№ 238
гр. гр.Велинград, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20225210101025 по описа за 2022 година
Предявени са от Е. Ю. К., с ЕГН: ********** и Е. А. К., и двамата с
постоянен адрес: гр. Велинград, *********, против С. Н. М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ************, О. Н. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ************ и Е. И. Я. с ЕГН **********. гр.
***********, искове както следва: с правно основание чл.124 ГПК, за
приемане за установено по отношение на ищците, че ответниците- С. Н. М. и
О. Н. В. не са собственици на 1/2 (една втора) ид. част от Поземлен имот с
идентификатор № 10450.502.3450 по КК и КР на гр. Велинград, Община
Велинград, Област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД -18 - 1214/
06.06.2018 год. на изп. директор на АГКК - целият с площ от 207 кв.м.,
урбанизирана територия предназначена за ниско строителство, с
административен адрес: гр. Велинград - *********; съединен при условията
на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД във
вр. с чл. 17, ал.1 от ЗЗД, против ответниците С. Н. М., О. Н. В. и Е. И. Я., с
който се иска да се прогласи нищожността на Договорът за дарение -
обективиран в нот. акт № 5, том II, рег. № 2900, дело № 192 от 29.07.2020 год.,
издаден от нотариус М.А. РА. с район на действие Районен съд – Велинград,
като прикриващ покупко- продажба и разкриване на прикритото съглашение;
кумулативно съединен с иск с правно основание по чл. 33, ал.2 от ЗС, против
ответниците- С. Н. М. и О. Н. В., с който се иска съдът да допусне изкупуване
в полза на ищците на 1/2 (една втора) ид. част от Поземления имот с
идентификатор № 10450.502.3450 по КК на гр. Велинград, Община Велинград
– от ответниците С. Н. М. и О. Н. В., като им заплатят сумата от 1504,50 лв.,
съставляваща данъчна оценка на 1/2 (една втора) ид. част на ПИ с
идентификатор 10450.502.3450, в едномесечен срок от влизането в сила на
1
Решението.
В исковата молба ищците излагат, че с ответниците С. Н. М. и О. Н. В.-
наследници на М. С. В.а са съсобственици на процесния поземлен имот, по
силата на влязло в сила Решение № 149/18.04.2018 год. на ОС - Пазарджик по
гр. дело № 193 по описа на съда за 2018 год.. Поддържат, че за процесното
дарение липсват правни и житейски мотиви, поради което считат, че то
прикрива договор за покупко- продажба. При установяване на това
обстоятелство поддържат, че са легитимирани да изкупят собствената част на
ответниците от процесния недвижим имот. Ангажират доказателства.
Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците С. Н. М., О. Н. В. и Е. И. Я.,
депозират отговори с вх. №№1376/14.03.2023 г. и № 1353/13.03.2023 г., в
които считат, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и
като такъв молят в тази част производството да бъде прекратено. Признават,
че са се разпоредели със своите идеални части от имота. Не оспорват, че
правата им по отношение на процесния поземления имот, преди извършване
на дарението, произтичат от наследство от майка им М. С. В.а, която по силата
на нотариален акт № 378. том II, дело № 670/1968 г. по описа на
Велинградския районен съд е призната за собственик на дворно място
находящо се в гр. Велинград, кв. Лъджене, състоящо се от 800 кв.м.,
съставляващо парцел X1X-I750 в кв. 178 от регулационния план на
гр.Велинград, при съседи: улица, К. Б., В.М. и М.П. Признават, че по силата
на нотариален акт № 30, том I. дело № 576/1978 г. по описа на Велинградския
районен съд М. В.а продава на А. К. 200/800 ид.ч. от процесния недвижим
имот, както и че съгласно протокол от 20 октомври 1978г. по гр.д. № 291
/1978г., по описа на PC Велинград за съдебна делба на построената в
съсобствения парцел жилищна сграда, в дял на А. К. и А.К. се дава първия
етаж ведно с всички избени помещение от жилищната сграда на площ от 120
кв.м., състояща се от изба, два етажа и таван, заедно с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, а в дял на М. С. Велена и Никола Илиев В. се дава втория
жилищен етаж, ведно с целия таван и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.
Не оспорват, че с нотариален акт № А 149, том IX, дело № 3546/1997 г., по
описа на Нотариус при Велинградския районен съд Р.К.К. /идентично име А.
К. К./ и А.А.К. /идентично име А.Ц.К. даряват на сина си Е. Ю. К. първия
жилищен етаж и избата от жилищната сграда, построена в парцел ХХ-6084 от
кв.178 по регулационния план на гр.Велинград, ведно с 200 кв.м. идеални
части от парцела, както и че с влязло в сила съдебно решение между страните
е признато, че ищеца и ответниците М. и В. са собственици на 207 кв.м. част
от посоченото УПИ. Твърдят, че в същото решение съда е приел, че ищеца Е.
К. притежава 2/8 ид.ч. от тази реална част. С решение № 279 от 10.11.2017г.
постановено по гр.д. № 486/2017 г. на Районен съд-Велинград е прието за
установено по отношение на Е. И. Я., че М. С. В.а е собственик на 6/8 ид.ч. от
следния недвижим имот, находящ се в гр. Велинград и съставляващ 207 кв.м.
от имот пл.№ 6777 в кв.178 по действащия план на Велинград, ограничен
между т.А, Е,В. и Г в комбинираната скица № 2 от допълнителното
заключение на съдебно-техническата експертиза, която е неразделна част от
2
решението. Със същото решение искът предявен от Е. К. срещу Е. Я. е
отхвърлен. С решение № 149/18.04.2018г. постановено по в.гр.д. № 193/2018г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик частично е отменено решението на
Районен съд-Велинград и е прието за установено спрямо ответника Е. И. Я.,
че и Е. Ю. К. притежава правото на собственост върху 2/8 ид.ч. на 207 кв.м.
заключени между буквите А, Б,В, и Г от скица № 2 към допълнителната
съдебно-техническа експертиза /л. 156 от първоинстанционното дело/ част от
УПИ XXI-6777, кв.178 по кадастралния план на гр.Велинград. Оспорват
твърдението, че дарението било симулативно и прикрива продажба. Оспорват
твърдението, че пазарната оценка на 6/8 ид.ч. е посочената в исковата молба.
Молят да се постанови определение, с което да се прекрати производството по
първият иск като недопустим и да се присъдят на всеки един ответник по 600
лв. разноски адвокатски хонорар по този иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Определение № 366/16.06.2023 г. съдът е обявил че между страните
следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване:
ответниците са наследници на покойната М. С. В.а, която по силата на
нотариален акт № 378, том II, дело № 670/1968 г., по описа на Велинградския
районен съд е призната за собственик на дворно място находящо се в гр.
Велинград, кв. Лъджене, състоящо се от 800 кв.м., съставляващо парцел X1X-
I750 в кв. 178 от регулационния план на гр.Велинград, при съседи: улица, К.
Б., В.М. и М.П. По силата на нотариален акт № 30, том I. дело № 576/1978 г.,
по описа на Велинградския районен съд М. В.а е продала на А. К. 200/800
ид.ч. от процесния недвижим имот; С нотариален акт № А 149, том IX, дело
№ 3546/1997 г., Р.К.К./идентично име А. К. К./ и А.А.К./идентично име А.Ц.К.
дарили на ищеца Е. Ю. К. 200 кв.м. идеални части от парцела; С влязло в сила
съдебно решение между страните е признато, че ищеца и ответниците М. и В.
са собственици на 207 кв.м. част от посоченото УПИ, индивидуализирани в
решението, като ищеца Е. К. притежава 2/8 ид.ч. от тази реална част. С
решение № 279 от 10.11.2017г., постановено по гр.д. № 486/2017г. на Районен
съд-Велинград е прието за установено по отношение на ответника Е. И. Я., че
М. С. В.а е собственик на 6/8 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в
гр. Велинград и съставляващ 207 кв.м. от имот пл.№ 6777 в кв.178 по
действащия план на Велинград, ограничен между т.А, Е,В. и Г в
комбинираната скица № 2 от допълнителното заключение на съдебно-
техническата експертиза, която е неразделна част от решението. С решение №
149/18.04.2018г., постановено по в.гр.д. № 193/2018г., по описа на Окръжен
съд Пазарджик частично е отменено решението на Районен съд-Велинград и е
прието за установено спрямо ответника Е. И. Я., че и Е. Ю. К. притежава
правото на собственост върху 2/8 ид.ч. на 207 кв.м. заключени между буквите
А, Б,В, и Г от скица № 2 към допълнителната съдебно-техническа експертиза
/л. 156 от първоинстанционното дело/ част от УПИ XXI-6777, кв.178 по
кадастралния план на гр.Велинград.
С Определение № 805/25.09.2024 г. съдът е прекратил на основание чл.
3
233 ГПК производството по гр. д. № 1025/2022 г., поради отказ от предявените
от Е. А. К. против С. Н. М., Е. И. Я. и О. Н. В.искове кумулативно съединени
искове с правно основание по чл. 124 ГПК, по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 вр. чл.
17, ал. 1 ЗЗД и по чл. 33, ал.2 ЗС.
С молба вх. № 6437/19.09.2024 г. е изложено, че предявения от Е. Ю. К.
иск с правно основание чл. 124 ГПК има за предмет да се установи, че
ответниците С. Н. М. и О. Н. В. не са собственици на 4/8 (1/2) ид.ч. от
процесния имот.
От представения по делото нотариален акт № 5, том II, рег. № 2900, дело
№ 192 от 29.07.2020 год., издаден от нотариус М.А. РА. с район на действие
Районен съд – Велинград, се установява, че С. Н. М. и О. Н. В. даряват на Е. И.
Я. 6/8 ид.ч. от процесния имот.
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че имота, описан в Решение №149/18.04.2018г. на ПОС по в.гр.д.№
193/2018г. представлява площ от 207м.кв., заключена между буквите А, Б, В, Г
от скица № 2 към допълнителната СТЕ/л.156 от първоинстанционното дело/,
част от УПИ-ХХ1-6777 в кв. 178 по плана на гр.Велинград е идентичен с
Поземлен имот с идентификатор 10450.502.3450, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. "Кисловодск" № 57, вид собств.
Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш) е с
площ от 207 кв. м, стар номер 6084, квартал 178, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК. Същият на
място е празен и незастроен и е при граници от четири страни - Поземлен
имот с идентификатор 10450.502.3451. Вещото лице е посочило в своето
заключение, че пазарната цена на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор
10450.502.3450 по КККР на гр.Велинград към настоящият момент е в размер
на 7 250 лв..
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че пазарната цена на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор
10450.502.3450 по КККР на гр.Велинград към 29.07.2020г. е в размер на 7 560
лв.. По обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.Велинград от
1957г. е нанесен имот с пл.№ 1750 с площ от 1481м.кв., който частично попада
в отреден за него Парцел-Х1Х-1750 в кв.178 с площ от 824м.кв. и в по
голямата му част е извън регулацията на населеното място. През 1983г. са
одобрени нови кадастрален и регулационен план на гр. Велинград. В
кадастралния план бившия парцел XIX - 1750 по КРП1957г. е заснет като
имот с пл.№ 6084.Западната част на имота, застроена с 2МЖС с плана от
1983г. е включена в Парцел-ХХ-6084 в кв.178.Средната и източната част на
имота са придадени към Парцели XXI-ОбНС и ХХП-ОбНС, които парцели са
образувани с регулационно изменение, одобрено със Заповед № 111/28.05.
1985г. на Зам.председателя на ОНС-Пазарджик. Заповедта е обжалвана в съда
и ОС - Пазарджик/адм.д.№125/1985г./ е изменил отреждането на Парцел-ХХ1-
ОбНС, като е включил в отреждането му и имот с пл.№6084 и Парцела става
XXI-ОбНС, 6084. С Молба № 42-01-186/10.04.1987г. на М. С. В.а е изготвен
Констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план е
попълнен кадастъра с верните имотни граници на имот с пл.№ 6084, който
4
имот е пренесен от обезсиления КРП 1957г. - Парцел - XIX-1750. Със Заповед
№ 332А от 18.06.1987г. е изменено отреждането за Парцел -XXI- ОбНС, 6084
само за имот с пл.№ 6084 - става Парцел - XXI - 6084 в кв.178.. Вещото лице
не е открило данни за уреждане на създадените регулационни отношения. По
кадастралния и регулационен план на гр.Велинград от 2004г. имот с пл.№
6777 е с площ от 844м.кв., за който е отреден УПИ-ХХ1-6777 в кв. 178 с
приложена на място регулация.Границите на имот с пл.№ 6084 са променени,
като частта от имота/ която е част от бившия Парцел-Х1Х-1750/, попадаща в
бившите Парцели-ХХ1-6084 и ХХП-ОбНС по плана от 1986г. и 1987г., е
включена в новия имот с пл.№6777. В заключението си вещото лице е
изложило, че имота, описан в Решение №149/18.04.2018г. на ПОС по в.гр.д.№
193/2018г. представлява площ от 207м.кв., заключена между буквите А, Б, В, Г
от скица № 2 към допълнителната СТЕ, представлява частта от бившия
парцел XXI- 6084, по плана от 1987 г.. Поземлен имот с идентификатор
10450.502.3450, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к.
4600, ул. "Кисловодск" № 57, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш) е с площ от 207 кв. м, стар
номер 6084, квартал 178, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, съставлява част от УПИ-ХХ1-6777 в кв.
178 по плана на гр.Велинград.
В проведеното на 24.06.2025 г., открито съдебно заседание, вещото лице
излага, че съгласно Решение на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.дело №
193/2018 г., тези 207 кв.метра заключени между буквите А,Б, В и Г към скица
№ 2 към допълнителната СТЕ представляващи част от бившия парцел УПИ
XXI-6777 по плана от 1987 г. са обособени като самостоятелен поземлен имот
и след като решението на съда е влязло в сила Службата по кадастър го е
обозначила под номер 3450, с идентификатор 10450.502.3450.
По иска с правно основание чл. 124 ГПК.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Правен интерес за предявяване на
отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът претендира да е
собственик, респективно съсобственик на имота и твърди, че ответникът
заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. Според
приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от
2012 г. на ОСГТК на ВКС такъв правен интерес е налице и когато ищецът се
позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. В хипотезата на предявен отрицателен
установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик
не на целия имот, а само на посочена от него идеална част от имота, такъв
правен интерес за ищеца ще е налице /освен когато ищецът се позовава на
фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника/, само ако той твърди, че ответникът претендира и се
легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част от вещта,
която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ.
При съобразяване на изложеното съдът намира, че липсва правен
интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск против
5
ответниците, доколкото те не претендират нито да са собственици на по-
голяма част от съсобствения имот, която им е призната съобразно влезлите в
сила решения по отношение на наследодателката им, имащи сила и по
отношение на тях по аргумент от разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК, нито
оспорват, че към момента на предявяване на иска са се разпоредили с
притежаваните от тях права, като същевременно не се твърди от ищеца те да
са се разпоредили с повече отколкото са притежавали и на последно място по
никакъв начин не се твърди, нито установява те да оспорват правото на
собственост на ищеца върху притежаваната от него идеални части от имота.
Правен интерес за ищеца ще е налице ако той твърди, че ответникът
претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална
част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва му се самостоятелното право
върху идеалната му част или се позовава на фактическо състояние или на
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая
такива твърдения изобщо не са въведени от ищеца, затова доколкото той нито
заявява самостоятелно право върху вещта, нито поддържа да е налице
конкуренция на твърдените от двете страни вещни права върху имота, нито се
въвежда твърдение за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането му, респективно упражняването му, би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна по спора, то съдът счита, че
искът му е процесуално недопустим. При това положение същият следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството в тази част да бъде
прекратено като образувано по недопустим иск на основание чл. 130 ГПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, пр.5 във вр. с чл. 17, ал.1 от
ЗЗД
Ищеца следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.
