Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.03.2022
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III - В
въззивен състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова ч. гр. дело № 5334 по
описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на ТД на НАП - гр. София срещу разпределение на суми от 08.04.2021 г. /предявено на 09.04.2021 г./ на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 на КЧСИ по изп. дело №
20208510401715.
В жалбата са изложени съображения, че
разпределението е формален акт на съдебния изпълнител, в него следва да бъдат
посочени по вид, основание и размер конкретните вземания на взискателите, кои
вземания се ползват с привилегия и каква, дали вземанията се погасяват изцяло
или частично, респективно остава ли някаква част неудовлетворена. Държавата
винаги е присъединен по право кредитор, като законодателят е предвидил в чл.
191, ал. 3 ДОПК съдебният изпълнител да изпраща съобщение до НАП за всяко
започнато изпълнение и всяко разпределение. В случая такова съобщение не е
изпратено, не е поискано и
удостоверение за актуалния размер на публичните задължения на длъжника. Предвид това се моли за отмяна на
разпределението и за изготвяне на ново съобразно естеството на кредиторите и
привилегията на техните вземания.
Постъпил е отговор на жалбата от
първоначалния взискател „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД. Твърди се, че не са изложени
конкретни оплаквания, водещи до незаконосъобразност на извършеното
разпределение, както и че правата на държавата по процесното
изпълнително дело са били зачетени – в разпределението е отчетена претенцията
на държавата, като ЧСИ няма задължение служебно да следи за размера на всяко
задължение и преди всяко разпределение да изисква
удостоверение от НАП за актуалния размер на вземането ѝ. Освен това, при
извършеното разпределение не е налице остатък от сумата, която да е
разпределена в полза на държавата, която се
ползва с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение.
Постъпило е и становище от длъжника „СИРИУС
СЕКЮРИТИ“ ООД, с доводи за неоснователност на жалбата. Твърди се, че
разпределението е извършено законосъобразно с оглед привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а освен това вземанията на държавата към момента на извършване на
разпределението са в по – малък размер. Моли се за потвърждаване на обжалваното
разпределение.
В мотивите си, изложени по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Мариян
Петков поддържа, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и възраженията, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително дело № 20208510401715 по описа
на ЧСИ Мариян Петков, с рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба на заложния
кредитор „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД срещу „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД въз основа на извлечение
от ЦРОЗ – потвърждение за вписване на пристъпване към изпълнение, издадено на
11.09.2020 г. от ЦРОЗ. Вписаното пристъпване към изпълнение е върху цялото
заложено имущество по Договор за особен залог от 20.07.2020 г., сключен между
„БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД като заложен кредитор и „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД като
залогодател, вписан в ЦРОЗ под № 2020090102206, и обезпечаващ вземанията на
заложния кредитор в размер на 646 400 лв., начислените лихви след 29.05.2020 г.
и направените разноски.
С Договора за особен залог на вземане от
20.07.2020 г., представен по изпълнителното дело, залогодателят „СИРИУС
СЕКЮРИТИ“ ООД е учредил в полза на „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД особен залог върху
настоящи и бъдещи вземания от Община Казанлък по Договор за услуга №
ДО7-21/05.07.2019 г., за обезпечаване на вземане в общ размер на 646 400 лв.,
ведно с лихвите и разноските.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника, настоящи и
бъдещи, към Община Казанлък по Договор за услуга № ДО7-21/05.07.2019 г. и
споразумения към договора в общ размер на 744 672 лв.
С образуване
на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника, настоящи и
бъдещи, към Община Казанлък по Договор за услуга № ДО7-21/05.07.2019 г.
На 17.09.2020 г. на длъжника е връчена покана
за доброволно изпълнение, в която е отразено, че размерът на вземането е 665
867,60 лв., както следва: 646 400 лв. – неолихвяеми вземания и 19 467,60 лв. –
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.09.2020 г.
С образуване на изпълнителното дело е
изпратено уведомление по чл. 191, ал. 3 ДОПК до НАП, като от страна на НАП е
постъпило Удостоверение от 02.10.2020 г. според което длъжникът има непогасените
публични вземания в общ размер на 3 058 420,60 лв. На основание чл. 458 ГПК ЧСИ
е присъединил държавата като взискател с разпореждане от 02.10.2020 г.
С разпореждане за разпределение на постъпили
суми от 18.12.2020 г. е разпределена постъпилата по запора сума в общ размер на
128 120,40 лв., като видно от отбелязването в същото разпореждането е влязло в
сила на 22.12.2020 г.
Впоследствие в резултат на наложения запор е
постъпила сумата 6 542,04 лв., като ЧСИ е извършил ново разпределение на 08.04.2020 г., за предявяването на което на 09.04.2020 г. са били уведомени всички страни, НАП е уведомена за предявяването
на разпореждането за разпределение на сумите, постъпили по запор на вземания на
08.04.2021 г. – видно от съобщение за предявяване на разпределение – л. 53 от
изпълнителното дело.
С обжалваното разпореждане за разпределение
на постъпили суми от 08.04.2021 г. ЧСИ е
разпределил сумата от 6 542,04 лв. както следва: по реда на чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело – общо 108 лв., от които: по т.
5 /3 броя/ – 72 лв., по т. 13 – 36 лв.; по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД –
за вземанията на взискателя „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД, обезпечени със залог – 6
246,80 лв.; съразмерно на погасените вземания на взискателите по т. 26 ТТРЗЧСИ
– общо 187,24 лв. с ДДС.
На 09.04.2021 г. е съставен протокол за
предявяване на разпределение, за държавата не е се е явил представител.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
срока по чл. 462, ал. 2 ГПК (протоколът за
предявяване на разпределението е връчен
на присъединения взискател ТД на НАП по имейл и в тридневен срок е депозирана
жалбата), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно правилото на чл.
460 ГПК в случай, че
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като
най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
В разпределението участват
взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително
дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело
е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал
изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на чл.
456 ГПК. Взискател е и
този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право - чл.
458 и 459 ГПК. Разпределението се
извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл.
136 ЗЗД и особените
закони. От сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява
притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума,
от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване
на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които
надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се
удовлетворяват съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията.
В чл. 136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята
във връзка с привилегиите, като в ал. 1 на същата норма е предвидено, че с
право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват
следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 - от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за МПС - от стойността на този имот или МПС, както и вземанията, произтичащи от концесионни
възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3. вземания,
обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани
имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от
стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски за
запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди
вземанията по т. 3, 5. вземанията на работници и служители, произтичащи от
трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия
за глоби, като с оглед новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД - вземанията по т. 5 и т. 6 се
удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с
еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл.
136, ал. 3 ЗЗД, а
съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД - освен присъдените лихви, правото на
предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на
принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
В разглежданата жалба не са изложени
твърдения за конкретни нарушения на съдебния изпълнител при постановяване на
обжалваното разпределение (относно начина на разпределение на сумите
и спазване реда на привилегиите). Независимо от липсата на конкретни оплаквания
в жалбата, следва да се посочи, че обжалваното разпределение е подробно
мотивирано, като включва описание на вземанията на взискателите по вид и
размер. Съдебният изпълнител е разпределил постъпилата сума в съответствие с
поредността, регламентирана в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД – в разпределението подробно е посочено
каква сума в каква поредност се разпределя – на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело (съобразно задължителните
разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС), на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – за вземанията на
първоначалния взискател – „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД, който се ползва с привилегия с
оглед учредения в негова полза особен залог - чл. 16, ал. 1
ЗОЗ. Доколкото по делото няма данни вземанията
на държавата да попадат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, то правилно
съдебният изпълнител е приел, че държавата следва да се удовлетвори по реда на
чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, като предвид изчерпване на сумата по разпределението
в полза на присъединения по право взискател не е разпределена сума.
Във връзка с единствения довод за
незаконосъобразност на разпределението, че не е изисквано актуално
удостоверение за публичните задължения на длъжника, съдът приема, че действително
по делото липсват данни съдебният изпълнител да е изискал актуално
удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки
непосредствено преди извършването на процесното разпределение. Законът обаче не
поставя подобно изискване. Чл. 458, изр.
второ ГПК задължава
съдебния изпълнител единствено да уведоми НАП за започнатото изпълнение и за
всяко разпределение. В случая съдебният изпълнител е уведомил НАП за
започнатото изпълнение и за
процесното разпределение. Неизискването на актуално удостоверение не води до
незаконосъобразност на разпределението, нито до накърняване на публичния
интерес на държавата, още повече, че в случая не е налице остатък от постъпилата
по запора сума, който да следва да бъде разпределен на държавата за погасяване
на публичните задължения на длъжника.
С обжалваното разпределение правилно е
определен кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в
разпределението; вземанията, подлежащи на удовлетворяване; редът за
удовлетворяването им и сумата, която се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях. Поради недостатъчност на същата за
удовлетворяване на всички взискатели, е приложен чл. 460 ГПК, а конкретният ред за удовлетворяване на
вземанията е определен съобразно установените в чл. 136 ЗЗД привилегии.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно, с оглед на
което подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 29727/13.04.2021 г. на ТД на
НАП, гр. София срещу разпореждане за разпределение на постъпили суми
от 08.04.2021 г. /предявено на 09.04.2021 г./ на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851
на КЧСИ по изп. дело № 20208510401715.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.