Р Е Ш Е Н И Е
№ 900 / 10.7.2020г.
гр. Перник, 10.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4779 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* – в
качеството му на цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания и приложение към него, сключен между ищеца и дружеството „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: ********* – подадена чрез процесуалния му
представител юрк. п.б., срещу М.С.Л., с ЕГН: **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1719.87 лева, от които сумата от
1 379.52 лева – представлява главница по договор за кредит № CREX-15051978/09.07.2017 г. за периода от 20.01.2018 г. до 20.07.2019 г., 198.88 лева – представлява
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.07.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 141.47
лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 21.02.2018 г.
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
При
условията на евентуалност от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********
срещу М.С.Л. са предявени осъдителни искове като се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1788.62
лева, от които сумата от 1 379.52 лева – представлява главница по
договор за кредит № CREX-15051978/09.07.2017 г. за периода от 20.01.2018 г. до 20.07.2019 г., 198.88 лева – представлява
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.07.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и
210.22 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от
21.02.2018 г. до подаване на исковата молба в съда, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата
В исковата
молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № CREX-15051978/09.07.2017 г., сключен между ответника и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите
на договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 1349 лева,
но страните са уговорили към договора да бъде сключена и застраховка при цена
на премията от 259.01 лева. Твърди се, че е уговорено застрахователната премия
да бъде заплатена от кредитодателя на застрахователя, а впоследствие
кредитополучателят да заплати стойността на премията на кредитодателя на равни
вноски, включени като част от вноските по кредита. По тези съображения се
уточнява, че стойността на премията от 259.01 лева е включена към главницата по
кредита или че кредитът е в общ размер от 1608.01 лева.
На следващо
място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез
договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него
от 15.06.2018 г. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде
уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени.
По тези съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с
получаване на препис от исковата молба.
Посочва се, че ответникът е спрял да
изпълнява задълженията си по договора за кредит, поради което вземанията по
същия са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 20.02.2018 г. Уточнява се,
че до обявяване на предсрочната изискуемост от страна на ответника е заплатена
сумата от общо 415.28 лева, с която са погасени 186.79 лева договорна лихва и
228.49 лева главница. На следващо място се посочва, че дори длъжникът да не е
получил уведомлението за предсрочна изискуемост, то следва да се приеме, че
същата ще настъпи за него с връчване на препис от исковата молба. На последно
място се обръща внимание, че макар към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не всички вноски по договора за кредит да са били с
настъпил падеж, то към датата на исковата молба вече всички вноски са
падежирали.
Излагат се подробни доводи, че ищецът,
а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции,
поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С
исковата молба са представени договор за потребителски кредит от 09.07.2017 г.
с погасителен план в него и общи условия, медицински въпросник за приемане за
застраховане, два броя сертификати на застрахователи, уведомително писмо, касов
бон, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
писмено потвърждение, приложение № 1/15.06.2018 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, пълномощно за съобщаване на цесия,
уведомителни писма за извършена цесия – 3 броя и известия за доставяне – 2
броя. С допълнителна молба са представени справка по кредит и справка за
дължима сума.
В депозирания в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответника –
адв. С.Д.
намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. На първо
място се оспорва активната процесуална легитимация на ищеца като в тази връзка
се твърди, че ответникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания. Поддържа се, че договорът за цесия е относително недействителен
спрямо ответника като се прави възражение срещу възприетото в съдебната
практика положение ответникът да се счита уведомен за цесията с връчване на
препис от исковата молба на особения му представител. Обръща се внимание, че
последният няма контакт с лицето, поради което и посочената практика не може да
се счита за приложима. Същите възражения се поддържат и по отношение на
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на претендираните вземания,
доколкото последната не е съобщена на длъжника и не може да му бъде съобщена
чрез особения представител.
На следващо
място се твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото
нарушава редица разпоредби на Закона за потребителския кредит. Обръща се
внимание и че от представените доказателства не се установява какъв е размерът
на претендираната главница, нито какво е погасено с направените от длъжника
вноски. Поддържа се и че не ставало ясно от кой момент ищецът счита, че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. С тези аргументи се иска
предявените искове да бъдат отхвърлени
В съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г., от процесуалния представител на ищеца е
постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на
възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът
М.С.Л. се представлява
в съдебно заседание от адв. Д.. Последният иска претенциите да бъдат
отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възражение,
претендирано от ищеца.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 679/04.02.2019
г. по ч.гр.д. № 728/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
М.С.Л. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от договор
за потребителски кредит № CREX-15051978/09.07.2017 от 09.07.2017 г. и погасителен план към него се
установява, че на 09.07.2017 г. между дружеството „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: ********* като заемодател и ответника
като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: цена
на стоките: 1349 лева, размер на кредита: 1608.01 лева, срок на кредита 24
месеца – с падеж на първа вноска 20.08.2017 г. и с падеж на последна вноска –
20.07.2019 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 23.02 % и лихвен процент /ЛП/
20.89 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1993.68
лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 83.07 лева. В договора в
раздел „финансирани стоки и услуги” е включена и застрахователна премия в
размер на 259.01 лева – за застраховка „сигурност на плащанията”.
От приложени по делото сертификат № CREX-15051978 с
приложени Общи условия за застраховка „Закрила на плащанията плюс” на
кредитополучатели на кредит за покупка на стоки на изплащане, предоставен от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и сертификат № CARD-15051978 с приложени Общи
условия за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти” на
кредитополучатели по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД се установява, че ответникът е посочен като
застраховано лице и е положил подписа си в двата сертификата.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че размерът на кредита възлиза на
1608.01 лева, от които 1349 лева – цена на стоки и 259.01 лева финансиране на
услуги – застрахователна премия. Установява се също, че по договора за кредит
са платени вноски с общ размер от 415.28 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице. В тази връзка следва
да се отбележи, че направеното от ищеца оспорване на поставените задачи не
представлява оспорване на изводите по експертизата, а възражение по същество
срещу дължимостта от страна на ответника на застрахователната премия.
На следващо място от представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: ********* е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземания към М.С.Л., произтичащи
от договор № CREX-15051978 – отпусната главница /без застраховка/ - 1 349 лева; остатък
главница – 1379.52 лева, остатък договорна лихва – 198.88 лева и остатък лихва
за просрочие – 55.02 лева. Съгласно дефиницията, дадена в рамковия договор, „вземания” представляват всички суми по договори за кредит, сключени с ФЛ, които
включват, но не се ограничават до: главница, лихва, просрочена лихва,
неустойки, такси и разноски – като тези вземания се определят именно в
приложение № 1 към договора.
По делото е приложено и пълномощно, от което се
установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отправила
уведомления до ответника за извършената цесия. Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписка към
него, същото не е получено от ответника Л.. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за
цесията, са връчени на ответника чрез
назначения му особен представител.
В документа справка по кредит от
26.02.2020 г. е разграничено каква част от главницата и лихвата се погасява с
всяка вноска като документът не е подписан.
Документът справка за дължима сума е с
посочен издател ищеца и отразява дължимите според същия суми по кредита.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за
потребителски кредит № CREX-15051978/09.07.2017 от 09.07.2017 г., за които е издадена
заповед № 679/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 728/2019 г. на Пернишкия
РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия случай
следва да бъде установено и
заплащане от страна на кредитодателя на застрахователната премия на застрахователя по закупена допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Същият е
сключен на 09.07.2017 г., поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в
редакцията си от ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г.).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК,
който е приложим в настоящия случай, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният
процент по кредита, условията за прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието
на сключения договор за потребителски кредит между „БНП
Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и ответника в настоящия случай не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10, 11 от ЗПК, а именно:
1. В раздел
„параметри и условия” по договора не е посочено как се формира главницата по
същия. В тази връзка в исковата молба се уточнява, че главницата била в размер
на общо 1608.01 лева, която включвала цена на стоките – от 1349 лева и
застрахователна премия от 259.01 лева. Това обстоятелството обаче не може да се
установи от раздел „параметри и условия” от самия договор, където т.нар.
застрахователна премия отсъства като компонент. Този извод относно начина на
формиране на главницата може единствено „да се предполага” от раздел
„финасирани стоки и услуги”, но никъде в договора не е уговорено изрично, че
главницата се формира от цената на стоките и застрахователната премия.
2. В процесния договор е посочена абсолютна
стойност на лихвения процент - 20,89 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита
или променлив, дали се касае за годишен лихвен процент или такъв за друг срок.
Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали
върху общата цена на стоките, целия размер на кредита /цена на стоките и
застрахователна премия/ или върху остатъчната главница, разбирана било като
цена на стоките или като цена на стоките и застрахователната премия.
