РЕШЕНИЕ№…
Гр.
София, 23.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с – в, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. дело № 16856 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 194026/16.08.2019 г. по гр. д. № 21002/2018
г. на СРС, 29 с - в Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ на С.Д.Д. ЕГН **********, сумата от 2 700 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от
наказателно преследване, приключило с постановление от 24.10.2017 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 21/2017 г. по описа
на СДВР (пр. пр. № 2564/2017 г. по описа на СРП), поради това, че обвинението
не е доказано, ведно със законната лихва върху сумата от 09.12.2017 г. до
окончателното изплащане, както и разноски в производството в размер на 439, 55 лв., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, като иска за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 2 700 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Решението са обжалва от ищеца С.Д.Д., чрез
процесуалния му представител, в частта, в която иска за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен над уважения
размер от 2 700 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. В жалбата се излагат съображения, че
в оспорената част решението е неправилно и постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон. По делото са събрани доказателства, че в
резултат от воденото наказателно производство ищецът е престоял в следствения арест
два месеца и шест дни. Преживените негативни емоции при арест са несъмнени и
винаги влияят на нормалната психиката, който факт не се нуждае от специално
доказване. Поддържа се още, че престоят в ареста е причинил на ищеца стрес,
притеснения, безпокойства, тревоги и страх, които се установяват от разпитаните
пред СРС свидетели и от приетата СПсЕ. Излагат се и доводи, че в производството
е установено, че ищецът е имал депресивно разстройство в резултат от воденото
наказателно производство. Фактът, че не се е нуждаел от специализирано
психиатрично лечение не означава, че не е търпял стресови преживявания. Позовава
се на допуснато ат СРС нарушение на принципа на справедливо обезщетяване на неимуществените
вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в оспорената част,
като се присъди пълния размер на претендираното обезщетение. Не претендира
разноски в производството.
Въззиваемата страна ответника - Прокуратурата на РБ, чрез
представителя си, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в
съдебно заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата. Поддържа, че
решението е правилно и обосновано в оспорената част. СРС е изложил подробни
съображения по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД и е преценил правилно
справедливия размер на обезщетението. Съдът е съобразил многократното задържане
на ищеца, продължителността на производството, което се е развило в рамките на
няколко месеца и е било своевременно прекратено поради липса на доказателства. Моли
да се потвърди решението в оспорената част като законосъобразно и обосновано.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните
по делото доказателства по реда на въззивната проверка, намира следното :
Според разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По отношение правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно има задължение да провери за спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
С оглед така очертаните правомощия настоящият състав
намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. То е постановено при подробно
обсъдени от СРС доказателства и при изцяло
изяснена фактическа обстановка, които настоящият състав не намира за необходимо
да преповтаря, а препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди
само доказателствата относими към поставените във въззивното производство
въпроси.
Решението по оспорва само в частта,
в която е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над уважения размер от 2 700 лв. до пълния предявен размер от 20
000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
наказателно преследване, приключило с постановление от 24.10.2017 г. - за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 21/2017 г. по описа
на СДВР (пр. пр. 2564/2017 г. по описа на СРП).
В частта, в която искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен – за размер от
2 700 лв., решението е влязло в сила - като неоспорено от ответника.
Като съобрази доводите на ищеца в
жалбата и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият въззивен състав намира
следното:
С разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде
ангажирана
обективнатна отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия
на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на РБ. Тя отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако
лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето.
В т. 11 на ТР № 3/2005
г. на ОСКГ изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена
оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана
причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди.
Следователно, действията по
повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява
престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или
погасяване на наказателното преследване по давност - чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В настоящия случай от събраните пред СРС доказателства се установява, че досъдебното производство срещу ищеца е образувано на 25.01.2017 г. На 26.01.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 8 години, като на същата дата е разпитан в качеството на обвиняем.
С
определение от 28.01.2017 г. по НЧД №1602/2017 г. по описа на СРС, НО, 109 с-в,
е оставено без уважение искането за вземане по отношение на ищеца на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство № 513 ЗМК 21/2017
г. по описа на СДВР /пр. пр. № 2564/2017 г. по описа на СРП/, като е била взета
мярка за неотклонение „гаранция в пари" в размер на 5 000 лв. С
определение от 07.02.2017 г. по ВНЧД № 414/2017 г. на СГС, НО - IV въззивен
състав, по протест на прокурор от СРП, взетата мярка парична гаранция в размер
на 5 000 лв. е отменена, а по отношение на С.Д. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
С
определение от 31.03.2017 г. по НЧД №5451/2017 г., влязло в сила на 04.04.2017
г. по описа на СРС, НО, 130 с - в, в производство по чл. 65 НПК, по взетата по отношение
на ищеца С.Д.Д. отношение мярка за неотклонение е изменена от „задържане под
стража“ в „подписка“.
С постановление от 24.10.2017 г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено, поради липса на доказателства за неговата съпричастност към престъплението.
Предвид изложеното обосновано СРС е приел, че предприетите срещу ищеца действия в наказателното производство са продължили в периода от 25.01.2017 г. до 24.10.2017 г. (девет месеца). Извършваните с участие на ищеца процесуално - следствени действия са били по-интензивни в периода 25.01.2017 г. - 31.03.2017 г., в който е търпял най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, преди мярката да бъде изменена в „подписка“.
Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и
поддържано обвинение наказателното
производство е било прекратено, същото следва да се прецени за
незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията
на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на
лицето. В наказателното производство обвиняемият, се счита за невиннен до доказване
по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет
на обвинението.
Основателно
първоинстанционният съд е приел, че с присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди се цели да бъде обезвредено увреденото лице за причинените
болки и страдания и негативни изживявания, предизвикани от незаконното
повдигнатото и поддържано обвинение.
Изцяло в тежест на ищеца е било да установи вида и
характера на претърпените от него неимуществени вреди и причинната им връзка с
повдигнатото и поддържано срещу него обвинение.
Настоящият състав споделя решаващите
изводи на СРС, че за ищеца е възникнало
право на обезщетение за претърпените неимуществените вреди в резултат от
повдигнатото и поддържано срещу него неоснователно
обвинение. В производството е установен факта на причинени
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени страдания - негативни емоции в резултат на проведеното
наказателно производство срещу него за посоченото по - горе престъпление, преживяно чувство на стрес и притеснение.
По основният
спорен въпрос, поставен и във въззивното производство, за справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, въззивният
състав, в допълнение към изложеното от СРС, намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1
от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД -
по справедливост (съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ),
както и чл. 4 ЗОДОВ.
Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Предназначението на обезщетението за
морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното
наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени
или гласни доказателства и са безспорно установени по делото. Неимуществени вреди
не могат да се предполагат, тъй като са предмет на конкретна преценка на
психическото и емоционално състояние на всеки индивид.
По
въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана многобройна
и непротиворечива практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с
чл. 4 ЗОДОВ в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV
г. о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ
г.о. на ВКС;решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о.
на ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. №
871/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.
Според цитираните решения размерът на
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз
основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като : тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство, броят и
продължителността на извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с
оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху
професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му
контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му
състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия
през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични
предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания и др.
Относно отражението на наказателното
производство върху психическото състояния на ищеца, пред СРС са изслушани
показанията на свидетелите Т.Г.В.и Н.В.Т., като е прието без
възражения и заключение на СПсЕ. Съдът съобразява само показанията на свидетелите
свързани с техни непосредствени впечатления.
Свидетелят Велков, приятел
на ищеца, е дал показания, че го е посещавал по време на престоя му в ареста.
При тези посещения ищецът бил притеснен, оплаквал се от битовите условия, които
не били добри, липсвали неща от първа необходимост - чаршафи, паста за зъби, които
допълнително му носили на свижданията. Ищецът емоционално бил подтиснат,
плачел, мислел, че ще го осъдят за нещо, което не е извършил. След като го
освободили от ареста спрял да комуникира с приятелите си, страх го било
постоянно, оглеждал се по улиците. Всички около него - роднини и приятели,
знаели за ареста. Няколко пъти се наложило ищецът да посети психиатър.
От
показанията на свидетелката Т., която живее на семейни начала с ищеца, също се
установява, че е понесъл тежко престоя в ареста. Когато ходели на свиждане,
постоянно плачел и искал да се прибере, било го страх от хората в килията. След
като се прибрал от ареста, се отдръпнал, станал притеснителен и не искал да
излиза. Звънели му непознати телефони. Не работел, а бившата съпруга не му
разрешавала да вижда детето им. Не спял добре, но свидетелката не може да си
спомни колко пъти е бил при психиатър и какви лекарства е пиел.
От
заключението на приетата пред СРС Съдебно психиатрична експертиза, което не е оспорено
от страните и съдът кредитира, се установява, че в първите три дни при
задържането на ищеца са били налице симптоми на силен стрес, като по време на
престоя в следствения арест ищецът бил в тревожно - депресивно състояние,
чувствал се напрегнат. Вещото лице посочва, че при ищеца е настъпил последващ
процес на интегриране и преработване след освобождаването от ареста, като към
момента на изготвяне на заключението не се отчита клинично състояние на
депресия или тревожност, нито дезадаптивност или разстройство, което да налага
специализирано лечение.
