Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Русе, 04.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ – ти граждански състав,
в публично съдебно заседание на пети ноември през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева
при
секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 4021 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният осъдителен иск от „ОТП Факторинг
България” ЕАД –гр.София срещу Г.В.К. *** е с правно основание чл. 79 от ЗЗД, съединен с иск за лихва за
забава.
Ищецът „ОТП Факторинг България” ЕАД
твърди, че съгласно договор за текущо потребление от Съгласно Договор за кредит за текущо потребление
от 30.05.2011г. „БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на Г.В.К. кредит в размер на
7000,00 лева , при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит
и общите условия към него. „БАНКА ДСК" ЕАД изпълнила задълженията си по т.
1 от договора, като предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 7000,00 лева, който е усвоен от кредитополучателя по негова сметка.
Съгласно Договора за кредит за месечна падежна дата се определя 5-то число на всеки
месец. Срокът за издължава не на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Освен уговорените лихви, кредитополучателят дължи и съответните такси
за ползването и обслужването на кредита, съгласно чл. 15 от Договора за кредит.
Лихвата по кредита била 13,95% годишно. Кредита се обезпечавал със залог върху парични
вземания в лева. Неразделна част от договора за кредит били Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица.
Съгласно т. 19.1 от Общите условия към Допълнително
споразумение при неплащане на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена
с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Според т. 19.2 от Общите условия при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90, дни целият остатък от кредита
става автоматично предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Предвид допуснатото неизпълнение по договора
за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените
месечни погасителни вноски, били настъпили обективните предпоставки водещи до предсрочната
изискуемост на процесното вземане съгласно т. 19.2 от Общите условия.
По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 20.11.2015г., сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД (Цедент)
и "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* (Цесионер), "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД придобило процесното вземане срещу кредитополучателя
Г.В.К., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното
се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение
от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 20.11.2015г.
На базата на изрично пълномощно от "БАНКА
ДСК" ЕАД ищеца изпратил от името на цедента уведомително писмо за цесията до
длъжника Г.В.К. на адреса, посочени от него пред "БАНКА ДСК" ЕАД като
настоящ адрес, което се е върнало със статус: „пратката не е потърсена от получателя".
Доколкото кредитополучателят е поел задължение да уведоми банката кредитор при промяна
на координатите за контакт, посочени в договора за кредит, при неизпълнение от негова
страна всички съобщения, изпратени на тези адреси следва да се считат за получени,
тъй като противното би довело до ситуация, в която ответника би почерпил права от
собственото си противоправно поведение. Независимо от гореизложеното, в случай,
че съда приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането
с изпратеното до него уведомително писмо, то моли да счете, че е уведомен за цесията
с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. З от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Предвид горното и с оглед на това, че към датата на подаване на настоящата искова
молба, задълженото лице ответник не било изпълнило задължението си за погасяване
на процесния дълг, то моли съда да приеме, че за „ОТП Факторинг България" ЕАД,
като цесионер, възниква правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Доколкото към дата на подаване на настоящата
искова молба, „Банка ДСК" ЕАД не е упражнила надлежно и валидно правото си
да обяви настъпването на предсрочната изискуемост на процесното вземане, моли да
се приеме, че на ответника Г.В.К. е обявено настъпването на изискуемостта на вземането
с връчването на препис от настоящата искова молба.
Моли съда, да постанови решение, с което да
осъди ответника Г.В.К., ЕГН **********, да заплати на "ОТП Факторинг България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище",
бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като правоприемник- цесионер
на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от неизпълнение на
договора за кредит за текущо потребление от 30.05.2011г.:
- 2 605,30 лв. - просрочена и падежирана главница
по кредита за периода от 06.07.2014 до 05.06.2018 г., с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.110 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на подаването на настоящата искова молба
до пълното й изплащане.
- 2 994,49 лв. - остатъчната непадежиралата
главница от датата на подаване на исковата
молба до крайния падеж на вземането съгласно погасителния план- 30.05.2021 г., обявена
за предсрочно изискуема с връчване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаването на настоящата искова молба до пълното й изплащане.
- 1749,67 лв. - договорна лихва за периода
от 05.06.2015 г. до 05.05.2018г. съгласно погасителния план, с правно
основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.
84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.111 от ЗЗД и
- 41,40 лв. - такси съгласно погасителен план.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Г.В.К. ***, чрез проц. си представител адв.Ал.Б. не възразява относно
дължимостта на претендираните главници, оспорва изцяло предявения иск за
заплащане на договорна лихва за 05.06.2015 г. до 05.05.2018г. Претендира
направените по делото разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
На 30.05.2011г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.В.К. бил
сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката
отпуснала на кредитополучателя 7000лв. със задължение на последния да го върне
разсрочено на 120 месечни вноски, съгласно погасителен план, които включват
част от главница и лихва по преференциален променлив лихвен процент, който
лихвен процент към момента на сключване на договора бил 13.95% годишно. Съгласно
чл. 19.1. от Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД за предоставяне на кредити за
текущо потребление при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Според чл.
19.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90, дни целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит,
изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените месечни
погасителни вноски, били настъпили обективните предпоставки водещи до предсрочната
изискуемост на процесното вземане, съгласно т. 19.2 от Общите условия.
Назначената по делото съдебно икономическа експертизата
дава заключение, че предоставеният кредит от „Банка ДСК“ ЕАД на Г.В.К. по
Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2011 г. е усвоен на 30.05.2011
г. По разплащателна сметка на Г.В.К. преведена
сума в размер на 7000 лева. За
погасяване на кредита са постъпили суми от К. в размер на 4988,44 лева. Погасена е главница в размер на 1400,21 лева.
Погасени са лихви в размер на 2739.56
лева, наказателна лихва 619,47 лева и такси 229,20 лева. Общият размер на
неиздължената главница, включена в неиздължените анюитетни вноски до
06.06.2018г. (подаване на исковата молба) е в размер на 2669,19 лева, а общия
размер на неиздължената и непадежирала главница, включена в анюитетните вноски
след тази дата е 2930.60 лева. Общият размер на неиздължената възнаградителна
лихва, включена в неиздължените анюитетни вноски до Неплатената редовна лихва е
в размер на 2414,02 лева.
„Банка ДСК“ ЕАД е изпратила нотариална покана до Г.В.К.
на адрес ***, ( посочен и в договора за кредит), с която уведомява
кредитополучателя, че поради забавата в погасяване на задълженията, кредитът се
обявява за предсрочно изискуем. От датата на получаване на писмото цялата
непогасена главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава. Нотариалната покана е представена пред Елвира Николова, помощник-
нотариус при Иглика К.,***8 на НК на 23.03.2015г. от пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД. В поканата е отбелязано, че същата
е връчена на адресата Г.В.К. на 17.04.2015г. на основание чл.47 ГПК. Нотариалната покана заварва кредитополучателя
с непогасени вноски, което покрива условията за предсрочна изискуемост по чл.
19, ал.2 от общите условия. Съгласно чл. 19.2 от общите условия при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорния лихвен
процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Предсрочната изискуемост е обявена на 04.05.2015г.
„Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление по чл. 417 от ГПК
на 05.05.2015г., а заповед № 1442 за изпълнение на парично задължение въз
основа на извлечение от сметка е издадена на 08.05.2015г. по гр. д. №
2421/2015г. за сумите от 5622,73 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
редовна лихва в размер на603,73лв. за периода от06.07.2014г. до 04.05.2015г.,
лихва за забава в размер на 10,59 лв. за периода от 06.07.2014г. до
04.05.2015г., лихва за забава в размер на 1,56 лв. за периода от 04.05.2015г.
до 04.05.2015г., заемни такси в размер на 120,00 лв., съставляващи вземания по
Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2011г., сключен с ”Банка ДСК”
ЕАД.
Кредиторът има право на прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит – чл. 24 от общите условия. След заповедта за изпълнение, на 20.11.2015г.
„Банка ДСК“ ЕАД сключва договор за цесия с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с
който прехвърля портфолио от кредити, предоставени на физически лица, които са
просрочени и не се погасяват надлежно. Вземането срещу Г.В.К. е включено в
портфолиото с приемо-предавателен протокол от 20.11.2015 г. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява от името на „Банка ДСК“ ЕАД всички длъжници
за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението до Г.В.К. е върнато с
отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“.
Когато се касае до задължение за връщане на определена
сума пари, получена в изпълнение на един договор, по който получателят на
същата сума не е изпълнил задължението
си, като момент на възникването на задължението трябва да се
счита онзи момент, в който е настъпил фактът, от който се съди за
неизпълнението на договора от получателя на сумата. В настоящият случай това е
датата, от която задължението по процесния договор за кредит е станало
изискуемо в целия му размер, а именно: 04.05.2015 г. Следователно претенцията
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД относно дължимостта на сумата от 5599.79 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 30.05.2011г. е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на останалите вземания: Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017 г. на
ОСГТК размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
представената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Това е така,
защото при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, договорът се изменя в
частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочната изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Тъй като
уговорената в договора лихва представлява възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума, а упражненият избор на кредитора да иска
изпълнение преди първоначално определения срок преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, то уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не
се дължи. Поради това следва да се отхвърли претенцията относно сумата от 1749,67 лв. - представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2015 г. до 05.05.2018г.
В чл. 19.2 от договора страните са уговорили, че при
забава в плащанията на една или повече месечни погасителни вноски се дължи
обезщетение за забава. С обявяването на предсрочната изискуемост кредиторът
иска изпълнение веднага на основното задължение по договора, с което поставя
длъжника в забава. От този момент до моментът на изплащане на задължението
вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. В този смисъл
и съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.дело
№ 3/2017г. на ОСГТК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2018 г. до изплащане на
вземането.
Като недоказана следва да се отхвърли и претенцията на
ищеца за сумата от 41.40 лева, представляваща такси съгласно погасителен план.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на страните с оглед уважената част от иска. Направено е
съответно искане, представени са и доказателства за сторени такива. В случая на
ищеца следва да се присъди сумата в размер на 790,99 лв.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноски за отхвърлената част от исковете в размер на 160,98
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН:********** *** да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Оборище,
бул.”Княз Александър Дондуков”, № 19, ет.2, представлявано от И. Г. Д.-М. в качеството на цесионер по договор с "Банка
ДСК" ЕАД гр. София сумата от 5599,79 лв., дължима и невърната главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.06.2018 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
1749,67 лв. - представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
05.06.2015 г. до 05.05.2018г. и 41.40 лева, представляваща такси съгласно
погасителен план, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН:********** *** да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 790.99 лв. -разноски по делото.
ОСЪЖДА “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Г.В.К.,
ЕГН:********** ***, сумата от 160.98
лв. -разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: