Р Е Ш Е Н
И Е
№ 411 27.02.2024г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 299 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Е. Д. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“АД, ЕИК *********със седалище и адрес на
управление *** и законен представител изпълнителния директор инж.Б.В.С.обжалва
решение №395/08.11.2023г. по а.н.д.№704/2023г. на РС-Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние поради неотложни
ремонтни дейности /предавариен ремонт на СОИ 1/ и несправедлив размер на
санкцията. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално за намаляване
на размера на наложената имуществена санкция
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Допълнително сочи за издадени
на дружеството още две НП за проверка в рамките на 5 работни дни за едно и също
нарушение.
Ответният
директор на РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за правилно и обосновано решение на районния съд,
съобразено с доказателствата по делото, поради което жалбата срещу решението
намира за неоснователна и моли да не бъде уважавана.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №55/11.04.2023г. на директора на РИОСВ–София, с
което на „Т.Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164,
ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 100 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на „Т.– Б.д.“АД е издадено КР №45-Н4/2019г. от изпълнителния директор
на ИАОС към МОСВ. На 07.10.2022г. служители на РИОСВ-София извършили извънредна
проверка по сигнал вх.№С-518/07.10.2022г. на промишлената площадка на
дружеството. От АМ Струма са наблюдавани организирани емисии от ИУ1 в
сиво-кафяв цвят. От представените при проверката документи е установено, че в
16:08 часа ЕК1 работи със 143 MW
електрическа мощност, ЕК2 не работи, а ЕК3 работи със 152 MW електрическа мощност. С писмо вх.№17852/26.09.2022г. на
основание Условие 9.2.6 от КР дружеството е уведомило РИОСВ-София, че на същата
дата СОИ1 е изключена поради ремонт на смукатели и напорени тръбопроводи на РЦП
№3 и РЦП №4. При проверката е установено, че не е приключен ремонта на СОИ1. От
прегледа на дневника на дежурния инженер на смяна в оперативната записка на
смяна „А“ от 08:00 до 20:00 часа на 07.10.2022г. е констатирано, че ЕК1 и ЕК3
работят, а ЕК2 е в ремонт. В този дневник не са установени записи за настъпили
аварийни ситуации. За проверката е съставен КП №ККФОС-ГВ-21/07.10.2022г.
Обвинението срещу дружеството е за това, че в качеството на оператор на
„Горивна инсталация за производство на електрическа енергия“ не изпълнява
Условие 9.2.6 от КР №45-Н4/2019г., а именно: "След изпълнение на Условие
2.1 на притежателя на настоящето разрешително се разрешава отвеждане на
отпадъчните газове от Енергиен котел №1, Енергиен котел №2 и Енергиен котел №3
към ИУ №1 единствено при преходни режими на работа на инсталацията или авария
на СОИ, при спазване на Условие 9.2.7, Условие 9.2.11, Условие 9.2.14 и Условие
9.2.15. За всяко отвеждане на отпадъчни газове към ИУ №1 операторът е длъжен в
срок не по-дълъг от 48 часа да уведоми за това директора на РИОСВ по факс или
електронна поща и по мобилен телефон“.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по ЗАНН,
доказано противоправно деяние и законосъобразно наложена санкция. Съдът е приел
за неоснователно възражението за предавариен ремонт на СОИ1 с цел
предотвратяване на много сериозна аварийна ситуация или авария, т.к. посоченото
обстоятелство е извън приложното поле на Условие 9.2.6 от КР. Съдът е приел
размерът на наложената санкцията за справедлив поради високата степен на
обществена опасност на деянието, вида на охраняваните обществени отношения,
тежестта на нарушението и цялостното поведение на нарушителя по спазване на
ЗООС. Според съда, с предходните санкции за неизпълнение на различни условия от
КР не са постигнати целите по чл.12 от ЗАНН. Съдът е отрекъл маловажност на
случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния
закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
При
правилно изяснена фактическа обстановка от събраните относими и достоверни
писмени и гласни доказателства, обоснован е извода на районния съд за
съставомерно деяние по чл.123в, т.2 от ЗООС. Доказателствата по делото
установяват неизпълнение от дружеството като оператор на горивната инсталация на
Условие 9.2.6 от издаденото КР на посочените в НП дата и място. Страните не
спорят, че Условие 2.1 от КР е изпълнено към датата на нарушението, поради
което дружеството е следвало да отвежда отпадъчните газове от ЕК1 към ИУ1
единствено при наличие на преходни режими на работа на инсталацията или авария
на СОИ при спазване на посочените в КР следващи Условия. Това условие за работа
на ЕК1 дружеството не е изпълнило. Видно от КП от проверката, който е с
неоспорена материална доказателствена сила в качеството му на официален писмен
документ и от достоверните свидетелски показания, на датата на нарушението
07.10.2022г. отпадъчните газове от ЕК1 са насочени към ИУ1 без да е установен
преходен режим при експлоатация на инсталацията и без авария на СОИ. Следователно,
дружеството е нарушило посоченото Условие от КР. Неизпълнението на Условието от КР води до
нарушаване на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, което се санкционира по
състава на чл.164, ал.1 от ЗООС.
Неотносимо
е възражението на касатора за неотложни ремонтни дейности. Макар и извършени, тези
дейности не водят до отпадане на отговорността, т.к. не се включват в
предпоставките по Условие 9.2.6. Извършваният ремонт не налага преходен режим
на работа на инсталацията, нито е в резултат на авария по дефиницията на §1, т.51 от ДР на ЗООС. Авария
е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агретати, съпроводена
със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове,
възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения,
жертви или заплаха за живота и здравето на населението. В случая по делото,
липсва внезапния характер на технологичната повреда. Неотложният характер на
ремонта се не включва в понятието авария по ЗООС и е извън приложното поле на Условие
9.2.6 от КР. Ремонтните дейности подлежат на планиране за разлика от аварията,
която има внезапен характер.
Правилна
е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената санкция
при спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Засегнатите
с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост
предвид целите на закона в чл.2 от ЗООС. Видно от доказателствата, преди
процесното деяние дружеството е извършител на 12 идентични по вид нарушения /на
Условия от КР/ с наложени имуществени санкции. Наложените на дружеството две
санкции за еднакво нарушение, но на други дати не променят изводите на районния
съд. Става въпрос за НП №56/11.04.2023г.
със санкция в размер на 70 000лв. за деяние на 05.10.2022г. с постановено
потвърдително решение по а.н.д.№728/2023г. на РС-Дупница, отменено с решение по
к.н.д.№273/2023г. на КАС на процесуално основание и за НП №54/11.04.2023г. със
санкция в размер на 200 000лв. за деяние на 10.10.2022г., която санкция е
намалена на 150 000лв. с решение по а.н.д.№610/2023г. на РС-Дупница, оставено
в сила с решение по к.а.н.д.№271/2023г. на КАС. Отпадане на отговорността не е
дължимо, т.к. в ЗАНН и специалния ЗООС е неприложим института на продължаваното
престъпление по чл.26 от НК. С оглед на изложеното, наложената имуществената санкция
от 100 000лв. се явява справедлива спрямо конкретните данни по казуса.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №395/08.11.2023г. по а.н.д.№704/2023г. на РС-Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.