О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260984
Година, 2021
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
на двадесети август ….……………..……….. Година две хиляди двадесет и първа
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от …….....… Р. Калиманова …………………………….
гражданско дело №……… 930 ....…. по описа за………. 2020 …………. година.
По настоящото дело е постъпила молба от ищеца ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на
управление ул. „Комсомолска“ №11, представлявано от Янаки Димитров Досев чрез
процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес ***, с която е отправено искане да му бъде върната
надвнесената от него държавна такса в размер на сумата от 1785.67 лева.
Бургаският окръжен съд, като съобрази книжата по делото,
както и приложимите законови разпоредби в тази насока, намира следното:
Видно е от книжата по делото, че с депозирането на
исковата молба ищецът е внесъл сумата от 2380.89 лева като държавна такса по
сметка на съда. Същият е предявил следните претенции а именно: за приемане за
установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион
№7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв.
м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с
конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции,
етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота:
51500.501.450, с административен адрес град Несебър, ул. „Крайбрежна“ №1,
получена като дял от договор за съвместна дейност от 06.02.2004 година, както и
за осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и владението върху
същата; при условията на евентуалност такава за установяване на правото на
собственост върху така описаната сграда на основание изтекла в полза на ищеца
придобивна давност, както и за осъждане на ответника да предаде собствеността и
владението върху нея и също при условията на евентуалност и осъдителен иск
против посочения от него ответник за заплащане на сумата от 50000 лева,
представляваща направени от него подобрения в така описания имот и за
признаване право на задържане на последния до заплащане от страна на ответника
на стойността на претендираните подобрения в размер на стойността на цялата
постройка.
При съобразяване на така заявените претенции, по повод на
които е образувано настоящото
производство, съдът намира искането за неоснователно. Съобразно нормата
на чл. 72, ал. 1 от ГПК, за предявените с една молба искове в защита на един интерес
се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на
ответниците. Следващата ал. 2 на същата норма предвижда, че за предявените с една молба искове в защита на различни
интереси минималната такса се събира от всички интереси. В конкретния
случай съдът намира, че за двата иска за собственост, които са насочени в
защита на един интерес се следва една държавна такса и тя е в размер на сумата
от 595.22 лева /1% върху стойността на данъчната оценка на вещта, предмет на
спора, която възлиза на сумата от 59522.20 лева/. В тази връзка следва се посочи,
че защитимият интерес по по главният и първия евентуален иск е идентичен, като
единствената разлика е в основанието. Това,
обаче не би могло да се каже за втория съединен при условията на евентуалност
иск. Съдът намира, че с него не се защитава същия интерес както с основния, а същевременно
цитираната по-горе норма дава възможност за събирането на една държавна такса
по евентуално предявен иск, само тогава, когато с него се защитава същият
интерес, както с основния иск. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба, изложените в същата факти и обстоятелства сочат на съвсем друг интерес,
съответно и на съвсем друго правно основание. Затова именно ищецът дължи такса
в размер на 4% върху стойността на заявената претенция от 50000 лева или това е
сумата от 2000 лева. Общо дължимата от ищеца за разглеждането на предявените от
него искове такса възлиза на сумата от 2595.22 лева, а по делото той е внесъл
сумата от 2380. 88 лева, т. е. останал е задължен със сумата от 214.34 лева.
Поради това и по горните съображения, искането на ищеца да му бъде върната
сумата от 1785.67 лева, представляваща надвнесена от него държавна такса като
неоснователно следва да бъде отхвърлено. Същевременно, тъй като не съществува
пречка за това, с настоящия съдебен акт той следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 214.34 лева, представляваща дължима
държавна такса върху размера на предявените и поддържани от него искове.
Ето защо и по изложените по-горе доводи, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК
*********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“
№11, представлявано от Янаки Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници,
със съдебен адрес *** да му бъде върната сумата от 1785.67 лева, представляваща
надвнесена от него държавна такса.
ОСЪЖДА ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със седалище град Несебър
и адрес на управление ул. „Комсомолска“ №11, представлявано от Янаки Димитров
Досев чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес *** да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 214.34 лева, представляваща дължима
държавна такса върху размера на предявените и поддържани от него искови
претенции.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна
жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: