Р Е Ш Е Н И Е №260047
гр.Габрово, 21.12.20202г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осми декември през двехиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№54 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид :
Производството е образувано по искова молба от К.А.В..с адрес ***,Х1 група, против Прокуратурата на РБългария, с посочено правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.с чл.47 Харта за основните права на Европейския съюз, чл.13 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл.7 Конституцията на РБългария, с цена 150 000лв. След уточнения на претенцията ищецът формулира окончателното си твърдение, че ангажира отговорността на Прокуратурата затова, че не е изпълнила задълженията си съгласно чл.13 КЗПЧОС и не е осигурила на ищеца ефикасни правни средства за защита.
С нарочни молби назначеният на ищеца служебен адвокат, предоставящ му правна помощ, уточнява, че претенцията е за претърпени от ищеца неимуществени вреди от осъждането му по НОХД №140/2013г. по описа на ОС-Габрово на доживотен затвор, поради това, че Прокуратурата на РБългария не е извършила обективно и всестранно разследване и не е събрала достатъчно доказателства за невинността му. Позовава се на задълженията на Прокуратурата съгласно чл.107, ал.3 НПК да събира и проверява и доказателства, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Твърди, че с разрешение на ОС-Габрово е представил допълнителни пояснения във връзка със задържането му, които предал на разследващия полицай, но в първото съдебно заседание разбрал, че не били представени по делото. Твърди, че е налице нарушение на задължението на Прокуратурата съгласно чл.46, ал.2, т.1 НПК да ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното разследване. Визира отказ да се назначи тройна СМЕ по воденото наказателно разследване, липса на преценка на направените от Л. А. А. самопризнания за извършване на деянието,в което е бил обвинен В., не е извършена проверка по твърдението за лъжесвидетелстване от Н. Б. М., не е анализирано заявеното от ищеца алиби. Следващо действие, с което са нарушени описаните по-горе принципи на водене на разследването, е отказа да се съобразят възраженията му по съдебно-медицинската експертиза(СМЕ), не са отчетени самопризнанията на Л. А., не е анализирано алибито му. Счита, че поради бездействието на Прокуратурата се е стигнало до осъждане на ищеца без да е доказано авторството по безспорен начин. Твърди, че ако Прокуратурата е изпълнила задълженията си по НПК да събира и оправдателни доказателства, да осъществява надзор за законност на досъдебното производство за пълното и всестранно изясняване на всички обстоятелства и възражения на ищеца, то е следвало да приложи разпоредбите на чл.243,ал.1 НПК и да прекрати наказателното производство поради недоказаност на обвинението. В резултат на така воденото разследване съдът е постановил незаконосъобразна осъдителна присъда. След уточняване на позицията с особения представител ищецът поддържа, че е насочил претенцията си срещу Прокуратурата на Република България, затова че не е упражнила властническите си правомощия от името на държавата и не е изпълнила задълженията си съгласно чл.13 ЕКЗПЧОС да осигурили ефикасни правни средства за защитата му. Като правно основание сочи чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.47 Хартата за основните права на ЕС, чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.7 Конституцията на РБългария.
Неимуществените вреди, които е претърпял определя като- страх, притеснения, чувство на отритнатост, малоценност и загуба на вяра в съдебната власт. Като период на изтърпяване на неимуществените вреди сочи от 14.10.2013г. до 10.12.2019г. Определя стойността им на 150000лв. Претендира и закона лихва върху тази сума за същия период, като началото е първото съдебно заседание по НОХД №140/2013г.на ОС-Габрово, до подаване на исковата молба.
Конституираното трето лице на страната на ищеца - С.Б.Б. поддържа иска и заявява, че ответника не е изпълнил задълженията си за всестранно и обективно разследване. Бездействието на ответника е продължило и след плриключване на съдебното производство по делото, тъй като Прокуратурата не била извършила проверка по подадените от ищеца жалби и сигнали, нито била проверила самопризнанията на Л. А..
В депозираният по делото отговор ответната Прокуратура на РБългария оспорва иска по основание и размер. Излага, че за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да е налице деяние и вредоносен резултат, които да са в причинна връзка. Необходимо деянието да е непозволено-т.е. да е извършено в нарушение на законови разпоредби. Твърди, че действията на прокурорите по ПП №41073/2010г. на СРС, а по-късно ПП №1423/2017г.на РП-Габрово са изцяло в кръга на правомощията им и не е налице тяхно виновно и противоправно поведение. Счита, че няма данни за връзка на твърдените вреди с актове и действия на Прокуратурата. Не се сочат от ищеца действия на РП-Габрово, които да са отменени по реда на инстанционния контрол, за да се обоснове незаконосъобразността им. Напротив-Постановление от 25.10.2017г. по ПП №1423/2017г. е потвърдено от ОП- Габрово по ПП №2603/2017г. Счита, че след като се твърди незаконосъобразност на действията по наказателното разследване, то проверката им следва да се извършва от наказателния съд в съдебната фаза на производството. Счита, че в общия граждански процес, съдът не може да се произнася по законосъобразността на предприети или на отказа за такива процесуално-следствени действия. Последните не покриват понятието „граждански деликт", за да е възможно произнасянето на гражданския съд по тях. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на основание чл.110 ЗЗД, а на акцесорната-съгл.чл.111 ЗЗД.
Съдът като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното :
На основание чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите, причинени
от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица.
Претенцията е
квалифицирана от съда по чл.49 от ЗЗД,
вр. чл. 45 от ЗЗД.
Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД
включва противоправно деяние (действие или
бездействие), осъществено от служители/работници на възложителя, настъпили
вреди, причинна връзка, възлагане на определена работа, при или по повод на
която е настъпил вредоносния резултат.
По НОХД
№140/2013г. по описа на ОС-Габрово ищецът е осъден на доживотен затвор и изтърпява наказанието си в
Затвора Ловеч.
Ищецът е подал молба за
възобновяване на производството, но с Разпореждане от 21.05.2015г. на
председателя на ІІ наказателно отделение на ВКС, по образуваната преписка вх.№6503/20.05.2015г.
е отказано образуването а производство по възобновяване пред ВКС.
След приключване на производството по НОХД №140/2013г. по описа на ОС-Габрово ищецът е подавал жалби и сигнали против лица участвали в процеса.
Пр.пр№1423/2017г. по описа на РП Габрово е образувана по сигнал на ищеца против вещото лице д-р Я. К., за извършено престъпление по чл.291 във вр. с чл.319 НК. В сигнала е посочил, че изготвеното от вещото лице заключение относно причината за смъртта на пострадалия при извършеното от ищеца и останалите подсъдими по НОХД №140/2013г. деяние е невярно. Ищецът при запознаване с учебника по Съдебна медицина на проф.Р. установил, че описаната трупна картина в съдебно-медицинската експертиза отговаряла на бързо настъпила смърт, а не както е посочено в заключението на бавно настъпила смърт. към прокурорската преписка са присъединени и жалби от А.Я. и Г. З.. По подадения сигнал е постановено Постановление от 25.10.2017г. на РП Габрово за отказ да бъде образувано досъдебно производство и производството по преписката е прекратено. Това постановление е потвърдено с Постановление от 28.11.2017г. на ОП Габрово, потвърдено с Постановление от 06.02.2018г. на АпП ВТърново. При проверка на жалбите не са установени данни за извършено от вещото лице престъпление.
Видно от писмо изх.№4439/02.09.2015г. на ВКП е оставено без уважение направеното от Л. А. "самопризнание" с твърдения за извършено през 2012г. престъпление, за което несправедливо били осъдени А.Я., К. В. и Г. В., като с посочените "самопризнания" за истински извършители били посочени трети лица, тъй като нито в досъдебната фаза, нито в съдебната фаза на производството по делото, по което А. е осъден не е дал изложената в "самопризнанието" информация.
От приложеното по делото НОХД №140/2013г. по описа на ОС Габрово и приобщеното към същото досъдебно производство се установява, че ищецът в нито една от фазите на наказателния процес воден срещу него не е твърдял, че други лица са извършители на деянието, за което е обвинен и в последствие осъден. Напротив същият не е отричал, че вечерта на 06.11.2012г., четиримата подсъдими и св.А. Я. се събрали в дома на ищеца и от там тръгнали за с.Г., общ.С. с лек автомобил черен на цвят, управляван от св.Н. М.. Около полунощ на 06.11.2013г. пристигнали в селото. В къщата на пострадалия не светело. Влезли в двора и в мазата и в други помещения, като започнали да тършуват и да търсят буркани с пари. Влезли и в къщата. В стаята в която първоначално влезли подсъдимите нямало пари и се насочили към стаята на пострадалия С.. При влизането, С. се стреснал и се опитал да се защити, но ищецът и съизвършителите му му попречили, хванали го за ръцете и го натиснали за раменете. След като не намерили пари, там където им казал С., че има започнали да го удрят. Завързали му краката с кабел така, че тялото било присвито и С. трудно дишал. Отново го удряли. В един момент светнали и видели, че пострадалия е целия в кръв, като същият бил престанал да говори. Тогава си тръгнали, като оставили С. С. завързан през ръцете и краката с кабел, вързан с бинт през очите, легнал на дясната страна на леглото и завит с одеяло до кръста. При тръгването им, възрастният мъж бил безконтактен.
Не е спорно, че на следващият ден С. бил намерен мъртъв в дома си.
По делото е установено, че смъртта му е настъпила в следствие на нанесените удари и получени увреждания.
Нито при предявяване на досъдебното производство, нито в съдебната фаза ищецът и защитникът му са оспорвали установената от вещото лице д-р К. причина за смъртта на пострадалия. Такова оспорване е направено едва с жалбата против вещото лице, за което е образувана пр.пр. №1423/2017г. по описа на РП Габрово, която е подадена след влизане в сила на присъдата по НОХД №140/2013г. на ОС Габрово. В жалбата си ищецът се позовава на написано в учебник по съдебна медицина, но не излага конкретни факти и обстоятелства, поради което счита, че заключението е невярно, но освен това не е посочил обстоятелства, които да обосноват извършване на нова проверка на верността на депозираното заключение или да оборват приетото и проверено в съдебната фаза заключение. Поради изложеното съдът намира твърдението му, че отказа за образуване на наказателно производство е неправомерен за неоснователно.
По отношение на т.нар."самопризнания" на другия подсъдим по делото Л. А., не може да се приеме, че прокуратурата е бездействала при събиране на доказателства относно авторството на деянието, тъй като видно от описаното по-горе писмо на ВКП, с тези "самопризнания" А. твърди, че други лица са извършители на деянието, но нито А., нито ищецът, нито останалите подсъдими са изложили подобни твърдения по време на досъдебното и на съдебното производство. Излагането на такива твърдения след влизане в сила на присъдата следва да бъде подкрепено с убедителни доказателства, а не да почива само на твърдения. По изложените съображения съдът намира, че не е налице незаконосъобразен отказ от страна на ПРБ.
Неотносимо е твърдението в исковата молба, че св.Н. М. бил дал неверни показания, за което ищецът бил подал жалба. Ищецът не е правил възражения относно показанията на св.М., а жалбата си е подал едва след влизане в сила на осъдителната присъда. Съдът намира, че доказателствата относно жалбата във връзка с показанията на М. са неотносими, тъй като този свидетел само е транспортирал ищеца и останалите извършители, но не е присъствал при влизането им през нощта в дома на пострадалия и извършването на грабежа.
Ищецът е депозирал до ОС Габрово, чрез ОС "ИН" Габрово молба, в която заявява, че желае да му бъде дадено право да даде допълнителни показания пред съдия. Молбата е изпратена с изх.№ 21-155/19.12.2012г. до ОС Габрово. При извършена служебна справка в деловодството на ОС Габрово се установява, че молбата е заведена в съда с вх.№5163/20.12.2012г. и с Писмо изх.№1871/20.12.2012г. е препратена по компетентност на ОП Габрово.
При извършена справка в МП, ГД "ИН", ОС "ИН" ВТърново, РС "ИН" Габрово се установява, че разследващ полицай П. е извършила разпити на ищеца на 08.01.2013г., на 31.01.2012г.(съдът намира, че е допусната техническа грешка при изписване на годината, тъй като деянието е извършено през м.ноември 2012г., т.е. не е възможно разпит да е проведен преди датата на деянието и вероятно правилната година е 2013г.) от 10,45ч. до 10,55ч. и на 31.01.2013г. от 13,05ч. до 14,40ч. Видно от приобщеното към приложеното НОХД №140/2013г. досъдебно производство на 31.01.2013г. ищецът е подписал Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.97 от том ІІ на досъдебното производство) и от 13ч. е проведен разпит на обвиняемия К.В. (л.74-76 от т.І от досъдебното производство).
Действително по досъдебното производство не се съдържа разпит или доказателство за извършено друго действие с дата 08.01.2013г., за която дата има данни, че разследващият полицай е посетил ищеца в ареста, от това обстоятелство обаче не може да се направи извод, че по време на досъдебното производство не са събрани всякакви доказателства - и обвиняващи и оневиняващи ищеца. Дори както твърди В. при това посещение да е дал показания, в които е изложил друга версия, то при предявяване на разследването на 07.02.2013г. и той, и защитникът му не са направили възражение, че протокола от този разпит липсва и не са поискали същият да бъде приобщен към материалите по делото, такова искане и възражение не са направили и в съдебната фаза на процеса. Следва да се отбележи и че в дадените пред съдебния състав по НОХД №140/2013г. на ОС Габрово обяснения на В. не се съдържат изявления, че друг е извършител на деянието или че ищецът има алиби.
Следва да се отбележи, че в съдебната фаза на наказателния процес се проверяват всички събрани от обвинението доказателства и изложени версии. В тази фаза обвиняемият има право да изложи и други версии и да поиска събиране на нови доказателства, както в подкрепа на своите хипотези, така и за да обори версията на Прокуратурата. Пред нито една от инстанциите ищецът не е развил версиите, които излага в исковата молба и не е поискал да се съберат доказателства в подкрепа на твърденията си.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че не се доказаха твърденията в исковата молба за извършени от ответната Прокуратура на РБългария нарушения на задълженията съгласно чл.107, ал.3 НПК да събира и проверява и доказателства, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността, като му не е извършила обективно и всестранно разследване и не е събрала достатъчно доказателства за невинността му, като поради това бездействие на Прокуратурата се е стигнало до осъждане на ищеца без да е доказано авторството по безспорен начин.
Тъй като не се установи противоправно поведение от страна на ответника, то предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, като съдът не следва да обсъжда наличието или липсата на останалите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД и събраните във връзка с тях доказателства, както и възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Съобразно направеното от ответната страна искане и отхвърлянето на предявения иск ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по делото сумата от 100лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.В.,
с ЕГН **********, по настоящем в Затвора Ловеч против
Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата от 150000лв.
(сто и петдесет хиляди лева) - неимуществени вреди от
осъждането му по НОХД №140/2013г. по описа на ОС-Габрово на доживотен затвор, поради
това, че Прокуратурата на РБългария не е извършила
обективно и всестранно разследване и не е събрала достатъчно доказателства за
невинността му, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.А.В., с ЕГН **********,
по настоящем в Затвора Ловеч да заплати на Прокуратурата
на Република България сумата от 100лв.(сто лева) - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - С.Б.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред АпС ВТърново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :