№ 475
гр. Варна, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20223100500231 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:51 часа се явиха:
Въззивникът ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПОДКРЕПА“ ,
редовно призован, представител не се явява, представлява се от адв. Л.П.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна „АНДОНОВ И СИН“ ЕООД, редовно
призован, представител не се явява, представлява се от адв. А.Х., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 542/08.02.2022 г.
Производството е по чл.259 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№46582/24.11.2021г., подадена от ЗК ПОДКРЕПА, ЕИК *********,
представлявана от Б.Б., с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, чрез адв.Л.П. от
ВАК срещу решение №1522/01.11.21г., постановено по ГД №6737/2021г. на
35 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на ЗК Подкрепа срещу
БАЛИНОВ И СИН ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Б.Н., за
установяване, че ответникът дължи сумата от 18 409.20 лева, представляващи
мораторна неустойка съгласно чл.9 от договор за наем на имот от 02.05.2018г.
с нот.заверка на подписите на страните рег.№3636/02.05.2018г. на нотариус
рег. №363 в НК, за периода от 31.05.18г. до 07.11.2019г., която сума е сборна
на отделни неустоечни задължения за забавени плащания на конкретни
1
месечни наемни вноски, считано от м.май 2018г. /най-ранното забавено
плащане на наемна цена/ до м.октомври 2019г.вкл., ведно със законната лихва
върху неустойката от подаване на заявлението по чл.417 ГПК /по ЧГД
№18382/2019г. на 35 състав на ВРС/ на 08.11.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че клаузата за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26,
т.3 от ЗЗД и съгласно ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че съдът е
смесил понятията за прекомерност на неустойката и нищожност на същата
поради накърняване на добрите нрави като мотивите на съда се отнасят към
изводи за прекомерност, а не основанието по чл.26 ЗЗД. Поддържа, че в
договора и конкретно при уговаряне на неустойката не е налице допуснато
нарушаване на добрите нрави, което е основанието за обявяване нищожността
на неустойката, уговорена между двама търговци. Поддържа се, че
уговорената неустойка не е извън присъщите обезпечителна и санкционна
функция. В тази връзка се твърди, че в клаузата е уговорена гаранционна за
длъжника горна граница на неустойката – размера на наемната вноска.
Твърди се също така, че длъжникът многократно е забавял плащанията с
повече от 100 дни, което представлява съществено нарушение на договора.
Нищожността на неустойката следва да е видимо като липса на адекватност
още към момента на сключването на договора. С оглед на изложеното се
претендира отмяна на решението и уважаване на иска ведно с присъждане на
сторените разноски и адв.възнаграждение.
В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ на насрещната страна
АНДОНОВ И СИН ЕООД чрез адв.А.Х., за неоснователността Твърди се, че
въведените с жалбата основания за неправилност на обжалваното решение, са
изцяло неоснователни. Поддържа се, че съдът правилно е приложил
относимите разпоредби на закона както и тълкувателната практика на ВКС
като е стигнал до обоснован правен извод за нищожността на клаузата за
неустойка в чл.9 от договора. Съдът не е бил сезиран и не е обсъждал
възражение за прекомерност на неустойката. Уговорената в договора клауза
за неустоечно плащане надхвърля драстично законната лихва, което сочи на
нарушаване на добрите нрави. В конкретния случай се поддържа, че
неустойката не отговаря по размер на присъщите цели, а води до
несправедливо обогатяване на едната страна. Претендира се отхвърляне на
жалбата ведно с присъждане на сторените в производството разноски за
адв.възнаграждение.
АДВ. П.: Поддържам така депозираната жалба. Нямам възражения по
доклада.
Други доказателства няма да соча.
АДВ. Х.: Оспорвам жалбата. Нямам възражения по доклада.
Други доказателства няма да соча.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
2
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдии, моля да
отмените изцяло първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно такова. Във въззивната жалба съм изложил подробни
аргументи. Само ще маркирам. Става въпрос за това, че
първоинстанционният съд неправилно смесва понятията за прекомерност и
нищожност и накърняване на добрите нрави като има неяснота в мотивите на
съда. Следва да се счита, че в случая нямаме нарушаване на добрите нрави
при сключване на договора и по-конкретно в чл. 9, ал. 1, където се фиксира
неустойката между страните, тъй като не считам, че има подобно поведение
от страна и на двете страни. Сключената неустойка е пряко обвързана с
виновното поведение на ответника. В случая 1 % на ден неустойка не
представлява нито прекомерност, нито нарушаване на добрите нрави, а
фактически трупането на неустойката е вследствие виновното поведение на
ответната страна. Когато се натрупа плащане на един наем в размер на повече
от 100 дни, се получава така, че заедно с наема, наемателят трябва да плати
неустойка в размер на наема, така, както са се договорили страните. Когато
виновното поведение на ответната страна е продължително във времето,
съответно той търпи по-висока санкция в случая, както и към настоящия
момент има неплатени наеми по друго дело със същите страни, това означава,
че законната лихва, която претендира ответната страна, че е прекомерна по
размер, вече доближава стойността на едното спрямо друго. Така че считам,
че няма нарушение на добрите нрави и ще Ви моля за решение в този смисъл.
Моля да бъдат присъдени разноските в настоящия процес на моя
доверител.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите въззивната жалба
без уважение и потвърдите обжалваното първоинстанционно решение.
Подробни доводи съм изложил във въззивната жалба.
Считам, че уговорената в чл. 9 от договора за наем мораторна
неустойка не отговаря на присъщите й цели да обезпечи изпълнението на
поетото от ответника парично задължение и да обезщети ищеца за виновното
неизпълнение на длъжника, а функцията й води единствено до неоснователно
обогатяване на наемодателя – кредитор. Ето защо в тази връзка тази
неустойка се явява накърняваща добрите нрави и нищожна, съгласно чл. 26,
-то
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, каквито възражения сме навели в отговора на
исковата молба и в отговора на настоящата въззивна жалба.
Моля за присъждане на сторените разноски, в т.ч. и тези за адвокатско
възнаграждение.
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
3
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:56
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4