Решение по дело №121/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 46 от ЗЧРБ.

Образувано е по жалба на Д. Е., роден на [дата]., гражданин на Израел с [ЛНЧ], живущ в с. Денчевци, обл. Габрово, [улица]срещу Заповед № 264з-483/20.02.2025 г., издадена от Директор на ОД на МВР - Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед № 264з- 991/04.04.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР - Габрово с която е допълнена Заповед № 264з-483/20.02.2025 г., издадена от Директор на ОД на МВР - Габрово, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б. “в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“. В жалбата си твърди, че е лице с чуждо гражданство, намиращо се в процедура по предоставяне на убежище, като притежавал валиден регистрационен документ № *********, издаден от Държавната агенция за бежанците на 02.04.2025 г. и валиден до 26.06.2025 г., с възможност за подновяване да окончателното решение по молбата му, поради което законния му статут позволявал да пребивава законно в България през целия период на процедурата. Според жалбоподателя издаването на оспорените две Заповеди било в противоречие със законовите разпоредби, които забранявали експулсиране или извеждане на лице, чиято процедура по предоставяне на убежище/закрила не е приключила. В подкрепа на така изложените доводи в жалбата се позовава на редица международни конвенции. Търси отмяна на Заповед № 264з-485/20.02.2025 г., издадена от Директор на ОД на МВР - Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед № 264з- 993/04.04.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР - Габрово с която е допълнена в гореуказания смисъл Заповед № 264з-485/20.02.2025 г., издадена от Директор на ОД на МВР - Габрово. В о. с. з. жалбоподателят, редовно призован се явява и представлява лично. Заявява, че не желае назначаването на защитни, както и че говори малко български и руски език, като няма проблем да разговаря по делото на тези езици. Поддържа твърдението, че му е предоставен статут на бежанец в Република България, поради което не подлежи на връщане в страната си по произход. Притежава валиден документ за пребиваване, поради което постановените с оспорените Заповеди ПАМ са неправилни.

Ответникът - Директор на ОД на МВР Габрово - редовно призован не се явява и не ангажира становище по подадената жалба.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвокупност, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Жалбата си Д. Е. е депозирал в срока за обжалване, предвиден в АПК. От съдържанието на обжалваната Заповед № 264з-485/20.02.2025 г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" е видно, че същата завършва с подпис на лицето, посочено като издател - ВПД Директор на ОД на МВР - Габрово. На приложена на следваща страница от преписката е отбелязано, че „чужденец“ /без посочване на имена или каквато и да е идентификация на съответното лице/ отказва да получи Заповед, с която е запознат на езика, който владее /не е посочено обаче каква и коя е Заповедта/. Посочен е свидетел на отказа и той положил подпис, но без да се установява/посочва, коя е заповедта и на кое лице е направен опит да бъде връчена. В обобщение не може да се приеме за безспорно дори, че така описаната следваща страница от преписката е част от именно тази заповед.

По тази причина настоящия съдебен състав намира, че не следва да се приеме, че посочената дата на връчване - 20.02.2025 г. се отнася за връчването именно на тази заповед и именно на лицето адресат. Въз основа на изложеното се налага извод, че заявеното оспорване от Д. Е. в настоящото производство е в законоустановения срок по АПК, като същото се отнася и до отразеното връчване на Заповед № 264з- 993/04.04.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР - Габрово. За нея няма категорични данни, че изобщо е налице връчване на адресата на конкретна дата, при което да се установи по безспорен и категоричен начин дали оспорването е заявено в срока по АПК или не. По тази причина съдът възприема, че жалбата на Е. против оспорените две заповеди е депозирана в законоустановения срок.

Прави впечатление, че и в двете заповеди името на адресата е погрешно изписано Д., вместо ДМИТРИ.

От представената от ответника административна преписка се установява, че на 07.11.2024 г., около в 17.30 часа, в гр. Дряново било установено, че лицата Й. Л. заедно с Я. С. – чужди граждани били спрени за проверка, при която не представили документи за самоличност. Момичето говорело руски език, а момчето на неустановен и неразбираем език. Бил назначен преводач, при което било установено че двамата живеят заедно с други лица в с. Денчевци, общ. Дряново. Впоследствие били установени и другите лица, включително жалбоподателя.

В Докладна записка са посочени подробно лицата, описан е случая и фактите и е направено предложение № 264р-18398/21.11.2024 г. от мл. полицейски инспектор в група „Миграция“ при ОД на МВР - Габрово за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ във връзка с чл. 41, т. 2 от Закон за чужденците в Република България. Във основа на предложението по отношение на Д. Е. е постановена Заповед № 264з- 3870/03.12.2024 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Габрово за налагане на ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Като основание за налагането й е посочено, че Е., който е със статут на краткосрочно пребиваващ чужд гражданин в Република България, даващ му право на престой в страната до 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период е превишил този срок като за два посочени периода същият е пребивавал в страната над допустимите 90 дни.

В същата Заповед е определен и срок от 30 дни в който лицето доброволно да изпълни задължението си за връщане в страната по произход - Израел.

„Връчването“ на така постановената Заповед № 264з- 3870/03.12.2024 г. за налагане на ПАМ е идентично оформено като това на Заповед № 264з-485/20.02.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Габрово, т.е. липсват по делото безспорни доказателства за надлежното й връчване.

Пред настоящата инстанция е представена Регистрационна карта от държавна агенция за бежанците при МС, в която е отразено че Д. Е. е подал молба за убежище със срок до 26.06.2025 г., като е отбелязано същият да може да бъде продължен.

Представена е информация в Писмо от 21.05.2025 г. (вх. № СДА-01-1303/27.05.2025 г.) от Председател на ДА за бежанците при МС в която се излага, че Е. е бил регистриран в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, РПЦ София на 26.03.2025 г. по молба № ПМЗ-ВР-814/26.03.2025 г., вследствие на което е в процедура по Закона за убежище на бежанците (ЗУБ). След извършване на допълнителна проверка е установено, че е допусната техническа грешка, като лицето е регистрирано по молба за убежище вместо за международна закрила. За отстраняването на допуснатата грешка незабавно били предприети административни действия.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата, предвид гореизложеното, е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, който е неблагоприятен за него, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Оспорените заповеди са издаден от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ – ВПД Директор на ОД на МВР – Габрово – приложените заповед, акт за встъпване и длъжностна характеристика, съдържащи данни за временно преназначения на длъжността към момента на издаване на обжалваната заповед.

Спазени са процесуалните изисквания за форма и съдържание, включително и е посочено законното основание за постановената забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз – неизпълненото задължение за връщане от страна на Е. в дадения 30-дневен срок, изтекъл на 08.01.2025 година.

Приложена е и заповедта за наложената ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ.

Действително в административния акт е изложена фактическата обстановка, като АО се е позовал на неизпълнено задължение за доброволно връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, наложено със Заповед № 264з- 3870/03.12.2024 г., за която е прието да е влязла в сила.

По силата на чл. 34 ЗЧРБ всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване. Според чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, ПАМ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. На свой ред нормата на чл. 42з, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ предвижда да се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане.

Съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗЧРБ всеки чужденец, гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване, се явява "незаконно пребиваващ чужденец".

Предвид обаче гореизложеното относно връчването на чужденеца на тази заповед, а и на всички останали по преписката не се безспорно установи наличието, спрямо жалбоподателя на влязъл в сила административен акт, с който да му е наложена ПАМ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", а щом такава не му е връчвана, то той не е в неизпълнение на задължението за връщане, респективно не е започнал да тече срока за такова.

Така установеното онагледява основателността на извода, че оспорените в настоящото производство заповеди са в несъответствие с материалноправните норми, съответно не е налице посоченото в тях основание по чл. 42з, ал. 1 т. 3 от ЗЧРБ и подлежат на отмяна.

Освен това по делото се установи от представеното Писмо от 21.05.2025 г. (вх. № СДА-01-1303/27.05.2025 г.) на Председател на ДА за бежанците при МС, че Е. е бил регистриран в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, РПЦ София на 26.03.2025 г. по молба № ПМЗ-ВР-814/26.03.2025 г., вследствие на което е в процедура по Закона за убежище на бежанците (ЗУБ), а Съображение 9 на преамбюла на Директива 2008/115/ЕО определя, че "гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище в държава членка не следва да бъде считан за лице, което е в незаконен престой на територията на държавата членка, до влизане в сила на отрицателно решение относно молбата или на решение, прекратяващо правото му на престой като кандидат за убежище."

Не са налице данни и съответно сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ.

За пълното следва да се съобрази и следното:

Съгласно чл. 67, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУБ, ПАМ не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение и подлежат на отмяна, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. Действително, поне към издаване на Заповед № 264з- 3870/03.12.2024 г. и Заповед № 264з-485/20.02.2025 г. директорът на ОД на МВР – Габрово не е имал как да прецени наличието на висящо производство по Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, съответно да приложи чл. 67 от ЗУБ, тъй като заповедите за налагане на ПАМ са издадени преди започване на тази процедура.

На основание новото обстоятелство във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗУБ наложената принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход" следва да се отмени. Съгласно посочената законова разпоредба принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение. Недопустимо е чрез налагане на ПАМ да бъде нарушено основното право на личен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Нарушението на основното право на личен живот е гарантирано от конвенцията такова, което органът е длъжен да съблюдава. Задължителността на горната преценка следва от тълкуването на националната нормативна уредба, в съответствие с относимото европейско законодателство - Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г., относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО/Директивата).

В чл. 1 Директивата определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите-членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой. В съображение т. 6 изрично е посочено, че решенията на компетентните органи за прекратяване на незаконния престой трябва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се взема предвид. Директивата установява общ минимален набор от правни гаранции, приложими за решенията за прекратяване на незаконния престой. В съображение т. 13 изрично е посочено, че използването на принудителни мерки следва да бъде подчинено на принципите на пропорционалността и ефективност на предприеманите мерки и преследваните цели. Тези принципи изрично са посочени в чл. 8, § 4 и чл. 11, § 2, определящи допустимите мерки забрана за влизане и извеждане. Освен това в чл. 1 на Директивата е посочено, че мерките се прилагат "в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на Общността, както и на международното право, включително задължения в областта на защитата на бежанците и правата на човека". Следователно стандарт при прилагане на мерките, освен посочените по-горе принципи на индивидуален подход при определяне на мярката - на пропорционалност и ефективност, са и основните права на съюза. Безспорно е, че основното право на личен живот не е от категорията на абсолютните такива и може да бъде предмет на ограничения, наложени от държавата, но само, когато ограничението е предвидено в закон и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В този смисъл органът, налагащ принудителни мерки спрямо лица с незаконен престой, е длъжен да извърши преценка и на обстоятелствата по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ и едва в съответствие с тези изводи да прецени да наложи или не мярката.

Следва да се отбележи и че, със заповедта е разпоредено мярката да бъде изпълнена в страната по произход на жалбоподателя, без да е извършена преценка за наличието на основанията за прилагане на нормата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. Съгласно тази норма, чужденец, на когото е наложена ПАМ връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. В тази връзка подлежат на съобразяване водените от държавата Израел военни действия в Палестина и Иран и свързаните с това мобилизации.

Съгласно посочените законови разпоредби принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът, търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото – като последните обстоятелства не се твърдят, а още по-малко доказват в хода на настоящото производство.

При съобразяване на всичко гореизложено оспорените с жалбата заповед, с които на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и тази, с която тя е допълнена, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“ като неправилни следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Габрово, VI – ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. Е., роден на [дата]., гражданин на Израел с [ЛНЧ], живущ в с. Денчевци, обл. Габрово, [улица]Заповед № 264з-483/20.02.2025 г., издадена от Директор на ОД на МВР - Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане", както и Заповед № 264з- 991/04.04.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР - Габрово с която е допълнена Заповед № 264з-483/20.02.2025 г., издадена от Директор на ОД на МВР - Габрово, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б. “в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“, като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване препис от същото.