Решение по дело №6441/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5872
Дата: 18 декември 2023 г. (в сила от 18 декември 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20231110206441
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5872
гр. С., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206441 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. У. Д., чрез адв. Г. срещу наказателно
постановление (НП) №22-4332-018615/19.09.2023 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, тъй като при издаването му
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както при
издаването на акта, така и на НП, акта е съставен при нарушение на чл.42, т.7
от ЗАНН, НП е издадено извън сроковете по чл.52, ал.1 от ЗАНН, оспорва се
компетентността на лицето, което е издало НП, като НП е получено на
31.03.2023 г.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество, освен, че жалбата е просрочена.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
1
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „******************“, модел
„****************** ********“, с рег. № ********* е собственост на К. К.
П.. Същият бил спрян по повод полицейска проверка, осъществена на
18.05.2022 г. около 18:00 часа от служители на О „ПП“-СДВР в гр. С. на ул.
„**********“№10, докато се движел в района на бензиностанция „Е.“ на
същата. По време на проверката служителите на О „ПП“-СДВР установили,
че водач на автомобила е жалбоподателя К. У. Д.. Установява се от справка на
Гаранционен фонд, че за автомобила е била налична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите „Злополука“ на пътниците, която е била
прекратена на 22.03.2022 г. и автомобилът е снет от отчет на 16.12.2022 г.
Поради което на 22.03.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП
регистрацията на лек автомобил била прекратена служебно. Липсват данни за
изпратено уведомление от сектор „ПП“ за прекратената регистрация на
22.03.2022 г., поради което не става ясно дали е уведомен собственика.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на 18.05.2022 г. серия GA, бланков номер 668004 на жалбоподателя
за нарушения по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП и по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №24261/2022 г. по описа на СРП с оглед
преценка на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
Постановление на СРП от 10.08.2022 г. е постановен отказ от образуване на
досъдебно производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват
данни, че Д. е знаел, че автомобилът, който управлява е с прекратена
регистрация, както и не е уведомяван, че автомобилът е дерегистриран, което
изключва наличието на умисъл за извършване на престъпление по чл.345, ал.2
от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за сведение и вземане на отношение по административен ред.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са
логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
2
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и с оглед посоченото в Определение
№7588/11.09.2023 г. на АССГ, 27 к.с. следва да се приеме, че е в срок, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.“ Разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
3
определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за
регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или
оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Установява се, че не е спазена процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП
при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да бъде уведомен
собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е
собственик на управляваното от него МПС, а самият собственик не е бил
уведомяван и не е знаел за служебната дерегистрация, както и автомобилът е
бил без иззети регистрационните табели, за да знае както жалбоподателя, така
и собственикът за тази служебна дерегистрация. Поради което у
жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което управлява е служебно
дерегистрирано, а и същото е било с поставени регистрационни табели, които
не са били иззети при неговата служебна дерегистрация. Т.е. не са налице
основания за възникване на административна отговорност за водача по
посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация,
4
сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
От жалбоподателя не се претендират разноски. Предвид което и с оглед
факта, че претенцията за разноски е до приключване на делото в първата
инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е
устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не намира, че следва да се произнася по
такива.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-018615/19.09.2022 г.,
като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. У. Д., чрез адв. Г. срещу наказателно
постановление (НП) №22-4332-018615/19.09.2023 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, тъй като при издаването му
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както при
издаването на акта, така и на НП, акта е съставен при нарушение на чл.42, т.7
от ЗАНН, НП е издадено извън сроковете по чл.52, ал.1 от ЗАНН, оспорва се
компетентността на лицето, което е издало НП, като НП е получено на
31.03.2023 г.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество, освен, че жалбата е просрочена.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „***********“, модел „*********** **********“, с
рег. № ********** е собственост на К. К. П.. Същият бил спрян по повод
полицейска проверка, осъществена на 18.05.2022 г. около 18:00 часа от
служители на О „ПП“-СДВР в гр. София на ул. „*********“№10, докато се
движел в района на бензиностанция „Е.“ на същата. По време на проверката
служителите на О „ПП“-СДВР установили, че водач на автомобила е
жалбоподателя К. У. Д.. Установява се от справка на Гаранционен фонд, че за
автомобила е била налична застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите „Злополука“ на пътниците, която е била прекратена на
22.03.2022 г. и автомобилът е снет от отчет на 16.12.2022 г. Поради което на
22.03.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на лек
автомобил била прекратена служебно. Липсват данни за изпратено
уведомление от сектор „ПП“ за прекратената регистрация на 22.03.2022 г.,
поради което не става ясно дали е уведомен собственика.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на 18.05.2022 г. серия GA, бланков номер 668004 на жалбоподателя
за нарушения по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП и по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №24261/2022 г. по описа на СРП с оглед
преценка на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
Постановление на СРП от 10.08.2022 г. е постановен отказ от образуване на
досъдебно производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват
данни, че Д. е знаел, че автомобилът, който управлява е с прекратена
регистрация, както и не е уведомяван, че автомобилът е дерегистриран, което
1
изключва наличието на умисъл за извършване на престъпление по чл.345, ал.2
от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за сведение и вземане на отношение по административен ред.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са
логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и с оглед посоченото в Определение
№7588/11.09.2023 г. на АССГ, 27 к.с. следва да се приеме, че е в срок, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.“ Разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
2
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за
регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или
оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Установява се, че не е спазена процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП
при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да бъде уведомен
собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е
собственик на управляваното от него МПС, а самият собственик не е бил
уведомяван и не е знаел за служебната дерегистрация, както и автомобилът е
бил без иззети регистрационните табели, за да знае както жалбоподателя, така
и собственикът за тази служебна дерегистрация. Поради което у
жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което управлява е служебно
дерегистрирано, а и същото е било с поставени регистрационни табели, които
не са били иззети при неговата служебна дерегистрация. Т.е. не са налице
основания за възникване на административна отговорност за водача по
посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация,
сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
От жалбоподателя не се претендират разноски. Предвид което и с оглед
факта, че претенцията за разноски е до приключване на делото в първата
инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е
устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
3
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не намира, че следва да се произнася по
такива.
Районен съдия:
4