкнатите психологически изводи са валидни
по отношение на наказание, което не дава житейска перспектива на лишения от
свобода, но настоящата хипотеза не е такава. Видно е, че остатъкът от наказанието на
лишения от свобода е 3 години, 6 месеца и 27 дни, тоест освобождаването му е
обозримо, като същевременно е видно и това, че всички негови усилия в мястото
за изпълняване на наказанието и стриктното съблюдаване на вътрешния ред са били
оценени правилно и той към настоящия момент изтърпява наказанието в условие на
открит тип на затворническо общежитие, осигуряващо значителна степен на
автономност.
Поради това съдът намира, че молбата за
условно предсрочно освобождаване се явява преждевременна, като контрола върху
поведението на лишения от свобода в условията на изтърпяване на наказанието,
валидни от 15.04.2019 г., следва да продължи, за да сте постигне плавен преход
към освобождаването.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода Х.И.К.,
роден на *** г. в гр. Дамаск, Сирия, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието по НОХД № 382/94 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
и протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд по реда на глава ХХІІ от НПК
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 15:40
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: