Р
Е Ш Е
Н И Е №
39
гр. Габрово, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 403 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 365 от 21.10.019 г. по гр. д.
№ 2465 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Габрово е ПРЕКРАТИЛ
БРАКА между Е.Г.М., ЕГН *** и М.П.М., ЕГН *** с адрес ***, чрез развод, като
дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на съпруга М.П.М..
Оставил е без уважение иска на Е.Г.М. за предоставянето на нея ползването на
семейното жилище -къща, находяща се на адрес: село П., община Г., ул. "***"
№ *, като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски и е прекратил
производството по иска на Е.Г.М. за възстановяване на фамилното й име от преди
брака, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК.
С Определение № 6160 от 12.11.2019 г. е извършена
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 365 от 21.10.2019 г. по
гр.д. № 2465/2018 г. на РС - Габрово, като на стр.4, ред 13 вместо
отразеното"собственост на ищеца" да се чете "собственост на
ответника".
Въззивна жалба е постъпила от Е.Г.М., чрез
процесуалния й представител адв. И.Б., с която обжалва частично решението, в
частта за предоставяне ползване на семейното жилище. Излага подробни
съображения.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор
от ответника по жалбата. Заявява, че уважава справедливото решение на съда М.
да освободи наследствената му къща в с. П., община Г., ул. "***" № *
и да ползва общото семейно жилище в гр. Г., ул. "***" № *, където са
отгледани децата им.
Въззивникът в съдебно заседание не се явява лично, вместо него се явява процесуалния му представител адв. Б.. Ответникът по въззивната жалба се явява лично. Поддържа отговора си и моли да се потвърди обжалваното решение.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
Първоинстанционният Габровски районен съд бил
сезиран с иск с правно основание чл. 49 от СК.
Предмет на съдебното производство пред настоящата
инстанция е определяне ползването на семейното жилище.
В останалата част, като необжалвано, решението е
влязло в сила.
По делото не се спори, че съпрузите са имали
сключен граждански брак от 1984 г. и от брака си имат две навършили пълнолетие
деца, както и че са във фактическа раздяла и бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен.
Съгласно разпоредбата на § 1 от
допълнителните разпоредби на СК, семейното жилище е жилището, което
е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца (ако имат
такива).
В случая се спори, че това е къща находяща се в
село П., община Г., находяща се на улица "***" № *.
Твърденията на ищцата са, че именно това е
семейното жилище от 2007 г., където са живели страните по делото и са отгледани
техните деца. Единствено земята, върху която е построена къщата е била
собственост на бащата на ответника, който е починал през 2004 г.
Видно от приложените по делото справки от
Национална база данни Население, ищцата М. е с постоянен адрес *** от
01.06.2001 г. и с настоящ адрес *** от 11.12.2018 г., т.е един ден преди
подаване на исковата молба в съда /12.12.2018 г./. Справката от НБД Население
за ответника М. е, че същият е с постоянен адрес ***.05.2015 г., а с настоящ
адрес *** от 28.06.2000 г.
От декларираните данни за постоянен и настоящ
адрес на бившите съпрузи е видно, че и двамата са декларирали адрес в гр. Г.,
ул. "***" № * от 2001 г. за ищцата и от 2000 г. съответно за
ответника, което води до извода, че именно това е било семейното жилище на
страните.
От разпита на свидетелите Д. и М. също по
категоричен начин не се установява, че къщата в село П. е семейното жилище на
страните. Ако ищцата се е установила да живее там преди 5 г., както заявява св.
Д. /сестра на ищцата/, то тогава още преди 5 г. е следвало да промени адресната
си регистрация, съгласно чл. 90 от Закона за гражданската регистрация. Промяна
на адресната си регистрация на този адрес е направил само ответника по делото М.М.
през 2015 г.
По делото има събрани достатъчно доказателства, а
това е и факт, който не се оспорва от ответницата, че жилището в село П., ул.
"***" № *, обитавано към момента на подаване на исковата молба и в
хода на процеса от нея, е построено и се намира в имот, който е собственост на М.М..
