РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. , 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100098 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от В. И. Онб. от гр.Бл., обл.Бл. против Г. И. У. и И. Б. У., двамата от
с.Г., обл.Бл.. Иска се на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.124 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на ответниците правото на
собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч, като припадаща ѝ се квота по
наследство от общите наследодатели Ив. Г. У., с ЕГН **********, бивш
жител на с.Гърмен, общ.Гърмен, обл.Благоевград, починал на 07.06.2008 г. и
М. И. У., с ЕГН -**********, бивш жител на с.Г., общ.Г., обл.Бл., починала на
******* г., а именно: върху 1/2 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот V-393, в
кв. 20, по плана на с. Гърмен, общ. Гърмен, обл.Благоевград,
индивидуализиран по регулационния план на населеното място, одобрен със
Заповед №2/1993 г. на Кмета на Община Гърмен за утвърждаване на уличната
регулация, с урегулирана площ от 816 кв.м., при съседи; от две страни улици;
УПИ V-394 на Хр. и М. Т.; УПИ ХVI-286 на Кр. У. и И. Ил. У.; УПИ
VII[1]286 на Ант. И. С., ведно с 1/2 ид.ч, от построените в същия имот
масивна жилищна сграда, с площ от 76 кв.м. и 1/2 ид.ч. масивна
1
второстепенна сграда, на един етаж, с обща площ от 21 кв. м., ползвана за
склад и за гараж, които по силата на нотариален акт №17, том I, peг. №209,
дело №19 от 19.01.2023 г. на Ел. Л., peг.№137, с район на действие РС гр.Гоце
Делчев, вписан в Служба по вписвания с вх.рег.№210/05.04.2021 г., акт №146,
том I, дело №7149/19.01.2023 г. са признати за собствени по давност в режим
на СИО в полза на ответниците Г. и И. У.и касателно индивидуализирания
предмет от акта на нотариуса, както и да бъдат осъдени ответниците да
предадат собствеността и владението на ищцата върху припадащия ѝ се
наследствен дял, равняващ се на наследствената квота от 1/2 ид.част върху
така индивидуализираното имущество.
Иска се също на основание чл.537, ал.2 от ГПК бъде отменен издадения
в полза на ответниците документ за собственост, обективиран по съдържание
в нотариален акт №17, том I, peг. №209, дело №19 от 19.01.2023 г. на
нотариус Ел. Л., рег.№137, с район на действие РС-гр.Гоце Делчев, вписан в
Служба по вписвания с вх.рег.№210/05.04.2021 г., акт №146, том I, дело
№7149/19.01.2023 г. за удостоверяване на правото на собственост, придобито
по давност, съответно в частта до обоснованите наследствени права и
интерес, т.е до размера на заявената и полагащата се на ищцата по закон
наследствена квота, съответно върху 1/2 ид.ч. от УПИ V-393, в кв. 20, по
плана на с. Гърмен, общ. Гърмен, обл.Благоевград, индивидуализиран по
регулационния план на населеното място, одобрен със Заповед №2/1993 г. на
Кмета на Община Гърмен за утвърждаване на уличната регулация, с
урегулирана площ от 816 кв.м., при съседи: от две страни улици; УПИ V-394
на Хр. и М. Т.; УПИ ХVI-286 на Кр. У. и И. Ил. У.; УПИ VII-286 на Ант. И.
С., ведно с 1/2 ид.ч. от построените в същия имот масивна жилищна сграда, с
площ от 76 кв.м. и 1/2 ид.ч. от масивна второстепенна сграда, на един етаж, с
обща площ от 21 кв. м., ползвана за склад и за гараж.
Иска да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебни и деловодни
разноски.
Твърди се от ищеца, че с първия ответник са явяват преки наследници на
общите им наследодатели, респ. на баща им - Ив. Гв У., починал на
07.06.2008 г. и на майка им - М. И. У., починала на **********. Като такива
са съсобственици при равни квоти от по 1/2 ид.част от процесния недвижим
имот. След смъртта на родителите си ищцата не се е дезинтересирала от
2
имота, дори през последните няколко години водили разговори за съвместно
управление и/или разпореждане с него. През 2022 г. узнала, че брат й се готви
да й отнеме правата върху процесния имот, поради което депозирала
възражение пред Община Гърмен и нотариусите, действащи в района на РС
Гоце Делчев. Въпреки това ответниците се снабдили с нотариален акт за
собственост върху целия имот на основание давностно владение. Предвид
изложеното са предявени настоящите искове.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 108 от ЗС във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответниците представят общ отговор на исковата молба, с който
изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Заявяват, че твърденията, че имота е посещаван от ищцата и същия е
управляван от нея и нейният брат с вземането на общи решения, са невярни.
Твърди се, че още преди 40 години, преди смъртта на родителите им, първият
ответник и неговото семейство заживели на втория жилищен етаж, а
родителите - на първият етаж от къщата. От този момент в ответника е
възникнало и чувството за собственост върху този имот. През всичките
години в имота са извършили редица подобрения, а и винаги желанието и
волята на родителите на страните са била този имот да бъде на ответника У. и
семейството му, като не еднократно същите пък са помагали с парични суми
на дъщеря си - ищцата по делото. Всички грижи спрямо родителите,
физически и медицински са полагани от ответника. От момента на смъртта на
майката през 2008 г. до момента на снабдяване с нотариален акт, ищцата нито
е посещавала процесният имот, нито е заплащала данъци, нито е заявявала
собственически претенции, нито е имала ключове за имота. Никога същата не
е участвала в управлението на имота и не е участвала с парични средства по
неговото подобряване и поддържане, не е повдигала и заявявала претенции
относно собствеността, което е формирало в ответника съзнание, че той е
единствен собственик. През всичките 14 години от смъртта на двамата
родители ответниците са ползвали и свояли имота като свой, явно, спокойно
и необезпокоявано, а не тайно и скрито, както се твърди в исковата молба.
Това тяхно владение и своене не е било отблъснато и прекъснато по никакъв
начин, поради което считат, че исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни.
3
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.79 от
ЗС
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
Ищцата и ответника Г. У. са деца и единствени наследници на Ив.Г. У.,
бивш жител на с.Г., обл.Бл., починал на ******** г. и на М. И. У., бивш жител
на с.Г., обл.Бл., починала на ****** г., съгласно удостоверение за наследници
изх. № ГР-2036-3 от 20.02.2023 г. на кметство с.Гърмен. Ответницата И. У. е
съпруга на ответника Г. У., както се установява от удостоверението за
родствени връзки, представено по делото.
Въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба №26, том I, дело № 43 от 20.01.1964 г. на Районен съд
гр.Гоце Делчев родителите на ищцата и първия ответник придобили в режим
на СИО собствеността върху 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в
с.Г. ,обл.Благоевград, цалото със застроена и незастроена площ от 2100 кв.м.,
съставляващо парцел I, планоснимачен № 131, в квартал 37 по плана на с. Г.,
обл.Бл., при съседи: от две страни улици; В. Хр. Т. и К. Т..
По делото е представена скица на процесния имот, в която е отразено,
че Урегулиран поземлен имот V-393, кв. 20 по плана на с. Гърмен, общ.
Гърмен, обл.Благоевград, одобрен със Заповед №2/1993 г. на Кмета на
Община Гърмен за утвърждаване на уличната регулация, има площ от 816
кв.м., при съседи; от две страни улици; УПИ V-394 на Хр. и М.Т.; УПИ VI-
286 на Кр. У. и И. Ил.У.; УПИ VII 286 на Ант. И. С.. Отразено е, че в имота са
застроени масивна ж.а сграда, с площ от 76 кв.м. и масивна сграда с площ от
21 кв.м. В скицата е удостоверено, че УПИ V-393, кв. 20 по скицата е
идентичен с имота, описан в нотариален акт № 26, т. I, дело № 43/1964 г.
На 19.01.2023 г. М. М. помощник нотариус по заместване при нотариус
Ел. Л., гр.Г. Д., издала нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 17, том I, рег. № 209, дело №
19/19.01.2023 г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 210/19.01.2023
г., дв.вх.рег. № 210, акт № 146, том I, дело № 149, парт. кн. 81530, 81532, с
който признала ответника Г. И. У. за собственик на процесния УПИ парцел V,
планоснимачен №393, от квартал 20 по плана на с. Гърмен, обл.Благоевград,
одобрен със Заповед №2/1993 г. на Кмета на Община Гърмен, с площ от 816
4
кв.м., при съседи по скица: от две страни улици; УПИ парцел IV, пл.№ 394 на
Хр. и М. Т.; УПИ парцел VI, пл.№ 286 на Кр. У. и И. У.; УПИ парцел VII, пл.
№ 286 на Ант. И. С., ведно с построените в парцела масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 76 кв.м. и масивна сграда със застроена площ от 21 кв.
м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелите С. и Д., ангажирани
от ищцата, заявяват, че процесния имот е собственост на родителите на
ищцата и ответника, те са застроили в него жилищната сграда. Родителите им
живели в жилищната сграда, докато били живи. В нея живяла и ищцата преди
да се задоми. В парцела има и гараж, който не знаят от кого е построен, но е
застроен приживе на родителите на ищцата. Тъй като Г. има автомобил,
предполагат, че гаража е негов. В долната част на парцела има застроена
стопанска постройка, построена от родителите. Родителите им живели в
първия етаж на жилищната сграда, а Г. и семейството му живели на втория
етаж. Дъщерята на Г. с детето си също живеят в тази къща, но свидетелите не
знаят на кой етаж живеят. Подобренията, правени в имота са направени
приживе от родителите им. В. редовно идвала в с.Гърмен и преди и след като
починали родителите ѝ.
Свидетелката Сейменова заявява, че предполага, че В. има ключ от
къщата, не е чувала да се е налагало да счупва катинар, за да влиза в имота.
Преди смъртта на родителите си, идвайки на гости, В. отсядала в междинната
стая-хол, на втория етаж на къщата. Не е виждала В. да влиза в бащината си
къща след смъртта на родителите ѝ, но предполага, че идвайки в с.Гърмен, е
отсядала там, тъй като ищцата ѝ е казвала така.
Свидетеля Д. от своя страна заявява, че в имота не може да се влезе,
всичко е под ключ. Заявява, че ищцата влизала в къщата, после уточнява, че е
виждал ищцата да влиза в двора от долния вход, като ответника ѝ отваря.
Сядали на двора и си говорели. Не знае дали тя има ключ от къщата, виждал е
брат ѝ да ѝ отваря.
Според свидетелите Ст. и Ш., ангажирани от ответниците, къщата в
процесния имот е застроена от родителите на ищцата и ответника. В първия
етаж на къщата живеели родителите, а на втория – Г. и семейството му.
Подобрения и ремонти в имота са правени приживе на родителите. Сега от
около 6-7 години, на първия етаж живее дъщерята на Г. – М., заедно с детето
5
си. Има вход за двора отдолу, откъм дерето, но не знаят дали се заключва.
Твърдят, че не са виждали В. да идва в къщата от около 15 години.
Стоянова твърди, че няма свободен достъп до къщата, тъй като вратата
откъм улицата е винаги заключена.
Свидетелката Ш. заявява още, че Г. направил бани на първия и втория
етаж, като ги свързал с канализацията. Измазал къщата, подменил дюшемето
и ремонтирал покрива. Това станало докато родителите му били живи, не знае
кой е заплащал за подобренията и ремонтите. Не знае родителите да са
казвали, че къщата остава за сина им. В парцела има гараж изграден и ползва
от ответника.
По делото е представено удостоверение от ОбА Гърмен, че жилищната
сграда и гараж в процесния УПИ са застроени преди 1990 г. и в архива на
техническа служба няма запазена строителна документация, въз основа на
която са изградени. В ОбА Гърмен не е внасяна документация за издаване
разрешение за строеж за подмяна на покривна конструкция на жилищната
сграда.
Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите.
Различията в показанията им се дължат различните факти, които свидетелите
са възприели и начина, по който ги интерпретират. Доколкото свидетелите не
посещават ежедневно процесния имот, е напълно възможно да не възприемат
някои дейности извършвани в него от ответника или да пропуснат
посещенията на ищцата.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Искът е предявен от лице имащо правен интерес от предявяването му,
срещу надлежни ответници, оспорващи правото му на собственост и пред
съответния съд.
Исковата молба отговаря на изискванията на ГПК и не е налице
отрицателна процесуална предпоставка, която да е пречка за разглеждането ѝ,
поради което предявения иск е допустим.
По същество на иска, съдът намира следното:
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
наличието на три предпоставки – ищцата да е собственик на претендирания
6
имот, същият да се намира във владение на ответниците и владението да се
упражнява от последните без основание.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, а и не се
спори по делото, че ищцата и ответника Г. У. са деца и единствени
наследници на Иван Г.ев У., бивш жител на с.Гърмен, обл.Благоевград,
починал на 07 06.2008 г. и на М. И. У., бивш жител на с.Гърмен,
обл.Благоевград, починала на 11.08.2008 г.
Въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба №26, том I, дело № 43 от 20.01.1964 г. на Районен съд
гр.Гоце Делчев родителите на ищцата и първия ответник придобили в режим
на СИО собствеността върху 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в
с.Гърмен ,обл.Благоевград, цалото със застроена и незастроена площ от 2100
кв.м., съставляващо парцел I, планоснимачен № 131, в квартал 37 по плана на
с. Гърмен, обл.Благоевград, при съседи: от две страни улици; В. Хр. Т. и К. Т..
Същият имот, съгласно представената по делото скица е идентичен с
Урегулиран поземлен имот V-393, кв. 20 по плана на с. Г.н, общ. Гърмен,
обл.Благоевград, одобрен със Заповед №2/1993 г. на Кмета на Община
Гърмен за утвърждаване на уличната регулация, има площ от 816 кв.м., при
съседи; от две страни улици; УПИ V-394 на Хр. и М. Т.; УПИ VI-286 на Кр.
У. и И. Ил. У.; УПИ VII 286 на Ант. И. С.. В имота са застроени преди 1990 г.
масивна жилищна сграда, с площ от 76 кв.м. и масивна сграда с площ от 21
кв.м.
Между страните не се спори, че имота е бил собственост на Ив. Г.ев У. и
М. И. У.. Спорно е дали ответниците са осъществявали давностно владение
върху имота още от момента, в който след на сключване на граждански брак
преди 40 години, се настанили на втория етаж на имота или евентуално са
осъществявали такова владение след смъртта на родителите на ищцата и
ответника, въз основа на което са придобили собствеността върху процесния
имот.
Съдът намира, че по делото не беше доказано ответниците да са
упражнявали давностно владение върху процесния имот от преди 40 години -
от момента, в който след на сключване на граждански брак са се настанили на
втория етаж на имота. Безспорно е, че тогава имота – УПИ, ведно със
сградите е бил собственост на родителите на ищцата и първия ответник,
7
поради което настаняването на ответниците на втория етаж е станало с
тяхното съгласие. Не се събраха доказателства родителите приживе да са
прехвърлили собствеността на имота или да са заявили, че имота остава на
сина им, поради което той и семейството му са били само ползватели на
втория етаж. Не се събраха доказателства от онзи момент ответниците да са
имали съзнание на собственици на втория етаж, още по-малко на целия имот,
както и не се събраха доказателства да са демонстрирали на тогавашните
собственици по някакъв начин намерение за своене било на целия имот, било
на втория етаж.
След смъртта на Ив. Г.ев У. и М. И. У. ищцата и първия ответник са
наследили правото на собственост върху процесния имот при дялове от по 1/2
идеална част за всеки.
Ответниците не доказаха твърденията си, че след смъртта на Ив. У. и
Мария У. са осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение над
процесния имот, отблъсквайки претенциите на другия наследник в поне 10
годишен период, преди на 19.01.2023 г. да се снабдят с нотариален акт за
собственост на имота въз основа на давностно владение. Обстоятелството, че
само те са живели в процесния имот, не е достатъчно да обоснове
придобиване на собствеността въз основа на давностно владение.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. То се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен -
намерението да се държи вещта като своя (animus domini). Съдебната
практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на
владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе
гражданските последици, които произтичат от владението, в това число и
придобиването по давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно
да произведе тези правни последици, е необходимо упражняването на
8
фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен
характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е
установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е
несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че
я държи за себе).
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху
определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено
като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва
да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. При съсобственост, основана
на наследство, фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота
от един от наследниците не е достатъчен да се приеме, че е налице владение
като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите
сънаследници. Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената
си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
наследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие
собствеността върху него по силата на давност, този сънаследник, следва да
отблъсне владението на останалите сънаследници, т.е. да доведе до знанието
им намерението си да свои имота изцяло (в този смисъл решение № 566 от
21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2009 г., решение № 145 от 14.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 272/2012 г. и Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.
№ 1/2012 г.). Следователно едва след демонстриране на собственическо
намерение по отношение на имота към останалите наследници започва да
тече придобивната давност.
9
От показанията на свидетелите Д. и Ст. се установи, че имота се
заключва от Г. У., но не и откога това е така, дали е от преди повече от 10
години преди 19.01.2023 г. или е от скоро. От значение за даване начало на
давностно владение е манифестирането на собственическото намерение към
целия имот по отношение на останалите съсобственици. Такова
манифестиране би било заключването на имота от страна на ответниците, но
както се упомена ответниците не доказаха да заключват имота от преди
повече от 10 години. Обратното, от показанията на свидетелите С. и Д. се
установи, че ищцата е влизала за последен път в имота преди 1 или 2 години.
Съответно съдът намира, че не беше доказано по несъмнен начин от страна на
ответниците, че са владяли процесния имот като изцяло свой, отблъсквайки
владението на ищцата, като наследник - съсобственик, в необходимият според
закона 10 годишен срок, за да придобият собствеността върху него през 2023
г., когато са се снабдили с нотариален акт.
От всичко изложено до тук следва извода, че в случая имота е запазил
наследствения си характер и ищцата притежава 1/2 идеална част от правото
на собственост относно процесния имот. Посочените права ищцата не е
губила, тъй като същите не са били придобити от другиго.
Съответно, съдът намира, че са налице и трите изброени по-горе
предпоставки – установява се, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от
процесния имот, имота се владее изцяло от ответниците, като владението на
сообствената на ищцата 1/2 идеална част е без правно основание. Поради това
ревандикационния иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
Тъй като процесния имот се владее от ответниците без правно
основание, е необходимо те да бъдат осъдени да предат на ищцата владението
на 1/2 идеална част от процесния имот.
С оглед приетото, че ответниците не са собственици на основание
давностно на процесния имот, като изрично разпоредена от закона последица
от разрешаването на спора за действителния обем на притежаваните от
страните вещни права върху имота, следва да бъде отменен издаденият
нотариален акт № 17, том I, peг. №209, дело №19 от 19.01.2023 г. на Ел. Л.,
peг.№137, с район на действие РС гр.Гоце Делчев, вписан в Служба по
вписвания с вх.рег.№210/05.04.2021 г., акт №146, том I, дело
10
№7149/19.01.2023 г., с който ответникът Г. У. е признат за собственик на
основание давностно владение, на процесния имот, до размера на
притежаваната от ищцата 1/2 ид. ч. от описания недвижим имот.
Ищцата е извършила по делото съдебни и деловодни разноски в размер
51.55 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, в размер
на 200 лева за адвокатско възнаграждение, 51.55 лева за заплащане на
държавна такса за образуване на делото, 10 лева за вписване на исковата
молба и 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, или в общ размер на
266.55 лева, които следва да се присъдят в тежест на ответниците на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
От страна на ищцата се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, но извършването на такива разноски
не беше доказано по делото. На л. 78 по делото е приложен договора за
правна защита и съдействие и пълномощно, с който ищцата е упълномощила
адв.Башлиева да я представлява по настоящото дело. В договора за правна
защита и съдействие е посочено договорено възнаграждение в размер на 1500
лева, от което е отбелязано, че е платено в брой 200 лева. Уговорено е, че
остатъка ще бъде заплатен в брой към датата на последното съдебно
заседание. Доказателства за последващо допълнително плащане на
адвокатско възнаграждение не са представени по делото, поради което
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева
следва да се остави без уважение като неоснователно.
Предвид изхода от спора ответниците нямат право на разноски.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. У., ЕГН
********** и И. Б. У., ЕГН **********, двамата от от с.Г., обл.Бл., че В. И.
Онб., ЕГН ********** от гр.Бл., обл.Благоевград е собственик на 1/2 (една
втора) идеална част от следния недвижим имот, а именно: Урегулиран
поземлен имот V-393 (парцел пети, отреден за поземлен имот планоснимачен
номер триста деветдесет и три), в квартал 20 по плана на село Гърмен,
община Гърмен, обл. Благоевград, индивидуализиран по регулационния план
11
на населеното място, одобрен със Заповед №2/1993 г. на Кмета на Община
Гърмен за утвърждаване на уличната регулация, с урегулирана площ от 816
кв.м., при съседи; от две страни улици; УПИ V-394 на Хр. и М. Т.; УПИ VI-
286 на Кр. У. и И. Ил. У.; УПИ VII - 286 на Ант.И. С., ведно с 1/2 ид.ч, от
построените в същия имот масивна жилищна сграда, с площ от 76 кв.м. и 1/2
ид.ч. от масивна второстепенна сграда, на един етаж, с обща площ от 21 кв. м.
ОСЪЖДА Г. И. У., ЕГН ********** и И. Б. У., ЕГН **********,
двамата от от с.Г., обл.Бл. да предадат на В. И. Онб., ЕГН ********** от
гр.Бл., обл.Бл. владението на 1/2 (една втора) идеална част от следния
недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот V-393 (парцел пети,
отреден за поземлен имот планоснимачен номер триста деветдесет и три), в
квартал 20 по плана на село Г., община Г., обл. Бл., индивидуализиран по
регулационния план на населеното място, одобрен със Заповед №2/1993 г. на
Кмета на Община Гърмен за утвърждаване на уличната регулация, с
урегулирана площ от 816 кв.м., при съседи; от две страни улици; УПИ V-394
на Хр. и М. Т.УПИ VI-286 на Кр. У. и И. Ил. У.; УПИ VII - 286 на Ант. И. С.,
ведно с 1/2 ид.ч. от построените в същия имот масивна жилищна сграда, с
площ от 76 кв.м. и 1/2 ид.ч. от масивна второстепенна сграда, на един етаж, с
обща площ от 21 кв. м.
ОТМЕНЯ нотариален акт №17, том I, peг. №209, дело №19 от
19.01.2023 г. на нотариус Ел. Л., рег.№137, с район на действие РС-гр.Гоце
Делчев, вписан в Служба по вписвания с вх.рег.№ 210/05.04.2021 г., акт
№146, том I, дело №7149/19.01.2023 г. за удостоверяване на правото на
собственост, придобито по давност, до размера на заявената и полагащата се
на ищцата по закон наследствена квота, съответно върху 1/2 (една втора)
идеална част от УПИ V-393, в кв. 20, по плана на с. Гърмен, общ. Гърмен,
обл.Благоевград, индивидуализиран по регулационния план на населеното
място, одобрен със Заповед №2/1993 г. на Кмета на Община Гърмен за
утвърждаване на уличната регулация, с урегулирана площ от 816 кв.м., при
съседи: от две страни улици; УПИ V-394 на Хр. и М. Т.; УПИ VI-286 на Кр.
У. и И. Ил. У.; УПИ VII-286 на Ант. И. С., ведно с 1/2 (една втора) идеална
част от построените в същия имот масивна жилищна сграда, с площ от 76
кв.м. и 1/2 (една втора) идеална част от масивна второстепенна сграда, на
един етаж, с обща площ от 21 кв. м.
12
ОСЪЖДА Г. И. У., ЕГН ********** и И. Б. У., ЕГН **********,
двамата от от с.Г., обл.Бл. да заплатят на В. И. Онб., ЕГН ********** от
гр.Благоевград, обл.Благоевград сторените по делото съдебни разноски в
размер на 266.55 (двеста шестдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки)
лева, като оставя без уважение искането за присъждане на разноски над
посочената сума.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13