В същото време от приетите пред СРС писмени
доказателства - копие от справка за съдимост издадена от РС - Русе на
13.07.2018 г.,, копие от писмо от СДВР от 17.07.2018 г., се установява, че срещу С.Д.Д. са водени множество преписки за
извършени престъпления, като по НОХД № 2/07 г. по описа на Районен съд - гр.
Кубрат с присъда № 83/07.03.2007 г., в сила от 23.03.2007 г. ищецът е признат
за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1 НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
3 месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
г., по НОХД № 2078/07 г. по описа на СРС с присъда от 29.03.2007 г., в сила от
14.04.2007 г. ищецът е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66,
ал. 1 НК за срок от 3 г., а по НОХД № 625/07 г. по описа на Районен съд - гр.
Кубрат с присъда № 348/24.09.2008 г., в сила от 08.06.2009 г. е признат за
виновен за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 т. 2 НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година, чието изтърпяване е
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 г.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че
ищецът е бил обвинен за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и спрямо него е
повдигнато обвинение само за едно престъпление. От съществено
значение е и обстоятелството, че наказателното производство и упражнената
процесуална принуда са продължили в относително кратък разумен период от
време от 25.01.2017
г. до 24.10.2017 г. - девет месеца и са приключили на фаза
досъдебно производство. Следва да се отчете и обстоятелството, че на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за период от около 2 месеца, която се е отразила негативно върху
психиката му.
При определяне размера на обезщетението обаче не е без значение обстоятелството, че ищецът е осъждан за три предходни престъпления, за които му е налагано наказание „лишаване от свобода“, което само по себе си не обосновава по - висок размер на обезщетението, съгласно трайната практика на ВКС по въпроса. Настоящият състав споделя изводите на СРС, че именно съдебното минало на ищеца обуславя по-нисък интензитет на търпените емоционален дискомфорт в сравнение с лице, което до този момент не е било привличано като обвиняем и осъждано. Не може да се сподели довода на ищеца, че с поредното повдигнато срещу него обвинение е съществено уронен престижа му в обществото.
Не се доказват твърденията за тежка депресия и страх за бъдещето, проблеми с приятели и близки. Не са ангажирани релевантни доказателства, че наказателното производство е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца, каквито твърдения се излагат и в жалбата. Обосновано при определяне размера на обезщетението СРС е съобразил и обстоятелството, че са останали недоказани твърденията, че работодатели са отказвали да вземат ищеца на работа, че вследствие незаконното обвинение ищецът не е успял да създаде семейство и т. н.
Преценявайки в съвкупност изброените
до момента факти и при съобразяване на неблагоприятното отражение на
незаконното обвинение върху психиката на ищеца, според настоящият въззивен състав
определеното от СРС обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 2 700
лв. е достатъчно да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При определяне размера на
обезщетението първоинстанционният съд не е нарушил правилата на чл. 52 ЗЗД. Въззивният
състав намира, че не са налице основания да се завиши размера на обезщетението.
Законосъобразно иска е отхвърлен над сумата от 2 700 лв. до пълния претендиран
размер от 20 000 лв.
Доколкото крайните изводи на СГС съвпадат
с тези на СРС, решението е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди в оспорената част, в която иска е
отхвърлен над размер от 2 700 лв. до претендирания размер от 20 000 лв.,
както и в частта, по разноските, присъдени в тежест на ответника, които са
съобразени с доказателствата за реално направени разноски в производството.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора право на разноски
има ответника Прокуратурата на РБ. Доколкото той не
претендира разноски в настоящото производство, такива не се присъждат в негова
полза.
Предвид изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194026/16.08.2019 г. по гр. д. № 21002/2018
г. на СРС, 29 с - в, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН
иска на С.Д.Д. ЕГН ********** срещу Прокуратурата
на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, за
присъждане на сума над размер от 2 700 лв. по
пълния предявен размер от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от
наказателно преследване, приключило с постановление от 24.10.2017 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 21/2017 г. по описа
на СДВР (пр. пр. № 2564/2017 г. по описа на СРП), поради това, че обвинението
не е доказано, ведно със законната лихва върху сумата от 09.12.2017 г. до
окончателното изплащане, както в частта, по разноски в тежест на Прокуратурата на РБ.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от Прокуратурата на РБ уважена част от иска по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.