№ 43976
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20241110110204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на длъжника, с
която се иска допълване на Определение от 17.09.2024 г., постановено по
делото в частта за разноските.
В молбата се поддържа, че за заповедното производство заявителят дължи
заплащане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, заявителят прави възражение за прекомерност.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за частично основателна.
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за
допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да
бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или
изменение се иска. Видно от материалите по делото, така предвидените
процесуални предпоставки за допустимост на молба са налице.
Видно от материалите по делото, с възражението по чл. 414 ГПК е бил
приложен договор за правна защита и съдействие на длъжника, като от същия
се установява, че длъжникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. в брой. . С оглед изхода на спора, на общо основание и в
приложение чл. 78, ал. 3 ГПК, на длъжника се дължат сторените от него
разноски съобразно обезсилената заповед за изпълнение за заповедното
производство.
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно
с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с
основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
1
България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право,
поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да
възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ №
325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. В
конкретния случай се касае до попълване на бланка по образец, т.е. не са
необходими специални познания за извършване на това.
Ето защо Софийски районен съд намира, че за овъзмездяване на така
положения труд от адвоката следва да присъди съдебни разноски в в размер на
50 лв. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че с Решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения и при липса на оправдан интерес
следва да не я прилага.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 37470 от 17.09.2024 г., постановено по
делото в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК *****, ЕИК ***** да
заплати на Й. М. З., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Препис от определението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2