че действителната воля на страните, сключили договора за покупко-продажба
на процесните имоти не е такава, каквато е отразена в него, както и че между
съконтрахентите е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез
покупко-продажба вместо дарение.
По делото не бяха събрани никакви доказателства подкрепящи
твърденията на ищеца. Ето защо поради непроведеното от него пълно и
главно доказване на фактите, от които произтича претенцията му и като
санкция за процесуалното му бездействие искът следва да се отхвърли изцяло
като недоказан.
По иска с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС
Ищеца следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.
че е била налице съсобственост, в която участва с определена квота; 2. че е
извършено прехвърляне по договора за покупко-продажба между ответниците
и трето за съсобствеността лице на дял от съсобствен имот. Ответниците
следва да докажат пълно и главно, че преди извършване на сделката с този дял
от съсобствеността са го предложили на ищците, както и че третото лице е
било добросъвестно към момента на извършването й.
Доколкото този иск е обусловен от предявения иск по чл. 26, ал.2, изр.1,
6
пр.5 във вр. с чл. 17, ал.1 от ЗЗД, който съдът счита за неоснователен, то само
на това основание и без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки,
обосноваващи основателността му следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ищецът
следва да заплати сторените от ответниците разноски в размер на сумата от
1800лв., в полза на С. М. и О. В. и в размер на 1800 лв., в полза на Е. Я.,
съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. №
1025/2022 г. по описа на ВРС, в частта с която е предявен от Е. Ю. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Велинград, *********, против С. Н. М., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ************ и О. Н. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ************, иск с правно основание чл.124 ГПК,
за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответниците- С. Н. М. и
О. Н. В. не са собственици на 4/8 (½) ид. част от Поземлен имот с
идентификатор № 10450.502.3450 по КК и КР на гр. Велинград, Община
Велинград, Област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД -18 - 1214/
06.06.2018 год. на изп. директор на АГКК - целият с площ от 207 кв.м.,
урбанизирана територия предназначена за ниско строителство, с
административен адрес: гр. Велинград - *********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ю. К., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Велинград, *********, против С. Н. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ************, О. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************ и Е. И. Я. с ЕГН **********. гр. ***********, иск с правно
основание чл. 26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД във вр. с чл. 17, ал.1 от ЗЗД, против
ответниците С. Н. М., О. Н. В. и Е. И. Я., с който се иска да се прогласи
нищожността на Договорът за дарение - обективиран в нот. акт № 5, том II,
рег. № 2900, дело № 192 от 29.07.2020 год., издаден от нотариус М.А. РА. с
район на действие Районен съд – Велинград, като прикриващ покупко-
продажба и разкриване на прикритото съглашение; кумулативно съединен с
иск с правно основание по чл. 33, ал.2 от ЗС, против ответниците- С. Н. М. и
О. Н. В., с който се иска съдът да допусне изкупуване в полза на ищците на
1/2 (една втора) ид. част от Поземления имот с идентификатор №
10450.502.3450 по КК на гр. Велинград, Община Велинград – от ответниците
С. Н. М. и О. Н. В., като им заплатят сумата от 1504,50 лв., съставляваща
данъчна оценка на 1/2 (една втора) ид. част на ПИ с идентификатор
10450.502.3450, в едномесечен срок от влизането в сила на Решението.
ОСЪЖДА Е. Ю. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, *********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ************ и О. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
7
************, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата в размер на 1800
лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА Е. Ю. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, *********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Я. с ЕГН **********. гр.
***********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата в размер на 1800
лв., разноски в производството.
Решението в частта, с която производството е прекратено има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик, в едноседмичен срок от съобщаването му, в останалата част
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
връчване на съобщение на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8