Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр.Русе, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 171 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Агропрогрес
БГ“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против мълчалив отказ на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ по депозираното от жалбоподателя
заявление с УИН 18/677934/0274073 от 05.02.2021 г. относно „Помощ за
реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“, прием 2018 – 2022 г. В жалбата и представената писмена защита
жалбоподателят твърди, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй
като с подаденото заявление е представил всички необходими документи, предвидени
в утвърдените на 22.01.2021 г. Указания за прилагане на схема на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ през 2021 г. (Указанията). Поддържа, че административният орган е бил
длъжен да извърши плащане или да постанови изричен отказ при наличието на
законовите предпоставки за това, какъвто изричен отказ липсвал по преписката.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения мълчалив отказ като
преписката бъде върната на административния орган за произнасяне по същество.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата –
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмена защита, в която изразява становище за недопустимост, респ.
неоснователност на жалбата. Поддържа, че в Указанията липсва регламентиран срок за произнасяне по
подадените заявления, нито срок за изплащане на държавната помощ, поради което
по подаденото от жалбоподателя заявление не се е формирал мълчалив отказ, който
да съставлява надлежен предмет на оспорване пред съда. Твърди, че през 2019 г.
и 2020 г. жалбоподателят подал заявления за подпомагане по същата схема за
държавна помощ, по които, поради обстоятелството, че не отговарял на
изискването по т.4, подт.5 от Указанията да няма изискуеми и ликвидни
задължения към ДФ „Земеделие“, също бил налице мълчалив отказ. Мълчаливите
откази по заявленията, депозирани през 2019 г. и 2020 г., били оспорени пред
съда. По жалбата срещу мълчаливия отказ по заявлението от 2019 г. било
образувано адм.д. № 305/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, по
което било постановено решение № 1/05.02.2021 г., с което отказът бил отменен и
преписката била върната на административния орган. Срещу това решение била
подадена касационна жалба, поради което същото все още не било влязло в сила.
Мълчаливият отказ, формиран по подаденото през 2020 г. заявление, бил отменен с
решение № 29/30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 306/2020 г. по описа на
Административен съд - Русе, оставено в сила с решение № 1317/02.02.2021 г.,
постановено по адм.д. № 12448/2020 г. по
описа на ВАС, V
о., като преписката също
била върната на административния орган за произнасяне при спазване на дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона. Твърди, че липсата на
окончателен съдебен акт по адм.д. № 305/2020 г. по описа на Административен съд
– Русе и изискването по т.10 от Указанията за сключване на договор с
бенефициера, по който последният да поеме ангажимент за период от най-малко 5
години от датата на сключването му, обективно препятства извършването на
преценка относно началната дата за сключването на договора – дали тя да е от
2019 г. или от 2020 г., поради което и администрирането на заявлението за 2020
г. било спряно с нарочна заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до
постановяването на окончателен съдебен акт в производството по посоченото адм.д.
№ 305/2020 г. по описа на Административен съд – Русе. По изложените съображения
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като
неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима.
Заявление УИН 18/677934/0274073 на „Агропрогрес
БГ“ ЕООД е подадено на 05.02.2021 г. Съгласно т.9.1 от Указанията срокът за
прием на заявления е от 22.01.2021 г. до 08.02.2021 г., т.е. заявлението е
подадено в срок. Действително в Указанията липсва срок за произнасяне по
подадените заявления. Това обаче не означава, че поради липсата на изрично
регламентиран в тях срок не е възможно и формирането на мълчалив отказ.
Напротив, в случая приложение ще намерят правилата на АПК. Така от 09.02.2021
г. е започнал да тече 7-дневния срок по чл.57, ал.4 от АПК, в който административния
орган е бил длъжен да се произнесе по заявлението съгласно т.10.3 от Указанията
с решение за одобрение или да постанови отказ. Този срок е изтекъл на
15.02.2021 г. От следващия ден – 16.02.2021 г. започва да тече и едномесечния
срок по чл.149, ал.2 от АПК за оспорване на мълчаливия отказ, който срок изтича
на 16.03.2021 г. съгласно чл.60, ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, а жалбата е
подадена в съда преди това - на 15.03.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
По фактите спор между страните няма.
Жалбоподателят е земеделски производител, стопанисващ животновъден обект
(птицеферма) № BG7090-1398,
находящ се в землището на с.Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе, регистриран в ОДБХ
– Русе. На 05.02.2021 г. търговското дружество подало заявление с УИН
18/677934/0274073 относно „Помощ за реализирането на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“, прием 2018 – 2022 г. като
кандидатствало за държавна помощ по следните мерки: Използване на фуражи,
съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг, подобряване на условията за
хуманно отношение към птиците по време на транспорт (само за доставки до
кланицата) и намаляване на емисиите на амоняк с 30 % чрез добавяне в постелята
на силикатни минерали. Към заявлението били приложени всички изискуеми съгласно
Указанията документи, подробно описани в него като приложения и представени по
преписката. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, не
твърди, че заявлението не е било окомплектовано с всички необходими
доказателства.
Следва да се отбележи, че по
отношение на процесното заявление не е било налице основанието за отказ по т.4,
подт.5 от Указанията, за което в писмената защита се изтъква, че е обусловило
мълчаливите откази по заявленията, подадени през 2019 г. и 2020 г., а именно
наличието на изискуеми и ликвидни задължения към ДФ „Земеделие“. Видно от
служебно изготвената на 05.02.2021 г. справка за изискуеми вземания (на л.32 от
преписката), задължението на жалбоподателя, регистрирано на 10.12.2018 г. в
„Краткосрочни схеми за подпомагане“ – Държавни помощи, е било погасено на
05.02.2020 г. като към датата на изготвяне на справката статусът на това
задължение е именно „погасено“.
Оспореният мълчалив отказ е
незаконосъобразен и поради това, че такъв не е допустим съгласно т.10.3,
изр.първо от Указанията (в този смисъл и решение № 1317/02.02.2021 г.,
постановено по адм.д. № 12448/2020 г. по
описа на ВАС, V о.). Тази точка предвижда, че ДФ взема решение за одобрение на
заявлението или прави отказ. Така формулирано („… прави отказ“), посоченото изискване сочи на активно поведение на
администрацията, каквото може да е налице само при постановяването на изричен
отказ. По своята правна същност мълчаливият отказ всъщност е една фикция, създадена
от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган да се
произнесе по подадено до него искане.
Действително, т.10.3, изр.второ и
трето от Указанията предвиждат, че ДФ „Земеделие“ сключва договор с бенефициера
за изпълнение на 5-годишен ангажимент. При следващи кандидатствания ДФЗ
информира бенефициера, като изпраща уведомително писмо за извършено плащане.
Щом жалбоподателят отговаря на всички
изисквания по Указанията, то какъв ще е изходът по адм.д. № 305/2020 г. по
описа на Административен съд – Русе и дали административният договор за
предоставяне на държавна помощ по чл.12, ал.7 от ЗПЗП ще бъде сключен, считано
от 2019 г. или от 2020 г., не е обстоятелство, което би могло да обоснове отказ
по процесното заявление, подадено през 2021 г. Административен договор с
жалбоподателя следва да бъде сключен и претендираната по него държавна помощ
следва да бъде изплатена като, ако се окаже необходимо за изпълнението на
влязло в сила съдебно решение по посоченото адм.д. № 305/2020 г. по описа на
Административен съд – Русе, този договор може да бъде изменен с анекс при
условията на чл.19д, ал.1 от АПК.
Щом не се установяват непълноти в представените
със заявлението доказателства и несъответствия на декларираните обстоятелства с
изискванията, разписани в Указанията, то следва да се приеме, че не са налице
основания, които да обуславят отказ по подаденото заявление. Формираният по
него мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния
закон и на формата, която се изисква за този акт (изричен отказ), поради което той
следва да бъде отменен, като на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката бъде върната
на административния орган за произнасяне по заявлението при спазване указанията
на съда по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в общ размер на 350 лева, от които 300
лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса.
Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо
лице съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, УРН 677934, със седалище и
адрес на управление в гр.Русе, ул.“Алея Момина сълза“ № 2, бл.28, вх.1, ет.4,
ап.7, представлявано от управителя Д.А.И., мълчаливия отказ на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ по подаденото от жалбоподателя заявление с УИН
18/677934/0274073 от 05.02.2021 г. относно „Помощ за реализирането на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, прием 2018 –
2022 г.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за произнасяне по подаденото от „Агропрогрес БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, УРН
677934, заявление с УИН 18/677934/0274073 от 05.02.2021 г. относно „Помощ за
реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“, прием 2018 – 2022 г., при спазване на дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис III“
№ 136, представляван от изпълнителния директор Борис Михайлов, да заплати на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от 350 лева –
деловодни разноски.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: