Решение по дело №1117/2013 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

             Р  Е   Ш   Е   Н  И  Е  № 698

 

 

                                         гр.Пловдив, 18.04.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито  заседание на  осемнадесети април, през  две  хиляди и  тринадесета  година  в  състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ЕКАТЕРИНА  МАНДАЛИЕВА

                                                                               РУМЯНА АНДРЕЕВА     

 

Като  разгледа  докладваното  от с.Мандалиева  ч.гр.д.№1117 по описа  на  ПОС  за   2013г., за   да   се  произнесе, взе   предвид   следното:

 

Производство   е    образувано по  жалба с вх.№9790 от 05.04.2013г.  на   Г.А.П. с ЕГН-********** ***,  против   действията на ЧСИ   Минка Станчева -Цойкова с рег.№822 с район на действие ПОС, по  изп.д.№20128220401214, касаещи налагане и вписване на възбрана с вх.рег.№6423/14.03.2013г., т.3, №53 върху недвижим имот собственост на жалбоподателката - длъжник в изпълнителното производство, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.531.813.1.9 с площ от 89.42кв.м., с административен адрес: гр.Пловдив, ***, ведно с изба №5 с площ от 3.77кв.м., както и 7.11% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на  извършените от съдебния изпълнител действия, дотолкова доколкото възбраненият имот, представлява жилище, единствено за нея  и по смисъла на чл.444 т.7 ГПК се явява  несеквестируемо. Моли съдът да  отмени вписаната възбрана и да постанови нейното заличаване.

Постъпило е писмено възражение от ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното производство – М.Ж.И. ***, чрез процесуалния и представител адв. И.М., в което е взето становище относно неоснователността на жалбата, предвид на обстоятелството, че задължението е за деликт – непозволено увреждане, поради което длъжникът не може да се ползва от  забраната на чл.444 ал.7 ГПК.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са дадени писмени обяснения от ЧСИ Минка Станчева –Цойкова, в което е взето становище относно  неоснователността на жалбата, дотолкова доколкото от забраната на чл.444 т.7 ГПК не могат да се ползват длъжници по вземания за вреди от непозволено увреждане.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след  като  разгледа жалбата и прецени  направените  доводи, намира  същата за процесуално допустима, доколкото е  депозирана в  срок и от страна имаща правен интерес  да  обжалва, а  разгледана  по  същество за  неоснователна.

Производството по  делото  е  образувано  по   молба на взискателя М.Ж.И. ***,  в  полза  на   която  е   издаден  изпълнителен лист по влязла в  сила  на  25.09.2012г. присъда по НОХД №7016/2011г. по  описа на ПРС, седемнадесети  гр.с. срещу длъжника  на   Г.А.П. за заплащане на сумата от 600.00лв, представляваща обезщетение за причинени  неимуществени вреди резултат от престъпление по чл.129 ал.2 вр.  ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увредата – 18.08.2010г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 300.00лв, представляващи направени по делото разноски за  адвокатски хонорар.

С настоящата  жалба  съдът  е   сезиран  с искане за  отмяна   действия  на  ЧСИ М.Станчева – Цойкова, касаещи налагане и  вписване на възбрана с вх.рег.№6423/14.03.2013г., т.3, №53 върху недвижим имот собственост на жалбоподателката - длъжник в изпълнителното производство, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.531.813.1.9 с площ от 89.42кв.м., с административен адрес: гр.Пловдив, ***, ведно с изба №5 с площ от 3.77кв.м., както и 7.11% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с  твърдения, че  процесният имот е единствено жилище на длъжника и като такъв се ползва от забраната на чл.444 т.7 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира  наведения  в  жалбата довод за неоснователен по  следните съображения: Действително разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК въвежда забрана относно насочването на изпълнението върху недвижим имот, собственост  на длъжника, когато този имот представлява  жилище, и длъжникът и никой от членовете от семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище. Наред с  това обаче, законодателят е предвидил хипотези, при които отпада несеквестируемостта, и  една от  тези хипотези е -  когато се касае за вреди от  непозволено увреждане. Доколкото в конкретният  случай се касае именно за вземане за вреди от непозволено увреждане, то длъжникът в  изпълнителното производство – настоящ жалбоподател, не може да  се  ползва от  забраната на чл.444 т.7 ГПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна и  като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното съдът:

 

                                           Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ   жалба с  вх.№9790 от 05.04.2013г.  на   Г.А.П. с ЕГН-********** ***,  против   действията на ЧСИ   Минка Станчева -Цойкова с рег.№822 с район на действие ПОС, по  изп.д.№20128220401214, касаещи налагане и вписване на възбрана с вх.рег.№6423/14.03.2013г., т.3, №53 върху недвижим имот собственост на жалбоподателката - длъжник в изпълнителното производство, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.531.813.1.9 с площ от 89.42кв.м., с административен адрес: гр.Пловдив, ***, ведно с изба №5 с площ от 3.77кв.м., както и 7.11% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

        

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

                                                                                     Членове: