МОТИВИ към присъда №260001/14.09.2020г.
по НОХД №507/2020г. по описа на АРС ІІІ-ти,
н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.С. *** и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК, а именно за това, че през периода от месец юни 2017г. до месец май
2020г. включително, в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, след като е бил осъден с
Решение от 24.02.2011 г. по гр. дело №2185/2010 г. по описа на Районен съд гр.
Асеновград, влязло в законна сила на 24.02.2011 г., да издържа свой низходящ –
детето си Ж.С.П. /род. на *** г./, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 /тридесет и шест/ месечни
вноски по 60,00 лева месечно за сума общо в размер на 2160,00 лв. /две хиляди
сто и шестдесет лева/.
След проведено разпоредителното
заседание защитника на подс. П. направи искане делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание да се възползва от
тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено разпределително
заседание, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени
правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. П. се призна за виновен,
като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това,
че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, с
оглед характеристичните данни на подсъдимия П. и факта, че същия е безработен и
в изключително затруднено материално положение, да му се определи наказание при
условията на чл.54 от НК, което да бъде „Пробация“. Така наложеното наказание
„Пробация“ според прокурора следва да включва по съвкупност следните две
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ в гр. П.,*** за срок от девет месеца с периодичност на
явяване е подписване от два пъти седмично, както и мярката „Периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от девет месеца. Пледира към това наказание да се
наложи и кумулативно предвидено за това престъпление наказание „Обществено
порицание“. По този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в
чл.36 от НК.
Защитникът на подсъдимия П., адв.
Ж.Ч., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, като не оспорва
правната квалификация относно повдигнатото спрямо нейния подзащитен обвинение. Счита,
че спрямо подс. П. следва да се определи наказание „Пробация“ което по съвкупност да
включва пробационни мерки в размер определен от съда по справедливост.
Подс. С.С.П. се признава за
виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за наказание пробация.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички
доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено
от страна на подсъдимия, направено в
съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство,
показанията на свидетелите Н.Г.М. и В.Г.М., като взе предвиди събраните и
приложени по делото писмените доказателства по делото – характеристична справка
(лист 42 от ДП), справка за съдимост (от
лист 41 от ДП), и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.С.П. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неграмотен, разведен, безработен,
осъждан-реабилитиран, ЕГН **********
Подсъдимия С.С.П. призна изцяло
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
следните:
Свидетелката Н.Г.М. и подсъдимия С.С.П.
сключили граждански брак през 1990г. По време на брака им се родили четири
деца, последното от които било Ж.С.П. с ЕГН **********. С течение на годините,
отношенията между двамата съпрузи се влошили, като впоследствие двамата се
разделили фактически. По депозирана от тях молба на основание чл.50 от СК, било
образувано гр.дело № 218582010г. Същото приключило с Решение № 63 от 24.02.2011 г. с което бил
прекратен сключения между двамата гражданският брак между тях, както било
одобрено и постигнато между двамата споразумение. По силата на споразумението,
съответно и на самото решение, упражняването на родителските права над Ж.С.П.
били присъдени на Н.Г.М., а подс. С.С.П. поел задължение да плаща месечна издръжка в размер на 60 лв. Със същото
решение св.М. също била задължена да заплаща издръжка в размер на 60 лв. за
дъщеря си Гина Стоянова Пашева/род. на ***г./ до настъпване на законна причина
за прекратяване или изменение. Съдебният акт е влязъл в сила на 24.02.2011 г.
Св. М. *** и се грижела за децата
Г.С.П.и Ж.С.П.. След влизане на съдебното решение в сила, подс. С.П. не
заплащал дължимата месечна издръжка. Св. М. заживяла на семейни начала със св.В.М.,
впоследствие сключили и граждански брак. При срещите с подс.П. той й заявявал,
че няма възможност да плаща издръжката. По описания начин подс. П. до месец май 2020 г. включително изпаднал в
забава общо за 112 месечни вноски по 60.00 лв. месечно за детето си Ж.П..
Бездействието на подс. П. по отношение на издръжките за Ж.П., станало причина
св. М., чрез упълномощен повереник, да подаде на 12.02.2020г. молба в РП
Асеновград. По така депозираната молба с постановление на РП Асеновград било
образувано досъдебно производство в РУ на МВР Асеновград водено срещу подс. С.С.П.
с оглед извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Въз основа на воденото
досъдебно производство, то спрямо подс. П. бил изготвен и внесен обвинителен
акт, като в АРС било образувано и настоящето НОХД № 507/2020 г. При преценката
относно продължителността на периода за която подс.П. бил предаде на съд , прокурора
отчел разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид това срещу подс. П. било
повдигнато обвинение за извършено престъпление през периода от месец юни 2017
г. до месец май 2020 г. за неизпълнение на задължението в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 36 /седем/ месечни вноски по 60,00 лева месечно за
сума общо в размер на 2160,00 лв. За периода от месец февруари 2011 г. до месец
май 2017 г., според прокурора не е налице възможност за реализиране на
наказателна отговорност, тъй като за тези деяния е изтекъл предвидения в
горепосочената разпоредба давностен срок. През този период от време подс. П. не
е полагал грижи за детето си, не му е правил подаръци.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите по обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства
събрани по делото, от обясненията на подс. П. дадени в хода на досъдебното
производство, от показанията на свидетелите и писмените доказателства събрани
по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със
събраните по делото и надлежно приобщените към доказателствения материал –
характеристична справка, справка за съдимост и др. писмени и веществени
доказателства.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство, като свидетели Н.Г.М. и В.Г.М.,
тъй като показанията й са логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в
тях не личи стремеж към изопачаване на обективната действителност.
По отношение на дадените от
страна на подс. П. обяснения в хода на досъдебното производство следва да се
отбележи, че същите се много оскъдни, като с отказа си да даде подробни
обяснения, същия не е затруднил особено изясняването на фактите и
обстоятелствата по делото.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира че подс. П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец юни 2017 г. до месец май 2020 г.
включително, в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, след като е бил осъден с Решение
от 24.02.2011 г. по гр. дело № 2185/2010 г. по описа на Районен съд гр.
Асеновград, влязло в законна сила на 24.02.2011 г., да издържа свой низходящ –
детето си Ж.С.П. /род. на *** г./, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 /тридесет и шест/ месечни
вноски по 60,00 лева месечно за сума общо в размер на 2160,00 лв. /две хиляди
сто и шестдесет лева/.
По тази
правна квалификация съдът го призна за виновен.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Предвид горното, съдът квалифицира деянието предмет на
настоящето наказателно производство, като престъпление по чл.183, ал.1 от НК и
подсъдимият бе признат за виновен в извършването му.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните му последици.
По наказанието:
Съобразно
принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид
визираните в закона санкции, за престъпления по чл.183,ал.4 вр.ал.1 от НК,
които са лишаване от свобода до една година или с пробация. Съобразно принципа
за индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на
обществената опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената
опасност на дееца, счита, че се касае за
личност с ниска степен на обществена опасност. В случая обаче няма как да не се
вземе предвид обстоятелството, че бездействието му във връзка с неплащане на
дължимата издръжка обхваща един значителен период от време, за който е натрупал
един солиден размер на задължението на дължимите издръжки. Съдът взе предвид и
обясненията на подс. П., чрез които той даде да се разбере, че е имал основателна причина да не плаща
издръжка, а освен това е и материално затруднен, въпреки че активно търси
постоянна работа. Относно обществената опасност на деянието, съдът преценява
същата като ниска, тъй като не се касае за тежко престъпление по смисъла на
чл.93,т.7 от НК, но все пак за подс. П. е налице едно упорито бездействие, като
с поведението си, особено през предхождащите години, същият е показал своята
незаинтересованост, към родителските си задължения към най-малкото си дете.
Предвид
всичко изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36
от НК, като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на
подсъдимият следва да бъде наложено наказание при условията чл.54, ал.1 от НК, като му се наложи второто
алтернативно такова, а именно „Пробация“. като следва да се опреди следната
съвкупност от пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр.
ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2
вр.ал. 1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от осем
месеца, която пробационна мярка да се изпълни чрез явяване и подписване на
подс. С.С.П. пред съответния пробационен служител в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок, както и мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от осем месеца, на основание чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.2 от НК.
В
случая спрямо П. са налице и смекчаващи вината обстоятелства, но те не се
явяват нито изключителни или многобройни, поради което и наказанието за
извършеното престъпление не се определи при условията на чл.55 от НК.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов
ред и в частност неизпълнение на родителските задължения от страна на подс. П..
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: