Р Е Ш
Е Н И
Е
№
343
гр.Елхово, 20.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 427/2019
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Ч., депозирана чрез пълномощник – адв. С.Ч. ***, против Наказателно
постановление № 2774 от 23.05.2019 година на
Заместник директорът на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ ***, с
което на жалбоподателя на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева и на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е ОТНЕТ в полза на държавата предмета на
нарушението – 26 000 евро с левова равностойност в размер на 50 851.58
лева, преизчислени към курс за митнически цели към 11.12.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева.
В жалбата се излагат подробни доводи за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се желае неговата отмяна. Оспорена е изложената в АУАН
фактическа обстановка, по отошение на която се твърди освен това, че е лишена
от конкретизация. Оспорено е жалбоподателят да е извършил административното
нарушение, за което е санкциониран, с твърдения, че същото не е осъществено
както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че в хода на АНП е
допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещи правото на наказаното
лице да разбере какво нарушение е извършил, предвид липсата на устен и писмен
превод в протеклото производство още от неговото начало. По отношение на
отнетите пари, предмет на нарушението, жалбоподателят се позовава на чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на
ЕС за съразмерност на наказанието спрямо наказуемото деяние, както и на
Определение на СЕС от 12.07.2018 година по дело № С – 707 от 2017 година,
съгласно което не се допуска национална правна уредба, която като санкция за
неизпълнение на задължението за деклариране предвижда от една страна отнемане
на недекларираната стока н полза на държавата и от друга страна – наказание на
виновните лица с предвидените за извършеното престъпление наказания.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник –
адв. Ч. ***. Жалбата се
поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.
Въззиваемата страна -
ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ Митница Бургас, в съдебно
заседание чрез процесуален представител
юрисконсулт Димитров оспорва жалбата, депозирана против наказателното
постановление. Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради
което и не намират основания за неговата отмяна. В случай, че съдът прецени, че
са налице основания за отмяна на наказателното постановление в частта, с която
са отнети в полза на държавата паричните средства, предмет на нарушението,
процесуалният представител на АНО прави искане съдът да се произнесе относно
тях със съдебното решение.
Районна прокуратура Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.12.2018 година около 15.30
часа на Митнически пункт „Лесово“, на трасе „леки
автомобили“ от Република България за Република Турция е пристигнал лек
автомобил марка „Хюндай“ с рег. № 1QP517, управляван от жалбоподателя Р.Ч., поданик на Кралство Белгия. В
автомобила пътувал и разпитаният като свидетел по делото Дженгиз Ташлъдере. При
пристигането на автомобила на МП „Лесово“ водачът и пътникът били попитан на турски
и английски език от св. П.Д. – митнически инспектор, дали имат стоки, валута и
валутни ценности за деклариране пред митническите органи, като им били посочени
табелите, намиращи се преди митническия пункт, на които на няколко езика са
посочени праговете за сумите, с които е разрешено да преминават границата без
да е необходимо деклариране. Водачът на автомобила и пътникът отговорил отрицателно
на турски език. Тъй като св. Д. установил издутина в джобовете на дрехите, с които
е бил облечен жалбоподателя, последният е бил помолен от митническите служители
да изпразни джобовете си. При
извършената проверка жалбоодателят Р.Ч. извадил от левия джоб на якетото, с
което бил облечен пачка от 100 броя банкноти по 100 евро. От десния джоб на якето извади пачка от 100
броя банкноти по 100 евро. От джобовете на дънките си извади 56 броя по 100 евро и 8 броя банкноти от 50
евро. Общата сума, която била установена у жалбоподателя била 26 000 евро.
В пътуващия в автомобила Дженгиз Ташлъдере
била установена сума от 8 000 евро, която била върната на лицето. В
хода на извършената ЩМП на автомобила не били установени нарушения.
За извършената проверка е съставен Протокол
за митническа проверка №3604 от 1112.2018 година, приложен към АНП.
Намерените в жалбоподателя пари –
общо 26 000 евро били задържани с разписка № 0051385 от 11.12.2018 година,
приложена към АНП.
В дадените писмени обяснения на турски
език, приложени към АНП в писмен превод на български език, жалбоподателят Р.Ч. посочил,
че сумата от 23 000 евро е изтеглил от банка в България във връзка с
дейността на фирмата му, а останалите 3000 евро са лично негови.
На 11.12.2018 година св. П.Д. на
длъжност „митнически инспектор“ в МП – Лесово, Агенция „Митници“, в
присъствието на свидетеля З.К. /митнически служител/, както и в присъствието на
Р.Ч., съставил против последния АУАН № 2543 от 11.12.2018 година за нарушение по
чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 от Наредба Н-1 от
01.02.2012 година, за това, че на 11.12.2018 година е пренесъл през границата
на страната парични средства над 10 000 евро без да ги декларира пред
митническите органи за трета страна.
На МП – Лесово бил извикан преводач
– М.Ш., която извършила превод на турски
език на всички съставени по случая документи, включително и на АУАН. АУАН е
подписан от нарушителя с възражения, превод от които на български език е
приложен към АНП. В същите жалбоподателят посочил, че не е разбрал зададеният
от митническите служители въпрос, поради което и не е декларирал пренасянята от
него парична сума. АУАН е подписан от нарушителя, от актосъставителя и
свидетеля по акта, връчен е на нарушителя.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок
жалбоподотелят е депозирал писмено възражение по АУАН, обсъдено в НП от АНО.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
АНП доказателства, на 23.05.2019 година Зам. Директорът на ТД „Южна морска“ ***,
е издал обжалваното наказателно постановление, с което на Р.Ч. на основание
чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в
полза на държавата предмета на нарушението – 26 000 евро с левова
равностойност в размер на 50 851.58 лева, преизчислени към курс за
митнически цели към 11.12.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева.
За да наложи наказанието АНО е приел, че Р.Ч. не е изпълнил
задължението си да декларира по установения ред – чрез писмено деклариране с
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите
пренасяната от него валута с обща равностойност 50 851.58 лева въпреки, че
е имал възможност и е бил длъжен да го направи, с което е нарушил разпоредбите
на чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от
01.02.2012 година за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митническите регистри по
чл.10а от ВЗ, с което виновно е осъществил състава на чл. 18, ал.1 от ВЗ.
Наказателното постановление е било
връчено на наказаното лице на 18.10.2018 година, видно от материалите по
преписката.
Жалбата против това
наказателно постановление е входирана при АНО на 24.10.2019 година.
Компетентността на св. П.Д. да
съставя АУАН за нарушения по ВЗ, а на Зам. Директорът на ТД „Южна морска“ да
издава НП за нарушения по ВЗ, се установява от представената по делото
Заповед № ЗМФ – 110 от 04.02.2019 година
на Министъра на финансите
Гореизложената
фактическа обстановка се установява изцяло от
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели – П.Д. и З.К., в частност и от показанията на св. Дженгиз
Ташлъдере, допуснат до разпит по искане на жалбоподателя. Показанията на
свидетелите – митнически служители, съдържащи относимите факти и обстоятелства
във връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на
жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на
плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия
събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни
доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.
Показанията на двамата свидетели не бяха оборени от събраните по делото
доказателства, включително и от показанията на разпитаният свидетел Ташлъдере.
Въз основа на изложената по – горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивният седемдневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Безспорно е, че жалбоподателят не е български
гражданин и не владее
български език. В потвърждение на това са показания на разпитаните по делото
свидетели Д., К. и Ташлъдере, от които се установява, че при пристигането на МП
– Лесово комуникацията между митническите служители и жалбоподателя е била
осъществявана на турски и английски език. На зададения на пътуващите в
автомобила лица въпрос от св. Д. дали имат нещо за декалариране на турски език,
жалбоподателят и спътникът му отговорили отрицателно на турски език.
Жалбоподателят е упражнил
правото си да впише в АУАН своите обяснения и възражения по съставянето на акта
на турски език, съгласно разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН, което е индиция,
че същият е бил наясно и е разбрал още в тази начална фаза на административно –
наказателното производство, какво нарушение му е било вменено със съставения
акт. Доказателствената
съвкупност сочи и на това, че непосредствено след съставянето на АУАН на МП – Лесово
е бил повикан преводач – М.Ш., която е извършила устен превод на всички
съставени във връзка със случая документи, включително и на АУАН. С
това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта,
следователно налице е валидно и редовно предявяване. С оглед на така
изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което не се приема за
основателно направеното от процесуалният представител на жалбоподателя
възражение в тази насока, а именно че той не е разбрал какво административно
деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната
Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване
пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”. Независимо
от горното, АНО е осигурил на нарушителя преводач при предявяването на АУАН,
поради което и съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, което право той е реализирал в
пълен обем, включително и чрез жалба до съда.
Досежно
материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1
от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели Д. и К. /очевидци на нарушението/,
които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да се направи
обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 11.12.2018 година е
пренесъл при излизане от Република България за Република Турция, т.е. при излизане
от Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 26 000 евро, които преизчислени в български лева по курса за
митнически цели към 11.12.2018 година се равняват на 50 851.58 лева, без да е
изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
поради което и правилно административно - наказващия орган е ангажирал
административно - наказателната му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза /какъвто е настоящия случай/
от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума
пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с настоящия регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е пренасял парични
средства над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си Р.Ч. е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите служители нямат
задължението да запознават и разясняват на преминаващите през митническите
пунктове лица необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки,
валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната
декларация за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него,
подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници
на МП – Лесово са обявени по подходящ начин, на видно място и то непосредствено
преди пристъпване към митническия контрол, на шест езика, в т.ч. и на турски
език, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати.
От субективна страна Р.Ч. е
извършил нарушението виновно. От показанията на свидетелите – митнически
служители, се установява, че при пристигането си на МП – Лесово жалбоподателят
е бил попитан от св. Д. на турски език за налични валута, стоки и ценности за
деклариране пред митническите служители, въпреки наличните указателни табели,
разясняващи задължението за деклариране, предшестващи извършения митнически
контрол от служителите на МП-Лесово, който въпрос бил разбран от жалбоподателя
и на който последният отговорил отрицателно, което води до извод, че същият не
е имал намерение да декларира откритите впоследствие у него парични средства.
Поради това съдът приема, че жалбоподателят е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере
действащото законодателство във връзка с пренасянето на парични средства в
размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове
или друга валута за трета страна, каквото се явява Република
Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е
и обстоятелството, че паричните средства са били намерени в дрехите, с които е
бил облечен жалбоподателя, предвид на което съдът приема, че деянието е
извършено от Р.Ч. умишлено, тъй като жалбоподателят е имал
яснота какви по вид и количество парични средства се намират у него. Изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е пренасяне на недекларирани
парични средства през границата на страната ни, каквото действие по несъмнен
начин се установи, че Р.Ч. е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по чл.
11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и чл.
16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с
глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена глоба
в минимален размер от 1000 лева, което според съда
съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото в тази част за
незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна. Съгласно чл.20, ал.1 ВЗ
предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да
бъде установен, на което основание с оспореното наказателно постановление са
отнети в полза на държавата 26 000 евро - предмет на нарушението,
равняващи се на 50 851.58 лв., /преизчислени по курс за митнически цели
към датата на нарушението 11.12.2018 година/.
Налагането на санкция отнемане на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна
мярка единствено заради неизпълнение на задължението за деклариране
С Определение от 03.10.2019 г. по дело
С-652/18 СЕС, постановено след отправено преюдициално запитване, е прието, че
член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство – тази по
чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от
Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно
наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС
обжалваното наказателно постановление, в частта за отнемане на вещите в полза
на държавата, следва да бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633
от ГПК, според която постановеният акт на СЕС е задължителен за
всички съдилища и учреждения в Република България.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези
съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за
отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и
тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка за
задържане № 0051385 от 11.12.2018 година
– на лицето, от което са иззети – Р.Ч..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид административни
нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Р.Ч. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от своя
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 2774 от 23.05.2019 година на Заместник директорът на ТД „Южна
морска“ при Агенция „Митници“- ***, В
ЧАСТТА, с която на Р.Ч.
/*** /, роден на *** година, притежаващ
документ за самоличност***, издаден на 19.06.2015 година от Кралство Белгия, съдебен
адрес *** /партер/, адв. С.Ч. ***, на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1
от ВЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2774 от 23.05.2019 година на Заместник директорът на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“-
***, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението, а именно – 26 000
евро с левова равностойност в размер на 50 851.58 лева, преизчислени към
курс за митнически цели към 11.12.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Р.Ч. /*** /, роден на *** година, притежаващ
документ за самоличност***, издаден на 19.06.2015 година от Кралство Белгия,
съдебен адрес *** /партер/, адв. С.Ч. ***,
отнетия в полза на държавата предмет на нарушението, задържан Разписка за задържане № 0051385 от 11.12.2018 година, а именно – 26 000 евро с левова равностойност в размер на 50 851.58 лева,
преизчислени към курс за митнически цели към 11.12.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….
/Яна Ангелова/