№ 3443
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110140364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 157178/27.07.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 158465/29.07.2022 г., с молба с вх. № 162182/03.08.2022 г. и с молба с
вх. № 173761/19.08.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от М. Б. Г., в лично качество и като баща и законен представител на
детето Борислав – Александър М. Г., с която търси защита от домашно
насилие за себе си и за сина си срещу А. А. Д.. За ответницата се твърди, че е
лице, с която молителят е живял във фактическо съпружеско съжителство,
респ. майка на детето. Изложени са твърдения за осъществявано от
ответницата спрямо молителя и детето домашно насилие на 16.07.2022 г.,
подробно описано по време, място и начин на извършване.
Ответницата в постъпилия по делото писмен отговор, както и в открито
съдебно заседание, оспорва молбата и изложените в нея фактически
твърдения, като иска оставянето й без уважение.
Софийски районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 от ГПК/
и закона /чл. 5 от ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
1
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства – удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 449/02.08.2016 г. на Столична община – район „Младост“, се
установява, че страните М. Б. Г. и А. А. Д. са живяли във фактическо
съпружеско съжителство, по време на което им се е родило детето Борислав –
Александър М. Г., роден на 27.07.2016 г. Поради което ответницата безспорно
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, т. 3 и т.
4 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо такова. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима. Разгледана по
същество, молбата се явява неоснователна, съображенията за което са
следните:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от името на
молителя М. Б. Г.. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани такива,
какъвто не е настоящият случай. Ето защо декларацията не следва да се
ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН. Отделно и за пълнота следва да бъде посочено, че декларацията се
явява и негодно доказателствено средство относно молбата за защита,
подадена от името на детето Борислав – Александър М. Г., доколкото
последното е малолетно и декларацията изхожда единствено от неговия баща,
който не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната
наказателна отговорност за невярно деклариране.
В хода на производството е изготвено заключение на допусната съдебно-
психологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, и от което се установява, че след процесната случка
на 16.07.2022 г. Борислав – Александър М. Г. е имал прояви /от медицинско
удостоверение и анамнезни данни от майката/ , които се характеризират в
плач, неспокойство, появи на агресия, нарушен сън и хранене, като тези
прояви могат да се свържат с възприет от детето акт на насилие от страна на
баща му спрямо него – детето е възприело ситуацията от 16.07.2022 г. като
акт на насилие от страна на баща му към него и към майка му.
От показанията на разпитания в хода на производството свидетел Галина
Ганчева Белчева /майка на ответницата/, които съдът кредитира като логични,
последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото,
преценявайки ги и по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че на 16.07.2022
г. около 16:00 часа А. Д. се е обадила на свидетелката посредством мобилното
приложение „Вайбър“, като след като свидетелката вдигнала на
позвъняването чула викове от страна на бащата плач и пищене на детето.
Галина Белчева посочва, че е чула М. Г. да се обръща към Борислав –
Александър с думите „Борисе, тръгвай с мен.“, „Тръгвай с мен боклук с
боклук.“, и „Нещастник, тръгвай с мен.“, а към дъщеря й да отправя
репликите „Курва долна, помийо, аз ще ти покажа как мравките ще те ядат.“,
2
„Сега като дойдат полицаите, да те видя какво ще направиш, аз пари ще дам
на когото трябва, само и само да си взема детето.“.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценката на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителя с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има единствено ответницата,
която претендира такива на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В
представения в хода на производството договор за правна защита и
съдействие е отразено, че помощта е оказана на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката.
С оглед предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от
ЗАдв. на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.,
вр. чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения М. Б. Г. следва да заплати на адв. Кремена
Кулчева сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер за настоящото производство за процесуално
представителство на ответницата.
Предвид изход на делото, доколкото се търси защита от домашно
насилие не само за лице, което не е навършило 18-годишна възраст, то на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на сумата от 25,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 157178/27.07.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 158465/29.07.2022 г., с молба с вх. № 162182/03.08.2022 г. и с молба с вх.
№ 173761/19.08.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от М. Б. Г., ЕГН **********, в лично качество и като баща и
законен представител на детето Борислав – Александър М. Г., ЕГН
**********, срещу А. А. Д., ЕГН **********, по повод твърдени актове на
домашно насилие от 16.07.2022 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
3
ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв., вр. чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения М. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на
адвокат К., член на САК, ЕГН **********, с личен номер **********, сумата
от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН М. Б. Г., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4