Решение по дело №1153/2018 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  05.VІІІ.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на осми юли , две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба се твърди, че 23.ХІІ.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като Кредитор и ответницата М.П. -като Кредитополучател бил подписан Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ...., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора кредитополучателката заявила, че и е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит. Съгласно подписаният между страните Договор за потребителски кредит и в съответствие с чл.26 ал.(1) ЗПК, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като Кредитор имал право да прехвърли вземането си по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на трето лице.

Твърди се, че съгласно посочения Договор за кредит за покупка на стоки или услуги, Кредиторът отпускал на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1907.10лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на Кредитор на 24 месечни вноски. Кредиторът изплатил сумата по банкова сметка на съответния търговец, от който Кредитополучателят е закупил стоките, като по този начин Кредиторът е изпълнил задължението си по Договора.

Ответницата преустановил плащанията по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на 25.ІV.2015г., поради което дължали на основание чл.86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начис-лявала за всеки ден забава.

Твърди се , че на 20.ХІІ.2107г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  ЕИК ..... и  „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ..... , бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 20.ХІІ.2017г. по силата, на които вземането срещу ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Проц. представител на ищеца твърди, че ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата М.П. за процесната сума. По Заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение , която била връчена при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК. С оглед на това и във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Това породило у ищеца правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция

 

Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу М.И.П. по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ..... от 23.ХІІ.2014г.: 1856.25лв. - главница; договорна лихва от 20.І.2015г. до 20.ХІІ.2016г. в размер на 445.48лв.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 546.05лв. от 25.ІV.2015г. -датата на преустановяване на вноските по кредита до 31.V.2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира се присъждане на съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00лв., от които – 50.00лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00лв. по чл. 25 от НЗПП.

Посочена е банкова сметка ***а ищеца  : IBAN: ***: ...., Банка: „Юробанк Бълга-рия” АД (б.”Пощенска банка”АД).

 

Ответницата М.И.П., не е открита на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 225/ 29.ІІІ.2019г. за особен представител на ответницата е назначен адв. В. ***.

В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от адв. В.К. ***, в качеството на особен представител на ответника, в който е изразено становището, че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, като предявен от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес. Оспорва иска както по основание , така и по размер. Твърди че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

 

Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Не се спори, че на 23.ХІІ.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като Кредитор и ответницата М.П. -като Кредитополучател е подписан Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ..... по силата на пози договор , кредиторът отпускал на кредитополучателя потребителски кредит в ра-мер на 1907.10лв., който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на Кредитор на 24 месечни вноски. Кредиторът изплатил сумата по банкова сметка на съответния търговец, от който кредитополучателят е закупил стоките, като по този начин кредиторът е изпълнил задължението си по Договора.

Не се спори, че на 20.ХІІ.2017г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ , сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,  ЕИК ...., по силата на което вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ....../ 23.ХІІ.2014г., е прехвърлено в собственост на дружеството ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По делото ищецът не представи доказателства за надлежно уведомяване на длъжника, че задължението му е прехвърлено нито по реда на сключения договор за прехвърляне на задължения, нито по реда на ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията и това уведомление има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е., срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало между длъжника и стария кредитор по повод техни правоотношения, то напълно логично законодателят е въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от стария кредитор. Само чрез едно такова уведомление от стария кредитор до длъжника ще може последният да узнае спрямо кое лице е длъжник, т.е., кое е лицето, легитимирано да търси това задължение, съответно от кой момент. В този смисъл съдебната практика приема, че само съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/ е правно релевантно за момента на уведомяването на длъжника и от този момент  настъпват очакваните правни последици. Казаното пък налага извода, че съобщението,  извършено от цесионера /новия кредитор/ не може да породи тези правни последици. А в настоящия казус липсва дори и такова, въпреки договореното между цедента и цесионера.

От представеното от ищеца и прието като доказателство „Уведомление”, според настоящия състав на съда не може да се направи какъвто и да било, още по-малко обоснован извод, че длъжника – ответник по делото е бил надлежно  уведомен за сключения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищцовото дружество договор за цесия . От посеченото „ Уведомление „ не става ясно на първо место кога е изготвено, нито пък има отразяване въобще да е било изпращано до ответника по делото. 

В изложения смисъл съдът намира, че ищецът в настоящото производство не доказа по несъмнен начин вземането си срещу ответника, т.е., не успя по пътя на пълното и главно доказване да установи основателността на своя иск, поради което същият ще следва да се отхвърли.               

Доколкото ответника по делото не прави искане за присъждане на деловодни разноски и не представя доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне по чл.78 ал.3 от ГПК.

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,  ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.” В. Л.“ № ... , представлявано от Т.Я. К., чрез пълномощника Д.А. юрисконсулт, против М.И.П. ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че последната  в качеството си на кредитополучател по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ..... , сключен на 23.ХІІ.2014г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/  от 20.ХІІ.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на което вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ... /23.ХІІ.2014г.,  е прехвърлено в собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, дължи сумите: 1856.25лв. - главница; договорна лихва от 20.І.2015г. до 20.ХІІ.2016г. в размер на 445.48лв.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 546.05лв. от 25.ІV.2015г. -датата на преустановяване на вноските по кредита до 31.V. 2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноски, които суми са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 582 по описа на Районен съд- Харманли за 2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: ........................