3. В процесния договор не е посочен общ
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева,
както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
4. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите
включени в него и каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е
23,02 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент – напр. не става ясно дали в посочения ГПР
е включена т.нар. застрахователна премия. По този начин потребителят е поставен
в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово
изражение на ГПР, при неясни лихви и други компоненти на договора
/застрахователна премия/ не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
5. Съдът
намира, че на практика в процесния договор липсва погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема
информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните
компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че не е ясен размерът на
главницата, като основа за изчисляване на възнаградителната лихва, не е ясен
самият вид /променлива или фиксирана/ на лихвата, нейният размер и основа, а
освен това в договора е предвидена и застрахователна премия. В тази връзка и
единствено от посочване на размера на месечната вноска не може да се установи
каква част от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска. Посоченият
извод не се променя от представения по делото с допълнителна молба документ –
справка по кредит. Същият е издаден след сключване на договора за кредит и
именно във връзка с настоящото производство като не е подписан от
заемополучателя, нито е доведен до знанието му.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във
вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от ЗПК реквизити на договора за кредит води до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК, а
именно изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Отделен
е въпросът, че част от клаузите на процесния договор противоречат на
самостоятелно основание и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, който
също е приложим към процесния договор, тъй като ответникът като потребител
разполага и със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста
на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
В този
смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в.гр.д. № 118/2020 г. по описа на
Пернишкия ОС.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 09.07.2017 г. за срок от 24 месеца с
първа падежна дата 20.08.2017 г., т. е. същият е изтекъл на 20.07.2019 г. Въпреки
наличието за твърдения за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по
договора – считано от 20.02.2018 г. от страна на ищеца не са ангажирани никакви
доказателства в тази връзка. Доколкото към датата на подаване на исковата молба
/19.08.2019 г./ всички вноски по договора са с настъпил падеж следва
да се отбележи, че по аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017 ОСГТК
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В тази връзка исковата претенция за главница съдът намира за основателна до
сумата от 933.72 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно
заключението по приетата ССчЕ от страна на ответника е внесена сума в размер на
общо 415.28 лева. Същевременно цената на стоките, за чието закупуване е
отпуснат кредита е в размер на 1349 лева.
Сумата от 269.01 лева съгласно твърденията в исковата молба, а и видно от
раздел „финансирани стоки и услуги”, представлява застрахователна премия, но
липсва основание за причисляването й като част от главницата, доколкото такава
уговорка не се съдържа в договора. В
тази връзка на първо място следва да се отбележи, че приложеният по делото
документ сертификат № CARD-15051978 с приложени Общи условия за застраховка „Защита
на плащанията по кредитни карти” на кредитополучатели по договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, макар и
подписан от ответника, е въобще неотносим към спора, доколкото касае издаване
на кредитна карта, каквато в случая въобще не се твърди да е издавана на
ответника. На второ място – никъде в
договора за потребителски кредит и общите условия към него не е уговорено, че заемополучателят
възлага на заемодателя да сключи застраховка от негово име /на заемополучателя/,
съответно да заплати застрахователна премия, която впоследствие
заемополучателят да плати на заемодателя. За сравнение в договора за кредит е
уговорено, че цената на стоките се плаща на „Технополис България” ЕАД от
заемодателя за сметка на заемополучателя. В тази връзка не може да се приеме,
че чрез подписване на „сертификат” и общи условия към него /сертификат №
CREX-15051978 с приложени Общи условия за застраховка „Закрила на плащанията
плюс” на кредитополучатели на кредит за покупка на стоки на изплащане,
предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД/, издадени относно едно трето
за спора и за облигационното отношение по основнния заемен договор лице,
ответникът се задължава да заплати на заемодателя застрахователна премия. Освен
това прави впечатление и че от приложения сертификат не става ясно какъв точно
е предметът на застраховката – така в същия е посочено, че се застрахова стока
– смартфон, но същевременно покритите рискове включват, както такива относими
към стоката, така и такива, относими към платежоспособността на купувача.
Представените сертификат и общи условия не са подписани от застрахователя,
нито към тях са представени каквито и да било документи, удостоверяващи
наличието на облигационно отношение между заемодателя и застрахователя. В тази
връзка следва да се отбележи, че договорът за застраховк се сключва в писмена
форма като застрахователна полица или друг писмен акт /чл. 344 от КЗ/.
Представеният сертификат и общи условия към него няма как да представляват
договор за застраховка. Освен това т.нар. „сертификат” представлява частен
свидетелстващ документ, който доказва само че издадетял му е направил
определено изявление, но не и че същото е истина. В случая чрез приложения
сертификат издателите му удостоверяват единствено, че едно трето лице за
основното заемно правоотношение – застраховател, се е съгласило да застрахова
/вероятно стоката и заемополучателя/, но не и че е застраховал и то в
предвидената от закона форма. Това съгласие обаче също не може да се приеме за
установето, тъй като издателите на сертификата няма как да го удостоверят в
този документ.
На последно място от представеното по делото приложение № 1 към рамковия
договор за цесия, не може да се установи с категоричност, че процесното вземане
за застрахователна премия е прехвърлено на ищеца. Това е така, доколкото
съгласно дефиницията на понятието „вземания” в рамковия договор именно в това
приложение същите се индивидуализират – както това е сторено по отношение на главницата
/без застраховката/, договорната лихва и лихвата за просрочие. Същевременно
обаче не става ясно какво се включва в сумата, посочена като „остатък главница
– 1379.52 лева”, доколкото единствената друга главница по приложението е тази
без застрахователната премия. Това обстоятелство в последна сметка потвърждава
извода, че липсва основание за причисляване на застрахователната премия към
главницата по заема. Посоченият извод не се променя от документа „справка за
дължима сума” – доколкото същият е издаден от ищеца като под него дори липсва
подпис, а е единствено налице заверка „вярно с оригинала”.
По тези съображения относно разликата до пълния претендиран размер от 1379.52
лева или за сумата от 445.80 лева искът за главница следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
исковете за сумата от 198.88 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.07.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и
за сумата от 141.47 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за
периода от 21.02.2018 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
По делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за заем – като е прехвърлено вземането за главница в
размер на 1349 лева. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника може да бъде извършено и от лице
по възлагане на цедента – в това число цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 /
2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай уведомление за цесията е връчено на
особения представител на ответника длъжник заедно с исковата молба като
приложение към същата. Това налага
извод, че обсъжданото уведомление е получено от ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен
това по делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на
ответника на каквито и да било суми по кредита след образуване на ч.гр.д. №
728/2019 г. на Пернишкия РС, поради което и така съобщената цесия следва да се
приеме, че обвързва същия.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 933.72 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, като искът за разликата над посочената
главница до пълния предявен размер, както и исковете за сумата от 198.88 лева -
възнаградителна лихва и за сумата от 141.47 лева – обезщетение за забава, са неоснователни.
Съдът намира, че не следва да се произнася по
евентуално съединените искове доколкото същите са предявени при условие, че главните
искове бъдат отхвърлени поради липса на надлежно обявена предсрочна
изискуемост. В процесния случай не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на евентуалните искове.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 728/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 84.40
лева, от които 34.40 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от заповедния съд по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата
от 45.82 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 4779/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 889.58
лева, от които 29.58 лева държавна такса, 350 лева – юрисконсултско възнаграждение,
150 лева – разноски за експертиза, 300 лева – възнаграждение за особен
представител и 60 лева – разходи за връчване на книжа чрез ЧСИ, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца
следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100
лева. Относно сумата от 60 лева липсват доказателства такъв разход да е
извършван, като в тази връзка следва да се отбележи, че книжата в заповедното
производство са връчени от съда, а не чрез ЧСИ.
От така посочените суми /общо 579.58 лева/с оглед изхода на делото на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 314.65 лева съобразно
уважената част от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Л., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, сумата от 933.72 лева –
представляваща
неплатена главница по
договор за кредит № CREX-15051978/09.07.2017 г., сключен между
цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: ********* и ответника, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, които вземания
са прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него
от 15.06.2018 г., и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 728/2019 г. по описа на
Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както следва: за сумата от 445.80 лева, представляваща разликата между
уважения размер на главницата по договора за заем и пълния предявен размер на
това вземане от 1379.52 лева, както и относно периода на дължимост на
главницата - от 20.01.2018 г. до 20.07.2019 г. и изцяло за сумата от 198.88 лева
– представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 20.07.2019 г. /падеж на последна
погасителна вноска/ и за сумата от 141.47 лева – представляваща обезщетение за
забава, дължимо за периода от 21.02.2018 г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, поради неоснователност
на претенциите.
ОСЪЖДА М.С.Л., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 45.82 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 728/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 314.65 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 728 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА