Решение по дело №692/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.С., 23.12.2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 26 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 692/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К.К. от ВрАК с адрес за призовки и съобщения гр.Б. С., обл.В., ул.”Хан Крум” № 73 против ”ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. 1784 район р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, БУЛСТАТ *********,  с която е поискал да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 5884,58 лв. представляваща цена на доставена и потребена, но незаплатена ел.енергия за обект-жилище в гр.Б.С., обл.В., ул.”Цар Асен” № 2, поради изтичане на погасителната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

В изпълнение указанията на съда, с които делото е било оставено без движение ищеца с писмена молба вх.№ 5451/29.07.2019г. е пояснил, че получил писмо от  ответника, в което е посочена сумата от 5884,58 лв., която е от началото на 2011г./01.01.2011г./ като  му е отговорил, че на основание чл.10,т.6 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия ответника има право да съхранява информацията на хартиен носител за срок от 36 месеца, които към настоящият момент са изтекли.

Ищеца не е получавал фактурите на хартиен носител и не разполага с тях, поради което не му известен и периода. 

Представил е писмо изх.№ **********/13.01.2012г. изпратено от ЧЕЗ „България“ ЕАД до РП-Б.С., с приложени към него справки за задълженията му.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 от ГПК.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника  е депозирал  писмен отговор от ответното дружество, чрез юрисконсулт С.Т., с който оспорва предявеният от ищеца иск по основание и размер, като е изложил  подробни мотиви.

Посочва, че така предявеният отрицателен установителен иск на ищеца за признаване на установено, че не дължи на ответното дружество исковата сума, поради погасяване по давност е недопустим. Съображенията му са следните: Ищеца няма правен интерес от предявеният отрицателен УИ, тъй като ответното дружество не е предприело принудителни действия по отношение на дължимото от него задължение.

Прави самостоятелно възражение за неустойка за забава за периода на последните три години в размер на 993.31 лв. върху сумата от 2705,20 лв.

Желае да му се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Представил е общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество, общите условия на договорите за използване на ел.разпределителните мрежи на ЧЕЗ”ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, лицензии,  сертификат за публикувани общи условия във в.Телеграф, справка за дължимата неустойка и  юрисконсултско пълномощно.

Съдът с определение постановено в з.з. на 26.09.2019г. постановено по реда на чл.140 от ГПК е оставил без уважение искането на ответното дружество, чрез пълномощника му юрисконсулт Св.Т. за прекратяване настоящето производство, поради недопустимост на предявеният от ищеца отрицателно установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, като неоснователно. Изложил е подробни мотиви, които не следва да се преповтарят в решението.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.  

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на  доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата молба ищеца навежда доводи, че е собственик на недвижим имот находящ се в гр.Б. С., обл.В., ул.”Цар Асен” № 2. От началото на 2010г. ищецът живее на адрес гр.Б. С., обл.В., ул.”Любомир” № 59.

Посочва в и.м., че е потребител на ел.енергия с абонатен № **********, ИТН ********** и с клиентски номер 300241995990 и към 04.07.2011г. същият за имот находящ се в гр.Б. С., обл.В., ул.”Цар Асен” № 2 има задължение към ответното дружество за сумата 5884,58 лв.

До настоящият момент ответното дружество не е правило опити да си събере горепосочената сума по съдебен ред.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, с която поискал съдът за признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 5884,58 лв. за консумирана и незаплатена ел.енергия, поради погасяването на задължението му по давност.

Желае присъждане на деловодните разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение

В изпълнение указанията на съда дадени в р.з. от 19.07.2019г./л.33 от делото/ ищецът с допълнителна молба вх.№ 5451/29.07.2019г. е посочил началният период на исковата сума от 5884,58 лв. е началото на м.януари 2011г., като последните отчетени показания за електромер № 50215814 обслужващ обекта на адрес гр.Б. С., обл.В., ул.”Цар Асен” № 2 са от дата 04.07.2011г.  Ищеца не е получил на хартиен носител фактурите по процесната сума и е в невъзможност да ги представи, поради което е поискал издаване на съдебно у-ние за снабдяването си с тях от РУ-Б.С. съгласно писмо изх.№ **********/13.01.2012г. изд. от ответното дружество справки за ползвана ел.енергия и за възникнали задължения по абонатен № **********, ИТН ********** и с клиентски номер 300241995990. Същите са приложени по делото с молба вх.№ 62375/13.09.2019г. депозилрана от ищеца. 

Ищеца посочва, че е придобил в съсобственост с лицето В. Л. Е. имота находящ се в гр.Б. С., обл.В., ул.”Цар Асен” № 2 с Н.А.№ 34, т.5, рег.№ 2393, н.д.№ 203/22.06.2004г. по описа на Нотариус Ан.Карабенчева с район на действие РС-Б.С., приложен с молбата в препис. Посочва, че той е титуляр на партидата за ползвана ел.енергия за имот в в гр.Б. С., обл.В., ул.”Цар Асен” № 2. В този имот е живял до края на 2007г., ползвал е ел.енергия, която заплащал. След 2007г. в имота е живял другият съсобственик Валя Лазарова Е. до края на 2016г., като на ищеца не му е известно Е. ползвала ли е ел.енергия и дали я заплащала. Същият не знае кога е прекъснато ел.захранването на обекта и на какво основание. 

В срока за писмен отговор ответника  е депозирал  такъв, чрез юрисконсулт С.Т., с който оспорва предявеният от ищеца иск по основание и размер. Поддържа се писменият отговор в с.з. от юрисконсулт Ал.Василев.

Други доказателства ответника не е представил.

За изясняване фактическата обстановка по делото е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение не се оспори от страните и се възприе от съда като вярно, пълно и обективно.

Експерта в с.з. посочи, че исковата сума от 5884.58лв. е начислена за периода от м.април 2010г. до м.септември 2011г.  Фактури от ЧЕЗ „Електро България“ АД не са му предоставяни, а само счетоводни справки, които обобщават счетоводната информация, въз основа на издадени счетоводни първични документи. Имало е сключен договор за продажба на ел. енергия със съответния клиентски и абонатен номер, като обекта се намира на адрес в гр. Б. С., ул.“Цар Асен“ №2 и титуляр на партидата е Х.М.Х.. По информация от ответното дружество за посоченият клиентски № 300241995990 и абонаментен № ********** се касае по договор с клиентски номер, а за бизнес партньор въобще не е подавана информация от ответника на експерта.

В исковата сума от 5884.58лв. е включена главницата по процесните фактури  в размер на 3262.73лв. за периода от м.април 2010г. до м. септември 2011г. на база предоставената информация от ответника.

Лихвата за забава към 24.10.2019г. възлиза на 2786.77лв. Лихвата за забава съответно към датата на депозирането на иска -  23.05.2019г. възлиза на 2731.11лв. Мораторните лихви са изчислени за забава от първия ден след падежа по всяка една от фактурите./Приложение 1/.

Експерта направи уточнение в с.з., че неустойката от 993,31 лв. съответства на начислената мораторна лихва и е включена в сумата 5884.58 лв.

Неустойката при главница от 3262.73лв. за периода от 22.05.2016г. до 22.05.2019г./т.е. три години преди подаването на исковата молба/ е в размер на  993.35лв., видно от Приложение № 1 от заключението,  а неустойката при главница от 2705.20лв. за същия период възлиза на 823.63лв., видно от Приложение № 2.

Последното постъпило от ищеца към ответника плащане е от 29.04.2010г. и касае  задължения извън процесните. След тази дата няма постъпили плащания. Към 24.10.2019г./датата на подаване на информацията от ответника на експерта/ няма никакви плащания от страна на ищеца към ответното дружество, по предоставената информация от ответника. Ел. захранването на обекта е прекъснато на 05.06.2011г. по искане на крайния снабдител, поради неплащане на дължими суми в определените по договор за продажба срокове, съответно с демонтаж на СТИ. Към настоящия момент няма постъпила цена за възстановяване на ел.енергията и обекта е с прекъснато захранване.

Експерта представи с отделна молба счетоводни документи, които са приети по делото и въз основа на които изготвил заключението си.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, под формата на отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сума-стойност на изразходвана от него ел.енергия. Съобразно предявения иск, доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху ответника. Същият следва да докаже и то при условията на пълно и главно доказване, че през посоченият период ищецът е употребил определени количества ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на начисляването й.

Между страните не се спори,че ищеца Х.М.Х. с ЕГН ********** *** е абонат на ответника за доставка на ел.енергия за обект- къща находяща се в гр.Б.С., обл.В., ул.”Цар Асен” № 2.

За да бъде титуляр на задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период електрическа енергия, ищецът трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1, т.42 от ДРЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот. Този факт не се оспорва от ищеца с исковата молба.

Няма спор по делото, че ответното дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Предвид на това ищеца Х.М.Х. в настоящото производство се явява потребител  на електрическа енергия, тъй като общите условия са произвели действие и по отношение на него. Изрични възражения във връзка с валидноста и действието на общите условия не са въведени по надлежния ред, а едва в писмената защита на процесуалнитят му представител, за които е налице преклузия.

Поради това съдът приема за установено наличието на твърдяното  правоотношение между страните за исковия период  във връзка с снабдяването на процесното жилище с ел. енергия.

В случая ищеца е получавал ел.енергия за процесният имот, но не я заплащал редовно на ответника. Позовава се на писмо изх.№ **********/13.01.2012г. от ответното дружество адресирано до РУ-Б.С., с приложени справки за отчетени показания и възникнали задължения по абонатен № **********, ИТН ********** и с клиентски номер 300241995990 за консумация на ел.енергия от началото на м.януари 2011г./01.01.2011г.-л.51 от делото), от които е видно, че са издадени от ответното дружество, че му е начислявана ел.енергия и за кой период от време и в какъв размер.

В исковата молба ищеца и в с.з., чрез пълномощника му навежда доводи, че исковата сума в размер от 5884,58 лв. е погасена по давност, като на 05.06.2011г. му е прекъснато и ел.захранването в горепосоченият недвижим имот и не е възстановено до настоящият момент, поради неплатени сметки.

Ответникът в писменият отговор, който се поддържа в с.з. от неговият процесуален представител посочва, че иска е неоснователен и недоказан.

Установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това.

Освен това всяко право може да бъде заявено както с възражение,  така и да бъде предявено с иск (така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец.

При това положение следва да се разгледат доводите на ищеца за погасяване на процесното вземане, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Те са основателни.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според същото решение, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В посоченото ТР също е прието, че задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Поради това,и процесните вземания са периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл.111, буква „в” от ЗЗД погасителната давност е тригодишна.

Според  нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на потребяваното количество ел.енергия е по –дълъг от един месец се уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

 Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. Следователно задълженията на ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за ел.енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването (което и не се твърди),поради което погасени по давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад от датата на предявяване на исковата молба – 23.05.2019г., а такива са задълженията за заплащане на главница в размер на 3262,73 лв. за доставена ел.енергия за периода от м.април 2010г. до м.септември 2011г. включително.

 Следователно предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан до горепосоченият размер и следва да бъде уважен.

На основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху главниците, поради което и сумата от 2731,11 лв. представляваща лихва, в която е включена и сумата от 993.31 лв./с правно основание чл.86 от ЗЗД/ за периода от м.април 2010 до 23.05.2019г. е погасена по давност.  

С писменият отговор ответното дружество, чрез процесуалният си представител е направило самостоятелно възражение за неустойка за забава за периода на последните три години върху неплатената главница от 3262,73 лв. в общ размер от 993.31 лв. за периода от 22.05.2016г. до 22.05.2019г.

От приложените ОУ  по делото  в чл.35 е посочено ,че "потребител ,който не изпълни задължението си за заплащане в срок дължимата сума за използвана ел. енергия дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден". Следователно това не е неустойка, поради което не намира приложение чл. 114 ал.4 от ЗЗД, а е приложима разпоредбата на чл.119 от ЗЗД.

РАЗНОСКИ:

Ищеца, чрез процесуалният си представител е поискал присъждане на разноски с и.м. и в ход на устните състезания, като е представил списък по чл.80 от ГПК за 620.00 лв. адвокатско възнаграждение, 235,38 лв. заплатена държавна такса и 152,42 лв. депозит за вещо лице и такива му се дължат съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.

Ответното дружество чрез юрисконсулт Василев е поискало присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. депозит за вещо лице. Юрисконсулт Василев в ход на устните състезания направил възражение за прекомерност на адвокатското възнагражадение на ищеца на основание чл.78,ал.5 от ГПК.

Ответникът възразява, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. 

Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ(Д.В.бр.7/22.01.2019г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес/в случая 5884,58 лв./  възнаграждението е 624,22 лв.

В случая, договореното възнаграждение е съобразено с минималното и с обема извършена работа и не са налице основания за неговото намаляване.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца Х.М.Х. направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1007,80 лв., от които: 620.00 лв. адвокатско възнаграждение, 235,38 лв. заплатена държавна такса и 152,42 лв. депозит за вещо лице.

При този изход на делото на ответното дружество не му се дължат разноски.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.124,ал.1 от ГПК, съдът

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К.К. от ВрАК с адрес за призовки и съобщения гр.Б. С., обл.В., ул.”Хан Крум” № 73, НЕ ДЪЛЖИ на ”ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. 1784 район р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, БУЛСТАТ *********,  общата сума от 5884,58 лв. от която: 3262,73 лв. главница представляваща цена на доставена и потребена, но незаплатена ел.енергия за периода от от м.април 2010г. до м.септември 2011г. включително, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и лихва в размер на 2731,11 лв.(в която е включена и сумата от 993.31 лв.) за периода от м.април 2010г. до 23.05.2019г. на основание чл.86 от ЗЗД за обект-жилище в гр.Б.С., обл.В., ул.”Цар Асен“ № 2, поради погасяването й по давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

 

 

ОТХВЪРЛЯ възражението на ответното дружество ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. 1784 район р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, БУЛСТАТ ********* за заплащане от ищеца Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, на сумата от 993,31 лв. представляваща неустойка за забава върху неплатената главница от 3262,73 лв. за периода от 22.05.2016г. до 22.05.2019г., като неоснователно.

ОСЪЖДА ”ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. 1784 район р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К.К. от ВрАК с адрес за призовки и съобщения гр.Б. С., обл.В., ул.”Хан Крум” № 73, направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 1007,80 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 

                                                                

 

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: