№ 23
Гр. Силистра, 05 април 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на седми март
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 4 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Териториална
дирекция Митница-Варна срещу Решение № 281 от 23.12.2022 г. на директора на
Териториална дирекция на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с
рег. № 32-445415 от 20.12.2022 г., вх. № ЕП-1678 от 20.12.2022 г. по регистъра
на Териториална дирекция на НАП - Варна срещу Разпореждане №
С220003-035-0269113 от 16.06.2022 г. на главен публичен изпълнител Е.Г. при ТД
на НАП - Варна ИРМ - Силистра, в частта, в която е прекратено поради
несъбираемост производството по принудително изпълнение на публични вземания по
Изпълнително дело № 19150003882 от 2015 г. относно вземането на Агенция
„Митници“, Териториална дирекция Митница Варна по Наказателно постановление №
127/17/29.08.2017 г. в размер на 500 лв.
В жалбата са изложени доводи
за неправилност на оспорения акт - посочва се, че не са изчерпани всички изпълнителни
способи, поради което не е изпълнен фактическия състав на чл. 225, ал. 1, т. 4
от ДОПК. Освен това се акцентира, че давностният срок относно вземането не е
изтекъл и липсват доказателства за неговата несъбираемост. Моли се за отмяна на решението на директора на
Териториална дирекция на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата
срещу разпореждането за прекратяване на производството в посочената част и да
се постанови ново решение, с което да се отмени разпореждането на публичния
изпълнител, и се върне делото за продължаване на изпълнителните действия в тази
част.
Ответникът –Директорът на ТД
на НАП-Варна – не е представил писмен отговор и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Заинтересуваното лице „Сима
Трейд 1“ ЕООД с. Голеш, общ. Кайнарджа, обл. Силистра е редовно призовано
посредством залепяне на уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Не
изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК АПК от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147,
ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
В ТД на НАП Варна, офис Силистра,
е образувано изпълнително дело № 19150003882 от 2015 г. срещу „Сима Трейд 1“
ЕООД за събиране на непогасени данъчни задължения и задължение за заплащане на
имуществена санкция, наложена на дружеството с
Наказателно постановление № 127/17/29.08.2017 г., издадено от Началника
на Митница Варна (сега директор на ТД Митница Варна). Във връзка с вземането за
имуществена санкция ТД Митница Варна се явява взискател по посоченото изпълнително дело, от което му
качество произтича и правният интерес за оспорване на разпореждането за прекратяване
на производството по него.
По изпълнителното дело е било
проучено имущественото състояние на длъжника. Било е установено, че дружеството
не извършва търговска дейност и не декларира задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски от м. декември 2017 г.; няма наети лица и не
декларира отчети и обороти от регистрирани фискални устройства; не притежава
собствени недвижими имоти; не притежава банкови сметки; има регистриран един
бр. товарен автомобил, върху който е наложен запор от страна на НАП още през
2015 г., но местонахождението на същия е неизвестно дори след проведено издирване
от МВР, поради което спрямо него не са предприети изпълнителни действия; било е
изискано съдействие от органите на МВР за установяването на местонахождението
на управителя на дружеството, но същият не е бил открит, за да бъде разпитан за
притежавания товарен автомобил. При тези обстоятелства публичният изпълнител е
преценил, че са изчерпани всички изпълнителни способи и публичните вземания са
несъбираеми и е постановил Разпореждане № С220003-035-0269113 от 16.06.2022 г.,
с което на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК е прекратил образуваното изпълнително
производство. Посоченото разпореждане на публичния изпълнител е било оспорено
от жалбоподателя пред горестоящия в административен орган – Директорът на ТД на
НАП - Варна, който с Решение
№ 281 от 23.12.2022 г. е оставил жалбата без уважение.
За да постанови посочения
резултат, Директорът на ТД на НАП - Варна е формирал извод, че вземането е
несъбираемо, като е налице обективна невъзможност да бъдат приложени
изпълнителните способи по ДОПК спрямо длъжника. Коментирал е, че регистрацията
на дружеството в Търговския регистър не е основание да се приеме, че същото
извършва някаква дейност и реализира приходи. Що се касае до капитала на
дружеството от 5000 лева, то не са открити банкови сметки, в които да фигурира
тази сума и да се пристъпи към изпълнение върху нея. А относно обстоятелството,
че давностният срок за вземането не е изтекъл, решаващият орган е коментирал,
че с оглед установените обстоятелства вземането е несъбираемо и са изчерпани
всички изпълнителни способи. По тези
съображения е прието, че принудителното изпълнение по посоченото изпълнително
дело е било прекратено правилно на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Оспорването на Решение № 281
от 23.12.2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП – Варна е станало
повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Административното
производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на
чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган, като актът е издаден в
предписаната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните
правила. Фактическите констатации са съобразени с представените доказателства,
а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния
закон, спазена е и целта на закона.
Разпоредбата на чл. 225, ал.
1, т. 4 от ДОПК предвижда прекратяване на производството по принудително
изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че
вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. От
приложените по делото доказателства се установява, че публичният изпълнител е извършил
необходимите действия за установяване на имуществото и финансово състояние на
длъжника, правейки необходимите справки в съответните публични регистри относно
осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо
имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията
на Република България, с оглед предприемане на изпълнителни действия по отношение
на тях. Установено е, че длъжникът не притежава движимо или недвижимо имущество
или доходи, банкови сметки, поради което в случая е налице обективна
невъзможност спрямо длъжника да се приложат изпълнителните способи за събиране
на публичните вземания, регламентирани в чл. 215, ал. 1 ДОПК. Товарният
автомобил на дружеството, върху който е наложен запор още през 2015 г. (т. е.
преди възникването на вземането на жалбоподателя по НП № 127/17/29.08.2017 г.),
е с неизвестно местонахождение вече повече от седем години и за намирането му не е способствало дори
издирването от полицията, за да се очаква с някаква степен на вероятност, че ще
е възможно провеждането на принудително изпълнение върху него; с неизвестно местонахождение е и
управителят на дружеството, който не живее на постоянния си адрес от години; на
адреса на управление на дружеството няма офис и не пребивава упълномощено лице,
за което свидетелства и невъзможността да бъдат връчени книжата в настоящото
производство.
Оплакванията на
жалбоподателя, че събраните доказателства с оглед на които вземанията са
обявени за несъбираеми са недостатъчни, се явяват неоснователни. В случая
жалбоподателят, в качеството му на взискател, не ангажира доказателства относно
наличието на доходи или имущество на длъжника, върху които да се насочи
принудителното изпълнение, които да подлагат на съмнение възприетите от
органите по приходите изводи. Липсата на средства и активи, върху които да се
насочи изпълнението, е отрицателно обстоятелство, което подлежи на опровергаване,
но в настоящото производство това не е сторено. Наличието на регистрация в
търговския регистър е недостатъчно да обуслови тезата, че длъжникът развива
дейност, от която получава приходи, които могат да са предмет на принудително
изпълнение, а внасянето на капитал от 5000 лева при регистрацията на „Сима
Трейд 1“ ЕООД (според търговския регистър това е станало през 2004 г.) не е
доказателство относно обстоятелството, че тази сума е налична към настоящия
момент и може да послужи за удовлетворяване на взискателя.
Неоснователно е и твърдението
в жалбата, че не са ясни критериите, въз основа на които вземането е
категоризирано като несъбираемопреди да изтече давностният срок за него,
съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Между страните няма спор, че към
настоящия момент вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително
събиране.
Несъбираемостта на едно
вземане не настъпва само и единствено при изтичане на давността за събирането
му, тя е обективен факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде
погасено поради липса на имущество на длъжника от което вземането да бъде
удовлетворено
Но хипотетичната възможност,
че в някакъв момент дружеството може да придобие активи, от които взискателят
да бъде удовлетворен, не е възведено като обстоятелство препятстващо
приложението на разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. В този смисъл
наведените в жалбата възражения се явяват неоснователни. В случая обективният
критерий при категоризирането на вземането като несъбираемо е липсата на доходи
и имущество и длъжникът да не извършва никаква дейност, от която да се
генерират приходи, съответно да бъдат придобити активи и имущество, от които да
се удовлетворят взискателите по изпълнителното дело (в този смисъл Решение №
295 от 10.06.2020 г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 279/2020 г., Решение №
809 от 23.11.2020 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 856/2020 г. и Решение № 42
от 11.10.2022 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 317/2022 г.).
Предвид изложеното оспореното
решение на Директора на Териториална дирекция на НАП гр. Варна се явява
постановено в съответствие със закона, поради което следва да бъде оставено в
сила, а депозираната срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид всичко изложено съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Териториална
дирекция Митница-Варна срещу Решение № 281 от 23.12.2022 г. на директора на
Териториална дирекция на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с
рег. № 32-445415 от 20.12.2022 г., вх. № ЕП-1678 от 20.12.2022 г. по регистъра
на Териториална дирекция на НАП - Варна срещу Разпореждане №
С220003-035-0269113 от 16.06.2022 г. на главен публичен изпълнител Е.Г. при ТД
на НАП - Варна ИРМ - Силистра, в частта, в която е прекратено поради
несъбираемост производството по принудително изпълнение на публични вземания по
Изпълнително дело № 19150003882 от 2015 г. относно вземането на Агенция
„Митници“, Териториална дирекция Митница Варна по Наказателно постановление №
127/17/29.08.2017 г. в размер на 500 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване-чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Съдия: