№ 1507
гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110101640 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. К. В. срещу Д. И. В., с
която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак. С
молбата се иска упражняването на родителските права спрямо родените от
брака деца да бъде предоставено на ответницата, като за ищеца бъде
определен режим на лични отношения и последният да заплаща месечна
издръжка за децата.
Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи и родители на малолетните Б.
С.ов В. и М. С.ов В.. Заявява, че отношенията между страните са станали
трудно поносими, както и че между тях често възникват конфликти по най-
различни поводи, продиктувани от поведението на ответницата. Сочи, че
опитите му да разговаря със съпругата си и да спаси брака им са останали
безрезултатни, тъй като поведението на ответницата е довело до пълно
духовно и физическо отчуждение, което не може да бъде преодоляно.
Ответницата счита иска за развод за основателен, но оспорва посочените в
исковата молба причини за разстройството на брачната връзка. Заявява, че
преломен момент в отношенията между съпрузите е продажбата на закупен в
началото на брака апартамент, която продажба е станала против нейната воля
и по изричното настояване на ищеца. Сочи, че след въпросната продажба
отношенията между съпрузите са се обтегнали, а след закупуването на къща в
с. Малки Чифлик, в която ищецът започнал да извършва различни дейности,
съвсем не му оставало време за семейството му. Твърди, че причината да не се
стигне до развод по взаимно съгласие е искането на ищеца в евентуалното
1
споразумение да фигурира имота в с. Малки Чифлик, който да бъде поставен в
негов изключителен дял, без по някакъв начин да я обезщети за нейната част
от имота. Изразява желание родителски права по отношение на родените от
брака деца да се възложат на нея, като оспорва отчасти режима на лични
отношения, както и размера на предложената от ищеца издръжка. Оспорва и
искането на ищеца за промяна на фамилното й име, като заявява, че ще запази
брачното си фамилно име.
В проведеното открито заседание ищецът и неговият процесуален
представител поддържат молбата и молят за допускане на искания развод.
Ответницата и нейният процесуален представител също молят за
допускане на искания развод.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, бракът
на които е сключен на 5.11.2017 г. в гр. Велико Търново.
От брака на страните са родени малолетните Б. С.ов В. и М. С.ов В..
От изложеното в представения по делото социален доклад става ясно, че
след раздялата на родителите основните грижи по отглеждането на децата се
полагат от майката, която е осигурила за тях сигурна и спокойна семейна
среда. От доклада се установява също, че децата са емоционално привързани
и към двамата си родители.
Според показанията на св. Иванка В. – майка на ищеца, страните са във
фактическа раздяла от м. юни тази година, като оттогава децата и ответницата
живеят при майката на последната в гр. Велико Търново, а бащата взема
синовете си съгласно определения режим на лични контакти. Свидетелката
заявява, че синът й работи като охрана и че същият дава 24-часови дежурства,
след които има три почивни дни. Определя и ищеца и ответницата като добри
родители, които се грижат за децата си.
Св. Ренета Х. потвърждава, че страните са във фактическа раздяла от м.
юни тази година, както и че оттогава децата живеят с майка си, а бащата ги
взема съгласно определения режим на лични контакти. Твърди, че децата са й
споделяли, че баща им „много им мърмори“, когато са заедно, както и че й е
направило впечатление, че същите са доста изнервени, след като се върнат от
среща с баща си. В крайна сметка определя и ищеца и ответницата като добри
родители.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за развод
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака за доказан по
основание. От установената по делото фактическа обстановка, може да се
направи несъмнен извод, че след фактическата им раздяла в отношенията
между страните липсва взаимна привързаност и разбирателство, както и че е
налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде
2
заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за
това състояние е и безспорно установената фактическа раздяла между
съпрузите, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство.
Установеното отчуждение обезсмисля брачната връзка и я прави ненужна,
лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо
състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези
съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Съдът намира за основателни исканията на страните упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца да бъде
предоставено на майката, при която да бъде и местоживеенето на децата. Тъй
като при възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе
предвид възрастта и пола на децата, както и установеното вече фактическо
положение, съдът намира, че интересите на малолетните биха били защитени
пълноценно от майката, при която същите приоритетно живеят след раздялата
на родителите си и която е създала за тях сигурна и безопасна семейна среда,
в която потребностите им са адекватно задоволени.
Следва, разбира се, да се отчете необходимостта от осигуряване на
възможност за контакт с бащата с цел запазване на връзката с децата, като
съдът намира за адекватен следния режим на лични контакти: всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17:30 часа в
неделя с приспиване при бащата, един път седмично във вторник или в
четвъртък за времето от 17:30 часа до 08:00 часа на следващия ден с
приспиване при бащата, 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10
дни, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна година за
Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа
на 26-ти декември, всяка четна година за Новогодишните празници за времето
от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 1-ви януари и всяка нечетна
година за Великденските празници за времето от 10:00 часа в петък до 18:00
часа в понеделник. За осъществяването на целия посочен по-горе режим на
лични отношения бащата следва да взема и връща децата от и до адреса по
местоживеенето им при майката.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че
доколкото децата са започнали училище и детска градина, срещите с бащата
през дните от работната седмица влияят негативно на техния режим и ги
стресират. В тази връзка, на първо място, съдът намира, че въпросното
твърдение остана недоказано от събраните по делото доказателства. На второ
място, доколкото и двамата родители живеят в гр. Велико Търново, а децата
посещават училище и детска градина в същото населено място, следва да се
приеме, че преспиването на последните в един от делничните дни при бащата
не може да се определи като такова значително затруднение, оказващо
негативно влияние върху самите деца. Тук отново следва да се посочи, че
бащата работи на 24-часови смени, поради което е съвсем естествено понякога
същият да няма възможност да взема децата си за целия уикенд, а въпросната
една вечер през седмицата донякъде би компенсирала липсата на пълноценен
контакт с децата през уикенда. В този ред на мисли, съдът намира, че в случая
3
превес следва да бъде даден на по-пълноценните контакти с бащата пред
известното неудобство, че майката следва да приготви децата за преспиването
им при него през един делничен ден от седмицата.
Относно дължимите издръжки за децата съдът съобразява, че бащата е
лице е активна трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние,
който полага труд и реализира доходи от същия, част от които следва да отделя
за издръжките на децата си. В тази връзка съдът съобразява и сравнителното
доброто имуществено състояние на ищеца, удостоверено в представената
декларация, предвид на което приема, че издръжка в размер от 380.00 лева
месечно за малолетния Б. и 350.00 лева за малолетния М. са адекватни на
настоящите нужди на децата и на възможностите на бащата.
Доколкото страните са във фактическа раздяла от м. юни тази година, но
са живели в едно жилище до края на посочения месец, то издръжките се
дължат от 1.7.2025 г., като при тяхното изплащане следва да се отчетат
плащанията по определението за привременни мерки.
Искането на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище
следва да бъде уважено предвид липсата на противопоставяне от страна на
ответницата.
С оглед направеното искане ответницата следва да възстанови
предбрачното си фамилно име – Димитрова.
Предвид липсата на искания в обратната насока, след прекратяване на
брака страните не си дължат издръжка един на друг.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се
произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така,
както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна
такса за допускане на развода в размер на 50.00 лева, която следва да бъде
заплатена поравно от страните. Ищецът следва да заплати и дължимата
държавна такса върху присъдените издръжки за децата, възлизаща на 1 051.20
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на
5.11.2017 г. в гр. Велико Търново между С. К. В., ЕГН ********** и Д. И. В.,
ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася
по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетните Б. С.ов В., ЕГН ********** и М. С.ов В., ЕГН ********** на
майката Д. И. В., ЕГН **********, като определя местоживеенето на децата
при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между малолетните Б. С.ов В.,
4
ЕГН ********** и М. С.ов В., ЕГН **********, от една страна, и бащата С. К.
В., ЕГН **********, от друга, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа в събота
до 17:30 часа в неделя с приспиване при бащата;
- един път седмично във вторник или в четвъртък за времето от 17:30 часа
до 08:00 часа на следващия ден с приспиване при бащата;
- 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 дни, когато
майката не е в платен годишен отпуск;
- всяка нечетна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на
24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември;
- всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 10:00 часа
на 31-ви декември до 18:00 часа на 1-ви януари;
- всяка нечетна година за Великденските празници за времето от 10:00
часа в петък до 18:00 часа в понеделник.
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН ********** да заплаща за децата си Б. С.ов В.,
ЕГН ********** и М. С.ов В., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Д. И. В., ЕГН **********, месечни издръжки в размери от
380.00 лева за малолетния Б. и 350.00 лева за малолетния М., считано от
1.7.2025 г. до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжките, които са платими до 10-то число на текущия
месец.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака семейното жилище,
находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 6, Вх. Д, ет. 4, да
се полза от съпруга С. К. В., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Д. И. В., ЕГН
********** да възстанови предбрачното си фамилно име – Димитрова.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си
дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
общ размер от 1 076.20 лева за допускане на развода и върху присъдените
издръжки за децата, както и държавна такса в размер на 5.00 лева – в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. И. В. /след развода Димитрова/, ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Велико Търново държавна такса в размер от 25.00 лева за допускане на
развода, както и държавна такса в размер на 5.00 лева – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6