РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Бургас, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500774 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на ответника по гр.д.№6010/23г. по описа на БРС, против постановеното по същото
дело решение № 592/24г., с което претенцията спрямо ответницата е отхвърлена, но не като
неоснователна, а поради уважаване на направеното от нея при условие на евентуалност(ако
бъде уважено вземането на ищеца) възражение за прихващане на дълга й с друго нейно
вземане спрямо ищцовата страна.
Решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Актът се сочи за необоснован, като почиващ на факти, за които по
делото не са представени доказателства, а други факти не са били счетени за установени,
въпреки наличните за тях доказателства. Според страната съдът не е обсъдил в съвкупност
събраните в процеса доказателства и не е установил фактическата обстановка по спора,
съобразно с тях.
Въззивникът сочи, че съдът не е съобразил възраженията му по заявената
претенция, оспорена от него както по основание, така и по размер, както и това, че не е
възразил единствено срещу механизма на възникване на ПТП-то, описан в исковата молба.
С оглед липсата на спор по деянието, ищецът е следвало да установи при условие
на пълно и главно доказване претърпените от това вреди, но не го е сторил, защото в
кориците на делото и в проведеното досъдебно производство липсват доказателства, че
1
именно К. Д. е собственик на умъртвените от катастрофата животни.Още повече, че само
три от тях са били обозначени с ушни марки, но в процеса няма данни, че принадлежат на
ищеца.
Възразява се и срещу извода на съда, при пострадали осем броя овце и една коза,
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за погиването и на девета
овца. Изводът противоречал на представения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие от 19.10.22г., описващ умъртвените животни.
За необоснован се сочи и изводът на първата инстанция за търсен умишлено
контакт от ответницата с пострадалите животни.
Поддържа се, че в случая е нарушен принципът на равенството на страните в процеса
и на състезателното начало в гражданското съдопроизводство, като е омаловажена и
защитната роля на адвоката на въззивната страна.
В обобщение от изложеното се моли за отмяна на неправилното съдебно решение
и за постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен. Дирят се и направените в съдебното производство разноски.
Не се ангажират нови доказателства.
В срока по ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от адв. Б.Янков от
БАК, процесуален представител на ищцовата страна по делото. В него е заявено становище
за допустимост, но неоснователност на обжалването, т.к. въведените от страната оплаквания
срещу първоинстанционния акт са необосновани. Поддържа се, че в процеса не са допуснати
твърдените процесуални опущения, както и че съдът правилно е преценил събраните в
производството доказателства. Възражението за липсата на доказателства за собственост на
погиналите животни се сочи за несвоевременно заявено в процеса(едва в изложението по
същество),като доводите на ответната страна в отговора се тълкуват за създаващи
убеждение, че по този въпрос спор е нямало. За преклудирано се сочи и възражението за
броя на умъртвените от катастрофата животни.
Според въззиваемия, не се наблюдава и неправилно приложение по казуса на
материалния закон.
В обобщение се моли за потвърждаване на постановеното от първата инстанция
съдебно решение, като законосъобразно и правилно. Дирят се разноски за въззивното
производство от 656лв., като адвокатско възнаграждение за представителството на страната
в минимален размер, съгласно чл.7, ал.2,т.2 от НМРАВ.Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК, определя като валидно и частично допустимо
обжалваното първоинстанционно решение.
То е недопустимо в частта, с която съдът се произнася плюс петитум, като по
същество разрешава спор в размер над заявения по делото( предвид приетото изменение на
иска от 3565лв. на 3432лв.). За разликата между намаления размер на заявеното обезщетение
и произнесения от съда такъв( от 133лв.)решението на първата инстанция е недопустимо и
2
като такова следва да бъде обезсилено.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата доводи за неправилност на
постановеното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на К. К. Д. против К. Г. Г.,
за осъждането й да му заплати сумата от 3565 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в равностойността на 9 бр. овце порода СПБМ и 1 бр.
коза, местна порода, погинали при ПТП, настъпило по вина на ответницата, при управление
на автомобил „Нисан Навара“ с рег. № ******* на 18.10.2022 год., около 17 часа, в нива,
находяща се в землището на с.Габър, общ.Созопол, ведно със законната лихва върху горното
обезщетение, начиная от 05.10.2023 год. (завеждането на делото), до окончателното
плащане.
Претенцията е намалена по размер в последното по делото съдебно заседание до
главница от 3432 лв.
В отговора си на исковата молба ответницата, чрез своя процесуален представител
сочи претенцията за допустима, но неоснователна. Признава само механизма на
произшествието, описан в исковата молба, като сочи, че по същия повод срещу нея е
образувано и ДП №2691/22г. по описа на БРП, понастоящем спряно.
Оспорва изцяло и най-общо останалите фактически твърдения в исковата молба.
Счита, че ищецът не е претърпял вреди от деликта, а ако е претърпял такива,е
допринесъл за тях до степен на пълна собствена отговорност, т.к. животните са били
оставени без надзор на място, в което не е следвало да се намират- където има обработваема
земя, а не пасища.
Релевира при условие на евентуалност възражение за прихващане, с конкретно
посочено парично вземане в общ размер от 3849,14лв. срещу ищеца, цедирано й от Г. Ж.Г.,
уведомлението за което прехвърляне е била упълномощена от цедента да направи до
длъжника – ищец и го прави с отговора на исковата молба.
Предявената претенция намира основанието си в чл.45 от ЗЗД.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е анализирал събраните по
делото доказателства и е достигнал до извод за наличие на всички изискуеми от хипотезата
на правната норма предпоставки за дирене на отговорност от ответницата за причинени на
ищеца имуществени вреди в размера, претендиран по делото, но е отхвърлил иска поради
извършеното от Г. материално правно прихващане на сумата за обезщетението с
горепосоченото насрещно нейно вземане към длъжника.
БОС достига до същия правен извод, за което излага следните съображения:
Както е видно от нормата на чл.45 от ЗЗД, чиито предпоставки следва да са
кумулативно налични, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника по делото за
вреди и с оглед константната по въпроса съдебна практика по непозволеното увреждане,
3
трябва да са налице едновременно четири елемента на сложния фактически състав: 1.
Деликт-противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между
действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента, като последната се
предполага, с оглед презумпцията, визирана в чл.45, ал.2 от ЗЗД, до доказване на
противното. Само при едновременното съществуване на посочените предпоставки, е налице
непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с
настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, представляващи
според чл.51, ал.1 ЗЗД, „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането- имуществени и неимуществени.
Според разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД е предвидено намаление на отговорността,
съобразно допринасянето на вредоносния резултат от страна на пострадалия, но пълното
изключване на отговорността от причинителя на щетите може да се изключи само при
липсата на някоя от изброените по-горе предпоставки, пречеща събитието да се
квалифицира като вредоносно по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Според БОС хипотезата на чл.45 от ЗЗД в случая е налице, т.к. съвкупността от
действията на ответницата- извършено ПТП, довело до краен резултат – умъртвяване на
селскостопански животни-не се оспорва.Поведението на Г. следва да се окачестви като
деликт(неправомерно деяние), още повече, че както и самата тя в отговора си пред първа
инстанция признава, именно заради това срещу нея е предприето наказателно преследване-
образувано е досъдебно производство- спряно понастоящем.От причиненото с поведението
на ответницата ПТП, са възникнали щети-умъртвени са селскостопански животни и това е
установен в процеса факт.
Не се оспорва в производството пред БОС и наличието на пряка причинно –
следствена връзка между неправомерното поведение на ответницата и настъпването на
вредите.
Липсва спор също по наличието на изискуемия от хипотезата на чл.45 от ЗЗД
субективен елемент- вината на деликвента за осъщественото неправомерно деяние.
Предвидената от закона презумпция за виновност на дееца, облекчаваща доказването на
този елемент от фактическия състав в случая намира приложение, т.к. по делото не се слуша
възражение за нейното оспорване, нито се събират доказателства в насока оборването й.
Страните спорят във въззивното производство по това дали в патримониума на
ищеца е настъпил описаният в исковата молба вредоносен резултат, като се твърди
липса на доказателства, че той е собственик на умъртвените животни, както и по
техния брой, т.е. в тази връзка - по размера на щетата.
Деликтът се състои в това, че на 18.10.2022 год. в землището на с.Габър,
общ.Созопол, в нива, обработвана от съпруга на ответницата, при управление на посочения
по - горе автомобил, последната блъснала и причинила смъртта на общо 10 бр. дребни
преживни животни - 9 бр. овце и 1 бр. коза, заради което е образувано ДП№ 2691 / 2022 год.
4
по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас и част от доказателствата в настоящото
производство са извлечени именно от наказателния процес.
БОС намира за необосновано възражението на жалбоподателя, че в същност
пострадалите животни са с едно по- малко и това явствало от събраните доказателства.
За броя на пострадалите от ПТП- то на посочената дата животни е съставен протокол
за оглед на местопроизшествие на дата 19.10.22г. от полицейските органи и според неговото
съдържание, в края на земеделска нива в землището на с. Габър при посочени координати, е
открит труп на овца и на около 80 м. от нея в посока север в същата нива, в радиус от около
15 м., са открити труповете на още девет броя дребни преживни животни- осем овци и една
коза. В съседство на убитите животни са открити изпаднали детайли от управлявания от
ответницата при произшествието автомобил и са оставени следи за движението му по
земната повърхност до тях. След като механизмът на деликта се признава, фактът, че
пострадалите животни са открити на и в близост до мястото на катастрофата, обосновава
извода, че следва да се включат в щетите,причинени от нея.
Следователно данните в производството сочат именно на 10 бр. пострадали
преживни животни, девет от които са овце и една- коза.
Неоснователно е също според този състав възражението на жалбоподателя, че няма
доказателства за това, че именно К. Д. е собственик на умъртвените животни.
В проведеното пред първата инстанция производство са събрани косвени
доказателства, установяващи собствеността на погиналите животни.Така в цитираното по-
горе ДП ищецът е разпитван като свидетел, тъй като е счетен за собственик на умъртвения
добитък; на него в качеството на пострадал от произшествието и деянието на ответницата е
предявено разследването в същото производство. Дори в постановлението за спиране на
горното ДП, образувано за престъпление по чл.216 , ал.1 от НК, именно К. Д. е описан като
собственик на умъртвените от катастрофата животни.
От показанията на разпитания по делото свидетел- Т.(ангажиран от ответната страна
пред БРС) става ясно, че заради ищеца са имали и в други случаи проблеми с
нестопанисваните му животни и оплаквания от арендатори на ниви. Свидетелят заявява, че е
дал на него и още едно лице за ползване кошарата си за отглеждане на добитък и установява,
че инцидентът с колата, управлявана от ответницата, е станал на около 200-300 м. от тази
кошара. Свидетелят,който също се занимава със скотовъдство, бил уведомен от ответницата
за инцидента. Той проверил дали са пострадали негови животни и като установил, че не са,
напътил ищеца да провери дали сред умъртвените няма негови.К. също търсел тогава свои
животни, които не се били прибрали от паша.
От горните данни, преценени в съвкупност и при съобразяване на обстоятелството,
че няма други претенции на местен скотовъдец за щети от пострадалите от катастрофата
животни, включително в рамките на наказателното производство като собственик на
погиналите не е било посочено друго лице стопанин на дребен добитък, съдът заключава, че
именно ищецът е техен собственик.
5
Доводите му, че в първа инстанция не е бил повдиган спор по този въпрос, не са
основание да се счете за недопустимо поради настъпила преклузия възражението, че е
останало недоказано чия е собствеността на пострадалите животни. Това е така, защото
пред РС ответницата е признала само механизма на катастрофата и е оспорила макар и без
конкретни доводи всички останали въведени в производството факти. Естеството на
претенцията по чл.45 от ГПК възлага в тежест на ищеца доказването на всички
предпоставки за възникването на деликтната отговорност на ответника, визирани в
хипотезата на нормата, а кой е собственик на погиналите при деликт вещи е обстоятелство,
определящо кой има право на обезщетение за причинените от унищожаването им вреди,т.к.
се нарушават имуществените му права- лишен е от материални блага, които е притежавал,
но загубил.
Затова и след като съдът не е обявил горния факт за ненуждаещ се от доказване, той
подлежи на такова. Следователно доводи за неуспешното му установяване в процеса могат
да бъдат повдигани и във въззивната жалба, за да се обоснове правният извод на ответника,
че заявената претенция е неправилно уважена.
Както по-горе бе отбелязано, БОС намира възражението на жалбоподателя за
допустимо, но неоснователно, защото всички косвени доказателства в тяхната съвкупност
установяват,че погиналите животни принадлежат на ищеца.
По делото няма спор, а е било и служебно известно на БРС, че между ищеца и
свекъра на ответницата- Г. Ж.Г. е протекло НЧХД № 1176/2017 год. на БРС, приключило с
присъда, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.144, ал.1
и чл.146, ал.1 от НК срещу горното лице и е бил осъден да му заплати обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 1500 лв. за всяко от престъпленията, ведно със
законната лихва, начиная от 14.02.2017 год., както и разноски в размер на 390.32 лв. За
удовлетворяване на тези си вземания и въз основа на издадения за тях изпълнителен лист, Г.
е образувал срещу Д. изпълнително дело с № 375 / 2023 год. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, по което дългът (подлежащото на удовлетворяване вземане) към момента
възлиза на 3849.14 лв., съгласно представена справка за структурата му. Това вземане е
прехвърлено в полза на К. Г. с договор за цесия от 06.11.2023 год., също наличен по делото.
При това положение, след като вредите, причинени от ПТП-то се дължат от
ответницата на ищеца и по остойностяването им, възлизащо на 3432 лв.(установено от вещо
лице по делото) няма спор, а е налице волеизявление за прихващане на сумата с вземането
на ответницата към ищеца, придобито по цесия от свекъра й Г. Ж.Г.- уточнено по основание
и размер по- горе, според БОС претенцията на Д. срещу Г. следва да бъде отхвърлена
именно като погасена поради извършеното от последната изявление за прихващане на двете
вземания,до размера на по-малкото.
Обстоятелството – дали ответницата е действала при катастрофата умишлено,за да
умъртви животните или по непредпазливост, е без правно значение за казуса, т.к. деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД е пълна, независимо от формата на вината( психичното
отношение на дееца към обществената опасност на осъщественото деяние).Затова съдът не
6
се произнася по оплакванията в жалбата в такава насока.
Тъй като първата инстанция е постановила акта си в същия смисъл, поради
съвпадение на правните изводи на двете съдилища по спора, решението на БРС в останалата
част следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото, процесуалният представител на въззиваемата страна има
право на възнаграждение за осъществената правна услуга в размер на минимума според
НМРАВ, а именно – на 643,20лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Мотивиран от горното , Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО Решение №592/22.03.24г. по гр.д.№6010/2023г.
по описа на БРС, В ЧАСТТА отхвърляща поради прихващане заявената от К. К. Д. против
К. Г. Г. претенция за присъждане на имуществено обезщетение на ищеца по чл.45 от ЗЗД, в
размер над 3432лв. до 3565лв., ведно със законна лихва за забава заради вреди, произтичащи
от ПТП, станало на 18.10.22г. в землището на с.Габър, община Созопол.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в останалата част.
ОСЪЖДА К. Г. Г. ЕГН ********** от ***** да заплати на адвокат Борислав Янков
от АК-Бургас възнаграждение за представителството на К. Д. във въззивното производство
по в.гр.д.№ 774/24г. по описа на БОС, в размер от 643,20лв., съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7