РЕШЕНИЕ
№ 1916 дата 12
ноември 2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХVІ-ти състав,
в
публично заседание на 17 октомври 2019 год.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар:
С. А.
Прокурор:
Андрей Червеняков
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КАХ
дело № 1656 по описа за 2019год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.13, ал.11, вр. ал.6 от ЗВСГЗГФ.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Сливенска митрополия, гр.Сливен, пл."Хаджи Димитър" № 5
против Решение № 7/22.05.2019г., постановено по адм.д. № 13/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена
жалбата на касатора против Решение № 2214 М/17.07.2017г., Решение № 2214
Д/17.07.2017г. и Решение № 2214 ТВ/17.07.2017г., постановени от Общинска служба
„Земеделие” – Бургас по преписка № 2214 от 27.03.2015г.
Съдебното
решение се оспорва като неправилно, като касаторът счита, че с оспорените пред
районния съд решения на ОС „Земеделие“ Бургас не са били изпълнени указанията
на касационния съд, дадени с Решение № 657/13.04.2017г., постановено по адм. д.
№ 214/2017г. по описа на Административен съд Бургас, а именно - общинската
служба да уреди цялостно отношенията по провежданата реституция на горите на
Сливенската митрополия по отношение на имотите, които попадат в нейната териториална
компетентност. Посочва също, че никога не са били отправени искания за
възстановяване на собствеността в стари реални граници, както неправилно е счел
районния съд. Оспорва също така и присъждането на разноски на заинтересованите
страни в първоинстанционното производство.
В
съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Извънсъдебно е депозирал
писмени бележки чрез пълномощник, видно от които касационната жалба се поддържа
на сочените в нея основания.
Ответникът
по касация Общинска служба „Земеделие“ Бургас се представлява от пълномощник,
който оспорва жалбата като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне, както
и допълнително представя подробни писмени бележки, претендира разноски.
Заинтересованата
страна Регионална дирекция по горите – Бургас, чрез процесуалния си
представител, също счита жалбата за неоснователна, като в писмени бележки е
развил становището си.
Заинтересованата
страна ТП „Държавно горско стопанство“ – Бургас, чрез процесуалния си
представител, също изразява становище за неоснователност на жалбата, за което е
представил и писмено становище. Претендира разноски.
Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез представител
по пълномощие, също оспорва жалбата като неоснователна, като аргументите са
изложени в писмени бележки.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на жалбата и
отмяна на съдебния акт, предвид обстоятелството, че съдът е следвало да раздели
производството на три отделни, тъй като се оспорват три административни акта,
касаещи различни имоти.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С
влязло в сила съдебно Решение № І-109 от 22.11.2010г. по гр.д. № 1461/2010г. на
Бургаски окръжен съд, по предявен иск с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,
е прието за установено, че Сливенската епархия на Българската православна
църква, е носител на правото на възстановяване собствеността върху следните
недвижими имоти: гора от 12 000 дка в
землището на с.Черноморец (бивше Свети Никола), област Бургаска, при граници:
мера, метоха, съзлък Буруку, отманлийска река, Анатемата, Бургаския път и
долчината на Дедов Ганов кладенец, както и гора от 20 000 дка в землището на с. Саръ муса (с. Веселие),
Бургаска област, при граници: попов бент, петървъджийска долчина до върха й по
пътя за язлата кладенеца, Убкеслътара и до османски юрт.
С
протоколни решения от 2013г. на ОСЗ Созопол и ОСЗ Приморско-Царево е било признато
правото на възстановяване на горите в нови реални граници по чл.4, ал.2 от
ЗВСГЗГФ в признатите от съда площи. Последвали са множество решения на
съответните териториални поземлени органи, конкретизиращи възстановяването на
имотите и тяхното местоположение и площ. За целите на настоящия спор ще се
посочат само Решение № 2214М/15.04.2015г., Решение № 2214Д/15.04.2015г. и
Решение № 2214ТВ/15.04.2015г., всички издадени от ОСЗ Бургас на основание чл.4,
ал.2 от ЗВСГЗГФ и чл.6, ал.4 от ППЗВСГЗГФ и касаещи имоти в обхвата на
възстановяване на признатите 20000дка гори. С тези решения е възстановено
правото на собственост в нови реални граници върху имоти, конкретно описани,
съответно в землищата на с.Маринка, с.Димчево и с.Твърдица.
По-късно,
вследствие на процедура по чл.13, ал.10 от ЗВСГЗГФ инициирана от министъра на
земеделието и горите, за което е
съставен доклад от 19.05.2015г. и предвид наличието на топографски карти от
1937г. от Военния архив Троян, процедурата по възстановяването е преразгледана
в контекста на възможността горите да се възстановят в стари реални граници,
които да се идентифицират съобразно посочените топографски карти.
Със
съдействието на привлечен експерт-геодезист, видно от Протокол от 19.06.2015г.
и 20.07.2015г. на ОДЗ Бургас, границите
на двата имота са били идентифицирани по трайни топографски елементи от
посочените топографски карти, оцифрени и след трансформация със съответен
програмен продукт е било установено, че съобразно цифровите модели площта на
първия имот (12000дка) по стари реални граници е 5 552,707дка, а на втория имот
(20000дка) – 12 546,346дка, както и са изготвени съвместни карти за двата имота
и предложени територии, в които е възможно да бъде извършено възстановяването
на имотите.
С
постановяване на процесните решения № 2214М/17.07.2017г., № 2214 Д/17.07.2017г.
и № 2214 ТВ/17.07.2017г. ОСЗ Бургас по същество отменя предходно издадените
Решение № 2214М/15.04.2015г., Решение № 2214Д/15.04.2015г. и Решение №
2214ТВ/15.04.2015г. и отказва да възстанови на Сливенска митрополия правото на собственост във възстановими стари
реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ гори в землищата на с.Маринка,
с.Димчево и с.Твърдица, след като в резултат на идентифицирането на старите
реални граници е било установено, че установената площ от 12 546,346дка не
попада в тези три землища.
При
постановяване на решението, районният съд е приел, че процесните
административни актове са издадени при спазване на административнопроизводствените
правила, от материално компетентен орган, при спазване на изискуемата форма,
при изпълнение на дадените с влязло в сила съдебно решение указания, както и е
спазен материалния закон, с оглед на което отхвърлил жалбата.
Решението
е правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Изложената
по-горе хронология на реституционната процедура сочи, че имотите, първоначално
възстановени с Решение №
2214М/15.04.2015г., Решение № 2214Д/15.04.2015г. и Решение №
2214ТВ/15.04.2015г., са възстановени в землищата на с.Маринка, с.Димчево и с.Твърдица
именно защото процедурата се е развила в хипотезата на чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ,
т.е. това са имоти в нови реални граници. След като процедурата е преразгледана
и преминава в хипотеза на възстановяване в стари реални граници по чл.4, ал.1
от с.з., то тези решения по необходимост е следвало да бъдат изменени, след
като е било установено, че старите реални граници на признатия за
възстановяване имот не попадат в тези землища, поради което законосъобразно
административният орган е постановил процесните решения № 2214М/17.07.2017г., №
2214 Д/17.07.2017г. и № 2214 ТВ/17.07.2017г., с които е отказал да възстанови
правото на собственост в стари реални граници на имотите, разположени в тези
землища.
Основното
възражение на касатора е, че с издаването на тези три решения административният
орган не изпълнява указанията на съда, дадени в съдебно Решение №
657/13.04.2017г. по адм.дело № 214/2017г. на Административен съд Бургас.
Прецизно е да се посочи, че с това решение съдът не дава указания, тъй като
като касационна инстанция е оставил в сила Решение № 10/23.11.2016г. по
адм.дело № 12/2015г. на Районен съд Бургас, с което всъщност са дадени
указанията и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Предмета на
това административно дело е аналогичен на настоящия, като по него са били
оспорени Решение № 2214М/27.07.2015г., Решение № 2214Д/27.07.2015г. и Решение №
2214ТВ/27.07.2015г., с които също са били отменени Решение №
2214М/15.04.2015г., Решение № 2214Д/15.04.2015г. и Решение №
2214ТВ/15.04.2015г., но съдът е преценил, че за тази отмяна не са изложени
мотиви, както и че волята на органа остава неясна и непълна, тъй като е
трябвало да се произнесе не само за възстановяването на имотите в стари реални
граници, но и да се произнесе за кои се дължи обезщетяване, респ.
възстановяване по чл.12 ППЗВГСГЗГФ, т.е. цялостно да уреди отношенията по
провежданата реституция, като неговите указания при връщането на преписката
касаят ново произнасяне с единен мотивиран акт по възстановяването, респ отказа
за възстановяване на всички имоти. Употребеното от съда „всички имоти“ вероятно
трябва да се разбира като отнасящо се до имотите по процесните по това
дело решения № 2214М/27.07.2015г., №
2214Д/27.07.2015г. и № 2214ТВ/27.07.2015г. Касаторът възразява, че това
цялостно уреждане не е налице при издаването на процесните административни
актове. Възражението съдът счете за неоснователно. Преди всичко следва да се
отбележи, че понастоящем оспорваните решения са издадени, за да се елиминира
правното действие на предходните такива, възстановяващи правото на собственост
в нови реални граници (Решение № 2214М/15.04.2015г., Решение №
2214Д/15.04.2015г. и Решение № 2214ТВ/15.04.2015г.), тъй като процедурата не се
развива вече в тази хипотеза и след като е установено, че така възстановените
имоти не попадат в идентифицираните стари реални граници на имота, то в този
контекст процесните решения са материално законосъобразни. Именно в този
контекст не може да се очаква исканото от страната произнасяне относно
индивидуализацията на старите реални граници и площта на всеки един от
признатите имоти, установена на терен относно наличието на мероприятие и
съответно препращане към обезщетение по смисъла на § 9, ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
Това може да е предмет на друг административен акт, който именно да посочи
възстановяването в идентифицираните стари реални граници на имота. Казано по
друг начин, процесните решения не уреждат по същество реституцията, тъй като
визираните в тях имоти са извън обхвата на установените стари реални граници, в
които всъщност ще се извърши възстановяването, поради което, непопадайки в този
обхват, неприложимо за тях е търсеното обезщетяване.
Без
да влияе върху резултата по същество, съдът само отбелязва основателността на
твърдението на касатора, че никога и по никакъв начин Сливенската митрополия не
е правила искане за възстановяване на признатите й имоти в стари реални
граници, още по-малко в землищата на с.Маринка, с.Димчево и с.Твърдица, поради
което изводът на районния съд в тази насока е неверен. Възстановяванията в тези
землища са се случили именно поради процедурата по реституция в нови реални
граници, в която касаторът не може да влияе с предпочитания на землищата. Но от
друга страна, предвид и начина, по който е признато правото – в производство по
чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, то административният орган законосъобразно е пристъпил
към приоритетния начин на възстановяване по чл.4, ал.1 от с.з. – в стари реални
граници.
Съдът
не възприе и заключението на прокурора за допуснати съществени процесуални
нарушения при гледане на делото пред първоинстанционния съд, тъй като съдът не
е разделил производството, предвид оспорването на три административни акта.
Процедирането по този начин не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
което да се е отразило на съдебния акт по същество, а е по-скоро обстоятелство
усложняващо процеса и правораздавателната дейност на съда.
Частично
основателни съдът счете възраженията на касатора в частта относно присъдените
разноски на заинтересованите лица. Заинтересованите лица по смисъла на чл.153
ал.1 от АПК са две групи - такива, за които оспореният административен акт е
благоприятен и такива, които са засегнати от него, но не са го оспорили.