Същият е получен като наследство от неговия баща П.П.М.. Съгласно трайната
съдебна практика, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, а в случая
е така, семейното жилище, което е собственост на един от съпрузите не може да
бъде предоставено за ползване на другия съпруг, а се предоставя за ползване на
собственика му /решение № 554 от 15.07.10 г. по гр. дело 774/09 г. на IV г. о.
на ВКС и решение № 247 от 25.06.10 г. на ВКС по гр. дело № 239/09 г. на IV г.
о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Ищцата М. твърди, че по време на брака двамата
съпрузи закупуват допълнително земя и изграждат жилищната сграда. В подкрепа на
своите твърдения представя удостоверение за декларирани данни от 31.10.2019 г.
издадено от Община Г., от което е ирелевантно за настоящото дело и същото не е
подкрепено с актовете за собственост, които легитимират ищцата като такава. Не
са представени доказателства и за съсобственост между съпрузите.
Решаването на спора по чл. 56 СК е обвързано с предварително вземане на становище по собствеността, което обаче не е равносилно на произнасяне по установителен иск за собственост /Определение № 627 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1186/2010 г., ІV г.о./.
Мерките относно ползването на семейното жилище,
като акт на спорна съдебна администрация показват сходство с разпределението на
ползването на съсобствен имот – те не са
акт на правораздаване, тъй като не признават нито отричат материални субективни
права със сила на присъдено нещо, но определят реда и начина на упражняване на
материалните субективни права.
Мерките относно ползването на семейното жилище се
основават на ползването. По тази причина, съдът може да изследва правото на собственост,
според събраните доказателства и само с оглед мерките, които може да постанови.
В това производство, съдът не може да приеме за разглеждане инцидентен
установителен иск за собственост, нито да допусне главно встъпване на трето
лице със самостоятелни права върху жилището. Съдът е длъжен да постанови
съответните мерки според наличните доказателства, без да разглежда и да се
произнася по никакви оспорвания на правото на собственост. Ако правото на
собственост е различно от прието от съда по мерките, влязлото в сила решение по
отделно предявен иск, установяващо действителното правно положение е основание
за промяна на постановените мерки. Разпределението на ползването на жилището
без ненавършили пълнолетие деца може да бъде извършено само при надлежно
сезиране и въз основа на надлежно събраните доказателства /Решение № 64 от
08.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 396/2012 г., ІV г.о./.
В настоящото производство е изследвана и жилищната
нужда на съпрузите, като по делото е установено, че съпрузите по време на брака
са обитавали жилището находящо се в гр. Г., ул. "***" № *, което се
явява и семейното им жилище и именно там на двамата е била адресната
регистрация. В тази насока са събраните писмени и гласни доказателства. Какво е
здравословното състояние на ищцата няма отношение към предоставяне на семейното
жилище и съдът не следва да го обсъжда в настоящото решение.
Въз основа на така събраните доказателства по
настоящото дело, съдът намира, че семейното жилище, чието ползване се иска да
се възложи на Е.Г.М. е неоснователно. Първоинстанцонният съд е стигнал до същия
извод, макар и с други мотиви, които настоящия съд не споделя.
С оглед изхода на делото на въззивника не се
присъждат направените и претендирани разноски. На въззиваемият следва да се
присъдят разноски, но такива не са претенидирани, поради което съдът не се
произнася.
Съгласно чл. 280, ал.
3, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г.,
предишна ал. 3/, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела
в производства по брачни искове, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2
от Семейния кодекс, когато към датата на обявяване на въззивното
решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което настоящото
решение не подлежи на обжалване. В този смисъл е Определение № 200 от
23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2017 г., III г. о., ГК.
Като необжалвано в останалата си част решението е
влязло в сила.
По изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 365
от 21.10.2019 г. по гр. д. № 2465 по описа за 2018 г. на Районен съд
– гр. Габрово, в обжалваната част относно предоставяне ползването на семейното
жилище, представляващо къщата в село П., община Г., ул. "***" № *.
Решение № 365 от 21.10.2019 г. по гр. д. № 2465
по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Габрово в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.