Решение по дело №397/2019 на Районен съд - Ловеч

                                                    

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.Ловеч, 09.12.2019 год.                       

          

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията  НАХ дело № 397 по описа за 2019 година, за да  се произнесе, съобрази следното:

 

          Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 11-0001035 от 22.03.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ловеч е наложено на “Е.” АД, със седалище и адрес на управление с.Г. 2250, община Г., област София, ЕИК *********, представлявано от С.Ц.Ц., в качеството му на работодател, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ.

Недоволни от постановлението останали от дружеството жалбоподател, които чрез С.Ц. са го обжалвали, като незаконосъобразно. Изтъкнато е, че в процедурата по налагане на административно наказание са допуснати нарушения, както от процесуален, така и от материалноправен характер. Сочи, че издаденото НП противоречи на установената съдебна практика. Моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател не изпращат представител и не изразяват становище в допълнение към посоченото в жалбата.    

         Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Оспорва твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при издаването му. Изтъква, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.415а от КТ, тъй като жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, е отстранил нарушението в дадения му срок. Сочи, че неизплащането на трудовите възнаграждения представлява едно от най-сериозните нарушения по КТ, но въпреки това наказващият орган е наложил санкцията в най-ниския предвиден размер.

         От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите К.И.П. и Ц.И.Ц., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :

          На 31.10.2018 г. свидетелката К.П. – инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, заедно с друг служител на дирекцията – Е. Н. И., съставили и издали на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ протокол за извършена проверка и даване на задължителни предписания изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г. /л.11-13/, по отношение на дружеството „Е." АД – с.Г., област София, където в предписание № 3 от същото дружеството е било задължено в качеството си на работодател, да изплати в пълен размер трудовите възнаграждения за месец август 2018 г. на петима работници и служители на дружеството, съгласно приложението на л.22 от делото. Начислените, но неизплатени трудови възнаграждения за месец август 2018 г. били както следва : на Ц. И. Д. сумата от 332,10 лева, на М. М. М. – 1053,43 лева, В. Г. Г. – 312,92 лева, И. В. Б. – 515,75 лева и на В. Д. В. – 119,41 лева.

          Предписанието било със задължителен срок за изпълнение до 30.11.2018 година. Било връчено на В. В. Л. – пълномощник на законния представител на дружеството – С.Ц. на 05.11.2018 година.

Няма данни по делото, предписанието да е било обжалвано по съответния ред, поради което 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл на 19.11.2018 година.

          Във връзка с проследяване изпълнението на задължителното предписание, на 03.12.2018 г. от ДИТ Ловеч открили производство по извършване на проверка на „Е." АД – с.Г., област София, относно изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, съгласно дадения в предписанието краен срок /л.14-16/. Дружеството било задължено да представи на 13.12.2018 г. документи удостоверяващи, че на раотниците са били изплатени дължимите трудови възнаграждания.

На 24.12.2018 в Дирекция „Инспекция по труда" - Ловеч са били представени докумени от „Е." АД – с.Г., област София, касаещи изпълнението на предписания дадени с протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г. - опис на л.17 от делото. При проверката на документацията от свидетеля Ц.Ц. било установено, че не били изплатени в пълен размер възнагражденията за месец август 2018 г. на работниците и служителите от цеха за производство на мебели.    

С оглед на тези констатации, на дружеството била изпратена покана изх.№ ИЗХ19005036/30.01.2019 г. /л.18/ за съставянето на актове за установяване на административни нарушения за неизпълнените в срок предписания по протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 година. Поканата била получена от главния счетоводител на дружеството на 30.01.2019 г. /л.19/.

На указаната в поканата дата – 07.02.2019 г., в ДИТ Ловеч не се явил представител на „Е.” АД, поради което това обстоятелство било документирано с протокол изх.№ 11-С-12-148/07.02.2019 г. /л.20/.

На 22.02.2019 г. свидетелят Ц.Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение № 11-0001035/22.02.2019 г. /л.7-9/ на „Е." АД – с.Г., област София, в качеството му на работодател. В акта Ц. описал обстоятелствата при извършената проверка и дадените на дружеството предписания и констатирал, че от представените от жалбоподателя документи са били извършени само частични плащания, но дължимите на работниците от цеха за мебели плащания на трудовите възнаграждения за месец август 2018 г. не били изплатени в срока до 30.11.2018 година. Не били изплатени и към момента на представяне на документите в ДИТ Ловеч. Като свидетел по установяване на нарушението и при съставянето на акта се подписала К.П.. Актосъставителят Ц. приел, че с това си бездействие от дружеството нарушили разпоредбата на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Актът бил връчен на главния счетоводител на дружеството Ц. П. на 25.02.2019 г. /л.10/.  

Липсват данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са подали писмени възражения по акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 22.03.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 11 - 0001035, в което наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател дружеството е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 01.12.2018 г. не е изпълнило задължително предписание № 3, дадено с Протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г., с което дружеството е било задължено да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец август 2018 г. в посочените с Таблица № 1 от постановлението размери на отразените в нея лица, които са работници и служители на дружеството, полагащи труд в обект „Цех за производство на мебели " в гр.Ловеч, Северна индустриална зона.

Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ и наложил на дружеството предвидената в чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповеди № З-0058/11.02.2014 г. /л.25-26/ и № ЧР-877/07.07.2017 г. /л.24/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.  

         Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите К.П. и Ц.Ц., които съдът кредитира като обективни, последователни и логически свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства. А и жалбоподателят не оспорва по същество приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Изтъкнати са в жалбата пропуски и нарушения от процесуален и материален характер, но не конкретизира в какво се изразяват. Въпреки това, при цялостният контрол за законосъобразност съдът не констатира такива. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат визираните в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а също така и двата са били надлежно връчени на наказаното лице, с оглед възможността същото да упражни правата, които има в административнонаказателното производство и организира защитата си. Спазени са били и сроковете по чл.34 от ЗАНН.  

Безспорно се установи, че трудовите възнаграждения за месец август 2018 г. на въпросните служители на дружеството-жалбоподател не са били изплатени в дадения в предписанието задължителен срок – до 30.11.2018 г., като по този начин е налице нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ. Посочената разпоредба е императивна и работодателя следва да следи за изпълнението й стриктно, като неизпълнението й е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Същата определя като административно нарушение бездействието на съответното лице, спрямо което е дадено задължителното предписание. Следва да се отбележи, че дружеството-жалбоподател не оспорва, че не е изпълнило предписание № 3 от ПИП изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г., както и не е представило документи, които да удостоверят, че е изплатило на посочените по-горе в изложението работници уговореното и дължимо трудово възнаграждение за положения от тях труд през месец август 2018 г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ, в дадения от контролните органи срок.

Такива доказателства не бяха ангажирани и в хода на съдебното следствие по настоящето дело.

Проверката е констатирала, като това надлежно е било отразено в съставения АУАН и издаденото НП, че са били предприети частични плащания от страна на „Е.” АД, в качеството му на работодател на дължимите трудови възнаграждения за месец август 2018 г. на част от посочените в постановлението служители. Други данни за платени трудови възнаграждения за месец август 2018 г., на посочените в задължителното предписание работници и служители не бяха установени, както и не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

Независимо от тези частични плащания обаче, остава фактът, че на останалите посочени в АУАН и НП лица, за които няма спор, че са работници и служители и са били в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, не са били изплатени дължимите трудови възнаграждения за месец август 2018 г. в дадени в задължителното предписание срок – 30.11.2018 година. Но дори и да са налице обстоятелства, че след съставянето на АУАН и във времето преди и след издаването на обжалваното НП са били извършени частични плащания на някои от посочените работници и служители, то това не може да обоснове извод за изпълнение на предписанието и съответно приложението на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Следвало е да бъдат изплатени трудовите възнаграждения в пълен размер на всички посочени в таблицата лица, за да се приеме, че е налице пълно изпълнение на даденото в т.3 от Протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г. задължително предписание.

Предвид така изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателно постановление № 11-0001035 от 22.03.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч се потвърди, като законосъобразно издадено.

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                       Р   Е   Ш   И   :

    

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001035 от 22.03.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ловеч, с което е наложено на “Е.” АД, със седалище и адрес на управление с.Г. 2250, община Г., област София, ЕИК *********, представлявано от С.Ц.Ц., в качеството му на работодател, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                  

                                         

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :