№ 855
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502655 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260283 от 10.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 16586/2015 год. по описа на
Софийски градски съд, I-18 състав, К. С. С. е осъден да заплати на „Казино Перла 1“ ООД
на правно основание чл.45 от ЗЗД сумата от 13 288 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в противоправно присвоена от касата на дружеството
сума на 21.12.2010 год., заедно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 156 048 лева. Със същото решение е
отхвърлен предявен от К. С. С. против „Казино Перла 1“ ООД насрещен иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, като са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца „Казино Перла 1“ ООД в отхвърлителната част досежно
имуществените вреди, като се правят оплаквания за неправилност. Твърди се, че съдът не е
обсъдил всички приети по делото доказателства и от там е достигнал до погрешен извод
относно дължимостта на обезщетението. Оспорват се изводите на съда относно размера на
обезщетението, като се твърди, че ответника е причинил на дружеството вреда в общ размер
458 610.68 лева, от която невъзстановена е останала сумата от 156 048 лева. Счита, че няма
пречка при установен размер на вредата в наказателно производство, да се претендира
целия размер на причинената вреда. Моли решението да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковата претенция по чл.45 от ЗЗД да бъде уважена
1
изцяло. Претендира разноски по представен списък.
Въззиваемият К. С. С., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди
неоснователност и моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено, като
бъдат присъдени и разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба и след направения отказ от иска против
наследниците на Я. Д. Д. е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от „Казино Перла
1“ ООД против К. С. С. за заплащане на сумата от 156 048 лева, представляваща
обезщетение за виновно причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи
невъзстановената част от противоправно отнетата от касата на дружеството сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане
21.12.2010 г. до окончателното заплащане.
Ответникът К. С. С. е оспорил иска, като е твърдял недопустимост и неоснователност и на
това основание е поискал неговото отхвърляне.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до размерът на вредите, намира следното:
Между страните не е спорно, че с влязла в сила присъда по НОХД № 4361/2014 г. по описа
на СГС, НО, 6 състав, ответникът К. С. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.206, ал.3, вр. с ал.1 затова, че на 21.10.2010 г., като помагач, в съучастие с Я. Д., като
извършител, умишлено е улеснил последния, да присвои от „Казино Перла 1“ ООД парична
сума в размер на 13 288 лева, които Д. е владеел и пазел. С Решение №500/16.11.2017 г.
постановено по ВНОХД № 389/2017 г. на САС изрично е посочено, че обвинението е
доказано до сумата от 13 288 лева, която е била присвоена от подсъдимите, тъй като същата
сума е била собственост на ищцовото дружество. За разликата над тази сума до пълния
повдигнат размер на обвинението същото е недоказано. Така постановеното въззивно
решение е потвърдено по касационен ред, като по отношение на подсъдимия К. С.
престъплението е преквалифицирано по чл.206, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.4 НК.
Константна е съдебната практика, която приема, че всичко, което присъства в
изпълнителното деяние като действие /респ. бездействие/, относимо към конкретен
юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от присъдата. Влязлата в сила присъда формира сила на
пресъдено нещо относно размера на причинените вреди и е задължителна за гражданския
съд само когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението, а
когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в
2
присъдата не е задължително; констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, нямат обвързваща сила.
В настоящия случай, съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК, който противозаконно
присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от
свобода от една до шест години. В тази смисъл престъплението по чл.206, ал.1 от НК
обсебване включва във фактическия си състав престъпно своене на чужда вещ, която деецът
владее или пази на определено правно основание, включително и отказ същата да бъде
върната при поискване от лицето, което му я е предоставило. Обсебване е налице, когато
определено физическо лице, получи на някакво правно основание чуждо имущество да го
владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой
личен или чужд интерес. Съгласно постоянната практика на ВКС размерът на щетата е от
съществено значение за престъплението обсебване, тъй като обсебването в големи или
особено големи размери е елемент на квалифицираните състави на същото престъпление –
чл. 206, ал.3 и ал.4 от НК.
От изложеното и въззивния съд приема, че в разглеждания случай размерът на щетата при
обсебването е елемент от състава на престъплението, за което е налице влязла в сила
присъда по НОХД № 4361/2014 г. по описа на СГС. Допълнителен аргумент в тази посока е
обстоятелството, че именно промененият размер на щетата е дал основание на въззивният и
касационният съд да извършат преквалификация на деянието, като приемат, че е налице
основният състав на престъплението по чл.206, ал.1 НК. Поради това съдът приема, че на
21.12.2010 г. ответникът е присвоил от ищцовото дружество сумата от 13 288 лева, като така
му е причинил вреда в същия размер. Искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен до този размер, като за разликата до пълния му предявен размер от 156 048 лева
следва да бъде отхвърлен.
Събраните пред първоинстанционният съд писмени и гласни доказателства не установяват
релевантни за спора факти и обстоятелства, по изложените мотиви, поради което не следва
да се обсъждат и ценят.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, възивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия разноски в размер на 840 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260283 от 10.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 16586/2015
год. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав.
ОСЪЖДА на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК „Казино Перла 1“ ООД да заплати на К.
3
С. С. разноски в размер на 840 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4