Р Е Ш Е Н И Е № 314
гр. Пловдив, 04.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІI търговски състав, в
публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря СТЕФКА ТОШЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 346 по описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – гр.П., бул. „П. ш.“ №…, ЕИК … – чрез
пълномощника на дружеството адв. В. Б. против решение №627 от 04.12.2018г.,
постановено по т.д. №83/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в частта с която е осъдено УМБАЛ „С. Г.“
ЕАД да заплати на да заплати на „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК …
сумата 36 028.12 лева,
представляваща аритметичната разлика между следните вземания:
1. Вземанията на
„Ф.ф.“ ЕООД към „УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД за сума в общ размер 250 325.54
лева - обезщетение за забавено плащане на цените по договори за доставка на лекарствени
продукти, необходими за дейността на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД, за периода от деня,
следващ деня на падежа на паричното задължение, респ. считано от 01.02.2015 г.,
в случаите, когато падежът е настъпил преди последно посочената дата, до
01.02.2018 г., формирана както следва:
1.1.
По договор № ОП-…-…/… год. /наричан
Договор 1/- 29 399.81 лв.
1.2.
По договор № ОП-…-…/… год. /наричан
Договор 2 за доставка на
лекарствени продукти 90 987.25 лв.;
1.3.
По договор № ОП-…-…/… год. /наричан
Договор 3/ за доставка на лекарствени продукти - 2 681,47 лв.
1.4.
По договор № ОП-…-…/… год. /наричан
Договор 4/ за доставка на лекарствени продукти - 11 934,33 лв.
1.5.
По договор № ОП-…-…/… год. /наричан
Договор 5/ за доставка на лекарствени продукти - 35 194,79 лв.
1.6.
По договор № ОП-…-…/… год. /наричан
Договор 6/ за доставка на лекарствени продукти - 5 597,03 лв.
1.7.
По договор № ОП-…-…/… год. /наричан
Договор 7/ за доставка на лекарствени продукти - 27 070,78 лв.
1.8.
Извън описаните седем договора, сключени по реда на ЗОП, за
осъществените от „Ф.ф.“ ЕООД множество самостоятелни доставки на лекарствени
продукти на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД, обективирани в издадените от ищеца и описани в
исковата молба 242 фактури в периода
от 18.06.2013 год. до 25.08.2016 г. - 47 460,08 лв.
и
2. Насрещните
вземания на ответника „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД спрямо ищеца „Ф.ф.“ ЕООД за
сумата 214 297.42 лева, предявени чрез ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, които
вземания представляват неустойки, дължими от купувача по силата на чл. 10.3. от три договори за
обществени поръчки, поради неизпълнение на задължението на продавача „Ф.ф.“
ЕООД по чл. 10.2. от договорите за доставка на лекарствените продукти с остатъчен срок на годност не по-малък от
60%, формирана както следва:
2.1. сумата 4 863,99 лв. - неустойка за доставките по договор № ОП-…- …/… год., ведно с обезщетение за забавеното й плащане по
чл. 86 ЗЗД от деня, следващ датата на доставката на лекарства по-нисък от
договорения остатъчен срок на годност до подаването на отговора на исковата
молба /24.04.2018 год./ в размер на 1 523.65 лв.
2.2 Сумата 6 570,57 лв. неустойка за доставките по договор № ОП-…- …/… год., ведно с обезщетение за забавеното й плащане по
чл. 86 ЗЗД от деня, следващ датата на доставката на лекарства по-нисък от
договорения остатъчен срок на годност до 24.04.2018 год. в размер на 2 053.11
лв.
2.3. Сумата 168159,13 лв. неустойка за доставките по договор № ОП- …-…/… год., ведно с обезщетение за забавеното й плащане по
чл. 86 ЗЗД от деня, следващ датата на доставката на лекарства по-нисък от
договорения остатъчен срок на годност до 24.04.2018 год. в размер на
31 126.97 лв.
Твърди
се незаконосъобразност на решението в обжалваната част и се иска да бъде
отменено същото в обжалваната му част – по съображения, подробно развити в
жалбата.
Ответникът по жалбата „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба и от „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … против решение
№627 от 04.12.2018г., постановено по т.д. №83/2018г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, в частта с която са отхвърлени обективно съединените искове
на „Ф.Ф.“ ЕООД против „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД за
разликата над присъдената сума от 36 028.12 лева до сумата 250 325.54
лева, поради извършеното съдебно
ПРИХВАЩАНЕ с описаните насрещни вземания на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД за сумата
214 297.42 лева. Изразява становище за незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част и моли предявените искове да бъдат уважени като основателни
до установения размер от 250 325.54 лева.
Ответникът по въззивната жалба УМБАЛ
„С. Г.“ ЕАД – гр.П., бул. „П. ш.“ №…, ЕИК … с писмен отговор от 18.04.2019г.
изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е частна жалба от „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … против Определение №938 от 25.04.2019г., постановено по
т.д. №83/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя „Ф.ф.“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Изразява се становище
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца и се иска
неговото намаляване.
Ответникът по частната жалба УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – гр.П.,
бул. „П. ш.“ №…, ЕИК … с писмен отговор от 13.06.2019г. изразява становище за
нейната неоснователност.
Частта от първоинстанционното решение, с която са
отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетения за забава за разликата над сумата 250325.54 лв.
до пълния размер на предявените от „Ф.ф.“ ЕООД искове - 280 822.05 лева,
не е предмет на въззивно обжалване.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … твърди, че
ответникът УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – гр.П., бул. „П. ш.“ №…, ЕИК … не е изпълнил в
срок задълженията си по заплащане на цената на доставени му лекарствени продукти.
Твърди, че между неговия праводател „Л.“
АД в качеството на продавач и „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД, в качеството на купувач, е сключен
договор № ОП-…-…/… год. за доставка на лекарствени продукти, предназначени за
лечение на онкологични заболявания. Твърди, че срокът на договора бил уговорен
като едногодишен, но на 12.08.2014 год. страните с допълнително споразумение са
договорили продължаването му до избора на изпълнител на обществената поръчка
със същия предмет или до изтичане на шестмесечен срок, считано от 12.08.2014 г.
В тази връзка твърди, че действието на договора било продължено до 12.02.2015
г. В изпълнение на този договор въз основа на отправяни заявки от ответника до
ищеца, последният е извършвал периодични доставки на лекарствени продукти. По
отношение на фактурите, издадени на 06.08.2013 и на 07.08.2013 г. – т.е. преди
сключване на договора, се твърди пак да са във връзка с него, тъй като след
спечелването на обществената поръчка и преди формалното подписване на договора на 12.08.2013г., ответникът започнал да прави заявки
при условията, предложени от ищеца при спечелването и. Твърди се, че с този
договор било уговорено отложено плащане, като датата на падежа на задължението
за заплащане на цената е посочен в издадените от ищеца фактури. Като издадени в
периода от 06.08.2013г. до 15.08.2014 год. в исковата молба са посочени 155
фактури. Твърди се, че по тези доставки „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е заплатил дължимата цена
със закъснение, поради което обстоятелство ищецът счита, че има вземане за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира
обезщетенията за забавено плащане на главниците за период от три години преди
датата на исковата молба, а именно от 01.02.2015 год. до датата на плащането
като за доставените и платени със закъснение лекарствени продукти по договор №
ОП-…-…/… г. общият размер на претенциите е 29 413.32 лева.
Твърди, че между неговия праводател
„Л.“ АД в качеството на продавач и „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД, в качеството на купувач,
е сключен договор № ОП-…-…/… г. за доставка на лекарствени продукти. В
изпълнение на този договор въз основа на отправяни заявки от ответника до
ищеца, последният е извършвал периодични доставки на лекарствени продукти.
Твърди се, че с този договор било уговорено отложено плащане, като датата на
падежа на задължението за заплащане на цената е посочен в издадените от ищеца
фактури. Като издадени в периода от 30.09.2013 г. до 20.05.2015 г. са посочени 360
фактури. Част от тях - първите 12 описани фактури са издадени преди
датата на подписване на договора и се отнасят за периода 30.09.2013 г. - 10.12.2013
г. Твърди се, че тези доставки пак са във връзка със сключения впоследствие
договор, тъй като преди формалното му подписване, ответникът започнал да прави
заявки при условията, предложени от ищеца при спечелването на обществената
поръчка. Друга част от фактурите – последните 78 броя са издадени след срока на
договора, но се твърди, че също са изпълнение по него, тъй като с цел
осигуряване на нескончаеми доставки на лекарствени продукти, част от които са
животоспасяващи, ответникът продължил да прави заявки за доставка при условията,
уговорени с договор № ОП-…-…/… г. и съответно – ищецът продължил да ги доставя.
Твърди се, че по този начин чрез конклудентни действия срокът на действие на
договора бил продължен.
Твърди се, че по описаните доставки
„УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е заплатил дължимата цена със закъснение, поради което
обстоятелство ищецът счита, че има вземане за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Претендира обезщетенията за забавено
плащане на главниците за период от три години преди датата на исковата молба, а
именно от 01.02.2015 год. до датата на плащането като за доставените и платени
със закъснение лекарствени продукти по договор № ОП-…-…/… г. като общият размер
на претенциите е 121 470.25 лева.
Твърди се, че между „Ф.ф.“ ЕООД, в
качеството на универсален правоприемник на „Ф. ф.“ ЕАД, с предходно
наименование „Л.“ АД и „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е сключен договор № ОП-…-…/… г. по
реда на ЗОП за доставка на лекарствени продукти, предназначени за лечение на
онкологични заболявания. Твърди, че по този договор са извършвани периодични
доставки по заявка на ответника. Твърди, че е било уговорено отложено плащане, като
датата на падежа на задължението за заплащане на цената е посочен в издадените
от ищеца фактури. Като издадени в периода от 23.09.2014 г. до 11.11.2014 г. са
посочени 8 броя фактури. Твърди се, че по описаните доставки „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД
е заплатил дължимата цена със закъснение, поради което обстоятелство ищецът
счита, че има вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Претендира обезщетенията за забавено плащане на главниците за
период от три години преди датата на исковата молба, а именно от 01.02.2015
год. до датата на плащането като за доставените и платени със закъснение
лекарствени продукти по договор № ОП-…-…/… г. като общият размер на претенциите
е 2 681.47 лева.
Твърди се също, че между „Ф.ф.“
ЕООД, в качеството на универсален правоприемник на „Ф. ф.“ ЕАД, с предходно
наименование „Л.“ АД и „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е сключен договор № ОП-…-…/… г. по
реда на ЗОП за доставка на лекарствени продукти, предназначени за лечение на
онкологични заболявания. Твърди, че по този договор са извършвани периодични
доставки по заявка на ответника. Твърди, че е било уговорено отложено плащане,
като датата на падежа на задължението за заплащане на цената е посочен в
издадените от ищеца фактури. Като издадени в периода от 04.11.2014 год. до
26.11.2015 г. са посочени 62 броя фактури. Твърди се, че по описаните доставки
„УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е заплатил дължимата цена със закъснение, поради което
обстоятелство ищецът счита, че има вземане за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Претендира обезщетенията за забавено
плащане на главниците за период от три години преди датата на исковата молба, а
именно от 01.02.2015 год. до датата на плащането като за доставените и платени
със закъснение лекарствени продукти по договор № ОП-…-…/… г. като общият размер
на претенциите е 11 934.33 лева.
Твърди, че между „Ф.ф.“ ЕООД и
„УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е сключен договор № ОП-…-…/… г. по реда на ЗОП за доставка на лекарствени продукти за лечение на
онкологични заболявания. Твърди, че по този договор са извършвани периодични
доставки по заявка на ответника. Твърди, че е било уговорено отложено плащане,
като датата на падежа на задължението за заплащане на цената е посочен в
издадените от ищеца фактури. Като издадени в периода от 08.12.2015 г. до
07.10.2016 г. са посочени 89 броя фактури. Твърди се, че по описаните доставки
„УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е заплатил дължимата цена със закъснение, поради което обстоятелство
ищецът счита, че има вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Претендира обезщетенията за забавено плащане на главниците за
период от три години преди датата на исковата молба, а именно от 01.02.2015
год. до датата на плащането като за доставените и платени със закъснение
лекарствени продукти по договор № ОП-…-…/… г. като общият размер на претенциите
е 35 194.79 лева.
Твърди, че между „Ф.ф.“ ЕООД и
„УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е сключен договор № ОП-…-…/… г. по реда на ЗОП за доставка на
лекарствени продукти. Твърди, че по този договор са извършвани периодични
доставки по заявка на ответника. Твърди, че е било уговорено отложено плащане,
като датата на падежа на задължението за заплащане на цената е посочен в
издадените от ищеца фактури. Като издадени в периода от 03.06.2016г. до 08.09.2016
г. са посочени 59 броя фактури. Твърди се, че по описаните доставки „УМБАЛ С.
Г.“ ЕАД е заплатил дължимата цена със закъснение, поради което обстоятелство
ищецът счита, че има вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Претендира обезщетенията за забавено плащане на главниците за
период от три години преди датата на исковата молба, а именно от 01.02.2015
год. до датата на плащането като за доставените и платени със закъснение
лекарствени продукти по договор № ОП-…-…/… г. като общият размер на претенциите
е 5 597.03 лева.
Твърди, че между „Ф.ф.“ ЕООД и
„УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е сключен договор № ОП-…-…/… г. по реда на ЗОП за доставка на
лекарствени продукти. Твърди, че по този договор са извършвани периодични
доставки по заявка на ответника, а датата на падежа на задължението за заплащане
на цената е посочен в издадените от ищеца фактури. Като издадени в периода от 09.08.2016г.
до 06.10.2016 г. са посочени 10 броя фактури. Твърди се, че по описаните
доставки „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е заплатил дължимата цена със закъснение, поради
което обстоятелство ищецът счита, че има вземане за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Претендира обезщетенията за забавено
плащане на главниците за период от три години преди датата на исковата молба, а
именно от 01.02.2015 г. до датата на плащането като за доставените и платени
със закъснение лекарствени продукти по договор № ОП-…-…/… г. като общият размер
на претенциите е 27 070.78 лева.
Твърди, че освен доставки по
цитираните седем договора, „Ф.ф.“ ЕООД осъществило множество доставки на
лекарствени продукти на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД по негови заявки. Във връзка с тези
отделни продажби твърди, че през периода 18.06.2013 г. - 25.08.2016г. са издадени
242 броя фактури, описани в исковата молба с падеж на задължението, отразен във
всяка една фактура. Твърди се, че по тези доставки „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД е заплатил
дължимата цена със закъснение, поради което обстоятелство ищецът счита, че има
вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Претендира обезщетенията за забавено плащане на главниците за период от три
години преди датата на исковата молба като общият размер на претенциите относно забавата в плащането по
отделните доставки, извършени през периода 18.06.2013 г. - 25.08.2016г. е 47 460.08
лева.
При условията на евентуалност, ако
съдът намери, че ответникът не дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, претендира осъждане на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД за
заплащане на неустойка, уговорена в чл. 12.2. от договор № ОП-…-…/… г. и
определена от страните на 0,02% за всеки ден забава, но не повече от 2%. Нейният
претендиран размер за периода от датата на падежа на всяко задължение до датата
на плащането е в размер на 2 206.89 лева.
Също при условията на евентуалност,
ако съдът намери за неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за
забавено плащане по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, претендира осъждане
на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 12.2. от
договор № ОП-…-…/… год., определена от страните на 0,02% за всеки ден забава,
но не повече от 2%. Нейният претендиран размер за периода от датата на падежа
на всяко задължение до датата на плащането е в размер на 11 804.42 лева.
Претендира се присъждане и на разноските
по делото.
Ответникът „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД не
признава исковете. Твърди, че размерът на обезщетенията за забава, които се
претендират е неправилно определен, поради неправилно определяне на падежа на
задълженията за заплащане на цената на доставените лекарствени продукти. Счита
за неоснователни исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законна лихва, произтичащи от забавено плащане по договор № ОП-…-…/… г. и по договор
№ ОП-…-…/… г. Намира, че след като в тях е уговорено заплащане на неустойка, се
дължи именно такава, а не обезщетение за
забава.
Намира за неоснователни и претенциите
за заплащане на обезщетение за забава изплащането на главниците по следните
фактури: фактура № …/… год., издадена по договор № ОП …-…; фактура № …/… год.,
издадена по договор № ОП …-… и фактура № …/… год., издадена по договор № ОП-…-….
Посочва, че за заплащане на главниците по тези фактури, включително и обезщетението
за забава, на 25.05.2017г. страните са сключили споразумение за разсрочено
плащане. С него е уговорено заплащане на обезщетение за забава в размер на 6%
годишно за периода от сключване на споразумението до окончателното погасяване
на главницата. Твърди, че дължимите суми по цитираните три фактури – главници и
договореното в споразумението обезщетение, са платени преди предявяване на
иска, поради което намира тези претенции за неоснователни.
Твърди, че по три от договорите - договор
№ ОП-…-…/… г., договор № ОП-…-…/… г. и договор № ОП-…-…/…г. ищецът е поел
задължение да доставя лекарства с остатъчен срок на годност не по-малко от 60%.
Твърди, че част от доставените от ищеца лекарства са били с по-малък от
договорения в чл. 10.2. остатъчен срок на годност. Поради това твърдяно неточно
изпълнение, счита че ищецът му дължи плащане на неустойка, предвидена в чл.10.3
от договорите. Счита, че поради неизпълнение на паричното задължение за
заплащане на неустойка, ищецът дължи и обезщетение за нейното забавено плащане
по чл. 86 ЗЗД от деня, следващ датата на доставката на лекарства с по-нисък от
договорения остатъчен срок на годност до подаването на отговора на исковата
молба /24.04.2018 г./. Прави възражение за прихващане на задълженията за
плащане на обезщетения за забава, ако такива бъдат установени, със своите
вземания към ищеца в общ размер 214 297.42
лева, от които сумата 179 593.69 лева - вземания за неустойка, представляващ
сбор от неустойките, предвидени в чл.10.3 от договорите, за това, че
доставената стока е била с остатъчен срок на годност под уговорения минимум от 60
% и сумата 34 703.73 лева –
обезщетения за забавеното плащане на неустойките по договорите.
С допълнителна искова молба ищецът твърди, че обезщетението за забава се явява
дължимо от датата на заверяването на банковата му сметка, а не от датата на
платежното нареждане на ответника. В тази връзка изразява несъгласие с
твърденията в отговора за неправилно определен падеж на задължението по чл.86
от ЗЗД като се позовава и на
разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, според която задължението се счита за
погасено със заверяването на сметката на кредитора. Счита също, че наличието на
клауза за неустойка в два от договорите не лишава кредитора от правото да търси
обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Твърди, че тя не е уговорена като изключителна, а
дава право на ищеца да претендира обезщетение за претърпените вреди от забавата,
когато те надхвърлят неустойката. Евентуално, прави възражение за нищожност на уговорената
неустойка като противоречаща на закона.
Във връзка с възражението за
прихващане, оспорва основанието за
възникване на твърдяното вземане за неустойка, с което се иска прихващане като
прави възражение за нищожност на клаузата, уговорена в чл. 10.2 от
договор № ОП-…-…/… г., договор № ОП-…-…/… г. и договор № ОП-…-…/… г. като
противоречаща на закона и по - точно Директива на ЕП и Съвета от 2001 год. и на
Наредба № 39 / 2007 год. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска
практика. На второ място прави възражение за нищожност на тази клауза и поради
противоречие с добрите нрави като несъответстваща на основните принципи на
добросъвестност и справедливост, тъй като надхвърляла в пъти дори максималната
търговска надценка, а едновременно с това твърди, че от доставката на лекарства
с по-кратък срок на годност не е настъпила никаква вреда за ответника и той
никога не е връщал лекарства, независимо от доставката на такива с остатъчен
срок на годност под уговорения минимум от 60% . Оспорва и твърдяното вземане за
заплащане на обезщетение за забава плащането на паричното задължение за
неустойка като твърди, че последното е без уговорен падеж. Затова счита, че би
изпаднал в забава едва от покана, а такава не му е отправяна.
С допълнителния отговор ответникът „УМБАЛ
С. Г.“ ЕАД поддържа своите твърдения и възражения, направени с първоначалния
отговор. Счита за неоснователни възраженията за нищожност на клаузите за
неустойка за неспазен остатъчен срок. Твърди, че в договор № ОП-…-…/… г.,
договор № ОП-…-…/… г. и договор № ОП-…-…/… г. ясно е определен момента, в който
възниква вземането за неустойка, поради което не е необходима покана.
От справка в търговския регистър се
установява правоприемството на настоящия ищец и страната – продавач по сключените
договори. Установява се, че промяна в наименованието на дружеството от „Л.“ ЕАД
на „Ф. ф.“ ЕАД, а впоследствие промяна на правната форма чрез заличаване на „Ф.ф.“
ЕАД и вписване на негов универсален правоприемник „Ф.ф.“ ЕООД.
Безспорно между страните е
сключването на описаните 7 договора за доставка на лекарствени продукти, както
и че всички те са сключени след проведена процедура по обществена поръчка,
спечелена от ищеца, респ. неговия праводател. Не се спори и относно наличието
на извършени доставки по заявки на ищеца извън посочените 7 договора, явяващи
се основание за издаване на фактури за продажбата на лекарствени продукти през
периода 18.06.2013 г. - 25.08.2016г. Безспорно е извършване на доставките на
лекарствата, по заяви на ответника. Не се спори и относно плащане на цените на
лекарствата от страна на ответника.
Твърденията за уговорки за отложено плащане се доказват
от представените договори. Съгласно чл. 3.2. от договор № ОП-…-…/ …г. доставените стоки се
заплащат при условията на отложено плащане до 60 дни след доставката и
предаването на фактурата и приемо-предавателна форма. Видно от представеното допълнително споразумение от 12.08.2014г. срокът на
този договор е продължен до избора на изпълнител на обществена поръчка със
същия предмет или до изтичането на 6-месечен срок, считано от 12.08.2014г.
Клаузата на чл. 3.2. от Договор ОП-…-…/…г. също предвижда отложено плащане на
цената на доставените стоки до 310 дни след доставката и представяне на фактура и приемо-предавателна форма. Клаузи
за отложено плащане до 60 дни след датата на доставката се съдържат и в договор
№ ОП-…-……г., договор № ОП-…-…/…г., договор № ОП-…-…/… г., договор № ОП-…-…/…г.
и Договор № ОП-…-…/…г. Началният момент на всички претенции
за заплащане на обезщетение за забава и по двата цитирани договора е съобразен с клаузата за договорено
отложено плащане на цената.
От заключението на вещото лице И. С.
процесните фактури са надлежно осчетоводени и при ищеца, и при ответника, като
счетоводната отчетност е редовно заведена. Налице е забава при осъществените
плащания на цената от страна на ответника. В заключението поотделно по всеки
договор и издадените във връзка с него фактури са посочени стойностите на
обезщетенията за забава за периода от 01.02.2015г. до датата на извършеното
плащане, респ. до предявяване на иска. Общо дължимата сума за обезщетения за
забава плащането на претендираните доставки е 250 325.54 лева. Заключението
е прието без възражения и оспорване от страните и първоинстанционният съд
подробно е обсъдил в решението си какви са дължимите суми за обезщетения за
забава, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да повтаря
същите изводи и изцяло препраща към тях. Спорът е не какъв би бил дължимия
размер на обезщетението за забава, а дали се дължи такова във връзка с
неплащане в срок на доставките, осъществени по договори № ОП-…-…/… г. и договор
№ ОП-…-…/… г. с оглед клаузата на чл.12.2 от тях. Съгласно същата при
неизпълнение на задълженията по чл. 3.2. от договора за заплащане на цената на
доставената стока при условията на отложено плащане до 60 дни, купувачът дължи
неустойка в размер на 0,02% за всеки ден забава, но не повече от 2% от
неиздължената сума. Съгласно същата страните се съгласяват, че уговорената
неустойка изцяло компенсира забавата и не се дължат лихви за целия период на
забавата. Предвидено е в случай че продавачът счита, че вследствие на забавата е
претърпял вреди над предвидената неустойка, техният размер да подлежи на
доказване, т.е. той не се презюмира с размера на неустойката.
От страна на ищеца е направено твърдение за
нищожност на клаузата на чл.3.2 от цитираните договори, поради противоречието и
със закона. Касае се за противоречие с нормата на чл. чл. 309а ТЗ. Съгласно
същата когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за
плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за
събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима
покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди
и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.
Съгласно чл.309а ал.3 от ТЗ ограничаване на отговорността по ал. 1 може да бъде
уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на
кредитора и не накърнява добрите нрави. Изрично е предвидено, че ограничаване
на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.
Във въззивната жалба е изложено
оплакване за неправилност на решението в частта, с която е прието, че „УМБАЛ С.
Г.“ ЕАД е публичен възложител и въз основа на това е направен извод за
приложение на разпоредбата на чл.309а от ТЗ относно недействителност на
клаузата, ограничаваща отговорността му. Твърди се, че публичен възложител е не
дружеството, а неговия изпълнителен директор.
Определение на „публичен възложител“
се съдържа в пар. 1г от ДР на ТЗ - публичен възложител е всяко лице по чл. 5,
ал. 2-4 от ЗОП. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 16 ЗОП публични възложители са представляващите лечебните заведения - търговски
дружества по чл. 36 - 37 от Закона за лечебните заведения,
собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от
приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната
здравноосигурителна каса. Това е така, защото именно представляващият лечебното заведение със 100 %
държавно участие, както е в случая, единствено има правомощията по възлагане, организиране и провеждане на процедури по възлагане на
обществени поръчки. На
него е възложена отговорността да проведе процедурата, за да бъдат осигурени
доставки на стоки, необходими за дейността на дружеството. След провеждането и
обаче договорът се сключва от името на представляваното дружество. „УМБАЛ С. Г.“
ЕАД е страната по договора, сключен от изпълнителния директор от името на
дружеството като негов представляващ след проведена процедура по реда на ЗОП. Последиците
от този договор в това число и от неизпълнението му са за представляваното
дружество, а не за неговия представляващ. Затова именно то има качеството
„публичен възложител“. Като такъв разпоредбата на чл.309а ал.3 изр.2 от ТЗ
следва да намери приложение относно невъзможността да бъде ограничаване
отговорността му. Клаузата на чл.12.2 от
договори № ОП-…-…/… г. и договор № ОП-…-…/… г. предвижда купувачът /т.е.
публичният възложител/ да дължи неустойка в размер на 0,02% за всеки ден
забава, но не повече от 2% от неиздължената сума. Това предполага много по-нисък
размер на отговорността на забава на публичния възложител в сравнение с този,
който съгласно чл.309а ал.1 от ТЗ дължи търговец, допуснал забава в плащането -
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Последната е в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. Отговорността
може да бъде ограничена по волята на страните, но не и когато страна по
договора е публичен възложител. Неговата отговорност за забавено плащане не
може да бъде намалявана. Тъй като клаузата на чл. 12.2. от цитираните договори
е именно ограничаваща отговорността на публичния възложител за забавено плащане
до размер на 2% от стойността на забавеното плащане, а той е по-нисък от
законната лихва за забава в размер на ОЛП плюс 10 пункта, тази клауза е
недействителна и следва да бъде заместена от законовата разпоредба на чл.309а
ал.1 от ТЗ. По тези съображения съдът приема, че ищецът има право да претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва и за забавата в
плащанията на доставките по договори № ОП-…-…/… г. и договор № ОП-…-…/… г.
Освен горното следва да се отбележи
и възприетото в практиката становище, че кредиторът може да претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дори и при наличието на
клауза за неустойка в договора, при две предпоставки – ако не е заявил
претенция за неустойка и ако длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В
настоящия случай и двете предпоставки са налице. В този смисъл е решение
№68/09.07.2012г. по т.д. 450/2011г. на ВКС.
Останалите оплаквания в жалбата на
„УМБАЛ С. Г.“ ЕАД касаят събиране на доказателства по евентуалните искове, по
които съдът не се произнася, с оглед основателността на главните такива, както
и непроизнасяне на съда по направени възражения, които обаче се явяват
преклудирани, тъй като не са направени с отговора на исковата молба, а едва с
писмената защита след даване ход на устните състезания. Ето защо и въззивният
съд не следва да се произнася по тях.
Въззивната жалба на „Ф.ф.“ ЕООД съдържа
оплакване за неправилност на изводите на съда относно действителността на
клаузата на чл.10.3 от договорите, а въз основа на този извод е и възприетото
становище за основателност на направеното възражение за прихващане от страна на
ответника.
Съгласно уговорката в чл. 10.2. по
три от договорите - договор № ОП-…-…/… г., договор № ОП-…-…/… г. и договор №
ОП-…-…/… г. ищецът е поел задължение да доставя лекарства с остатъчен срок на
годност не по-малко от 60%. Предвидено е, че към датата на доставката,
гаранционният срок на стоките трябва да бъде съобразен с офертата на продавача,
но да не бъде по-кратък от 60% от остатъчния срок на годност. При доставка на
лекарствен продукт с по-кратък от договорения срок на годност, изпълнителят
заплаща неустойка като размерите са в зависимост от степента на неизпълнение:
при срок на годност от 59,99% до 50% - 5% върху стойността на доставката; при
срок на годност от 49,99% до 40% - 10 % от стойността на доставката; от 39,99%
до 30% - 30% върху стойността на доставката; 29,99% до 20% - 60% върху
стойността на доставката и под 20% - 90% върху стойността на доставката. В този
смисъл е клаузата на чл.10.3 от цитираните договори. Ако се доставя лекарствен
продукт с остатъчен срок на годност по-нисък от 40% от обявения от
производителя, той се приема само с мотивирано решение на директора на
лечебното заведение за конкретно количество.
Твърди се нищожност на клаузата на
чл.10.3 от договорите на първо място, поради противоречие с повелителна норма
на закона – чл.9 ал.3 т.6 от Наредба №39/13.09.2007г. за принципите и
изискванията за добрата дистрибуторска практика при търговията с лекарствени
продукти за хуманна употреба. Тази законова разпоредба всъщност регламентира
отговорността на определени лица - отговорният магистър-фармацевт и ръководителят на склада за дейностите по
закупуване, продажба, съхранение и контрол на лекарствените продукти. Тяхно трудово задължение е осигурят
продажбата на лекарствените продукти да се извършва в съответствие с правилото
"партидите с най-кратък срок на годност да се продават първи". Тази
разпоредба по никакъв начин не забранява на търговеца на едро, какъвто е
ищецът, да договаря доставка на лекарствени продукти с определен срок на
годност – съобразно нуждите на своя контрагент. Безспорно една от неговите цели
е да се бракуват и унищожават по-малко лекарствени продукти и от тук –
партидите с най-кратък срок на годност да се продават първи. Но ответникът от
своя страна като дружество, за чиято дейност са необходими доставяните
лекарствени продукти и точно във връзка с нейното планиране, има право да
постави изисквания относно остатъчен срок на годност. Едва ли „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД
е единствения контрагент на ищеца. Последният в качеството си на търговец на
едро с лекарствени продукти би могъл да организира доставките си така, че да
удовлетвори изискванията на ответника за остатъчен срок на годност, а да
продаде партидите си с по-малък срок на годност на други търговци. Няма никакви
доказателства по делото, свързани с твърденията на ищеца за специфики и
трудности на българския пазар. Ето защо и не може да се сподели възражението на
ищеца за нищожност на клаузата на чл.10.3 от договорите на първо място, поради
противоречие с повелителна норма на закона – чл.9 ал.3 т.6 от Наредба
№39/13.09.2007г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска
практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба.
На второ място – твърди се нищожност
на същата клауза, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта в търговските отношения. Според
настоящата инстанция разпоредбата на чл.10.3 от договора, предвиждаща заплащане
на неустойка при доставка на лекарствен продукт с по-кратък от договорения срок
на годност, не представлява несправедлива клауза, която да отчита само интереса
на едната страна по договора. Обстоятелствата, които мотивират възложителя да
потърси доставка на лекарства с определен остатъчен срок на годност, са
свързани с планиране на лечебната дейност и осигуряване на по-добро, безопасно
и качествено обслужване на пациентите. Това е един допустим резултат, който в
никакъв случай не противоречи на добрите нрави. След като целеният резултат е
оправдан и от правна, и от морална гледна точка, то е допустимо да се предвидят
гаранции за неговото осъществяване, каквато е клаузата за неустойка при
неизпълнение. Самата неустойка не излиза извън присъщите и функции, тъй като
нейният размер не е фиксиран, а отчита степента на неизпълнение: при срок на
годност от 59,99% до 50% - 5% върху стойността на доставката; при срок на
годност от 49,99% до 40% - 10 % от стойността на доставката; от 39,99% до 30% -
30% върху стойността на доставката; 29,99% до 20% - 60% върху стойността на
доставката и под 20% - 90% върху стойността на доставката.
Не може да се твърди и, че ищецът е
икономически слаб участник в търговския оборот, намиращ се в неравностойно
положение, от което ответникът се възползва. Договорът предвижда отговорност
при неизпълнение на задълженията и за двете страни и тези клаузи са реципрочни.
Не може да се твърди противоречие с
добрите нрави и поради обстоятелството, че именно ответникът е бил в постоянна
забава на плащането цената на доставките, поради което да се явява
несправедливо искането му за заплащане на неустойка от ищеца. Неизпълнение на
отделни задължения има и от двете страни.
Осъществени са доставки на лекарства
с по-нисък от договорения срок на годност. Това се установява и от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. Това неизпълнение е породило задължение за заплащане
на неустойка по чл. 10.3. от цитираните договори. Съгласно цитираната клауза тя
е незабавно изискуема, дължима е при доставката. Тъй като не е платена в този
конкретен момент - деня на доставката, то възниква право на купувача по
договора да претендира заплащане и на обезщетение за забава плащането на
неустойката.
Като се имат предвид отделните
изчисления в заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, общият
размер на насрещните вземания на ответника е 214 297.42 лева,
представляващи неустойки,
дължими от купувача по силата на чл. 10.3. от три договори за обществени
поръчки, поради неизпълнение на задължението на продавача „Ф.ф.“ ЕООД по чл.
10.2. от договорите за доставка на лекарствените продукти с остатъчен срок на годност не по-малък от
60%, формирана както следва:
сумата 4 863.99 лв. - неустойка
за доставките по договор № ОП-…- …/… год., ведно с обезщетение за забавеното й
плащане по чл. 86 ЗЗД от деня, следващ датата на доставката на лекарства
по-нисък от договорения остатъчен срок на годност до подаването на отговора на
исковата молба /24.04.2018 год./ в размер на 1 523.65 лв.
сумата 6 570.57 лв. неустойка
за доставките по договор № ОП-…- …/… год., ведно с обезщетение за забавеното й
плащане по чл. 86 ЗЗД от деня, следващ датата на доставката на лекарства
по-нисък от договорения остатъчен срок на годност до 24.04.2018 год. в размер
на 2 053.11 лв.
сумата 168 159.13 лв. неустойка за
доставките по договор № ОП- …-…/… год., ведно с обезщетение за забавеното й
плащане по чл. 86 ЗЗД от деня, следващ датата на доставката на лекарства
по-нисък от договорения остатъчен срок на годност до 24.04.2018 год. в размер
на 31 126.97 лв.
Възражението за прихващане се явява
основателно. Следва да бъде допуснато извършване на съдебно прихващане на насрещните
вземания като вземанията на ищеца за сумата 250 325.54 лв. се погасяват
чрез прихващане с насрещните вземания на ответника за 214 297.42 лв. до
размера на по-малкото. Ето защо разликата от 36 028.12 лева се явява
дължима и следва да се присъди на ищеца, но за разликата над 36 028.12 лева
до 250 325.54 лева, той подлежи на отхвърляне, поради извършеното съдебно
прихващане.
До същия правен извод е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което решението му в обжалваната част следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
По частната жалба от „Ф.ф.“ ЕООД против Определение №938 от 25.04.2019г., постановено по т.д. №83/2018г. на
Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
„Ф.ф.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските: В нея е изразено становище за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответника и се иска неговото намаляване. Пред първата
инстанция от страна на ответника са ангажирани доказателства за заплатени 13680 лева – адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по делото с оглед на интереса по същото и предвижданията на
Наредба №1/2004г. би бил 7164.44 лева. Следователно сумата 13
680 лева е над минималния размер, но под двукратния такъв на възнаграждението.
Следователно присъденото възнаграждение не надхвърля трикратния размер по
Наредба №1/2004г. Като се вземат предвид наличието на множество обективно
съединени искове, усложнена фактическа обстановка с оглед произхода на
задълженията по седем отделни договора, правната сложност – предвид възраженията
за нищожност на отделни клаузи от договорите, наличието на възражение за
прихващане със суми, възникнали на различни основания – неспазване на изискване
за остатъчен срок на годност на лекарствени продукти и забава в плащането на
неустойка, настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд
за липса на предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Ответникът не е оспорил просто размера на претенциите, за установяване на който
да е била необходима само една експертиза – каквито доводи се правят в частната
жалба. Напротив – предмет на анализ и доказателства по делото са били множество
наведени доводи и възражения на ответника. Ето защо правилно с обжалваното
определение окръжният съд е оставил без
уважение молбата на жалбоподателя „Ф.ф.“ ЕООД *** за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските и е отказал да намали адвокатското
възнаграждение.
Не следва да се намалява адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателя - ответник и за въззивното производство. Касае се
за защита при обжалване на решението, при интерес отново надхвърлящ
100 000 лева, както и по частна жалба против друг акт на
първоинстанционния съд. Разноските и на двете страни обаче следва да се
присъдят съобразно уважената и отхвърлена част от жалбите /въззивна и
частна/.
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК на жалбоподателя УМБАЛ
„С. г.“ ЕАД следва да се присъдят 1939.02 лева – разноски пред въззивния съд –
съобразно уважената и отхвърлена част от жалбите.
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК на жалбоподателя „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … следва да се присъдят 795.64 лева - разноски пред въззивния съд – съобразно
уважената и отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №627 от 04.12.2018г., постановено по т.д. №83/2018г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, в частта с която е осъдено УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД
да заплати на да заплати на „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … сумата 36 028.12 лева, представляваща
аритметичната разлика между следните вземания:
1. Вземанията на „Ф.ф.“ ЕООД към „УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД за сума
в общ размер 250 325.54 лева - обезщетение за забавено плащане на цените по договори
за доставка на лекарствени продукти, необходими за дейността на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД,
за периода от деня, следващ деня на падежа на паричното задължение, респ. считано
от 01.02.2015 г., в случаите, когато падежът е настъпил преди последно посочената
дата, до 01.02.2018 г., формирана както следва:
1.1. По договор №
ОП-…-…/… год. /наричан Договор 1/- 29 399.81 лв.
1.2. По договор №
ОП-…-…/… год. /наричан Договор 2 за доставка на лекарствени продукти 90 987.25 лв.;
1.3. По договор №
ОП-…-…/… год. /наричан Договор 3/ за доставка на лекарствени продукти - 2
681,47 лв.
1.4. По договор №
ОП-…-…/… год. /наричан Договор 4/ за доставка на лекарствени продукти - 11
934,33 лв.
1.5. По договор №
ОП-…-…/… год. /наричан Договор 5/ за доставка на лекарствени продукти - 35
194,79 лв.
1.6. По договор №
ОП-…-…/… год. /наричан Договор 6/ за доставка на лекарствени продукти - 5
597,03 лв.
1.7. По договор №
ОП-…-…/… год. /наричан Договор 7/ за доставка на лекарствени продукти - 27
070,78 лв.
1.8. Извън описаните
седем договора, сключени по реда на ЗОП, за осъществените от „Ф.ф.“ ЕООД множество
самостоятелни доставки на лекарствени продукти на „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД, обективирани
в издадените от ищеца и описани в исковата молба 242 фактури в периода от
18.06.2013 год. до 25.08.2016 г. - 47 460,08 лв.
и
2. Насрещните вземания на ответника „УМБАЛ С. Г.“ ЕАД спрямо
ищеца „Ф.ф.“ ЕООД за сумата 214 297.42 лева, предявени чрез ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ,
които вземания представляват неустойки, дължими от купувача по силата на чл.
10.3. от три договори за обществени поръчки, поради неизпълнение на задължението
на продавача „Ф.ф.“ ЕООД по чл. 10.2. от договорите за доставка на лекарствените
продукти с остатъчен срок на годност не по-малък от 60%, формирана както следва:
2.1. сумата 4 863,99 лв. - неустойка за доставките по договор
№ ОП-…- …/… год., ведно с обезщетение за забавеното й плащане по чл. 86 ЗЗД от деня,
следващ датата на доставката на лекарства по-нисък от договорения остатъчен срок
на годност до подаването на отговора на исковата молба /24.04.2018 год./ в размер
на 1 523.65 лв.
2.2 Сумата 6 570,57 лв. неустойка за доставките по договор
№ ОП-…- …/… год., ведно с обезщетение за забавеното й плащане по чл. 86 ЗЗД от деня,
следващ датата на доставката на лекарства по-нисък от договорения остатъчен срок
на годност до 24.04.2018 год. в размер на 2 053.11 лв.
2.3. Сумата 168159,13 лв. неустойка за доставките по договор
№ ОП- …-…/… год., ведно с обезщетение за забавеното й плащане по чл. 86 ЗЗД от деня,
следващ датата на доставката на лекарства по-нисък от договорения остатъчен срок
на годност до 24.04.2018 год. в размер на 31 126.97 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … против
Определение №938 от 25.04.2019г., постановено по т.д. №83/2018г. на Окръжен съд
– Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя „Ф.ф.“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … да заплати на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – гр.П., бул. „П. ш.“ №…, ЕИК … сумата
1939.02 лева – разноски пред въззивния съд – съобразно уважената и отхвърлена
част от жалбите.
ОСЪЖДА УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – гр.П., бул. „П. ш.“ №…, ЕИК …
да заплати на „Ф.ф.“ ЕООД ***, ЕИК … сумата 795.64 лева
– разноски пред въззивния съд – съобразно уважената и отхвърлена част от
жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.