Първите условно имат качеството на ответници, наред с административния орган,
като заемат позиция за отхвърляне на оспорването, докато вторите имат интерес
от отмяната на акта, т.е. застават на страната на оспорващия и те се родеят с
фигурата на третото лице-помагач, което съгласно нормата на чл.78, ал.10 от ГПК
няма право на разноски. В конкретния случай, ТП „Държавно горско стопанство“ –
Бургас, Регионална дирекция по горите – Бургас и Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, участват в съдебното производство в
качеството си на заинтересовани лица, подкрепящи ответната страна, в този
смисъл оспорените актове са благоприятни за тях, поради което, при отхвърляне
на оспорването, имат право на разноски. Техният размер обаче е погрешно
определен от съда. Трите заинтересовани лица са били представлявани от
юрисконсулти, като ТП „Държавно горско стопанство“ – Бургас в една част от
производството е бил представляван и от адвокат, спрямо когото впоследствие
пълномощията са били оттеглени. Този пълномощник е представил договор за правна
защита на стойност 200лв. с отбелязване за платими по сметка. Доказателства за
такъв тип плащане не са представени, но и съдът не е взел предвид това
представителство. На всеки от тримата юрисконсулти е присъдил възнаграждение в
размер на 300лв., като остава напълно неясно как е определил този размер.
Съгласно нормата на чл.78, ал.8 от ГПК когато юридическите лица са били
представлявани от юрисконсулт съдът присъжда възнаграждение за това
представителство в размер определен по реда на чл.37 от ЗПП, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Видно от нейния чл.24 по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200лв. При
тази законова регламентация съдебния акт следва да бъде изменен в частта
относно разноските, дължими за заинтересованите страни, като бъдат присъдени до
размер от 100лв., като за ТП „Държавно
горско стопанство“ – Бургас следва да се прибавят и разноските за експертизи в
размер на 450лв.
Пред
настоящата инстанция разноски са претендирали пълномощника на ответния административен
орган, документирани в размер на 600лв. и пълномощника на ТП „Държавно горско стопанство“ – Бургас, на
когото, съобразно изложеното по-горе, следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 100лв..
На
основание изложените мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за
касиране на решението, то следва се остави в сила в частта относно отхвърлянето
на жалбата и присъждането на разноски за
ответния административен орган, като следва да се измени в частта относно
присъдените разноски за заинтересованите страни в посочения по-горе смисъл, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
ХVІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/22.05.2019г.,
постановено по адм.д. № 13/2017г. по описа на Районен съд – Бургас В ЧАСТТА, в
която е отхвърлена жалбата на Сливенска митрополия, гр.Сливен, пл."Хаджи
Димитър" № 5 против Решение № 2214 М/17.07.2017г., Решение № 2214
Д/17.07.2017г. и Решение № 2214 ТВ/17.07.2017г., постановени от Общинска служба
„Земеделие” – Бургас по преписка № 2214 от 27.03.2015г. и В ЧАСТТА, в която са
присъдени разноски в полза на ответника Общинска служба „Земеделие“ Бургас.
ИЗМЕНЯ Решение № 7/22.05.2019г., постановено
по адм.д. № 13/2017г. по описа на Районен съд – Бургас В ЧАСТТА, в която са
присъдени разноски в полза на ТП „Държавно горско стопанство“ – Бургас,
Регионална дирекция по горите – Бургас и Държавата, представлявана от Министъра
на земеделието, храните и горите, като
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 5, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, с адрес
гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман” № 8, ет. 4, разноски в размер на 100лв.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 5, БУЛСТАТ
*********, да заплати на ТП „Държавно горско стопанство - Бургас”, с адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Иван Шишман” № 8, ет. 2, БУЛСТАТ 2016176540031, разноски в
размер на 550лв.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 5, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието,
храните и горите, разноски в размер на 100лв.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 5, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Общинска служба „Земеделие” – гр. Бургас разноски по
делото в размер на 600лв.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 5, БУЛСТАТ
*********, да заплати на ТП „Държавно горско стопанство - Бургас”, с адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Иван Шишман” № 8, ет. 2, БУЛСТАТ 2016176540031, разноски по
делото в размер на 100лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: