Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 39

 

гр. Габрово, 05.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВА ДИМОВА

                                                                                                         СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря  Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 403 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 365 от 21.10.019 г. по гр. д. № 2465 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Габрово е ПРЕКРАТИЛ БРАКА между Е.Г.М., ЕГН *** и М.П.М., ЕГН *** с адрес ***, чрез развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на съпруга М.П.М.. Оставил е без уважение иска на Е.Г.М. за предоставянето на нея ползването на семейното жилище -къща, находяща се на адрес: село П., община Г., ул. "***" № *, като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски и е прекратил производството по иска на Е.Г.М. за възстановяване на фамилното й име от преди брака, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК.

С Определение № 6160 от 12.11.2019 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 365 от 21.10.2019 г. по гр.д. № 2465/2018 г. на РС - Габрово, като на стр.4, ред 13 вместо отразеното"собственост на ищеца" да се чете "собственост на ответника".

Въззивна жалба е постъпила от Е.Г.М., чрез процесуалния й представител адв. И.Б., с която обжалва частично решението, в частта за предоставяне ползване на семейното жилище. Излага подробни съображения.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата. Заявява, че уважава справедливото решение на съда М. да освободи наследствената му къща в с. П., община Г., ул. "***" № * и да ползва общото семейно жилище в гр. Г., ул. "***" № *, където са отгледани децата им.

Въззивникът в съдебно заседание не се явява лично, вместо него се явява процесуалния му представител адв. Б.. Ответникът по въззивната жалба се явява лично. Поддържа отговора си и моли да се потвърди обжалваното решение.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Предвид изложеното и на основание  чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.

Първоинстанционният Габровски районен съд бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 от СК.

Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е определяне ползването на семейното жилище.

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

По делото не се спори, че съпрузите са имали сключен граждански брак от 1984 г. и от брака си имат две навършили пълнолетие деца, както и че са във фактическа раздяла и бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

Съгласно разпоредбата на § 1 от допълнителните разпоредби на СК, семейното жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца (ако имат такива).

В случая се спори, че това е къща находяща се в село П., община Г., находяща се на улица "***" № *.

Твърденията на ищцата са, че именно това е семейното жилище от 2007 г., където са живели страните по делото и са отгледани техните деца. Единствено земята, върху която е построена къщата е била собственост на бащата на ответника, който е починал през 2004 г.

Видно от приложените по делото справки от Национална база данни Население, ищцата М. е с постоянен адрес *** от 01.06.2001 г. и с настоящ адрес *** от 11.12.2018 г., т.е един ден преди подаване на исковата молба в съда /12.12.2018 г./. Справката от НБД Население за ответника М. е, че същият е с постоянен адрес ***.05.2015 г., а с настоящ адрес *** от 28.06.2000 г.

От декларираните данни за постоянен и настоящ адрес на бившите съпрузи е видно, че и двамата са декларирали адрес в гр. Г., ул. "***" № * от 2001 г. за ищцата и от 2000 г. съответно за ответника, което води до извода, че именно това е било семейното жилище на страните.

От разпита на свидетелите Д. и М. също по категоричен начин не се установява, че къщата в село П. е семейното жилище на страните. Ако ищцата се е установила да живее там преди 5 г., както заявява св. Д. /сестра на ищцата/, то тогава още преди 5 г. е следвало да промени адресната си регистрация, съгласно чл. 90 от Закона за гражданската регистрация. Промяна на адресната си регистрация на този адрес е направил само ответника по делото М.М. през 2015 г.

По делото има събрани достатъчно доказателства, а това е и факт, който не се оспорва от ответницата, че жилището в село П., ул. "***" № *, обитавано към момента на подаване на исковата молба и в хода на процеса от нея, е построено и се намира в имот, който е собственост на М.М.. Същият е получен като наследство от неговия баща П.П.М.. Съгласно трайната съдебна практика, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, а в случая е така, семейното жилище, което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг, а се предоставя за ползване на собственика му /решение № 554 от 15.07.10 г. по гр. дело 774/09 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 247 от 25.06.10 г. на ВКС по гр. дело № 239/09 г. на IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

Ищцата М. твърди, че по време на брака двамата съпрузи закупуват допълнително земя и изграждат жилищната сграда. В подкрепа на своите твърдения представя удостоверение за декларирани данни от 31.10.2019 г. издадено от Община Г., от което е ирелевантно за настоящото дело и същото не е подкрепено с актовете за собственост, които легитимират ищцата като такава. Не са представени доказателства и за съсобственост между съпрузите.

Решаването на спора по чл. 56 СК е обвързано с предварително вземане на становище по собствеността, което обаче не е равносилно на произнасяне по установителен иск за собственост /Определение № 627 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1186/2010 г., ІV г.о./.

Мерките относно ползването на семейното жилище, като акт на спорна съдебна администрация показват сходство с разпределението на ползването  на съсобствен имот – те не са акт на правораздаване, тъй като не признават нито отричат материални субективни права със сила на присъдено нещо, но определят реда и начина на упражняване на материалните субективни права.

Мерките относно ползването на семейното жилище се основават на ползването. По тази причина, съдът може да изследва правото на собственост, според събраните доказателства и само с оглед мерките, които може да постанови. В това производство, съдът не може да приеме за разглеждане инцидентен установителен иск за собственост, нито да допусне главно встъпване на трето лице със самостоятелни права върху жилището. Съдът е длъжен да постанови съответните мерки според наличните доказателства, без да разглежда и да се произнася по никакви оспорвания на правото на собственост. Ако правото на собственост е различно от прието от съда по мерките, влязлото в сила решение по отделно предявен иск, установяващо действителното правно положение е основание за промяна на постановените мерки. Разпределението на ползването на жилището без ненавършили пълнолетие деца може да бъде извършено само при надлежно сезиране и въз основа на надлежно събраните доказателства /Решение № 64 от 08.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 396/2012 г., ІV г.о./.

В настоящото производство е изследвана и жилищната нужда на съпрузите, като по делото е установено, че съпрузите по време на брака са обитавали жилището находящо се в гр. Г., ул. "***" № *, което се явява и семейното им жилище и именно там на двамата е била адресната регистрация. В тази насока са събраните писмени и гласни доказателства. Какво е здравословното състояние на ищцата няма отношение към предоставяне на семейното жилище и съдът не следва да го обсъжда в настоящото решение.

Въз основа на така събраните доказателства по настоящото дело, съдът намира, че семейното жилище, чието ползване се иска да се възложи на Е.Г.М. е неоснователно. Първоинстанцонният съд е стигнал до същия извод, макар и с други мотиви, които настоящия съд не споделя.

С оглед изхода на делото на въззивника не се присъждат направените и претендирани разноски. На въззиваемият следва да се присъдят разноски, но такива не са претенидирани, поради което съдът не се произнася.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 3/, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по брачни искове, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което настоящото решение не подлежи на обжалване. В този смисъл е Определение № 200 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2017 г., III г. о., ГК.

Като необжалвано в останалата си част решението е влязло в сила.

 

По изложените съображения, въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 365 от 21.10.2019 г. по гр. д. № 2465 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Габрово, в обжалваната част относно предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо къщата в село П., община Г., ул. "***" № *.

 Решение № 365 от 21.10.2019 г. по гр. д. № 2465 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Габрово в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

               

                                                                                                  

                                                                                                               2.