№ 255
гр. Дупница, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
в присъствието на прокурора М. Ем. А.
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100076 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. К. срещу Прокуратурата на
Република България.
Ищецът твърди, че имало образувано досъдебно производство (ДП) № 95/2018г. по
описа на РП – Кюстендил, ДП № 77/2018г. по описа на РУ – Кюстендил, по което въз основа
постановление на разследващ полицай от 10.03.2021г. бил привлечен като обвиняем за това,
че на 26.10.2018г. в гр. Кюстендил, на ул. *** запалил машини на значителна стойност – лек
автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на Л. Н.а М. от гр. Кюстендил,
на стойност 5910 лв. и лека автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, на стойност
2140 лв., собственост на Т. П. С. от гр. Кюстендил, като общата стойност на запаленото
имущество е 8050 лв. – престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. Заявява, че след приключване на
досъдебното производство бил внесен обвинителен акт, като образуваното наказателно
производство приключило оправдателна присъда № 260002 от 06.04.2023г. по нохд №
514/2021г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена с решение № 40 от 13.03.2024г. по внохд
№ 404/2023г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Въвежда твърдения, че в резултат на
наказателното производство понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на
мъчение и безпомощност, здравето му и това на близките му се влошило, изпаднал в
депресивни и истерични състояния, не спял по цели нощи, станал по-затворен и сприхав,
загубил социални контакти, а приятели започнали да странят от него, търпял негативно
отношение на общество, изразявано в медии и социални мрежи и пр. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 24990 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му
1
незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Възразява
вредите да са претърпени в резултат на процесното обвинение. Изтъква, че наказателното
производство е продължило в разумен срок. Поддържа, че не следвало отговорността да се
понася от прокуратурата, тъй като продължителността на процеса в голямата си част се е
състояла пред други органи. Намира претендирания размер на обезщетението за завишен,
като подчертава, че по отношение на ищеца не е имало взета мярка за неотклонение или
друга мярка за процесуална принуда. Възразява срещу претендираната начална дата на
законната лихва, като се позовава на ТР от 2004г. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приложеното постановление за привличане на обвиняем от 10.03.2021г. (л. 11-12 от ДП,
том III) по ДП № 77/2018г. по описа на РУ на МВР – гр. Кюстендил е видно, че В. Н. К. е
бил привлечен като обвиняем за това, че на 26.10.2018г. в гр. Кюстендил, на ул. *** запалил
машини на значителна стойност – лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***,
собственост на Л. Н.а М. от гр. Кюстендил, на стойност 5910 лв. и лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***, на стойност 2140 лв., собственост на Т. П. С. от гр.
Кюстендил, като общата стойност на запаленото имущество е 8050 лв. – престъпление по
чл. 330, ал. 1 НК.
От приложеното досъдебно производство не се установява по отношение на ищеца да е
вземана мярка за неотклонение. От приложеното определение от 03.11.2021г. по внчд №
566/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, с което е потвърдено определение от 11.10.2021г. п
нохд № 514/2021г. по описа на РС-Кюстендил, е видно, че е оставено без уважение искането
на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
От приложените материали по наказателното производство в съдебната му фаза е видно, че
с присъда № 260002 от 06.04.2023г. по нохд № 514/2021г. по описа на РС-Кюстендил,
потвърдена с решение № 40 от 13.03.2024г. по внохд 44/2023г. по описа на ОС-Кюстендил,
ищецът В. Н. К. е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
От приложената справка (л. 32) е видно, че срещу ищеца е имало образувано и ДП №
498/2020г., както и ДП № 274/2022г., всяко от които за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1
НК, за които е внесен и обвинителен акт.
От показанията на свид. Н. К. и свид. Д. К. се установява, че след привличането му като
обвиняем ищецът променил поведението си, спрял да ходи на състезания, на лов, както и да
скача с парашут, не искал да шофира, спрял да се интересува от образованието и спортните
дейности на двамата свидетели, притеснявал се да не бъде осъден.
От приложената справка за съдимост (л. 163 от делото на РС-Кюстендил) е видно, че по
2
време на воденото срещу него наказателно производство, ищецът В. Н. К. е бил неосъждан
(има наложено административно наказание).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За възникване на вземането
за обезщетение е необходимо да се установят следните факти: че срещу ищеца е имало
обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение е оправдан с влязла в сила
присъда; че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди; причинната
връзка между вредите и повдигнатото обвинение.
В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено
по несъмнен начин, че срещу ищеца е имало обвинение в извършване на престъпление по
чл. 330, ал. 1 НК за това, че на 26.10.2018г. в гр. Кюстендил, на ул. *** запалил машини на
значителна стойност – лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на Л.
Н.а М. от гр. Кюстендил, на стойност 5910 лв. и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № ***, на стойност 2140 лв., собственост на Т. П. С. от гр. Кюстендил, като общата
стойност на запаленото имущество е 8050 лв., както и че въз основа присъда № 260002 от
06.04.2023г. по нохд № 514/2021г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена с решение № 40
от 13.03.2024г. по внохд № 44/2023г. по описа на ОС-Кюстендил, е бил признат за невиновен
в извършването му.
От обсъдените по-горе доказателства става ясно и това, че обвиненията срещу ищеца са
повлияли на поведението му, спрял да ходи на състезания, на лов, както и да скача с
парашут, не искал да шофира, спрял да се интересува от образованието и спортните
дейности на двамата свидетели, притеснявал се да не бъде осъден.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват всички
елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на
разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши
при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки
отделен случай. В съдебната практика (вж. напр. Решение № 60221 от 16.12.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 909/2021 г., III г. о., Решение № 115 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011
г., IV г. о., Решение № 9 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о., Решение №
299 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о., Решение № 49/2011 г. на ВКС
по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о., Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2407/2015 г. на IV г. о. и мн. др.) се приема, че по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, характерът и тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението (дали то е за едно или за няколко престъпления – умишлени или по
3
непредпазливост), продължителността на наказателното производство (включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му), взетата мярка за
неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот (т.е. цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.), разгласа и публичност, причиняването
на здравословни увреждания (в т.ч. в каква степен, от какъв вид и с каква продължитеност),
икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната практика при
аналогични случаи.
В съдебната практика е имало повод да се подчерате и това, че когато присъжда
обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на
установеност по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение
както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД.
Наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на
иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение
за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от
вредите, които претендира (Решение № 240 от 04.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 1117/2016г.
на III г.о. и цит. там Решение № 554 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г. на IV г. о.,
Решение № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г. на IV г. о.). На ищеца следва
да бъде присъдена припадаща част съобразно броя на водените и прекратени наказателни
производства от общия размер на причинените му имуществени вреди. Ако по всяко от
паралелно заведените граждански дела се присъжда обезщетение в пълен размер, то би се
стигнало до неговото неоснователно обогатяване (Решение № 354 от 25.09.2012г. на ВКС по
гр.д. № 1591/2011г. на IV г.о.).
В конкретния случай обаче, ответната страна не е ангажирала никакви доказателства
относно резултата от повдигнатите обвинения по ДП № 498/2020г. и ДП № 274/2022г. В
предствената справка е отбелязано единствено наличието на оправдателна присъда на
първоинстанционния наказателен съд по първото от цитираните обвинения, но няма никакво
отбелязване дали същата е влязла в сила. По второто наказателно производство е отбелязано
единствено наличието на обвинителен акт, без всякакви данни за изхода от съдебното
наказателно производство. Предвид гражданскоправния характер на настоящото
производство, установяването на горните обстоятелства е в доказателствена тежест на
страната, която се позовава на изгодни за нея правни последици, поради което съдът няма
служебно задължение да събира доказателства за изхода на споменатите наказателни
производства. Наред с това, ответната страна нито твърди, нито е ангажирала доказателства
за наличието на няколко дела, по които да се претендира обезщетение по ЗОДОВ, поради
което размерът им е невъзможно да бъде съобразен от настоящия състав на съда.
Съотнесени към настоящия случай горните принципни положения означават, че при
определяне на размера на дължимото обезщетение не следва да се съобразява дължимия
размер на обезщетението, касаещо останалите водени срещу ищеца наказателни дела, а
4
единствено изложените по-горе критерии по чл. 52 ЗЗД. В случая от значение е
обстоятелството, че обвинението е повдигнато по отношение на неосъждано лице, при което
негативните изживявания от повдигането на незаконно обвинение обяснимо са с по-голям
интензитет. От значение за размера на обезщетението е и това, че по отношение на ищеца не
е имало взета мярка за неотклонение, която да допълително да се отрази неблагоприятно на
ищеца. В същото време, несъмнено важни са и настъпилите промени в поведението на
ищеца, описани по-горе. Следва да бъдат отчетени още характерът и тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението – чл. 330, ал. 1 НК (умишлен палеж на
чуждо имущество на стойност 8050 лв., за което е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до осем години). От съществена тежест при определяне на обезщетението е
и продължителността на наказателното производство (около 3 години), което в случая е
приключило в разумен срок, предвид обема на извършените действия.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че размерът на
справедливото обезщетение в случая се равнява на 3500 лв. Така определеното обезщетение
в максимална степен съответства на установените по-горе критерии, преценени и в
контекста на възрастта на пострадалия (около 48-50-годишен по време на незаконното
обвинение), икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната
практика при аналогични случаи. От една страна, определянето на по-нисък размер на
обезщетението би било несъвместимо с възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от осъществена незаконна наказателна принуда. От друга страна,
осъждането на държавата (в лицето на процесуалния й субституент ПРБ), само по себе си
също има ефект на репарация за ищеца (Решение № 60289 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 837/2021 г., IV г. о. и др.), поради което присъждането на по-голямо обезщетение за
конретното обвинение би могло да превърне обезщетението в източник на неоснователно
обогатяване.
По изложените съображения, претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да
се уважи като основателна до сумата от 3500 лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 24990 лв., искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се отхвърли като
неоснователен. Съгласно т. 4. ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС
отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, като от този момент
държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. В случая оправдателната присъда е влязла в сила на 13.03.2024г., поради което
претенцията за законна лихва следва да се приеме за основателна от посочения момент до
окончателното плащане, като подлежи на отхвърляне за периода от 10.03.2021г. до
13.03.2024г.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат Й. Г. от АК-Кюстендил следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за оказаната на ищеца безплатна
5
адвокатска помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2
ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Дупница, ул. *** следните суми:
3500 ЛЕВА - обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 330, ал.
1 НК, за което е образувано досъдебно производство (ДП) № 95/2018г. по описа на РП –
Кюстендил, ДП № 77/2018г. по описа на РУ – Кюстендил, по което обвинение ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда № 260002 от 06.04.2023г. по нохд № 514/2021г. по описа на
РС-Кюстендил, потвърдена с решение № 40 от 13.03.2024г. по внохд № 404/2023г. по описа
на Окръжен съд – Кюстендил, ВЕДНО със законната лихва от 13.03.2024г. до изплащане на
вземането, както и сторените по делото разноски, а именно: 10 ЛЕВА – държавна такса,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 3500 лв. до пълния
предявен размер от 24990 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху
дължимото обезщетение за периода от 10.03.2021г. до 13.03.2024г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Й. Г. от АК-Кюстендил сумата от 500 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6