№ 330
гр. Пазарджик , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. П., ЕГН ********** от гр.Пазарджик
против НП № 33-0000139 от 28.01.2021 година на директора на РД „АА”-
гр.Пловдив, с което на основание чл.179, ал.6, т.3 предл.1 от ЗДвП /Закона за
движение по пътищата/ и за нарушение на чл.139 ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с
чл.101 ал.4, вр. с Приложение 5, част І, т.5.2.3., бук. „д“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства на МТИТС е наложена глоба в
размера на 500 лв. /петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител. Постъпва обаче писмено становище от
пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа жалбата и се иска
отмяна на НП. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответната страна–АНО, редовно призован, не изпраща представител.
1
Постъпва писмено становище от АНО, с което се излагат съображения за
потвърждаване на НП. Прави се и възражение за прекомерност на разноските,
в случай, че надхвърлят нормативно установения минимум.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната установена и възприета
фактическа обстановка:
С издаденото НП жалбоподателят е санкциониран, т.к. на 06.01.2021
година, около 16:20 часа, в с.Гелеменово, обл.Пазарджишка, на изходът за
АМ „Тракия“ с посока на движение за гр.Пазарджик, управлявал специален
автомобил „Мерцедес Актрос 2632 Б“ с peг. № ***, собственост на „З.“ АД.
Той бил спрян за проверка от служители на автомобилната администрация,
сред които и актосъставителя– св.Т.Г.. В хода на проверката било установено,
че извършва превоз за собствена сметка с удостоверение на пътно превозно
средство за обществен превоз на товари на територията на Република
България към лиценз № 06687, издаден на 16.06.2016 г. МФ серия А-16 №
048394, със заповед за извършване на превоз за собствена сметка с дата
06.01.2021 г.
Установено било също, че водачът извършвал превоз с горепосоченото
моторно превозно средство, което имало на предната ос, от лявата страна, 1
бр. гума, която била сериозно повредена /срязана/, със степен на опасност -
опасна. Моторното превозно средство било технически неизправно.
Всичко това според проверяващите съставлявало нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, Част I, т.
5.2.3, буква „д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, поради което
против жалбоподателят бил съставен АУАН с бл. № 284858 от 06.01.2021
година. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично жалбоподателя на 08.03.2021г., а жалбата против него
била чрез АНО на 15.03.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на
това жалбата се явява процесуално допустима, т.к. е подаден в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на актосъставителя - св. Г., а също и от писмените доказателства приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
Според настоящия съдебен състав в хода на АНП е допуснато
съществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита.
Допуснатото СПН е довело до несъответствие между описаното като
административно нарушение и неговата правна квалификация.
Вмененото административно нарушение е квалифицирано в НП като
такова по чл.179, ал.6, т.3 предл.1 от ЗДвП /Закона за движение по пътищата/
и за нарушение на чл.139 ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4, вр. с
Приложение 5, част І, т.5.2.3., бук. „д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства на МТИТС.
Първата правна норма сочи, че се наказва с глоба от 500 лева, който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, при
констатирани опасни неизправности.
Втората норма пък разписва, че движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни.
Третата цитирана норма в цифровата правна квалификация „чл.101,
ал.4“, по начина на нейното изписване – след като е цитирана и изписана
първоначално нормата на чл.139 ал.1, т.1 и е изписано наименованието на
закона, от който е тази норма – Закона за движение по пътищата, а след това е
изписано „във вр. с чл.101, ал.4“, след което няма изписване на нормативен
акт, а продължава с „и във вр. с Приложение 5, част І, т.5.2.3., бук. „д“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС“, излиза, че следва да е от
въпросната наредба. В тази наредба обаче няма такава разпоредба, т.е. няма
3
чл.101, т.к. нейният последен нормативен текст, преди допълнителните
разпоредби, е чл.53-ти. При това положение още тук е допуснато СПН,
накърняващо правото на защита на жалбоподателя, т.к. той е лишен от
възможност да научи какво точно административно нарушение се твърди, че
е извършил, респ. кой нормативен акт е нарушил. Напротив трябва да гадае
от кой нормативен акт е вменената като една от нарушените разпоредби на
„чл.101 ал.4“, което обаче е недопустимо.
Накрая цифровата правна квалификация на нарушението, изписана в
НП, завършва с това, че то е във вр. с Приложение 5, част І, т.5.2.3., бук. „д“
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС. Видно е
обаче от цитираната бук. „д“ от т. 5.2.3. на въпросното приложение, че тя е
относима към изискванията за техническа изправност на гумите на
съответното МПС и определя като неизправност буквално следното:
„Индикаторът за износване на протектора на гума се вижда
(а)
Дълбочината на протектора на гума не е в съответствие с изискванията –
дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на
мотоциклетите е по-малка от 1,6 mm“ или обобщено казано неизправността
се изразява в управление на МПС с износени гуми.
В същото време обаче, от описаното словесно в обстоятелствената част
на акта и НП е видно, че на жалбоподателят не е вменено като нарушение
управление на процесния автомобил с износена гума, а със сериозно
повредена такава – срязана и то със степен на опасност – опасна.
При това положение и по начина на описване на нарушението, респ.
неговото цифрово правно квалифициране, жалбоподателят, а и съдът са
лишени от възможност на разберат защо е вменено нарушение по чл.179, ал.6,
т.3 предл.1 от ЗДвП във вр. чл.139 ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4, И
НАЙ-ВЕЧЕ във вр. с Приложение 5, част І, т.5.2.3., бук. „д“ от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства на МТИТС, доколкото никъде не е
описано словесно управление на процесния автомобил с износена гума. При
това положение и при погрешното цифрово квалифициране на
административното нарушение се е стигнало до опорочаване на НП, т.к.
4
същото не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
доколкото е налице несъответствие между описаното словесно като
извършено нарушение и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Така на практика жалбоподателят е лишен от възможност да научи
ясно и недвусмислено какво нарушение се твърди, че е извършил и защо е
наказан по посочената санкционна норма. Само това е достатъчно
обжалваното НП да се отмени.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е
направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. (триста лева) жалбоподателят е заплатил в брой на
адвоката си. При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено
заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник
на ИА „АА“, а регионалната дирекция, чийто представител е издал
обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и
е структурирано към агенцията.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
страна на АНО в изпратеното по делото писмено становище, следва да се
каже, че е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производство, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В чл.7 ал.2,
5
т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., т.е. минимума, което
значи, че възнагражението не е прекомерно.
По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 33-0000139 от 28.01.2021 година на директора на РД
„АА”-гр.Пловдив, с което на А. Н. П., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, на
основание чл.179, ал.6, т.3 предл.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.139 ал.1, т.1
от ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4, вр. с Приложение 5, част І, т.5.2.3., бук. „д“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС е
наложена глоба в размера на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. П., ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
разноски в размер на 300.00 лв. (триста лева) - адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6