Р Е Ш Е
Н И Е
№………………./……………2017 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на 28.03.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Мл.с-я ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на
секретаря Е.И.
разгледа докладваното от
съдия Татяна Макариева
въззивно гражданско дело № 207 по
описа за 2017 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба На „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу Решение №
4680/12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 10047/2016 г. на ВРС, с което:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, дължи на „Г 9” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Левски”, ул. „Студентска”, бл. 12,
вх. 15, ап. 97, сумата от 122.70 лева /сто двадесет и два лева и седемдесет
стотинки/, представляваща платена на 23.08.2011 год. от праводателя му Г.П.П.
при първоначална липса на основание първа вноска по разсрочено плащане на
дебитно известие № 81486729/16.05.2011 год. на стойност 560.00 лева, начислена
за периода 17.07.2010 год. до 12.01.2011 год. ел.енергия, след извършена
корекция на сметка за обект на потребление, находящ се гр. Варна, ул. „Плевен”,
№ 27, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, като вземането
е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 05.07.2016 год., за която е
издадена заповед № 4153/25.07.2016 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8559/2016 год., по описа на ВРС, ХLVІ състав, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК; ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на „Г 9” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ж.к. „Левски”, ул. „Студентска”, бл. 12, вх. 15, ап.
97, сумата от 326.50 лева /триста двадесет и шест лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и
сумата от 346.50 лева /триста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Във въззивната
жалба са
изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че ВРС
не е приел възражението, че заплащането на процесната сума е на основание
сключено споразумение по смисъла на чл. 365 ЗЗД, в
което абонатът е признал, че дължи процесната сума. Счита
се, че изводът на ВРС, че ищецът е носител на правото, което претендира, тъй
като договорът за цесия не е нищожен е неправилен. Претендира
се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и се присъдят разноски.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение и се присъдят разноски.
Съдът съобрази следното:
Ищецът
твърди, че с посочения договор за цесия е придобил вземането за недължимо платено
на ответника сума в претендирания размер. За цесията длъжникът е уведомен от
стария кредитор с писмо. Твърди се, че Пандов е потребител на доставяната от
ответника в обекта й електрическа енергия. Исковата сума е начислена с дебитно
известие № 81486729/16.05.2011 год. като стойност на корекция на сметка. Сумата
е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не
бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при
първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребила. В рамките на корекционния
период потребителят е плащала всички начислени й периодични месечни сметки в
срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение
в точността на измервателния уред, като твърди, че цедентът не е разполагал с
техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна,
а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва
начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне
на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това
количество от електромера. Ответникът дължи връщане на получената при липса на
основание сума, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендират
се и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна „Енерго-про
продажби” АД, в който се изразява становище за допустимост на предявения иск,
но се оспорва същия като неоснователен. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца,
основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за
исковата сума, доколкото договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет.
Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът
за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Оспорва на следващо място
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че
исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо
го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта
на потребление на Пандов, резултатите от която са обективирани в съставен
констативен протокол от същата дата. Констатирано е, че СТИ измерва с грешка
със знак минус над допустимата. На тази база е изготвена справка за корекция,
при спазване разпоредбите на чл. 38 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от
време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя
необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На
основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и
определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на
количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл.
24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Извън изложеното
твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание - постигнато
Споразумение между доставчика и потребителя, като цена на реално доставена и
консумирана ел. енергия. Моли поради изложените съображения за постановяване на
решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и
правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и с оглед
наведените от въззивника твърдения за незаконосъобразно на обжалваното решение,настоящият въззивен състав
сочи следните правни изводи :
Съгласно нормата на
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД
полученото без основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване,
което в процесния случай означава реалното плащане на процесната сума от
абоната в полза на ответника, наличието на валиден договор за цесия в полза на
ищеца с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер,
включително надлежно упълномощаване на сключилото договора лице от името на цедента;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото
поканата лице от цедента. Ответникът следва да докаже, че плащането е на
валидно правно основание, т.е., че разполага със законоустановено право да
коригира сметките на потребителите за минало време, поради констатирано
вмешателство в схемата на СТИ, както и че корекцията на сметката е била
проведена при спазване на правилната методика.
Между страните не
се спори, че са обвързани в отношенията си от ОУ на ДПЕЕ. Няма спор, че процесната
сума е заплатена от праводателя на ищеца в полза на ответника
.
Спорът
между страните се свежда до това дали ответното „Енерго- Про Продажби „АД Варна
е разполагало с право едностранно да коригира сметката на абоната или не .
Не е налице
обаче успешно проведено доказване от страна на ответника на наличие на
основание за извършване на корекция на сметките на абоната за периода от 17.07.2010г. до 12.01.2011г . С решения № 165 от 19.11.2009г. по
т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от
5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т.
1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово
основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа
енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че
извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е
лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон
за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове -
Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./
и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ
бр.74/24.08.2004г./. С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на
клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и
чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за
защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Към настоящия
момент са действащи Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/ обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.,
които в качеството си на подзаконов акт с нормативно действие съставляват
източник на правото. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но доколкото
по аргумент от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото липсва в ПИККЕ,
разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат единствено за корекционни процедури
с начална дата на констатиране на неизправността след 16.11.2013г. Поради това и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ не следва да се вземат предвид в случая.
По изложените
съображения съдът намира, че по делото не се установява по надлежен начин
наличието на основание и законосъобразност на извършената корекция на сметката
на абоната, с оглед на което се явява недоказано от „Енерго – Про Продажби” АД,
че процесна сума му се следва. Следователно платените без основание суми от абоната в полза
на ответника в размер на 122.70лв подлежат на връщане.По
отношение на материалноправната си легитимация, ищецът я извежда от сключения с
абоната договор за прехвърляне на процесното вземане от 05.07.2016г . Съгласно чл. 99 и следващите от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор,
което в случая е станало с получаване на уведомлението по ел.поща на ответника.
Съдът намира
възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на
предмет за неоснователни. Предмет на договор за
цесия може да бъде всякакво вземане и право стига да са прехвърлими. Предмет могат да бъдат включително бъдещи, неизискуеми и спорни
вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на
договаряне, за което забрана в чл. 99 от ЗЗД няма.
Вземането, произтичащо от правилата за неоснователно
обогатяване е също годен предмет на договор за цесия. В
случая вземането на абоната Г.П.П.,
произтича от установената първоначална липса на основание за плащането, което
означава, че изискуемостта на връщането му настъпва от деня на престацията
/плащането/. От този момент възниква и е определено
основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата, идентичен на
даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне
на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
При това положение
следва да се приеме, че искът за установяване дължимостта на вземането на ищеца
от ответника е основателен и правилно е уважен.
С оглед изцяло
съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на ВРС, решението на ВРС
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора пред настоящата
въззивна инстанция , направените искания и
представените доказателства, на въззиваемата страна следва да се заплатят
направените по делото разноски в размер на
320 лева
– адв.
възнаграждение .
Водим от
горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4680/12.12.2016 г., постановено по гр.д. №
10047/2016 г. на ВРС .
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на «Г 9» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, жк. „Левски”, ул.
„Студентска”, бл. 12, ет.15, ап.97
сумата от 320лева, представляваща сторени за настоящата инстанция
съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд,на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: Членове:1.
2