П Р О
Т О К О Л
Година 2017 ГРАД ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти Граждански състав
На двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
Секретар: Росица Димитрова
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПОПОВА
Гражданско дело
№ 2257 по описа за 2017 година
На
именното повикване в 11.00 часа се явиха
и на второ в 11.05 часа се явиха:
Ищецът Н.Н.А.,
редовно призован се явява лично и с адвокат М., назначен за особен
представител.
За ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанието“, редовно призован се явява процесуалния представител юрисконсулт Т.Ч.,
надлежно упълномощен, с пълномощно приложено към писмения отговор.
АДВОКАТ М.: - Да се даде ход на делото, тъй като няма
процесуална пречка.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: - Да се даде ход на делото.
С оглед
редовно призовани страни съдът счита, че не е налице процесуална пречка за
даване ход на делото, но от друга страна при повторна проверка на книжата приложени по делото, съдът констатира следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Н.Н.А. ЕГН **********,
съдебен адрес: *** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
–гр.София, с която са предявени искове по чл.71 ал.1 , т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във
връзка с чл.4 ал.3 от ЗЗДискр.
В
исковата молба са изложени обстоятелства за поставянето на ищеца в положение на
неравнопоставеност в сравнение с други лишени от свобода, с неосигуряване на
възможност за качествено медицинско обслужване /зъболекарско лечение/ на
изтърпяващите наказание „доживотен затвор„ в Затвора в гр.Пазарджик, и е
предявено искане с което да се установи претендираното нарушение. Не е
формулиран петитум относно осъждането на ответника да преустанови нарушението, макар, че
съответната правна норма на чл. 71 ал.1 т.2 ЗЗДискр. е посочена в обстоятелствената част и в
петитума на исковата молба .
Съдът
счита, че така предявените искове не са му подсъдни и че компетентен да се
произнесе по тях е Административен съд-гр.Пазарджик. На настоящия съдебен
състав е известно наличието на
противоречиви становища в правната теория и съдебната практика по
въпроса – на кой съд – районния или административния, са подсъдни делата ,
образувани по искове с правна квалификация чл. 71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр.,
за установяване на нарушението по този закон, респ. за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
Според едно от поддържаните в практиката становища
компетентността на общо основание принадлежи на районния съд, доколкото тази на
административния съд обхваща само изрично изброените в закона искови дела, а
конкретно по установителни искове административният съд е компетентен само при
липса на друг ред за защита съгласно чл. 128, ал. 2 АПК (Определение № 1 от 07.01.2016
г. по адм. д. № 69/2015 г. по описа на ВАС, Определение № 10 от 09.02.2016 г.
по адм. № 1/2016 г. по описа на ВАС, Определение № 12 от 23.02.2016 г. по адм.
дело № 77/2015 г. по описа на ВАС, Определение № 17 от 23.03.2016 г. по адм.
дело № 15/2016 г. по описа на ВАС, Определение № 20 от 30.03.2016 г. по адм.
дело № 16/2016 г. по описа на ВАС).
Според другото становище компетентният съд се
определя според органа, осъществил дискриминационното поведение, и съобразно
това компетентността е на районния съд, когато този субект е равнопоставен на
ищеца, и на административния съд, когато дискриминацията е осъществена при или
по повод административна дейност (Определение № 5 от 20.01.2016 г. по адм. дело
№ 59/2015 г. по описа на ВАС, Определение № 7 от 25.01.2016 г. по адм. дело №
70/2015 г. по описа на ВАС, Определение № 8 от 28.01.2016 г. по адм. дело №
58/2015 г. по описа на ВАС, Определение
№ 9 от 03.02.2016 г. по адм. дело № 68/2015 г. по описа на ВАС, Определение №
13 от 02.03.2016 г. по адм. дело № 6/2016 г. по описа на ВАС).
Въпросът не е разрешен с т. 4 от Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2014 г. по
описа на ВКС, тъй като същото се отнася до исковете за вреди от нарушение на
права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, т. е.
само до исковете по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, а
не до тези по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон.
При така
изразените различни становища несъмнено е налице противоречива съдебна практика
по поставените въпроси, вкл. и по чл. 290 ГПК, чието уеднаквяване ще се извърши по реда на чл. 130 ЗСВ или чл. 292 ГПК, във връзка с което е образувано тълкувателно
дело № 1/ 2016 г. по описа на ВКС за
постановяване на съвместно тълкувателно постановление на ОС ГК на ВКС и Първа и
Втора колегии на ВАС – насрочено за 27.10.2016 г., по което към настоящия
момент не е налице постановено тълкувателно решение.
Дотогава,
настоящият съдебен състав намира за
правилно второто становище, което е и преобладаващо в съдебната практика, а
именно – районните съдилища са
компетентни да разглеждат по реда на чл. 71 ЗЗДискр. само искове за вреди,
произтичащи от отношения на равнопоставеност, но не и такива, които произтичат
от отношения, при които е налице
упражняване на властнически правомощия- както е и в настоящия случай.
Предвид
горното, производството по настоящето дело ще следва да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на
компетентния съд – Административен съд-гр.Пазарджик.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
О П
Р Е Д
Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2257/2017 год.
по описа на Пазарджишкия районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен
съд-гр.Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Пазарджишкия
Окръжен съд.
Протоколът
написан в съдебно заседание и приключен
в 11.15 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР: