Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.София, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-В въззивен състав, в закрито заседание, проведено на седемнадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. СВЕТЛАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Петкова
гр.дело № 6202 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх.№ 34220 от 19.03.2020г., подадена от Б.Р.Х. – А. /чрез адв. Н.И.,
САК/, длъжник по изпълнително дело № 20158580401377 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.
№ 858 на КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител, постановен на 10.03.2020г. -
за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Частният
жалбоподател твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
депозирана от взискателя молба от 15.10.2015г. с приложен изпълнителен лист от 28.09.2015г.,
издаден по ч.гр.д. № 54573/2015г. по описа на СРС, 40-ти състав, на основание
запис на заповед от 16.10.2012г., за сумата в размер на 2500 лева, платим на
предявяване и предявен на 16.11.2012г. Излага, че по изпълнителното дело на
16.11.2012г. са извършвани справки от ЧСИ У.Д.за наличие на банкови сметки на
длъжника, както и справки до НАП от дата 16.10.2015г. В тази връзка на
19.11.2015г. са наложени запори по сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“
ЕАД и „Пиреус банк“. Твърди, че е наложен запор и на банковата ѝ сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД от дата 09.03.2016г., след което с писмо на същата банка от
06.04.2017г., ЧСИ е уведомен за
закриване на сметката на длъжника. Излага съображения, че последното
изпълнително действие, което е довело до прекъсване на давността за вземането е
наложеният запор от 09.03.2016г. Счита, че с последващите молби, депозирани от
страна на взискателя, за извършване на действия по изпълнението и доколкото
такива реално не са били осъществени, не е прекъсвана давността за вземането,
предмет на изпълнителното производство. Моли съда да отмени обжалвания отказ на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и да прогласи настъпилото по право прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20158580401377 по описа на
ЧСИ У.Д..
Насрещната страна
по жалбата - взискател в изпълнителното производство Л.С.К.чрез процесуалния си
представител адв. С.Р.М., САК, заявява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че противно на поддържаното
становище от страна на жалбоподателя, бездействие на взискателя по изпълнителното
дело не е допуснато. Позовава се на съдържащи се в изпълнителното производство
молби, всяка от които прекъснала давността за вземането. В тази насока твърди,
че между отделните молби на взискателя не е изтекъл преклузивния срок по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага съображения в насока правилност на разпореждането
на ЧСИ за липса на основания за прекратяване на изпълнителното производство.
Позовава се на недължимост на претенцията за присъждане на разноски за по
делото.
По делото са
депозирани мотиви от ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и прецени представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба
от длъжника в изпълнителното производство Б.Р.Х. - А. е депозирана в срок,
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК
/отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело
№ 20158580401377 по описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ е образувано по молба
вх. № 42853 от 15.10.2015г. на Л.С.К.срещу Б.Р.Х. – А., въз основа на
изпълнителен лист от 28.09.2015г., издаден от Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 40 състав по ч.гр.д. № 54573/2015г. С молбата по чл.426 ГПК
взискателят Л.С.К.е възложила на частния съдебен изпълнител да наложи запор
върху банковите сметки на длъжника, открити във всички действащи в страната
банки /след предварително направена справка/; да извърши опис и оценка на
движимите вещи, находящи се в дома на длъжника по настоящ и/или постоянен адрес,
както и да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника за
наличие на недвижими имоти, моторни превозни средства, акции и/или дялове от
търговски дружества и др.
С молба от 16.10.2015г. ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ е поискала предоставянето на информация по
реда на чл.16 ЗЧСИ от ТД на НАП София – град, относно декларираното от страна
на длъжника движимо и недвижимо имущество.
Със запорно съобщение изх. № 54856/18.11.2015г.
до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЧСИ У.Д.е наложила
запор върху банковата сметка на длъжника, открита и поддържана от банката.
Запорното съобщение е получено от третото задължено лице - „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, което е уведомило ЧСИ, че запорът е наложен по сметката на
длъжника. В допълнение към това е отразено, че към момента на налагане на
запора, по сметката на Б.Р.Х. – А. няма наличност, съответно същият не може да
бъде изпълняван.
Със запорно съобщение изх. №
5111/20.02.2016г. до „Банка ДСК“ ЕАД, ЧСИ У.Д.е наложила
запор върху банковата разплащателна сметка на длъжника № 16726549, открита на
05.02.2009г. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице - „Банка
ДСК“ ЕАД, което е уведомило ЧСИ с писмо изх. № 287467/02.03.2016г. ЧСИ, че по
посочената сметка има по-рано наложен запор от ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по
изп. д. № 20118380404020.
Видно от приложено към изпълнителното дело писмо изх. №
15-20-0073857/09.03.2017г. от третото задължено лице - „Банка ДСК“ ЕАД, получено от съдебния изпълнител на 06.04.2017г., се
установява, че сметката на длъжника, по която е наложен запорът, е закрита
служебно на 06.02.2017г., поради преустановяване ползването ѝ от страна
на клиента над дванадесет месеца.
С
молба от 28.06.2017г. взискателят Л.С.К.е поискала от съдебния изпълнител във връзка с образуваното изпълнително производство,
да извърши следните действия срещу длъжника по делото: да насрочи опис на
движими вещи, намиращи се в обитаваното от длъжника жилище, да извърши справки
за новопридобити от длъжника движими вещи и недвижими имоти, като при
установяване на такива да пристъпи към налагане на запор/възбрана на
притежаваното имущество.
С молба от 22.10.2018г. взискателят
е поискал от съдебния изпълнител предприемането на действия по изпълнение срещу
длъжника, идентични с отразените в предходната молба от 28.06.2017г.
На
28.11.2018г. с изх. № 30321 до длъжника Б.Р.Х.
– А. е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис на
движими вещи, връчена по реда на чл. 47 ГПК.
С
последваща молба от 06.01.2020г. взискателят е поискал отново от съдебния
изпълнител във връзка с образуваното
изпълнително производство, да извърши следните действия срещу длъжника по
делото: да насрочи опис на движими вещи, намиращи се в обитаваното от длъжника
жилище, да извърши справки за секвестируеми вземания – по банкови сметки,
възнаграждения от трудов/граждански договор, като при установяване на налично
имущество да пристъпи към налагане на запор/възбрана.
На
02.03.2020г. с изх. № 30321 до длъжника Б.Р.Х.
– А. е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис,
оценка и изземване на движими вещи, връчена на 04.03.2020г. на процесуалния
представител на длъжника Б.Х. – А. – адв. Н.И..
Във връзка с молба от 11.03.2020г.,
с която длъжникът възразил относно извършването на насрочения за 07.04.2020г.
опис на движими вещи пред съдебния изпълнител, последният е отразил върху
молбата /с резолюция от 02.04.2020г./ отлагане на посоченото действие по
изпълнението, като се е мотивирал обявеното в страната извънредно положение и
преустановените през периода му принудителни действия спрямо длъжниците –
физически лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно нормата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Волята
на законодателя, заложена в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е свързана с това, че правният интерес за събиране на
вземането е на взискателя -кредитор, поради което той има задължението със
своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй
като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност
не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да
повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това
и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното
производство по право.
В настоящия случай
от данните по изпълнителното дело се установява, че не е налице поддържаното от
длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изпълнителното производство е образувано по молба от
15.10.2015г. на Л.С.К.въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС, ГО, 40
състав по гр.д. № 54573/2015г. Изпълнителното действие, предприето от ЧСИ по
възлагане от взискателя, е налагането на запор върху банкови сметки на длъжника
Б.Р.Х. – А. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и в „Банка ДСК“ ЕАД. Във
връзка с наложените запори не са постъпвали суми за удовлетворяване вземането
на взискателя по изпълнителното дело, поради липсата на наличност по сметката
на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и с оглед първи по ред запор
върху сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД по друго изпълнително дело. Впоследствие с
молби от 22.06.2017г. и от 22.10.2018г. взискателят е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия по изпълнителното дело, последната връчена му
по реда на чл.47 ГПК. С последваща молба от 06.01.2020г. и във връзка с удовлетворяване на вземането си,
взискателят отново е поискал конкретни изп. действия от органа по
принудителното изпълнение – насрочване на
опис на движими вещи, намиращи се в обитаваното от длъжника жилище, извършване
на справки за секвестируеми вземания – в банкови сметки, възнаграждения от
трудов/граждански договор, налагане на запор/възбрана при установяване на
имущество на длъжника. На
02.03.2020г. с изх. № 30321 до длъжника Б.Р.Х.
– А. е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис,
оценка и изземване на движими вещи, връчена ѝ редовно на 04.03.2020г. С
молба от 11.03.2020г. длъжникът е възразил срещу посоченото изпълнително
действие, като се е мотивирал с обстоятелството, че не е собственик на обитавания
от нея имот, посочен в призовката за принудително изпълнение. По молбата е
налице произнасяне от съдебния изпълнител, с което е отложен описът на движимо
имущество, с оглед извънредното положение в Република България.
Неоснователен е
изложеният в частната жалба довод, че след налагане на запора от 09.03.2016г.
не са извършвани последващи изпълнителни действия, респективно към датата на
подаване на молбата от длъжника до ЧСИ – 04.03.2020г., двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл, поради което е налице перемпция. За да
настъпи перемпцията е необходимо бездействие на взискателя в продължение на две
години, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на
изпълнението с посочване на валиден изпълнителен способ. В настоящия случай с молба
от 06.01.2020г., т. е преди изтичане на двугодишния срок от
извършване на предходното изпълнително действие с дата 28.10.2018г., взискателят
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, съответно ЧСИ е изпратил
на длъжника призовка за насрочване на опис, оценка и изземване на движими вещи.
Ето защо
правилен и законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител, постановен
с обжалваното постановление от 10.03.2020г. – за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед изложените
съображения, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и като
такава - следва да бъде оставена без уважение.
Настоящото решение
не подлежи на обжалване по аргумент от чл.437, ал.4 ГПК.
Воден от горните
мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 34220/19.03.2020г.,
подадена от Б.Р.Х. – А., длъжник по изпълнително дело № 20158580401377 по описа
на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ срещу отказа на съдебния изпълнител, постановен
на 10.03.2020г. - за прекратяване на производството по изпълнителното дело, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.